Решение по дело №456/2022 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалби от „Ж. 82“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от Л.Ж.Ж, подадена чрез адв. Н.Ч. - ***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000321002811-091-001/03.12.2021 г. и срещу РА за поправка на РА (РАПРА) № П-03000322019590-003-001/02.02.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърдени с Решение № 339 от 15.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП.

С РА са определени данъчни задължения на оспорващия в общ размер на 197 685,77 лева – главница и лихви, както следва за :

корпоративен данък (КД) за 2019 г. – 19 364,60 лв. и лихва – 2 802,71 лв., и КД за 2020 г. – 18 779,17 лв. и лихва – 813,83 лв.;

данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за 2019 г. – 4 833 лв. и лихва - 902,23 лв., и за 2020 г. – 11 140 лв. и лихва – 943,88 лв.;

данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди месец (д.п. м.) 01.2019 г. – м. 03.2021 г. общо 119 261,08 лв. и лихва – 18 845,27 лв.

С РАПРА е поправен РА единствено в частта на задълженията за КД за 2019 г. и за 2020 г. относно установените разходи, данъчната основа за облагане, дължимия КД, КД за доначисляване и внасяне и лихви, като:

на страница 1, ред 1, текста "Корпоративен данък за 2019 г., разходи 183777,79; данъчна основа за облагане 215 128,38 лв.; дължим корпоративен данък 21 512,84 лв.; корпоративен данък за доначисляване и внасяне 19 364,60 лв.; дължими лихви 2 802,71 лв. ", както следва "Корпоративен данък за 2019 г., Разходи 178 508,69 лв.; данъчна основа за облагане 220 397,48 лв.; дължим корпоративен данък 22 039,75 лв.; корпоративен данък за доначисляване и внасяне 19 891,51 лв.; дължими лихви 2 878,97лв."

на страница 1, ред 2, текста "Корпоративен данък за 2020 г., разходи 189 501,92 лв.; данъчна основа за облагане 233 637,36 лв.; дължим корпоративен данък 23 363,74 лв.; корпоративен данък за внасяне 18 779,17 лв.; лихви 813,83 лв.", както следва "Корпоративен данък за 2020 г., разходи 175 706,42 лв.; данъчна основа за облагане 247 432,86 лв.; дължим корпоративен данък 24 743,29 лв.; корпоративен данък за внасяне 20 158,72 лв.; дължими лихви 873,61 лв. "

С РАПРА са увеличени установените общо задължения на оспорващия на 199 728,27 лева – главница и лихви, вследствие промяна в посока увеличение единствено на задълженията за КД, както следва:

КД за 2019 г. – 19 891,51 лв. и лихва – 2 878,97 лв., и КД за 2020 г. – 20 158,72 лв. и лихва – 873,61 лв.;

Оспорващият настоява, че РА е незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизията и неправилно прилагане на материалния закон, поради което се иска отмяната на РА. С жалбата и с писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на горните твърдения.

Конкретните доводи на оспорващия се състоят в следното:

Твърди се, че електронните документи, издадени от органите по приходите не са подписани с квалифициран електронен подпис, респ. не е надлежно образувано ревизионното производство, което води до недопустимост му и до нищожност на ревизионния доклад (РД) и РА.

Оспорва се твърдението за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК, като се сочи, че ревизираното лице е оказало съдействие, представило е всички налични документи, събраните писмени доказателства са били достатъчни за постигането на целите на едно производство по установяване на задължения за данъци и данъчната основа за облагане е следвало да се определи конкретно, а не на обща база.

Според оспорващия неправилно е приложен материалният закон по отношение на фактите, установяващи се от доказателствата, събрани в хода на ревизията. Поддържа се, че незаконосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение, във връзка с разходите, които органите по приходите приемат, че са документално недоказани, и неправилно е прието, че не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Оспорващият се позовава на заключенията на вещото лице, в които, според оспорващия, се излагат данни, подкрепящи възраженията относно материалната незаконосъобразност на РА.

По отделните констатациите в РА, оспорващият сочи следното:

- относно покупки на горива за транспортни средства – дадените от ревизираното лице обяснения не са съобразени от ревизиращия екип, като не са съобразени и представените пътни листи, фактури за покупки на горива, поради което неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит за закупените горива в размер на 2 480,33 лв. при данъчна основа 12 401,95 лв. по фактурите, описани на стр. 20-33 от РД. Необоснован е изводът в РД, че представените фактури и 29 бр. пътни листи не са носители на информация за документално обосновани разходи по смисъла на чл. 10 ЗКПО и че не следва да не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО.

- относно покупките на резервни части и ремонт на МПС – според обясненията на ревизираното лице въпросните резервни част са ползвани за автомобилите, които са ползвани като резервни, респ. неправилно е прието, че декларираните покупки на резервни част без извършени ремонтни услуги не са свързани с икономическата дейност на лицето и не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 194,38 лв., при данъчна основа 140 971,78 лв. и че не следва да не са признати за разходи за данъчни цели.

- относно покупките на обзавеждане за баня, за които доставки също не е признато право на данъчен кредит общо 18 652,85 лв. при данъчна основа 93 264 лв. и не са признати като разходи за данъчни цели, доколкото е прието, че не са свързани с икономическата дейност на лицето, се изтъква, че както и ревизиращият екип е установил, дружеството е закупило сграда и поземлени имоти през 2019 г., които имоти оспорващият сочи, че са с инвестиционна цел – за построяване в бъдеще време на логистична база, където да бъдат паркирани автомобилите на дружеството и да бъде ползвана складова база, във връзка с разширяване дейността с търговия с гуми, акумулатори, резервни части и консумативи, като към момента са направени само проекти и са подадени документи за разрешителни. Според и писмените обяснения на ревизираното лице строителните материали са използвани да се укрепи и доизгради постройката в поземления имот, която ще бъде офис на фирмата, а СМР са извършвани от работници в дружеството и от фирми подизпълнители.

- относно покупките на стоки, за които стоки ревизиращите органи приемат, че са стоки за лично потребление (по фактури на стр. 53-55 от РД) – ревизираното лице е представило доказателства за целесъобразното им ползване от персонала на дружеството, както и доказателства за необходимост от използването им, което е пряко свързано с икономическата дейност на дружеството, поради което неправилно не е признат право на данъчен кредит общо в размер на 500,67 лв. при данъчна основа 2 970,63 лв. и не са признати като разходи за данъчни цели.

- относно декларираните покупки в дневника за продажби за д.п. м.07.2019 г., за които ревизираното лице не е представило фактури – настоява се, че в тази насока ревизиращият екип не е изложил аргументи за непризнаване на основание чл. 71, ал. 1 ЗДДС правото на данъчен кредит общо в размер на 1 727,99 лв. при данъчна основа 8 928,90 лв.

- относно КД за 2019 г. – неправилно е доначислена сумата в размер на 19 364 лв., доколкото без аргументи е прието, че не са налице данни за извършени доставки по фактури : „СПИДИ“ АД с обща данъчна основа 398 906,17 лв. и ДДС в общ размер 79 781,23 лв.; „ЕЙЧ ТИ“ ЕООД по фактура № **********/30.09.2019 г. с данъчна основа 27 500 лв. и ДДС 5 500 лв. (отразена в д.п. м.12.2019); „К.“ ООД по фактура № **********/31.12.2019 г. с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС 2 000 лв.

- относно КД за 2020 г. се оспорват фактическите и правни изводи и основанието за облагане по ЗКПО, като се сочи, че установените факти, обстоятелства и мотиви от ревизиращите органи не обосновават извод за дължимост на допълнителен КД в размер на 18 779,17 лв.

- относно данъка върху дивидента за 2019 г. и 2020 г. – според оспорващият, неподкрепени с доказателства са констатациите на ревизиращите органи, основани на анализ на движението по банковата сметка и записванията в счетоводните сметки, че през 2019 г. парични средства в размер на 96 660 лв., а през 2019 г. – 222 800 лв. са излезли от патримониума на дружеството и се ползват от едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество, като представляват скрито разпределение на печалба.

- относно ДДС за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. оспорващият настоява, че неправомерно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, описани на стр. 86-95 от РД, по фактурите, издадени от доставчика „ЕЛИТ КАР“ ООД, по фактурите за закупени резервни части , по фактурите за закупени горива, по фактурите за закупени строителни материали и стоки за обзавеждане на баня, по фактурите за закупени стоки и услуги, за които органът по приходите приема, че не са свързани с дейността на дружеството, като се сочи, че изводите на ответника са необосновани и неправилни. Твърди се, че са представени доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки, а и според практиката на ВАС и на СЕС, действията, съответно бездействията на доставчиците не може да се вменяват в тежест на получателя и това да се отразява на отрицателно върху неговото право на приспадане на данъчен кредит.

С жалбата срещу РАПРА се излагат принципни доводи за незаконосъобразността му, като се иска и неговата отмяна.

В хода по същество, процесуалният представител на оспорващия претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Д.М., в хода по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалвания РА по мотиви, подробно изложени в РД и решението на директора на дирекция ОДОП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на НАП, включително при отмяна на РА, с оглед представянето на доказателства от оспорващия в хода на делото, които не са били представени в хода на ревизията – покупните фактури за м. 07.2019 г., пътните листи и всички други представени в проведеното на 19.09.2023 г. съдебно заседание. Искането е да се отхвърли жалбата. Ответникът представя писмени бележки, но след определения от съда срок за представянето им.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена на 24.02.2022 г. (видно от входящия й номер в дирекция ОДОП Варна – л. 4 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна – 15.02.2022 г., според удостоверението за извършено връчване по електронен път, приложено към административната преписка. Същата изхожда от адресата на акта, при наличие на правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА и РАПРА, които са потвърден, поради което е допустима.

По валидността на РА:

РА и РАПРА са издадени от компетентни органи. Ревизията е възложена от Е.С.Х., в условията на заместване на С.Й.Г. – началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Варна (надлежно определена за орган по приходите с такива правомощия, съгласно Заповед № Д-1675/27.08.2021 г. (л. 17 от адм. пр.), със ЗВР № Р-03000321002811-020-001/14.05.2021 г. (л. 3 от адм. пр.), като за ръководител на ревизията е определена А.В.Д. - гл. инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е Н.С.А.. Налице са доказателства както за отсъствието на С.Й.Г. на 14.05.2021 г. (заповед за отпуск – л. 1895 от адм. пр.), така и за определянето на Е.С. за заместващ я държавен служител (заповед на л. 1896 от адм. пр.)

Ревизията е с обхват установяване на задължения за КД за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г., със срок за завършване - до три месеца от връчването на ЗВР на 27.05.2021 г. (л. 2 от адм. пр.), т.е. до 27.08.2021 г. ЗВР е изменена със заповед, издадена на 25.08.2021 г. (л. 6 от адм. пр.), издадена от С.Г., срокът за завършване на ревизията е продължен до 27.10.2021 г. ЗВР е изменена и със заповед, издадена на 06.10.2021 г., като е изменен само обхватът на ревизията със задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица.

Със заповед, издадена на 01.11.2021 г. от възложилия ревизията орган е спряно, на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 ДОПК, производството по извършване на ревизията поради отпуск по болест на Н.С.А., считано от 01.11.2021 г. до завръщане на служителката на работа. Производството е възобновено със заповед от 08.11.2021 г. (л. 15 от адм. пр.)

РА и РАПРА са издадени от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, както изисква чл. 119, ал. 2 ДОПК, респ. не е нищожен.

Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, 2-те ЗИЗВР, заповед за спиране и заповед за възобновяване на производството, както и РД, РА и РАПРА, с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в случая се установява наличието на удостоверение за КЕП. Следователно оспорените РА и РАПРА са издадени в предвидената в чл. 120 ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него.

С РА и с РАПРА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.

Обжалваните РА и РАПРА не страдат от пороци, влечащи тяхната нищожност и възраженията в този аспект на оспорващия са неоснователни.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК. С РА са потвърдени констатациите и изводите, направени в ревизионния доклад. Обсъдени са възраженията на ревизираното лице срещу РД в съответствие с чл. 120, ал. 2 ДОПК. С РАПРА е посочено как се променят първоначално установените данъчни задължения с РА и РД.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Както се посочи, производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР № Р-03000321002811-020-001/14.05.2021 г. (л. 3 от адм. пр.), изменена със заповед, издадена на 25.08.2021 г. (л. 6 от адм. пр.) по отношение на срока за завършване на ревизията до 27.10.2021 г., а впоследствие със заповед, издадена на 06.10.2021 г., като е изменен само обхватът на задълженията на ревизията с данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица. Спряното на 01.11.2021 г., на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 ДОПК, ревизионно производство е възобновено със заповед от 08.11.2021 г. (л. 15 от адм. пр.), като ревизията е извършена в рамките на регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК срокове.

За резултатите от ревизията, в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК след изтичане на срока за ревизията, е съставен РД № Р-03000321002811-092-001/17.11.2021 г. (л. 776 от адм. пр.), връчен на ревизираното лице на 17.11.2021 г. (л. 696 от адм. пр.). В законоустановения срок 14-дневен срок, определен в чл. 117, ал. 5 ДОПК, е постъпило възражение от ревизираното лице срещу РД.

В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден РА № Р-03000321002811-091-001/03.12.2021 г. (л. 818 от адм. пр.), който е връчен електронно на ревизираното лице на 09.12.2021 г. (л. 783 от адм. пр.) и е обжалван по административен ред с жалба от дата 20.12.2021 г.

С РАПРА № Р-03000322019590-003-001/02.02.2022 г. (л. 1842 от адм. пр.) е направена поправка на РА № Р-03000321002811-091-001/03.12.2021 г. единствено по отношение на КД за 2019 г. и 2020 г. относно установените разходи, данъчна основа за облагане, КД, КД за доначисляване и внасяне, и лихви, съответно задължения за КД и лихви за КД в таблица 1 и таблица 3 на РА, като задълженията за КД за 2019 г. и 2020 г. са „поправени“ общо на 40 050,23 лв. главница и 3 752,58 лв. лихви.

Както се посочи, РА и РАПРА са издадени от компетентни органи по приходите и определят данъчни задължения за периодите, за който е възложена ревизията.

С Решение № 339 от 15.02.2022 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП Варна потвърждава РА и РАПРА.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч). От изпратеното до оспорващия, на основание чл. 17 ал. 1, т. 2 ДОПК Уведомление № Р-03000321002811-139-001/23.07.2021 г. (л. 66 от адм. пр.), и на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК Уведомление № Р-03000321002811-113-001/27.07.2021 г. (л. 69 от адм. пр.) се установява, че органите по приходите приемат като основание за провеждане на ревизията по особения ред непредставянето от ревизираното лице на счетоводни регистри и извлечение от счетоводни сметки от гр. 20, гр. 30, гр. 50, гр. 60 и гр. 70, както и счетоводна сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“ и счетоводна сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“.

На 06.10.2021 г. на ревизираното лице е изпратено и второ уведомление, на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, за допълнение към първоначалното от 23.07.2021 г., като е посочено, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК. Процесните обстоятелства са обосновани с това, че в хода на ревизията са установени изплатени суми през 2019 г. и 2020 г. от ревизираното дружество, които представляват „скрито разпределение на печалба“, за които се дължи данък, а не е подадена декларация по чл. 55 ЗДДФЛ, както и с установени несъответствия за 2019 г. – в дебитните и кредитни обороти по счетоводна сметка 503 Разплащателна сметка в лева и оборотите по извлечение по банкова сметка ***, предоставено от банката, а за 2020 г. – между началното и крайно салдо и дебитни/кредитни обороти по счетоводна сметка 503 Разплащателна сметка в лева и оборотите по извлечение по банкова сметка ***, предоставено от банката, както и несъответствие между крайно салдо към 31.12.2019 г. по счетоводна сметка 201 Каса в лева и начално салдо по същата на 01.01.2020 г.

Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.

Възраженията на оспорващия за процесуалната незаконосъобразност на РА, са неоснователни. В съответствие с принципа на обективност в процеса (чл. 3 ДОПК) ревизиращите органи са подложили на обективна преценка и анализ, съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1 ДОПК събраните в хода на ревизията доказателства. Изясняването на фактите и обстоятелствата не следва да се приеме, че е непълно и необективно, доколкото същото се основава на приобщените към ревизията доказателства, като не се установява съществено нарушение на принципа на служебното начало по чл. 5 ДОПК. Правилната преценка на установените факти и отнасянето им правото е въпрос на правилно приложение на материалния закон и не рефлектира върху извода по отношение спазването на процесуалните правила.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 ДОПК.

Установено е, че извършваната дейност през ревизирания период от „Ж. 82“ ЕООД е куриерски услуги. Дейността на ревизираното лице се осъществява в наети от дружеството обекти за предоставяне на куриерски услуги. Считано от 24.07.2019 г. е променен адресът за кореспонденция от гр. София в гр. Варна. В периода 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г. счетоводната отчетност на дружеството е водена от „КЛМ Консулт“ ЕООД, гр. София, с ЕИК ****, за периода м.08.2019 г. – м.01.2021 г. от лицето А.Р..

Сключен е Договор за партньорство от 01.09.2017 г. /л.36/, ведно с приложения от № 1 до № 4, с дружество „Спиди" АД, с ЕИК ******, в качеството му на Възложител и „Ж. 82" ЕООД в качеството му на Изпълнител. В писмените обяснения на представляващия дружеството /л. 89/ е посочено, че основната дейност на „Ж. 82" ЕООД е куриерска дейност, която е предоставена на франчайз от „Спиди" АД, на което дружество фирмата е партньор, като всички права и задължения са описани в партньорския договор. Съгласно представените обяснения, фирмата разполага към момента на обяснението с 3 офиса под наем, които са за сметка на дружеството, както и автомобилен парк. Посочено е също, че от 2018г. е закупен поземлен имот с инвестиционна цел, като намеренията са да бъде изграден малък логистичен център и офис към него, където да се помещава фирмата. В обяснението Л.Ж.Ж посочва, че от 2020 г. фирмата е разширила дейността си, като към момента се занимава с партньорство с „Фаст Пей Сървисис" АД, продажба на резервни авточасти за автомобили, продажба на офис консумативи.

Както се посочи, за да премине ревизията по особения ред ревизиращите органи приемат, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1 т. 4 и т. 1 ДОПК, доколкото: в отговор на отправените искания до „Ж. 82" ЕООД дружеството представя само част от изисканите му синтетични счетоводни регистри; сметки от гр. 30 въобще не са заведени; установени са несъответствия между крайните салда към 31.12.2019 г. и началните салда към 01.01.2020 г. на сметките от гр. 50 /каса и разплащателна сметка/; системно са изтегляни парични средства от банковата сметка на дружеството, за които не е осчетоводено постъпване в касата на дружеството в брой, с което е намален патримониума на дружеството и е прието, че представлява скрито разпределение на печалба, за което не е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за изплатените дивиденти.

С РА № Р-03000321002811-091-001/03.12.2021 г. /л. 818 от адм. пр./, връчен по електронен път на 09.12.2021 г. са определени задължения за КД по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. в общ размер - главница 38 143,77 лв. и лихва 3 616,54 лв., задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. в общ размер - главница 15 973 лв. и лихва 1 846,11 лв. и задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер - главница 11 9261,08 лв. и лихва 18 845,27 лв.

На 02.02.2022 г. е издаден РАПРА № П-03000322019590-003-001/02.02.2022 г., с който общият размер на установените задължения за КД е поправен на 40 050,23лв. главница и 3 752,58 лв. лихви.

Органите по приходите приемат следното по отношение определените задължения на дружеството:

І. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит за закупени горива по фактури (л. 602-516 от адм. пр.) в общ размер на 2 480,33 лв. при данъчна основа (ДО) 12 401,95 лв., посочено по фактури и размер на данъчния кредит за д.п. м. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 12.2019 г., м. 1-12.2020 г. и м.1-3.2021 г., в табличен вид на стр. 17-33 от РД и

ІІ. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит и за покупка на резервни части за МПС по фактури (л. 278-515 от адм. пр.) в общ размер 28 194,38 лв. при ДО 140 971,78 лв., посочено по фактури и размер на данъчен кредит за д.п. м. 1, 2, 3, 4, 5 ,6, 8, 12.2019 г., м. 1-12.2020 г. и м.1-3.2021 г., в табличен вид на стр. 34-45 от РД

Прието е, че представените първични документи – фактури и 29 бр. пътни листи, дневници за покупки, главни книги и оборотни ведомости за ревизирания период за покупки на горива и за резервни части, както и Договор от 01.09.2017 г. за партньорство със „Спиди“ АД, не представлява информация за документално обосновани разходи по смисъла на чл. 10 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от същия закон не се признават за данъчни цели разходите за гориво за 2019 г. в размер на 5 239,90 лв. и за 2020 г. - 6 032,83 лв., както и разходите за резервни части за 2019 г. 44 940,73 лв. и за 2020 г. – 75046,86 лв.

Направен е извод, че процесните разходи не се свързани с извършваната икономическа дейност на ревизираното лице и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит.

ІІІ. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит за закупени строителни материали и стоки за обзавеждане на баня по фактури (л. 686 – 603, гр.) в общ размер на 18 652,85 лв. при ДО 93 264 лв., посочено по фактури и размер на данъчен кредит за д.п. м. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 12.2019 г., м. 1-12.2020 г. и м. 1-3.2021 г., в табличен вид на стр. 46-52 от РД.

Разходите по тези фактурите за покупка на строителни материали и стоки за обзавеждане на баня, е прието, че не са свързани с икономическата дейност и на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, разходът не е признат за данъчни цели - за 2019 г. в размер на 18 936,48 лв., за 2020 г. – 57 928,26 лв.

Изводът на ревизиращите органи е, че въпросните строителни материали и стоки за обзавеждане на баня са ползвани за лични нужди, предвид неотразяването им в счетоводните сметки на дружеството, непредставянето на доказателства къде са вложени, установеното при оглед на посочен от ревизираното лице имот, и липсата на представено разрешение за строителство или подобрение за увеличаване стойността на недвижимия имот.

ІV. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит за закупени стоки и услуги за лично потребление, несвързани с дейността на дружеството в общ размер 500,67 лв. при ДО 2 970,63 лв., посочени по фактури и размер на данъчен кредит за м. 1, 2, 6, 8, 12.2019 г., м. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9.2020 г. и м. 2, 3.2021 г., в табличен вид на стр. 53-55 от РД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Органите по приходите посочват, че въпросните фактури са с предмет – дрехи, детски стоки, козметични продукти – душ гел, ножчета, балсам за устни, крем и др. по един брой, както и фактури с предмет нотна тетрадка, детски обувки, мъжко и дамско бельо, чорапи, дрехи, различни от работни дрехи, поради което приемат, че стоките и услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

V. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит по непредставените от дружеството фактури в общ размер 1 727,29 лв. при ДО 8 928,90 лв., посочени по фактури и размер на данъчен кредит за м.07.2019 г., в табличен вид на стр. 55-57 от РД, на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС.

Прието е, че едно от условията за упражняване право на приспадане на данъчен кредит е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС и предвид непредставянето от ревизираното лице на процесните фактури са налице основания за отказване правото на приспадане на процесния данъчен кредит и за непризнаване на разходите за тези покупки за данъчни цели.

VІ. Начислен е ДДС за м.12.2020 г. в размер на 95 лв. относно продажбата от ревизираното лице на 02.12.2020 г. на товарен автомобил с рег. № ******, марка „Рено“, модел „Канго“ за сумата от 570 лв.

От анализа на дневниците за продажба за ревизирания период органите по приходите установяват, че няма декларирана фактура за продажба на въпросното МПС, респ. за извършената доставка не е начислен изискуемият данък и на основание чл. 86 и чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС са начислили ДДС за м.12.2020 г. в размер на 95 лв. относно продажбата въпросния автомобил на стойност 570 лв. (данъчна основа 475 лв. и ДДС 95 лв.).

VІІ. Начислени са лихви за забава за невнесени в срок суми за ДДС по фактури, издадени пред предходни данъчни периоди, но отразени в дневника за продажби за д.п. м. 12.2019 г.

Органите по приходите установяват, че в дневника за продажби за м.12.2019 г. са включени фактури за продажби, издадени на „Спиди“ АД през м.09.2019 г. с начислен ДДС - общо 6983,14 лв., през м.10.2019 г. с начислен ДДС - общо 7 811,34 лв. и през м.11.2019 г. с начислен ДДС - общо 7798.07лв., посочени по номера на фактури на стр. 84-85 от РД.

На основание чл. 175 ДОПК за невнесените в срок суми, подробно описани на стр. 84-85 от РД, ревизиращите органи начислили лихви за фактурите от м. 09.2019 г. – 238,61 лв., за фактурите от м. 10.2019 г. – 199,64 лв. и за фактурите от м. 11.2019 г. – 129,98 лв.

VІІІ. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, с издатели 15 бр. фирми за следните данъчни периоди: м.8.2019 г. – 3 267,84 лв., м.12.2019 г. – 20 675 лв., м.1.2020 г. – 5 830 лв., м.2.2020 г. – 4 540 лв., м.3.2020 г. – 1 500 лв., м.4.2020 г. – 4 580 лв., м.5.2020 г. – 3 900 лв., м.6.2020 г. – 2 640 лв., м.7.2020 г. – 1 700 лв., м.8.2020 г. – 2 000 лв., м.10.2020 г. – 3 750 лв., м.11.2020 г. – 1 500 лв., м.12.2020 г. – 3 500 лв., м.1.2021 г. – 2 450 лв., м.2.2021 г. – 3 300 лв. и м.3.2021 г. – 2 100 лв., описано по фактури на стр.98-100 от РД, на основание чл. 71, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 58, ал. 2 ППЗДДС, чл. 6, чл. 25, чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Става въпрос за фактури, издадени от: „Бебеленд" ООД с ЕИК ***, „Пи ел солюшънс“ ЕООД с ЕИК ***, „Ж." ДЗЗД с ЕИК ***, „Електроклима" ЕООД с ЕИК ***, „К." ООД с ЕИК ***, „Белмарс" ООД с ЕИК ***, „Ви трейд 1" ООД с ЕИК ***, „Аек маркет" ЕООД с ЕИК ***, „Органик Пауър" ЕООД с ЕИК ***, „КрисАрт-БГ" ЕООД с ЕИК ***, „АТ - 87" ЕООД с ЕИК ***, „Салваре" ООД с ЕИК ***, „ЕЛ СИС - Варна" ЕООД с ЕИК ***, „Ф.Н." ЕООД с ЕИК *** и „Оргрес-М" ЕООД с ЕИК ***.

Органите по приходите констатират, че ревизираното лице упражнява право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, които са включени в дневниците му за покупки, но не са представени фактурите и придружаващите ги документи, издадени от 15-те дружество, както и че счетоводителят на ревизираното лице е и счетоводител на част от посочените 15 бр. дружества, а и голяма част от 15-те дружества заявяват, че не са имали търговски отношения с „Ж. 82“ ЕООД. Съобразено е, че ревизираното дружество не представя писмени обяснения относно въпросните фактури за покупки, не представя документи за разплащане, както и извлечения от счетоводни сметки за заведени фактури.

На основание чл.71, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.58, ал.2 от ППЗДДС, чл.6, чл.25, чл.68, чл.69, ал.1, т. 1 от ЗДДС, правилно органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит /ДК/ по фактурите с издатели горепосочените дружества.

ІХ. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по дублирани документи, отразени в дневниците за покупки в различни данъчни периоди и с различни дати, на основание чл. 71, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗДДС в общ размер 377,05 лв. за д.п. м. 01.2020 г. по: фактура № №**********/31.01.2020 г., издадена от „Джорди-22“ ЕООД с ДК 178,75лв., по фактура №**********/31.01.2020 г., издадена от „Аутоколор Варна“ ЕООД с ДК 135 лв. и фактура №**********/31.01.2020 г., издадена от „Джорди-22“ ЕООД с ДК 63,30 лв., по които вече е приспаднат данъчен кредит през данъчни периоди месец 08.2019 г. и месец 12.2019 г., описани в табличен вид на стр.100 от РД.

Х. По отношение определените задължения по ЗКПО, органите по приходите за 2019 г.

В частта на приходите, ревизираното лице не е декларирало приходи в размер на 26 728,67 лв. по осъществени доставки към „Спиди“ АД.

Тази констатация се основава на наличието на разлика между декларираните от дружеството приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО - 372 177,52 лв. и сумата в размер на 398 906,17 лв. по справка на обявените покупки от регистрирани по ЗДДС лица, като според последната, през 2019 г. от „Ж. 82“ ЕООД са издадени на „Спиди“ АД фактури на стойност 398 906,17 лв. и начислен ДДС 79 781 лв.

Не са приети за признати приходи за 2019 г. сумите по декларираните от ревизираното лице в дневниците за продажби фактура № **********/31.12.2019 г., издадена на „К." ООД и фактура № **********/30.09.2019 г., издадена на „Ейч ти” ЕООД, по мотиви подробно изложени в РД, като е прието, че не отразяват реално осъществени доставки.

С РА общо установените разходи за 2019 г. са в размер на 183 777,79 лв. /след елиминиране на данъчно непризнатите разходи/, както е предложено с РД, т.е.:

- 54 185,69 лв., съгласно представени първични счетоводни документи, подробно описани в табличен вид на л. 744 от адм. пр. (стр. 65 и предходните от РД);

- 3 066,88 лв., съгласно представени банкови извлечения, в т.ч. към застрахователен брокер „Омникар и партньори“ ООД в размер на 2 648,68 лв., плащания към Агенция по вписване 20 лв. и банкови такси 398,20 лв.;

- разходи за външни услуги, плащане към Агенция по вписванията (вписване на ГФО) 20 лв., банкови такси – 398,20 лв.;

- 105 511,34 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за заплати;

- 21 013,88 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за осигуровки.

С РА, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, е определена данъчна основа в размер на 215 128,38 лв. с дължим КД 21 512,84 лв., като предвид внесения данък в размер на 2 148,24 лв. е определен КД за довнасяне в размер на 19 364,60 лв.

С РАПРА са определени общо разходи за 2019 г. в размер на 178 508,69 лв. /след елиминиране на данъчно непризнатите разходи/, както следва:

- 48 162,10 лв., съгласно представени първични счетоводни документи (в т.ч. установени разходи по фактури на обща стойност 44 467,36 лв. и установени разходи по фактури с обща стойност 3 694,74 лв.), подробно описани в табличен вид на стр. 2-17 от РАПРА;

- 3 066,88 лв., съгласно представени банкови извлечения, в т.ч. към застрахователен брокер „Омникар и партньори“ ООД в размер на 2 648,68 лв., плащания към Агенция по вписване 20 лв. и банкови такси 398,20 лв.;

- 754,49 лв. други разходи по представени документи, в т.ч. застраховки на ЗД Бул инс АД, разходи за Агенция по вписванията, за Община Варна и др., подробно описани на стр. 18 от РАПРА;

-105 511,34 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за заплати;

- 21 013,88 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за осигуровки.

С РАПРА, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, е определена данъчна основа в размер на 220 397,48 лв. с дължим КД 22 039,75 лв., като предвид внесения данък в размер на 2 148,24 лв. е определен КД за довнасяне в размер на 19 891,51 лв.

ХІ. За задълженията по ЗКПО за 2020 г. е прието следното:

Предвид недекларираната като приход сумата в размер на 10 000 лв. по фактура № **********/31.12.2019 г. с получател "К." ООД с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС 2 000 лв. (която е сторнирана през м.03.2020 г.), като по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК общо реализираните приходи от дружеството за 2020 г. са в размер на 42 3139,28 лв. /413 139 лв. декларирани + 10 000,28 лв. недекларирани/. Сумата в размер на 10 000,28 лв. представлява разлика между декларираните приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО в размер на 413 139 лв. и приходите от справката на обявените покупки от регистрирани по ЗДДС лица за отчетната 2020 г., декларирани от клиенти на ревизираното дружество фактури – 423 139,28 лв.

С РА са определени общи разходи за 2020 г. в размер на 189 501,92 лв. /след елиминиране на данъчно непризнатите разходи/, както следва:

- 66 381,34 лв., съгласно представени първични счетоводни документи, подробно описани в табличен вид на стр. 67-76 от РД – л. 739, гръб от адм. пр.);

- 2 896,08 лв., съгласно представени банкови извлечения, в т.ч. към застрахователен брокер „Омникар и партньори“ ООД в размер на 2 503,78 лв. и банкови такси 392,30 лв.;

- 100 453,01 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за заплати;

- 19 771,49 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за осигуровки.

По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2020 г. е определена данъчна основа в размер на 233 637,36 лв. с дължим КД 23 363,74 лв., като предвид внесените авансови вноски в размер на 4 584,57 лв. е определен КД за довнасяне в размер на 18 779,17 лв.

С РАПРА са определени разходи за 2020 г. в размер на 175 706,42лв. /след елиминиране на данъчно непризнатите разходи/, както следва:

- 47 216,11 лв., съгласно представени първични счетоводни документи, подробно описани в табличен вид на стр. 19-35 от РАПРА (в т.ч. установени разходи по фактури с обща сума 44 056,09 лв. и установени разходи по фактури с обща сума 3 160,02 лв.);

- 2 896,08 лв., съгласно представени банкови извлечения, в т.ч. към застрахователен брокер „Омникар и партньори“ ООД в размер на 2 503,78 лв. и банкови такси 392,30 лв.;

- 5 369,30 лв. други разходи по представени документи, в т.ч. застраховки на ЗД Бул инс АД – 65 лв., разходи за Община Варна, за ваучери и др., подробно описани на стр. 36 от РАПРА;

- 100 453,01 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за заплати;

-19 771,49 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за осигуровки.

По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с РАПРА за 2020 г. е определена данъчна основа в размер на 247 432,86 лв. с дължим КД 24 743,29 лв., като предвид внесеният данък в размер на 4 584,57 лв. е определен КД за довнасяне в размер на 20 158,72 лв.

ХІІ. Относно определените задължения по ЗДДФЛ за 2019 г. органите по приходите установяват, че изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството, които не са счетоводно заведени са в размер на 96 660 лв., а за 2020 г. органите по приходите установяват, че изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството, които не са счетоводно заведени са в размер на 222 800 лв.

Процесните суми (96 660 лв. и 222 800 лв.) е прието, че са излезли от патримониума на дружеството и се ползват от едноличния собственик на капитал на ревизираното дружеството, като представляват „скрито разпределение на печалба“ о смисъла на § 1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО и на основание чл. 38, ал. 3 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ е прието, че скритото разпределение на печалбата е през четвъртото тримесечие съответно на 2019 г. и 2020 г. и е определен окончателен данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата в размер на 4 833 лв. за 2019 г. и в размер на 11 140 лв. за 2020 г.

От оспорващия в хода на съдебното производство са представени Справка за автомобилите на оспорващото дружество, Заповед № 1/26.08.2015 г. за определяне нормите за разход на гориво и смазочни материали, Утвърждавания на норми за разход на гориво на всеки автомобил, пътни листи за целия ревизиран период, Хронологични регистри по дебита на сметка 302 „Материали“ в кореспонденция със сметка 401 „Доставчици“ и Хронологични регистри по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“ в кореспонденция със сметка 302 „Материали“ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

По делото е прието заключение и допълнително заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), които заключения, както и заявеното от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, съдът не възприема напълно, въпреки че не са оспорени от страните. Конкретно установеното от вещото лице и частите от заключенията му, които съдът възприема и не възприема, ще бъде обсъдено при анализа на доказателствата и фактите, които съдът приема за установени по делото. В частта на заключенията, които съдът напълно възприема заключенията на вещото лице са компетентно изготвени, обективни, обосновани и в съответствие с установяващите се факти от доказателствата по делото. В частите, които съдът не възприема, заключенията са неправилни, като съображенията на съда в този аспект ще бъдат изложени по обсъждането на конкретните, установяващите се съда.

По отношение приложимостта на чл. 122 ДОПК, съдът намира следното:

Неоснователно е възражението на оспорващия за липсата на основания за преминаване на ревизията по особения ред и определяне на данъчната основа за ревизираните периоди и задължения по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Налице са сочените от органите по приходите основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред.

С искане от 21.05.2021 г. (л. 21 от адм. пр.) от ревизираното лице са изискани главни книги, оборотни ведомости, хронологични извлечения от счетоводни сметки от гр. 20, гр. 30, гр. 50, гр. 60 и гр. 70, както и от счетоводна сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“ и счетоводна сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“. Правилно е констатирано, че дружеството представя само част от изисканите не представя изисканите счетоводни регистри на горепосочените счетоводни сметки, както и не представя всички изискани първични счетоводни документи – фактури, придружаващи ги документи, пътни листи и др. Ревизираното лице представя само част от изисканите синтетични счетоводни регистри – главна книга за 2019 г., част от главна книга за 2020 г., оборотни ведомости за 2019 г. и 2020 г. (чл. 57-53 от адм. пр.) Аналитични регистри, протоколи за инвентаризация не са представени дори в хода на административното обжалване. От представените Главна книга и Оборотна ведомост за 2019 г. и 2020 г. се установява, че сметки от гр. 30 не са заведени, а същевременно дружеството закупува множество и разнообразни резервни части за автомобили, гориво, строителни материали, други стоки, отразени в дневниците за покупки с упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Както правилно са посочили органите по приходите, стоките са закупувани редовно и в големи количества, което предполага тяхното счетоводно завеждане и създаване на отчетност за влагането им. Установяват се несъответствия между първичните счетоводни документи и записванията в счетоводните регистри. Предвид изложеното правилно ревизиращите органи приемат, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и на 23.07.2021 г. са връчили на ревизираното лице Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК (л. 69 от адм. пр.) Следва да се посочи, че и впоследствие в хода на ревизията и в хода на административното обжалване на РА оспорващият не представя счетоводна отчетност в изискуемия обем и обхват, въпреки изисканите допълнително от ревизиращите органи с искания от 23.07.2021 г. /л. 52/ и от 25.08.2021г. /л.72/ документи, поради което правилно е прието, че основата за облагане с данъци следва да бъде определена по предвидения в чл. 122 ред.

По-късно при ревизията органите по приходите установяват системни изтегляния на парични средства от банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, за които не е осчетоводено постъпване в касата на дружеството в брой през 2019 г. и 2020 г. Тези констатации се основават на установени несъответствия при анализа на движението по банковата сметка на дружеството и записванията по счетоводни сметки. Действително се установява, че през 2019 г. са осчетоводени като постъпили в банковата сметка на дружеството от касата парични средства в размер 110 783,46 лв. (Дт сметка 503, Кт сметка 501), а същевременно според извлечението на банковата сметка няма постъпили суми от касата. От извлечението от банковата сметка на дружеството се установява, че от банковата сметка на дружеството чрез АТМ и на каса са изтеглени общо 154 150 лв., а счетоводно заведени в касата на дружеството – 57 490 лв., като за 2019 г. изтеглени от банковата сметка на дружеството, които не са счетоводно заведени, са 96 660 лв. За 2020 г. се установява, че от банковата сметка на дружеството са изтеглени парични средства чрез АТМ и на каса, които не са счетоводно заведени са 222 800 лв.

Правилна е преценката на органите по приходите, че се установява основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ както за 2019 г., така и за 2020 г., а процесното задължение за деклариране на окончателен данък върху дивидентите се определя по декларация. Изтеглените парични средства от касата на дружеството през 2019 г. в размер на 110 783,46 лв. и изтеглените от банковата сметка на дружеството чрез АТМ и на каса, които не са счетоводно заведени през 2019 г. в размер на 96660 лв. и през 2020 г. в размер на 222 800 лева са намалили патримониума на дружеството и представляват „скрито разпределени на печалба“ и на основание чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ се държи данък, който се определя с подаването на декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.

Освен това се установява и несъответствие за 2019 г. между дебитните и кредитните обороти по счетоводна сметка 503 Разплащателна сметка в лева и оборотите по извлечението от банковата сметка на дружеството, а за 2020 г. – между началното и крайното салдо, от една страна, и дебитните и кредитни обороти по счетоводна сметка 503 Разплащателна сметка в лева и същите по извлечение от банковата сметка. Правилно органите по приходите приемат, че е налице разминаване и между крайното салдо към 31.12.2019 г. на счетоводна сметка 501 Каса в лева и началното салдо на тази сметка на 01.01.2020 г.

Предвид изложеното с основание ревизиращите органи, приемайки, че е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, на 06.10.2021 г. на оспорващото дружество е връчено и Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК (л. 98 от адм. пр.) като допълнение към първото уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК. И в хода на съдебното производство оспорващият не ангажира доказателства, от които може да се установи, че изтеглените от банковата сметка и от касата на дружеството парични средства са ползвани за икономическата дейност на дружеството.

И вещото лице посочва в заключението си (л. 114-115 от делото), че разходите за гориво за процесния период не са осчетоводени според изискванията на ЗСч, няма аналитичност на воденото счетоводство, няма създадена отчетност за изписване на строителните материали, няма първични документи за доставките, а и че представените в хода на ревизионното производство годишни оборотни ведомости на счетоводните сметки, счетоводни баланси, главни книги, хронологии, като според вещото лице, може да се предполага, че същите или са непълни или неокончателни.

При тези данни, настоящият състав на съда намира, че безспорно са били налице предпоставките за извършване на процесната ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 1 ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

Съобразно изискванията на чл. 124, ал. 1 ДОПК, са изготвени двете уведомления до задълженото лице, че поради наличие на обстоятелство по чл. 122 от ДОПК основата за облагане на данъчните му задължения по възложената ревизия ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, които са му връчени редовно. Ведно с уведомленията по чл. 124, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя са връчени и уведомления по чл. 17 ДОПК и ИПДПОЗЛ, с които са изискани документи, писмени обяснения и декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Предвид изложеното, правилно органите по приходите са преминали към ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК при определяне на задълженията на дружеството по ЗКПО и ЗДДФЛ.

Настоящият състав на съда намира, че за задълженията по ЗДДС не са налице основания за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, доколкото същата безспорно се установява в случая от фактурите. Това обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуславя отмяна на РА и РАПРА, т.к. въпросното нарушение не е повлияло на приложението на материалния закон.

РАПРА е незаконосъобразен.

С разпоредбата на чл. 133, ал. 3 ДОПК законодателят предвижда механизъм за отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки в ревизионния акт. Очевидните фактически грешки представляват грешки в пресмятането, грешно изписване на индивидуализиращи белези и други технически и формални грешки при ясно изразена воля на административния орган, както и несъответствие между изразената воля в диспозитива на акта с действителната воля на издателя на същия, която се преценява съобразно изложените мотиви.

В случая не се установя РА да съдържа констатации, различни от направените с РД. Мотивите и разпоредителната част на РА, разгледани поотделно и заедно, както и в съвкупност с установеното с РД, който е потвърден в случая с РА не обуславят извод за наличие на очевидна фактическа грешка. Напротив в случая е налице пълно съответствие на посоченото в таблицата на РА, в която са установени задълженията, както и в мотивите на РА и РД и предложението за установяване на задълженията в РД, по отношение на вида на задълженията, периодите и техните размери.

С постановения на 02.02.2022 г. РАПРА (след подаване на жалбата от ревизираното лице срещу РА и преди произнасянето на решаващия орган) са установени задължения за КД за 2019 г. и за 2020 г. в по-големи размери от определените с РА, като органите по приходите не признават като разходи за данъчни цели част от разходите по фактури, които разходи с РА са признати и включени в общата сума на общо установените разходи. Същевременно с РАПРА се установяват разходи по фактури, които разходи не са признати за данъчни цели с РА.

С РАПРА задълженията на дружеството за КД за 2019 г. са определени в размер на 19 891,51 лв. (докато по РА са 19 364,60 лв.), вследствие на промяна на стойността на установените общо разходи, което рефлектира върху установената данъчна основа по чл. 122 ДОПК.

При съпоставката на констатациите по РА и РАПРА по отношение КД за 2019 г. съдът констатира следното:

	установените общо разходи	установени разходи по първични документи
РА	183 777,79 лв.	54 185,69 лв. (РД, л. 747-744 от адм. пр.)
РАПРА	178 508,69лв.	44 467,36лв. (л. 1842, гр.-1837)

С РАПРА не се признават декларирани разходи в дневник за покупки, по които липсват фактури: 8075,00лв. по фактура № **********/ 07.12.2019 г. от "АЕК Маркет" ЕООД с ЕИК ***; 893,33лв. по фактура № **********/30.09.2019 г., от "Геомоторс" ЕООД с ЕИК ***; 750,00лв. по фактура №**********/13.12.2019 г. от "КИМ" ЕООД с ЕИК ***.

В РА и РД, обаче липсва обосноваване на извод, че разходите по тези три фактури не следва да се признават за данъчни цели, напротив и трите фактури са приети и посочени като установени признати разходи (включени в сумата на общите разходи 54 185,69 лв.) по първични документи в таблицата на стр. 59-65 РД. По отношение на фактура № **********/ 07.12.2019 г. от "АЕК Маркет" ЕООД в РД не се съдържат доводи за наличие на основания за непризнаването на разхода по нея за данъчни цели, независимо че в РА са посочени доводи за нереалност на доставката и не е признато правото на данъчен кредит за тази покупка.

Същевременно с РАПРА (таблица 2 – л. 1837, гр.-1839 от адм пр.) са установени разходи по фактури на обща стойност 3694,74 лв., които фактури и разходи не са били предмет на обсъждане, преценка и съобразяване в РД и РА.

С РАПРА (л. 1834, гр. от адм. пр.) са признати и други разходи по представени документи в размер общо 754,49 лв., в т.ч.: Застраховки на ЗД Бул инс АД - Сметка 16746751 от 13.01.2019 г. – 75,26 лв., Сметка 16746752 от 28.03.2019 г. – 75,26 лв., Сметка 19539977 от 27.06.2019 г. – 288,15 лв., Сметка 16746753 от 27.06.2019 г. – 75,22 лв.; Агенция по вписванията – Варна, Документ 49310822/24.04.2019 г. – 150,60 лв. ; Община Варна, Приходна квитанция № 817303/05.08.2019 г. – 30,00 лв.; АГКК – София документ ведно с касов бон – 60,00 лв. Процесните разходи също не са били предмет на обсъждане, преценка и съобразяване в РД и РА.

С РАПРА задълженията на дружеството за КД за 2020 г. са определени в размер на 20 158,72 лв. (докато по РА са 18 779,17 лв.), вследствие на промяна на стойността на установените общо разходи, което рефлектира върху установената данъчна основа по чл. 122 ДОПК.

При съпоставката на констатациите по РА и РАПРА по отношение КД за 2020 г. съдът констатира следното:

	установените общо разходи	установени разходи по първични документи
РА	189 501,92 лв.	66 381,34 лв. (РД, л. 739, гр. от адм. пр.)
РАПРА	175 706,42 лв.	47 216,11лв. (стр. 19-35 от РАПРА)

С РАПРА установените разходи по фактури са с обща стойност 44 056,09 лв. – таблица 1, л. 1833-1827 от адм. пр. С РАПРА не се признават разходи по декларирани данни в дневник за покупки, по които липсват фактури в общ размер – 22 325,25 лв. В РА, а и в РД, обаче също липсва обосноваване на извод, че разходите по фактурите, посочени в таблицата на л. 1827 от адм. пр., в общ размер 22 325,25 лв. не следва да се признават за данъчни цели, напротив процесните фактури са посочени като установени признати разходи по първични документи в таблицата на стр. 67-76 в РД.

Същевременно с РАПРА (таблица 2 – л. 1827, гр.-1825 от адм пр.) са установени разходи по фактури на обща стойност 3 160,02 лв., които фактури и разходи също не са били предмет на обсъждане, преценка и съобразяване в РД и РА.

С РАПРА (л. 1825, гр. от адм. пр.) са установени и други разходи, необсъждани и несъобразявани с РА или с РД, а именно разходи по представени документи общо 5 369,30 лв., в т.ч.: Застраховки на ЗД Бул инс АД, Сметка 20700126 от 11.01.2020 г. – 65,01 лв., Сметка 20504881 от 27.05.2020 г. – 289,92 лв.; Община Варна, Приходна квитанция № 962788/15.09.2020 г. – 50,00 лв.; Приходна квитанция № 968297/28.09.2020 г. – 100 лв.; Приходна квитанция № 968296/28.09.2020 г. – 658,37 лв.; Приходна квитанция № **********/02.12.2020 г. – 6,00 лв.; Ваучери за храна съгласно ведомости за ваучери 70 броя х 60 лв. – 4 200 лв. Процесните разходи и документи, във връзка с тези разходи не са били предмет на обсъждане и съобразяване нито с РД, нито с РА.

Изложеното обуславя извод, че в случая не са били налице основания да се пристъпи към поправка на очевидна фактическа грешка на РА. Направените поправки с обжалвания РАПРА нямат характер на очевидни фактически грешки. Не следва да се приема за допустимо под формата на поправка на очевидна фактическа грешка на РА да се отстраняват констатирани след издаване на РА пропуски за установяване на по-големи задължения, които пропуски се дължат на неправилна или непълна преценка на фактите, които е следвало да изведат органите по приходите от доказателствата, събрани в ревизионното производство.

РАПРА, с който е извършена поправка на издадения РА единствено в частта по отношение на КД за 2019 г. и за 2020 г., следва да се отмени като незаконосъобразен.

Независимо от отмяната на РАПРА, доколкото настоящата съдебна инстанция се явява съд по същество, процесните разходи, с които с РАПРА са коригирани установените с РА разходите на оспорващото дружество за 2019 г. и 2020 г., следва да бъдат подложени на анализ от съда дали подлежат на признаване или не.

При преценката на законосъобразността на обжалвания РА, съдът съобрази, че тъй като в случая, както се посочи, се установява наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, които основания са подкрепени със събраните доказателства, то в настоящото производство по обжалване на РА фактическите констатации в РА следва да се смятат за верни до доказване на противното – чл. 124, ал. 2 ДОПК. Според особените правила за ревизиите по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК доказателствената тежест е обърната – в ревизионното производство именно ревизираното лице следва да проявява инициатива за правилното установяване на релевантните за установяване на данъчната основа за облагането му и задълженията му за данъци факти и обстоятелства.

През призмата на така посоченото, съдът при съобразяване на фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, приема следното:

І. По отношение на закупените горива по фактури (л. 602-516 от адм. пр.)

Съдът намира, че правилно с РА, доколкото не се явяват документално обосновани разходи по смисъла на чл. 10 ЗКПО, на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от същия закон тези покупки (разходи) не са признати за данъчни цели разходите за гориво за 2019 г. в размер на 5 239,90 лв. и за 2020 г. - 6 032,83 лв.

Процесните разходи не се установява безспорно по делото, че са свързани с извършваната икономическа дейност на ревизираното лице и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2 480,33 лв. при ДО 12 401,95 лв., посочено по фактури и размер на данъчния кредит за д.п. м. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 12.2019 г., м. 1-12.2020 г. и м.1-3.2021 г., в табличен вид на стр. 17-33 от РД.

В хода на ревизионното производство, както и в настоящото съдебно производство „Ж. 82“ ЕООД не установява по безспорен начин, че разходите за закупено гориво, по които е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, са свързани с упражняваната от оспорващия куриерска дейност по Договора за партньорство със „Спиди“ АД от 01.09.2017 г. (л. 36 от адм. пр.), в какъвто смисъл са дадените от ревизираното лице обяснения (л. 89 от адм. пр.)

Анализът на клаузите в процесния договор за партньорство и представените от „Спиди“ АД документи, сочи на липсата на икономическа логика оспорващият да ползва за дейността по договора освен предоставените от „Спиди“ АД автомобили и три свои автомобила (един от които е и декларирал пред „Спиди“ АД, че ще ползва да куриерската дейност), при условие, че според чл. 5.6. от договора, е уговорено горивото, ползвано от оспорващото дружество за изпълнение на дейността по договора, да е за сметка на Възложителя, като дори е предвидено заплащането на горивото за дейността да се извършва при зареждане чрез картите за гориво, предоставени от „Спиди“ АД.

Освен това е налице уговорка в договора за партньорство Изпълнителят да използва задължително посоченото в чл. 5.1 оборудване – предоставен от Възложителя или осигурен от изпълнителя собствен или лизингован автомобил с монтирани за сметка на Възложителя GPS устройство, в одобрен от Възложителя жълт/бял цвят, брандиран, лекотоварен автомобил (пикап или бус) с посочени в договора максимално общо тегло и да не по-стар от определени години. Оспорващият не установява по делото, че ползваните, собствени автомобили за куриерската дейност са били съответно оборудвани и е било допустимо да ги ползва за тази дейност. Налице е недоказано твърдение, че въпросните автомобили са резервни и се ползват извън работно време или когато някоя кола от предоставените от „Спиди“ АД е в неизправност и в сервиз. С основание ревизиращите органи сочат, че при преглед на представените пътни листи (л.88-л.73) се установява, че на всички, с изключение на един (л.85,гръб с вписан начален час 9:00 ч. и краен час 19:00 ч.) е вписан: начален час 9:00 ч., краен час 17:00 ч.

Органите по приходите са анализирали представените в ревизионното производство пътни листи, като в табличен вид, на стр.19 от РД, са посочили данните за използваните МПС, по дати на ползване, изминат пробег в км и разход на гориво. Както органите по приходите, така и вещото лице по делото са установили, че е налице разминаване между разхода на гориво по пътни листи и по фактури. Според ревизиращите по представени пътни листи разходът на гориво през 2019 г. в общ размер 232,53 литра, а по фактури за покупки - 3 434,446 литра, а според вещото лице тези стойности са съответно 232,53 литра и 3 388,16 литра – л. 116 от делото. Общото гориво за ревизирания период по представени пътни листи е 356,210 литра, а по фактури за покупки - 8 876,412 литра (според заключението на вещото лице тези стойности са съответно 356,21 литра и 3671,22 литра), като са зареждани различни видове горива - дизел, метан, газ, бензин.

От представените пътни листи се установява, че през ревизирания период основно е използвано МПС Опел Комбо с рег.№ ***, декларирано с Протокол (л. 27, гр.) към договора за партньорство, а с чл. 5.6 от договора е предвидено горивото за изпълнение на дейността по договора със „Спиди“ АД да е за сметка на „Спиди“ АД.

На следващо място, съдът съобрази констатациите на органите по приходите, както и на експертът, извършил ССчЕ по дело (л. 115 от делото), че са представени пътни листи само за част от ревизирания период (29 броя пътни листи), разходите за гориво не са осчетоводени според изискванията на ЗСч – горивото не е завеждано като актив в сметки от гр. 30 „Материали, продукция и стоки“, не е осчетоводено горивото количествено и стойностно, а след това да е изписано отново количествено и стойностно, като осчетоводяването, което вещото лице установява не дава възможност да се проследи разхода за горива, да се контролира този разход и става неясно определянето на данъчните задължения.

Както и ревизиращите органи са посочили по смисъла и условията на чл. 10 ЗКПО счетоводни разходи се признават за данъчни цели, когато са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. При закупуване на горивото първичният счетоводен документ е основание за отчитането му като материален запас по реда на СС 2 "Отчитане на стоково материалните запаси", респективно е предпоставка за последващо му отчитане като разход. За да бъде изписано горивото на разход, документът за придобиването му не е достатъчно основание. Счетоводен разход се отразява към момента на потребление /изписване/ на горивото и той също следва да бъде документално обоснован. За целта е необходима информация, която осигурява данни за предназначението на превоза, изминатите километри и разходната норма. В конкретния случай ревизираното дружество представя при ревизията притежаваните единствено фактури за покупка на горива, но същите не доказват действителния разход на гориво и не отразяват вярно стопанските събития.

Съдът намира, че не следва да кредитира представените в хода на съдебното производство пътни листи, разходни норми и хронологични регистри по сметки и другите счетоводни документи във връзка с осчетоводяването на процесното закупено гориво. Липсва логично обяснение, ако същите са били налични (а не са създадени за нуждите на съдебното производство), да не са представени поне в хода в административното обжалване, след като вече са обективирани в РД изрично причините за непризнаването на процесните разходи за данъчни цели. Съдът съобрази ревизирания период и началния и краен срок за провеждане на ревизията, както и темпоралния момент на оспорването по административен ред на РА и по съдебен ред и представянето на процесните доказателства едва в 9-тото заседание по делото. Освен това, според заключението на вещото лице новопредставените на съда регистри не кореспондират с наличните към данъчната преписка Главни книги и Оборотни ведомости за 2019 г. и 2020 г. (стр. 53-57), поради което и съдът намира и за основателно възражението на ответника, направено още в хода на делото, че тези регистри са създадени за нуждите на настоящото съдебно производство.

От друга страна дори да се приеме, че представените пътни листи в хода на съдебното производство са съществувала отчетност, то същите разгледани заедно с пътните листи, представени в хода на ревизията следва да се приеме, че обективират изискуемата по договора за партньорство със „Спиди“ АД отчетност и респ. обезпечават документално разходите за гориво, които „Спиди“ АД поема за извършваната куриерска дейност по договора от оспорващото дружество по договора.

Налага се извод, че не се установява безспорно закупеното по процесните фактури гориво да е вложено в дейността на дружеството, да има връзка с определена дейност на дружеството, а и няма следа, включително и документална обоснованост, къде е вложено това гориво и за какво е послужило. Освен това съдът съобрази, че става въпрос за закупувано четири различни вида гориво, от различни доставчици за трите, собствени на оспорващия автомобили, един от които (с рег. № ***) е декларирано, че ще се ползва за куриерските услуги по договора. Не е ясно и не е доказано за останалите два автомобила (с рег. № *** и № ******) на какво основание се заявява, че се ползват за куриерската дейност, а през ревизираният период няма данни и твърдения за осъществявана друга дейност от ревизираното лице, която да се обезпечава с процесните разходите за гориво.

Предвид така приетото от съда, не следва да се кредитира заключението на вещото лице, в частта, в която се позовава на представените едва в съдебното производство документи във връзка с фактурите за закупено гориво. Съдът не възприема посоченото в заключението на вещото лице, че при определяне на задълженията по ЗКПО и ЗДДС следва да се съобразят фактурите за покупка на горива, посочени на л. 11 от РД, на посочените от вещото лице основания - само защото оспорващото дружество е действащо предприятие към текущата година и използваните собствени му МПС Опел Комбо *** и *** разходват гориво, а отразените маршрути са свързани с осъществяваната дейност и сочат складове и офиси на „Спиди“ АД. Както се посочи, оспорващото дружество носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване както в административното, така и в съдебното производство твърденията си, че въпросното закупено гориво е ползвано за дейността на дружеството, вложено е в нея, документално обоснован разход е и обективира реална доставка, за която има право на данъчен кредит. Оспорващият не се справи с доказателствената си тежест за установяване на посочените факти.

Изложеното обуславя извод за правилност на приетото от органите по приходите по отношение на покупките на гориво за ревизирания период както по отношение на задълженията на дружеството по ЗДДС, така и по ЗКПО.

ІІ. При преглед на първичните счетоводни документи и на декларираните данни в дневниците за покупки на „Ж. 82" ЕООД се установяват покупки на резервни части и ремонтни услуги на транспортни средства.

Както се посочи, в част V от сключения договор за партньорство между ревизираното дружество и „Спиди" АД от 01.09.2017г. са уредени въпросите и условията по договора, касаещи транспортните средства, оборудване и работни средства.

Съгласно чл. 5.2. от договора за партньорство Изпълнителят (оспорващото дружество) се задължава да стопанисва предоставеното му имущество с грижата на добър стопанин, както и да спазва стриктно изискванията на Възложителя за експлоатация и техническо обслужване, съдържащи се в Приложение №3 към Договора; Техническо обслужване на автомобилите, собствени или лизинговани от Възложителя, както и задължителен 6-месечен преглед за техническа изправност на всички автомобили, използвани за дейността, се извършва в оторизиран от Възложителя сервиз. Съгласно т.2.3. от Приложение №3 към същия договор Изпълнителя предоставя на 6 месеца автомобила за извършване на задължителен технически преглед в оторизиран сервиз, посочен от Възложителя (за автомобили, собственост на партньори). Установените проблеми в състоянието на автомобила се отстраняват за сметка на Изпълнителя.

Съгласно т.2.5. от Приложение №3 към Договора за партньорство от дата 01.09.2017г., при възникване на нужда от ремонт на автомобила, с който Изпълнителят работи по договора, на стойност над 1000,00 лв. без ДДС и невъзможност ремонтът да бъде платен от Изпълнителя, ремонтът може да се извърши в оторизиран сервиз от Възложителя за сметка на последния. Сумата по ремонта се възстановява от Изпълнителя в срок до три месеца и може да бъде удържана от Възложителя едностранно и без друго уведомление от дължими суми към Изпълнителя.

Както се посочи по договора със „Спиди" АД, предвид подписан протокол към 01.09.2017г. между „Спиди“ АД и оспорващия, като изпълнител „Ж. 82“ ЕООД е декларирал, че ще използва за дейността по договора автомобил с рег. № ***, Опел Комбо, като е налице и приемо-предавателен протокол от 01.09.2017г., съгласно който Възложителя предоставя на Изпълнителя следните автомобили за изпълнение дейността по договора: Рено Мастер 2 рег.№***, Рено Мастер 2 рег.№***, Рено Мастер 2 рег.№***, Рено Мастер 2 рег.№*** и Рено Канго 2 рег.№***.

Относно множеството фактури за покупки на авточасти (резервни части за МПС), с Искане от 25.08.2021 г. (л. 72 от адм. пр.) е изискано от ревизираното лице да бъде изяснено предназначението на същите и да се представят доказателства. Във връзка с приложение 3 към Договора за партньорство от 01.09.2017г. сключен със "Спиди" АД, е изискано да бъде изяснено има ли извършени ремонти на транспортни средства през ревизирания период по ЗДДС с конкретно посочване по коя фактура № и дата и доставчик. В отговор по връчено искане от ревизираното дружество са представени писмени обяснения с вх.№ 10634/13.09.2021 г. (л. 89 от адм. пр.) Съгласно представените писмени обяснения, автомобилите, за които са използвани авточасти, са същите тези автомобили, които се ползват като резервни: Рено Канго ******; Опел Комбо ***; Опел Комбо ***; Рено Мастър ***, Рено Мастър ***; Рено Мастър ***; Фолксваген Туаран ***. В писмените обяснения е посочено също, че на тези автомобили са сменени авточасти през ревизирания период, но не е правен основен или голям ремонт.

От представените от ревизираното дружество фактури се установяват покупки освен на ремонтни услуги с авточасти, включващи и резервни части и множество на брой фактури с предмет единствено резервни части за транспортни средства. Дружеството не представя доказателства, че закупените резервни части без извършени ремонтни услуги са свързани с транспортните средства, обслужвали дейността. Резервните части са закупувани постоянно и са много на брой и количеството предполага тяхното завеждане и създаване на отчетност за влагането им. Същите не са заведени по счетоводни сметки от гр. 30. Няма създадена аналитична отчетност, няма отчетност и относно влагането на материалните запаси. Обемът на закупените стоки предполага създаване на отчетност за доставката и изписването на материалните запаси. Не са представени извлечения от счетоводни сметки от гр. 60.

В писмени обяснения с вх. №10634/13.09.2021 г. (л. 89 от адм. пр.), Л. Ж. посочва, че ще разширява дейността на фирмата с търговия с гуми, търговия с акумулатори, резервни части и консумативи. В настоящото производство не се събрани доказателства за продажба на авточасти. Оспорващият не доказва нито да е водил счетоводство за тази си дейност, нито посочва данни за местосъхранието на процесните авточасти – склад или друго помещение, където да се държат.

Правилно ревизиращите органи приемат, че декларираните покупки на резервни части без извършени ремонтни услуги не се установява да са свързани с икономическата дейност на лицето. След анализ на първичните счетоводни документи за покупката на материалните запаси и обсъждане на всички събрани доказателства правилно са установени непризнатите разходи и признатите такива, изложени в табличен вид. Правилно са признати като разходи и е признато правото на ползване на данъчен кредит по отношение само на част от закупените резервни части, с данни за труд по влагането им или ремонта.

Съдът намира, че не следва да кредитира счетоводните записвания по представените в хода на съдебното производство счетоводни документи (Хронологични регистри по дебита на сметка 302 ”Материали” в кореспонденция със сметка 401 ”Доставчици” и Хронологични регистри по дебита на сметка 601 ”Разходи за материали” в кореспонденция със сметка 302 ”Материали” за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.) В представените допълнително от управителя на оспорващото дружество Хронологични регистри доставките на резервните части са осчетоводени със следните счетоводни записвания: Дт с/ка 302/Кт с/ка 401 и Дт с/ка 601/Кт с/ка 302. Както и вещото лице сочи в заключението си, тези регистри не са представени по време на ревизията и нямат връзка с наличните към данъчната преписка Главни книги и Оборотни ведомости на „Ж. 82“ ЕООД за 2019 г. и 2020 г. - стр. 53-57 от адм. пр. И органите по приходите, и вещото лице са констатирали, че разходите за резервни части не са осчетоводени като актив на дружеството в сметки от гр. 30 ”Материали, продукция и стоки”, партида „резервни части”, резервните части не са заведени като актив на дружеството, а са осчетоводени като текущ разход, т.е. като разход за материали за текущ ремонт, свързан с дейността на фирмата в размер на 140 971,78 лв. общо за ревизирания период. И органите по приходите, и вещото лице, и съдът съобразяват дадените от управителя на дружеството-жалбоподател обяснения, че имал идея да разшири дейността на фирмата, като включи към нея и търговия с резервни части, гуми, акумулатори и аксесоари, но следва да се отчете, че подобна дейност изисква аналитичност на закупените стоки с цел продажби и осчетоводяването на стоките по сметка 304 ”Стоки”. Такава счетоводна сметка не е използвана. Освен това не се установява „Ж. 82“ ЕООД да притежава свои или наети складови помещения за съхраняване на резервни авточасти, както и няма данни за налични количества в края на всеки ревизиран период. В този смисъл е и заключението на вещото лице – л. 125-126 от делото, както и заявеното от експерта при изслушването му от съда – л. 179, гръб-180 от делото.

От една страна липсват данни за влагането на процесните резервни части за МПС в автомобилите, ползвани от оспорващия за дейността му, а от друга страна, не се установява завеждането на процесните резервни части като актив в счетоводството, във връзка с обяснението на дружеството, че от 2020 г. се занимава с продажба на резервни части за автомобили. Множеството фактури за закупени голям брой резервни части и липсата на данни за предоставена услуга ремонт, правилно е прието, че не удостоверява закупуване на резервна част, която да е вложена в автомобил, във връзка с изпълнението на договора със „Спиди“ АД и въобще с икономическата дейност на дружеството.

Изложеното обуславя извод, че с РА правилно е прието, че разходите във връзка с покупка на резервни части за МПС по фактури (л. 278-515 от адм. пр.) в общ размер 28 194,38 лв. при ДО 140 971,78 лв., посочено по фактури и размер на данъчен кредит за д.п. м. 1, 2, 3, 4, 5 ,6, 8, 12.2019 г., м. 1-12.2020 г. и м.1-3.2021 г., в табличен вид на стр. 34-45 от РД, не са документално обосновани разходи по смисъла на чл. 10 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от същия закон тези покупки (разходи) не следва да се признават за данъчни цели разходи за резервни части за 2019 г. 44 940,73 лв. и за 2020 г. – 75 046,86 лв.

Не се установява и в хода на съдебното производство процесните разходи да са свързани с извършваната икономическа дейност от ревизираното лице, поради което правилно с РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит за закупени резервни части по фактури (л. 278-515 от адм. пр.) в общ размер на 28 194,38 лв. при данъчна основа 140 971,78 лв., посочено по фактури и размер на данъчен кредит за данъчни периоди: м.1,2,3,4,5,6,8,12.2019 г., м.1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12.2020 г., м.1,2,3.2021 г. в табличен вид на стр.34-45 от РД, буква Б.2.

Съдът възприема заключението на вещото лице отнасящо се до закупените резервни части като правилно, компетентно, обосновано и кореспондиращо с фактите, установяващи се от доказателствата по делото.

Следва да се посочи, че наличието на реална доставка не зависи от счетоводното отразяване на сделката или от допуснатите пропуски в него. Следва да се съобразява единствено наличието на предпоставките, при които се признава право на данъчен кредит: дали доставката е реално извършена или предстои да бъде извършена; дали тази доставката е между данъчно-задължени лица и предметът на доставката, получен от претендиращия приспадането, се използва за целите на облагаемите му сделки. В случая по отношение на всички доставки, за които съдът не признава правото на данъчен кредит не се установява наличието на посочените предпоставки.

ІІІ. Правилно не са признати за разходи за данъчни цели и не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за закупени строителни материали и стоки за обзавеждане на баня по фактури (л. 686 – 603, гр.) в общ размер на 18 652,85 лв. при ДО 93 264 лв.

С основание не е признато право на данъчен кредит, както е посочено по фактури и размер на данъчен кредит за д.п. м. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 12.2019 г., м. 1-12.2020 г. и м. 1-3.2021 г., в табличен вид на стр. 46-52 от РД, предвид нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Не се установява процесните разходите по тези фактурите за покупка на строителни материали и стоки за обзавеждане на баня, да са свързани с икономическата дейност на дружеството, поради което правилно на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, разходът не е признат за данъчни цели - за 2019 г. в размер на 18 936,48 лв., а за 2020 г. – 57 928,26 лв.

Обоснован и правилен е изводът на ревизиращите органи, че въпросните строителни материали и стоки за обзавеждане на баня са ползвани за лични нужди, предвид неотразяването им в счетоводните сметки на дружеството, непредставянето на доказателства къде са вложени, установеното при оглед на посочен от ревизираното лице имот, и липсата на представено разрешение за строителство или подобрение за увеличаване стойността на недвижимия имот.

Според даденото обяснение за предназначението на закупените строителни материали (л. 89 от адм. пр.) същите са ползвани да се укрепи и доизгради закупена от дружеството постройка, която да бъде офис на дружеството, а СМР са извършвани от работниците в дружеството и от фирми подизпълнители, като закупеният поземлен имот е с инвестиционна цел за изграждане на логистична и складова база.

От счетоводните записвания – Оборотна ведомост за 2019 г. и Нотариален акт от 24.04.2019 г. (л. 253 от адм. пр.) се установява, че дружеството придобива недвижими имоти – жилищна сграда с площ 53 кв.м, поземлен имот с площ 1319 кв.м. и поземлен имот с площ 1039 кв.м, в -----------.

При извършения оглед от ревизиращия екип (Протокол №1514701/26.10.2021г. - л. 255 от адм. пр.) е установено, че поземленият имот е с малка на площ едноетажна постройка, както и че до нея има още две малки постройки, вероятно тоалетна и баня или склад, като по данни от съсед никой не живее в имота. Непосредствено до сградата са констатирани строителни материали - пясък и бетонни блокчета, като сградата няма PVC дограма. Установени са лозови насаждения и дървета.

При преглед на предмета по фактурите за покупка на строителни материали органите по приходите установяват закупени много на брой профили, стъклопакети, фаянс, мебели за баня, мивки, моно блокове и други (мивка, моноблок, гранитогрес /л.686/, плочки, лепило, смесител /л.685/, алуминиев профил /л.677 и др.), което изисква счетоводното завеждане на материалните запаси и създаване на отчетност за тяхното изписване. Счетоводни сметки от гр. 30 не са създадени в дружеството. Процесните покупки на строителни материали и стоки за обзавеждане на баня не са счетоводно отразени като краткотраен актив в счетоводна сметка от гр. 30 на дружеството /такава дори не е заведена/ през 2019 г. и 2020 г. Ревизиращите органи са отчели, че ако процесните разходи бяха свързани с недвижимия имот, то строителните материали следваше да се отразят в с/ка 207 „Разходи за придобиване на имот“ и когато се завърши обектът през 2020-2023г., както оспорващият сочи, независимо от непредставянето на разрешение за строителство или подобрение, да увеличат стойността на недвижимия имот.

Както на ревизиращия екип, така и в хода на съдебното производство не са представени документи, доказващи къде са вложени въпросните материалите.

При отговора си на въпрос 7 и 8 (л. 126-127 от делото) вещото лице сочи следното: По приложените на стр. 603 – стр. 686 от данъчната преписка фактури с получател „Ж. 82“ ЕООД, експертизата констатира, че са закупени строителни материали и стоки за обзавеждане на баня, в т.ч. профили, стъклопакети, фаянс, гранитогрес, фриз, теракота, мебели за баня, мивки, моноблокове, лепила, смесители, сифони, вентилатори, бойлер, ламинат, камък речен фракция, арматурна заготовка, душ колона, алуминиеви профили, душ кабини, душ системи, ПВЦ-профили, винтове за дограма, крепежи, обков, метални профили и др. Процесните покупки на строителни материали и стоки за обзавеждане на баня не са отразени счетоводно като материални запаси, краткотраен актив в счетоводна сметка от гр. 30 ”Материали, продукция и стоки” на дружеството. Не е създадена отчетност за тяхното изписване. Ако процесните доставки на строителни материали и стоки за обзавеждане на баня са свързани с посочения недвижим имот, то те следва да се отразят по сметки от гр. 20 ”Сметки за дълготрайни активи” и по-конкретно по сметка „Разходи за придобиване на ДМА" и когато се завърши обекта, да се увеличи стойността на недвижимия имот. Сметка 302 ”Материали” не е използвана/раздвижена през 2019 г. и 2020 г. Не е използвана и счетоводна сметка „Разходи за придобиване на ДМА". Доставките на строителните материали и обзавеждането за баня са отразени по сметка 601 ”Разходи за материали” като текущ разход за фирмата. Не са налице данни за това къде са вложени материалите по т. 7. Съдът напълно възприема констатациите на експерта в тази част.

Така установяващото се от заключението на вещото лице (което съдът в тази част напълно възприема като обосновано и правилно) е в потвърждение на направения от органите по приходите извод, че оспорващото дружество не доказва, че процесните материали са ползвани за икономическата дейност на дружеството, а не за лични нужди.

ІV. Правилно ревизиращите органи приемат по отношение на закупените стоки и услуги за лично потребление, че не са свързани с дейността на дружеството не се признават за разходи за данъчни цели и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 500,67 лв. при ДО 2 970,63 лв., посочени по фактури и размер на данъчен кредит за м.1, 2, 6, 8, 12.2019 г., м.1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9.2020 г. и м.2, 3.2021 г., в табличен вид на стр. 53-55 от РД.

Въпросните фактури (л. 277-256, гр. от адм. пр.) са с предмет – дрехи, детски стоки, козметични продукти – душ гел, ножчета, балсам за устни, крем и др., по един брой. Други фактури са с предмети нотна тетрадка (л. 262 от адм. пр.), детски обувки (л. 261 от адм. пр.), мъжко и дамско бельо, чорапи (л. 258, гр. от адм. пр.), дрехи, различни от работни дрехи, туристическа услуга (л. 262 от адм. пр.), нощувки (л. 261, 272, 269). Предметът на тези фактури сочи, че процесните стоки и услугите са за лично потребление, т.е. предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Не е доказана по делото основателността и обосноваността на твърдението на оспорващия, че стоките по процесните фактури са с предназначение за персонала на дружеството и същите са пряко свързани с независимата икономическа дейност на дружеството. Доказателства в този аспект не се установяват нито в данъчната преписка, нито са приобщени в хода на съдебното производство.

V. Относно начисления с РА ДДС за м.12.2020 г. в размер на 95 лв. по продажбата от ревизираното лице на 02.12.2020 г. на товарен автомобил с рег. № ******, марка „Рено“, модел „Канго“ за сумата от 570 лв.

При справка в ПП на НАП-УИС ревизиращите органи установяват регистриране на 14.12.2020 г. на продажба на въпросния товарен автомобил, а от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен е представен на ревизиращите органи (л. 101 от адм. пр.) договор за покупко-продажба на автомобила от дата 02.12.2020 г. (л. 101, гр. от адм. пр.)

Безспорно от анализа на дневниците за продажба за ревизирания период се установява, че няма декларирана фактура за продажба на въпросното МПС, респ. за извършената доставка не е начислен изискуемият данък. В съответствие с чл. 86 и чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС правилно е начислен ДДС за м.12.2020 г. в размер на 95 лв. относно продажбата на въпросния автомобил на стойност 570 лв. (ДО 475 лв. и ДДС 95 лв.)

ІV. Относно начислените лихви за забава за невнесени в срок суми за ДДС по фактури, издадени пред предходни данъчни периоди, но отразени в дневника за продажби за д.п. м.12.2019 г.

Органите по приходите правилно установяват, че в дневника за продажби за д.п. м.12.2019 г. са включени фактури за продажби, издадени на „Спиди“ АД през м.09.2019 г. с начислен ДДС - общо 6983,14 лв., през м.10.2019 г. с начислен ДДС - общо 7 811,34 лв. и през м.11.2019 г. с начислен ДДС - общо 7798,07 лв., посочени по номера на фактури на стр. 83-85 от РД.

При несъобразяване с нормата на чл. 124, ал.2 ЗДДС ревизираното лице не е отразило процесните издадени от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажби за данъчния период, през който са създадени. Съгласно чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а и съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС, когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет в срока за подаване на справката-декларация за този данъчен период.

Правилно на основание чл. 175 ДОПК за невнесените в срок суми, подробно описани на стр. 84-85 от РД, са начислени лихви, а именно за невнесените в срок суми за ДДС за фактурите от м.09.2019 г. – 238,61 лв., за фактурите от м. 10.2019 г. – 199,64 лв. и за фактурите от м.11.2019 г. – 129,98 лв. Лихвите за просрочие са от датата, следваща датата на подаване на справката-декларация за ДДС за периода, в който е издадена фактурата, до датата на подаване на СД за ДДС за периода, в който е отразена фактурата.

VІІ. Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по дублирани документи, отразени в дневниците за покупки в различни данъчни периоди и с различни дати, на основание чл. 71, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗДДС в общ размер 377,05 лв. за д.п. м.01.2020 г. по: фактура № №**********/31.01.2020 г., издадена от „Джорди-22“ ЕООД с ДК 178,75 лв., по фактура №**********/31.01.2020 г., издадена от „Аутоколор Варна“ ЕООД с ДК 135 лв. и фактура №**********/31.01.2020 г., издадена от „Джорди-22“ ЕООД с ДК 63,30 лв., по които вече е приспаднат данъчен кредит през д.п. м.08.2019 г. (л.1442, гръб от адм. пр.) и м.12.2019 г. (л.1440 от адм. пр.), описани в табличен вид на стр.100 от РД.

VІІІ. По отношение на непризнатия на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС данъчен кредит по непредставените от дружеството фактури в общ размер 1 727,29 лв. при ДО 8 928,90 лв. по фактури и размер на данъчен кредит за м.07.2019 г., посочени в табличен вид на стр. 55-57 от РД:

Действително въпросните фактури не са представени в хода на ревизионното производство, но са декларирани покупки в дневник за продажби през д.п. м.07.2019 г. Една от предпоставките за надлежно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставките на стоки или услуги, по които лицето е получател - чл. 71, т. 1 ЗДДС.

В хода на съдебното производство оспорващият представя (л. 139-175 от делото) част от посочените като непредставени фактури на стр. 55-57 от РД, по които е отказано приспадане на данъчен кредит.

Предвид установяващите се ДО и начислен ДДС по представените фактури, неправилно в таблицата на стр. 55- 57 от РД е посочено, че по 6 бр. фактури, издадени от „ЕВЪРФРЕШ 2014“ ЕООД данъчната основа е 15 лв., а ДДС е 3 лв., т.к. процесните фактури съдът установява са с данъчна основа 12,50 лв. и ДДС 2,50 лв. (л. 157-162 от делото), поради което по принцип неправилно е посочена общата данъчна основа 8 928,90 лв., вместо 8 913,90 лв., както и общият размер на ДДС за м.07.2019 г. - 1727,99 лв., вместо 1724,99 лв.

При съобразяване предмета, данъчната основа и начисления ДДС по представените в хода на съдебното производство фактури и обстоятелството, че са представени по делото само част от непредставени фактури, посочени в таблицата на стр. 55-57 от РД, съдът намира, че правилно ревизиращите органи не признават право на данъчен кредит общо в размер на 1272,77 лв. при ДО 6 652,83 лв. по следните фактури:

Данъчен период	№ на документ	Дата на издаване	Идент.№ на контрагента	Име на контрагент, предмет на доставката и № на лист от делото	Данъчна основа	ДДС
201907	**********	24.07.2019	BG103558125	ЕЛИТ КАР ООД - резервни части – л. 152	1249,83	249,97
201907	**********	08.06.2019	BG103809855	ВУЛКАН 3-ЕООД – непредствавена фактура	8,50	1,70
201907	**********	07.06.2019	BG103849974	С. АУТО ЕООД – резервни части – л. 166	70,85	14,17
201907	**********	30.07.2019	BG103558125	ЕЛИТ КАР-ООД – резервни части - л. 154	346,37	69,27
201907	**********	30.07.2019	BG103849974	С. АУТО-ЕООД – резервни части - л. 165	475,02	95,00
201907	**********	03.07.2019	BG103906927	КОСЕР-АД – резервни части, л. 149	559,42	111,88
201907	**********	31.07.2019	BG117591007	АУТО ХИТ-ООД – резервни части, л. 148	116,75	23,35
201907	**********	31.07.2019	BG117591007	АУТО ХИТ-ООД – резервни части, л. 147	245,07	49,01
201907	**********	01.07.2019	BG201895643	АЙ БИ ДЖИ-ПЛАСТ-ЕООД – алум. профили, л. 175	566,66	113,34
201907	**********	03.07.2019	BG812152590	СТАРС-94 ООД – непредставена фактура	39,87	7,97
201907	**********	20.06.2019	BG103849974	С. АУТО-ЕООД – резервни части, л. 164	280,00	56,00
201907	**********	20.06.2019	BG103849974	С. АУТО-ЕООД – добавка, л. 163	13,33	2,67
201907	**********	11.06.2019	BG103849974	С. АУТО-ЕООД – моторно масло, л. 167	19,17	3,83
201907	**********	12.06.2019	BG103849974	С. АУТО-ЕООД непредставена фактура	19,17	3,83
201907	**********	20.06.2019	BG201828014	БАШ МАЙСТОРА-ЕООД – непредставена фактура	2,04	0,41
201907	**********	05.07.2019	BG148037632	АКВА ДАР-ЕООД – непредставена фактура	19,50	3,90
201907	**********	07.06.2019	BG103589423	ДЖОРДИ-22-ЕООД – гранитогрес и теракота, л. 156	474,21	94,84
201907	**********	25.06.2019	BG103589423	ДЖОРДИ-22-ЕООД – фаянс и гранитогрес, л. 155	440,50	88,10
201907	**********	08.06.2019	BG813209698	ВАЛИМАР-ООД – непредставена фактура	15,00	3,00
201907	**********	23.07.2019	BG148024147	СИП ИНВЕСТ-ЕООД- непредставена фактура	9,83	1,97
201907	**********	16.07.2019	BG201895643	"АЙ БИ ДЖИ-ПЛАСТ"-ЕООД – стъклопакети, л. 174	483,33	96,67
201907	**********	23.07.2019	BG204998930	ФАНИ 76-ЕООД – непредставена фактура	32,50	6,50
201907	**********	22.06.2019	BG103831766	ХИМЕЛ ИНЖЕНЕРИНГ-ЕООД – наем на база и туристически данък, л. 169	522,94	47,06
201907	**********	04.07.2019	BG121839316	ЗОРА-М.М.С.-ООД – непредставена фактура	240,83	48,17
201907	**********	26.07.2019	BG813152902	ГЕОЗАЩИТА-ЕООД – становище за имота в свлачищно отношение, л. 173	150,00	30,00
201907	**********	21.05.2019	BG148037632	АКВА ДАР-ЕООД – непредставена фактура	15,83	3,17
201907	**********	14.06.2019	BG148037632	АКВА ДАР-ЕООД – непредставена фактура	15,83	3,17
201907	**********	11.07.2019	BG148037632	АКВА ДАР-ЕООД – непредставена фактура	13,50	2,70
201907	**********	18.07.2019	BG148037632	АКВА ДАР-ЕООД – непредставена фактура	3,67	0,73
201907	**********	26.07.2019	BG148037632	АКВА ДАР-ЕООД – непредставена фактура	26,17	5,23
201907	**********	01.07.2019	BG148037632	АКВА ДАР-ЕООД – непредставена фактура	15,17	3,03
201907	**********	22.07.2019	BG831642181	БТК–ЕАД – непредставена фактура	28,24	5,65
201907	**********	23.07.2019	BG831642181	БТК–ЕАД- непредставена фактура	28,83	5,50
201907	**********	22.07.2019	BG831642181	БТК–ЕАД непредставена фактура	28,30	5,66
201907	**********	28.06.2019	BG103002253	ВИК-ВАРНА ООД – непредставена фактура	18,06	3,61
201907	**********	22.07.2019	BG103533691	ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД- непредставена фактура	58,54	11,71

ОБЩО: 6652,83 лв. 1272,77 лв.

Не са налице основания за признаване право на данъчен кредит по фактурите, които не са представени и в съдебното производство, както и по представените на съда фактури, с предмет резервни части без да са налице доказателства за влагането на тези части при извършване на ремонт на автомобилите, ползвани за дейността на оспорващото дружество. Не следва да се признае от съда и право на данъчен кредит във връзка с ползваната туристическа услуга и за услугата по изготвяне на становище за състоянието на терена на ПИ ********* и ПИ *** в свлачищно отношение, предвид чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и доколкото оспорващият не сочи доказателства, които да обосновават конкретна нужда за извършването на тези разходи от дружеството, във връзка с икономическата му дейност.

Съдът намира, че неправилно вещото лице само поради факта, че процесните фактури са представени вече по делото, съобразява всички новопредставени по делото фактури, без да отчита предмета на доставката по тези фактури, поради което частично в тази част не следва да се кредитира заключението и съдът следва да се определи ДО и ДДС въз основа на конкретните данни от представените по делото фактури.

Доколкото по делото са представени част от фактурите (посочени в табл. на стр. 55-57 от РД), включени в дневниците за покупки за м. 07.2019 г., за които е отказано право на данъчен кредит само защото не са представени на ревизиращите органи, съдът съобрази конкретния предмет на всяка една от представените в съдебно заседание на 19.09.2023 г. фактури и изискванията за признаването на данъчен кредит, като намира, че право на данъчен кредит следва да се признае за следните фактури:

Данъчен период	№ на документ	Дата на издаване	Идент.№ на контрагента	Име на контрагент, предмет на фактура, номер на лист от делото	Данъчна основа	ДДС
201907	**********	31.07.2019	BG***	ГЕОМОТОРС-ЕООД – авторемонт, л. 172	1210,83	242,17
201907	**********	10.06.2019	BG205088604	ЕВЪРФРЕШ 2014-ООД – ароматизиране, л., 158	12,50	2,50
201907	**********	01.06.2019	BG205088604	ЕВЪРФРЕШ 2014-ООД- ароматизиране, л. 159	12,50	2,50
201907	**********	05.07.2019	BG205088604	ЕВЪРФРЕШ 2014-ООД – ароматизиране, л. 160	12,50	2,50
201907	**********	01.07.2019	BG205088604	ЕВЪРФРЕШ 2014-ООД – ароматизиране, л. 157	12,50	2,50
201907	**********	01.07.2019	BG205088604	ЕВЪРФРЕШ 2014-ООД – ароматизиране, л. 161	12,50	2,50
201907	**********	05.07.2019	BG205088604	ЕВЪРФРЕШ 2014-ООД – ароматизиране, л. 162	12,50	2,50
201907	**********	03.04.2019	BG202676602	АУТОКОЛОР ВАРНА-ЕООД – боя, материали и труд, л. 150	350,00	70,00
201907	**********	14.03.2019	BG202676602	АУТОКОЛОР ВАРНА-ЕООД – боя, материали и труд, л. 151	150,00	30,00
201907	**********	24.07.2019	BG200024875	А1 ТРЕЙД-ЕООД – принтер, л. 171	150,00	30,00
201907	**********	05.07.2019	BG****	КЛМ КОНСУЛТ-ЕООД – счетоводно обслужване м. 07-09.2019 г., л. 170	150,00	30,00
201907	**********	13.06.2019	BG148008901	ТОП КОПИ-ООД – копирна хартия, л. 140	22,50	4,50
201907	**********	21.05.2019	BG148008901	ТОП КОПИ-ООД – копирна хартия и канцеларски материали, л. 139	12,93	2,59
201907	**********	18.07.2019	BG148008901	ТОП КОПИ-ООД – копирна хартия, л. 143	45,00	9,00
201907	**********	22.07.2019	BG148008901	ТОП КОПИ-ООД – копирна хартия, л. 145	22,50	4,50
201907	**********	22.07.2019	BG148008901	ТОП КОПИ-ООД – копирна хартия, л. 144	22,50	4,50
201907	**********	31.07.2019	BG148008901	ТОП КОПИ-ООД – копирна хартия, л. 146	25,17	5,03
201907	**********	09.07.2019	BG148008901	ТОП КОПИ-ООД – канцеларски материали, л. 142	24,64	4,93

ОБЩО: 2261,07 452,22

Съдът намира, че посочените в горната таблица фактури обективират реални облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 8 ЗДДС, налице е доказаност на материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото се установява, че е налице посоченото в чл. 71, т. 1 ЗДДС условие за упражняване правото на данъчен кредит.

По отношение на останалите фактури, представени на съда не следва да се признае право на приспадане данъчен кредит по отношение на останалите липсващи фактури за м.07.2019 г. Едно от условията за упражняване право на приспадане на данъчен кредит (чл. 71, т. 1 ЗДДС) е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС и предвид непредставянето от ревизираното лице на процесните фактури са налице основания за отказване правото на приспадане на процесния данъчен кредит. Освен това не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит представянето на фактура. Следва да се установява безспорно, че доставките по фактурите са реално осъществени и свързани с дейността на дружеството, а съдът намира, че оспорващият не доказва по делото, че доставките по фактурите, по които и съдът не признава данъчен кредит, въпреки че са представени фактури (макар и едва в хода на съдебното производство), са свързани с икономическата дейност на оспорващия. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС право на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

ІХ. Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, с издатели 15 бр. фирми за следните данъчни периоди: м.8.2019 г. – 3 267,84 лв., м.12.2019 г. – 20 675 лв., м.1.2020 г. – 5 830 лв., м.2.2020 г. – 4 540 лв., м.3.2020 г. – 1 500 лв., м.4.2020 г. – 4 580 лв., м.5.2020 г. – 3 900 лв., м.6.2020 г. – 2 640 лв., м.7.2020 г. – 1 700 лв., м.8.2020 г. – 2 000 лв., м.10.2020 г. – 3 750 лв., м.11.2020 г. – 1 500 лв., м.12.2020 г. – 3 500 лв., м.1.2021 г. – 2 450 лв., м.2.2021 г. – 3 300 лв. и м.3.2021 г. – 2 100 лв., описано по фактури на стр.98-100 от РД, на основание чл. 71, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 58, ал. 2 ППЗДДС, чл. 6, чл. 25, чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от: „Бебеленд" ООД с ЕИК ***, „Пи ел солюшънс“ ЕООД с ЕИК ***, „Ж." ДЗЗД с ЕИК ***, „Електроклима" ЕООД с ЕИК ***, „К." ООД с ЕИК ***, „Белмарс" ООД с ЕИК ***, „Ви трейд 1" ООД с ЕИК ***, „Аек маркет" ЕООД с ЕИК ***, „Органик Пауър" ЕООД с ЕИК ***, „КрисАрт-БГ" ЕООД с ЕИК ***, „АТ - 87" ЕООД с ЕИК ***, „Салваре" ООД с ЕИК ***, „ЕЛ СИС - Варна" ЕООД с ЕИК ***, „Ф.Н." ЕООД с ЕИК *** и „Оргрес-М" ЕООД с ЕИК ***.

Ревизиращите органи подробно са обсъдили (стр. 86-98 от РД) установяващото се от дневниците за покупки на оспорващия по отношение на фактурите, издадени от посочените доставчици, декларираните им доставчиците, обясненията, дадени от доставчиците и всички релевантни обстоятелства.

Процесните фактури са включени в дневниците за покупки на оспорващия, но в ревизионното производство, както и в съдебното производство не са представени фактурите и придружаващите ги документи, издадени от 15-те дружества. Обосновано с РД е прието, че се установяват и разминавания в предмета на част от доставките по една и съща фактура, деклариран от оспорващия в дневниците за продажбите, с декларирания от получателите на доставката в дневниците им за покупки. С основание е отчетено установено от органите по приходите, че счетоводителят на ревизираното лице е и счетоводител, лице за контакт или съдружник на посочените 15 бр. дружества. Освен това голяма част от 15-те дружества заявяват, че не са имали търговски отношения с „Ж. 82“ ЕООД, искат разрешение за анулиране на фактурите, като дори „Пи ел солюшънс“ ЕООД сторнира фактурата. Така посоченото се установява от приобщените към административната преписка доказателства, като следва да се съобрази и липсата на представени писмени обяснения от ревизираното дружество относно въпросните фактури за покупки, както и че не представя документи за разплащане и извлечения от счетоводни сметки за заведени фактури.

В подкрепа на така установеното от съда и от органите по приходите е и напълно възприеманото от съда в тази част заключение на вещото лице – л. 128 и л. 196 от делото, което заявява и че в счетоводството на оспорващото дружество няма данни за последваща реализация на стоките, получени от оспорващото дружество по процесните фактури с доставчици посочените по-горе 15 дружества.

На основание чл. 71, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 58, ал. 2 ППЗДДС, чл. 6, чл. 25, чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, правилно органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с горепосочените издатели.

Наличието на фактури, осчетоводяването им и включването им в дневниците за покупки е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, но посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя - Решение от 13 декември 1989 г., ---------, С-342/87, EU:C:1989:635 и Решение от 19 септември 2000г. ------------------------, С-454/98, EU:C:2000:469.

СЕС в т. 13 от решение по дело С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че „ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна“. В този смисъл е и т. 53 от решение от 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98, както и решението по дело С-152/02, според които, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо наличието на фактура за доставка и кумулативно - осъществяването на доставката по тази фактура.

Правилен е изводът на ревизиращите органи, че в случая правото на приспадане на данъчен кредит следва да се признае само по отношение на реално осъществените доставки на стоки и услуги, свързани с икономическата дейност на оспорващото дружество.

Така приетото от съда налага следните изменения на задълженията на ЗДДС само по отношение на установените за д.п. м.07.2019 г.:

Установените с РА задължения за ДДС за д.п. м.07.2019 г. следва да се коригират, като при изчисленията към признатото право на данъчен кредит с РА в размер на 588,66 лв. (таблица на л. 112 от РД) се прибави сумата в размер на 452,22 лв. – признато от съда право на данъчен кредит по представените в съдебно заседание на 19.09.2023 г. фактури, посочени по-горе. Процесните фактури са с предмет, относим по преценка на съда към икономическата дейност на оспорващото дружество, а и за които са представени изискуемите данъчни документи – чл. 69, ал. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Тоест за д.п. м.07.2019 г. общо признатото право на данъчен кредит, което съдът установява е 1040,88 лв.

Така за д.п. м.07.2019 г., предвид правилно непризнатото с РА право на данъчен кредит за закупени горива общо в размер на 120,94 лв. по фактури, посочени в таблица на л. 112, гръб от РД, съдът изчислява задълженията за ДДС на дружеството по следния начин:

	Декларирано	Установено	Разлика
Начислен ДДС	6178,14	6178,14	0,00
Данъчен кредит	2322,38	1040,88 (588,66+452,22)	1281,50 (2322,38-1040,88)
Резултат (ДДС за внасяне)	3855,76	5137,26	1281,50 (5137,26-3855,76)
Лихва за забава			299,75

Доколкото с РА са установени задължения за ДДС за д.п. м.07.2019 г. в размер на 1848,93 лв. и лихва – 432,48 лв., следва да се отмени РА в частта на установеното задължение за д.п. м.07.2019 г. за сумата 567,43 лв. – ДДС и 132,73 – лихва, като се отхвърли жалбата в частта, с която е установено задължение за ДДС за д.п. м.07.2019 г. в размер на 1281,50 лв. и лихва 299,75 лв.

За д.п. м.12.2019 г., не следва да се кредитира заключението на вещото по отношение както на посочената стойност на установения от експертизата размер на начисления общо ДДС - 22 592,55 лв., както и по отношение на определения размер на ДДС за внасяне – 1917,82 лв. и лихва - 3659,23 лв.

Съдът констатира, че посочената от вещото лице сума – 22592,55 лв. като установен от експертизата начислен ДДС (л. 201 от делото) е формирана от сбора на начисления за д.п. м.12.2019 г. ДДС (6983,14+7811,34+7798,07) по декларирани за д.п. м.12.2019 г. от ревизираното лице в дневника за продажби са изваден ДДС по фактурите за доставки само към контрагент-получател „Спиди“ АД, издадени през предходни данъчни периоди съответно за д.п. м.09.2019 г., м.10.2019 г. и м.11.2019 г. В заключението си вещото лице сочи (л. 194 и л. 199 от делото), а и заявява при изслушването му, че съобразява, че при изчисляване на задълженията за ДДС органите по приходите не са елиминирали фактура № **********/30.09.2019г. с ДО 27500 лв. и 5500 лв. ДДС с получател ”Ейч ти” ЕООД и фактура № **********/31.12.2019г. с ДО от 10000 лв. и 2000 лв. ДДС с получател ”К.” ЕООД, независимо от установеното, че няма извършени доставки на стоки и услуги по двете фактури.

Съдът намира, че правилно органите по приходите при изчисляване на задължението за ДДС за д.п. м.12.2019 г. посочват като установен начислен ДДС сумата – 38 633,36 лв., която сума се явява и деклариран начислен ДДС за месеца от самото ревизирано лице (предвид справките и дневниците за продажби – л. 1477-1482 от адм. пр.)

Действително в тази сума е включен и начисленият ДДС по фактура № **********/30.09.2019г. с ДО 27500 лв. и 5500 лв. ДДС с получател ”Ейч ти” ЕООД и по фактура № **********/31.12.2019г. с ДО от 10000 лв. и 2000 лв. ДДС с получател ”К.” ЕООД. Както и при ревизията е установено, а и в хода на делото не са приобщени доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите, че няма извършени реални доставки на стоки или услуги по процесните фактури, а и няма представени такива фактури нито от доставчика, нито от получателя на доставката. Действително органите по приходите, обосновавайки извод за липса на доставка от „Ж. 82“ ЕООД към двете дружества (л. 57-58 от РД), не ги включват при изчисляване на реализираните приходи от продажби през 2019 г.

Последното обаче не обуславя извод, че и начисленият за процесните две фактури ДДС - общо 7500 лв., следва да се изключи от общата стойност на начисления ДДС за м.12.2019 г. - 38 633,36 лв. Съгласно чл. 85 ЗДДС данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура. Посочената норма от ЗДДС се явява дословно транспониране на чл. 203 от Директива 2006/112. По аргумент от т. 54 от решението на СЕС по дело С-107/13 издателят на фактурата дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема доставка.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице по отношение определените от експерта задължения за ДДС за д.п. м.12.2019 г., по изложените по-горе съображения, както и поради обстоятелството, че експертизата признава данъчен кредит за закупеното от оспорващия гориво.

Предвид изложеното съдът намира, че за д.п. м.12.2019 г. правилно с РА, на основание чл. 71, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 58, ал. 2 ППЗДДС, чл. 6, чл. 25, чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, не се признава данъчен кредит в общ размер 27033,84 лв., както следва за:

А. Не е признато право на данъчен кредит за начисления ДДС с общ размер на ДДС 20 675 по:

-фактура №**********/31.12.2019г. от „ЕЛЕКТРОКЛИМА" ЕООД с ЕИК *** с ДО 5000,00 лв. и ДДС 1000,00 лв.

-фактура №**********/31.12.2019г. от „АЕК МАРКЕТ" ЕООД с ЕИК *** с ДО 8250,00 лв. и ДДС 1650,00 лв.

-фактура №**********/31.12.2019г. от „АЕК МАРКЕТ" ЕООД с ЕИК *** с ДО 8150,00 лв. и ДДС 1630,00 лв.

-фактура № **********/07.12.2019г. от „АЕК МАРКЕТ" ЕООД с ЕИК *** с ДО 8075,00 лв. и ДДС 1615,00 лв.

-фактура № **********/31.12.2019г. от „ОРГАНИК ПАУЪР" ЕООД с ЕИК *** с ДО 23400,00 лв. и ДДС 4680,00 лв.

-фактура №**********/31.12.2019г. от „КрисАрт-БГ" ЕООД с ЕИК *** с ДО 22500,00 лв. и ДДС 4500,00 лв.

-фактура №**********/31.12.2019г. от „Ф.Н." ООД с ЕИК *** с ДО 21500,00 лв. и ДДС 4300,00 лв.

-фактура №**********/31.12.2019г. от „ВИ-ТРЕЙД 1" ООД с ЕИК *** с ДО 6500,00 лв. и ДДС 1300,00 лв.

По процесните фактури не се установява да са налице реални доставки, а и не са представени процесните фактури нито от доставчика, нито от получателя на доставката.

Б. Правилно с РА не е признато и правото на приспадане на данъчен кредит за:

-закупени резервни части общо в размер на 4652,57 лв. по фактури, посочени в таблица на л. 114-115 от РД.

-закупени горива общо в размер на 285,73 лв. по фактури, посочени на л. 115-116 от РД.

-закупени строителни материали и стоки за обзавеждан на баня общо в размер на 1390,81 лв., посочени в таблица на л. 116 от РД.

-закупени стоки и услуги, несвързани с дейността на дружеството общо в размер на 29,73 лв. по фактури, посочени в таблица на л. 117 от РД.

За д.п. м.12.2019 г. съдът изчислява задълженията за ДДС на дружеството по следния начин:

	Декларирано	Установено	Разлика
Начислен ДДС	38633,36	38633,36
Данъчен кредит	30222,84	3189 (30222,84 –27033,84)	27033,84 (30222,84-3189))
Резултат (ДДС за внасяне)	8410,52	35444,36	27033,84
Лихва за забава			5174,39

Тоест, резултатът от изчисленията на съда е идентичен с установените с РА задължения за ДДС за д.п. м.12.2019 г., поради което следва да се отхвърли жалбата в частта, с която е установено задължение за ДДС за д.п. м.12.2019 г. в размер на 27033,84 лв. и лихва 5174,39 лв.

Именно поради признаването от експерта на данъчен кредит за закупеното от оспорващия гориво за целия ревизиран период, съдът не възприема заключението на вещото лице по отношение на определените от него задължения за ДДС и за ЗКПО.

Изложеното сочи, че по отношение на определените с РА задължения за ДДС жалбата е неоснователна, с изключение за д.п. м.07/2019 г., за който следва да се отмени частично определеното задължение за ДДС за сумата над установената от съда.

По отношение задълженията по ЗКПО за 2019 г.

В частта на приходите правилно е прието, че при определяне на данъчната основа следва да се вземат предвид и недекларирираните приходи в размер на 26 728,67 лв. по осъществени доставки към „Спиди“ АД.

Общо декларираните приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. са в размер на 372 177,50 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби – 372 177,50 лв.

Според дневниците за продажби на оспорващия за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. декларираните фактури за доставки са с обща данъчна основа 436 406,17 лв. и начислен ДДС в размер на 87 281,22 лв.

Налице е несъответствие между размера на декларираните приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО и данъчна основа на извършените доставки съгласно дневниците за продажби, равняваща се на 64 228,67 лв. (436406,17-372177,50)

Според обявените покупки от регистрирани по ЗДДС лица за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. декларираните фактури, издадени от „Ж. 82" ЕООД са обща данъчна основа 426 406,17 лв. и ДДС в размер на 85 281,22 лв. от следните контрагенти: „Спиди" АД и „ЕЙЧ ТИ" ЕООД с ЕИК ****.

Ревизираното лице е декларирало за 2019 г. фактури за продажби в отчетни регистри по ЗДДС с получател „Спиди" АД с ЕИК ****** по фактури с обща ДО 398 906,17 лв. и ДДС в общ размер 79781,23 лв.

Тоест правилно е прието с РА, че оспорващият не е декларирал приходи за 2019 г. в размер на 26 728,67 лв., като тази сума е формирана от разликата между декларираните от дружеството приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО - 372 177,52 лв. и сумата в размер на 398 906,17 лв. по справка за обявените покупки от регистрирани по ЗДДС лица, като според последната, през 2019 г. от „Ж. 82“ ЕООД са издадени на „Спиди“ АД фактури на стойност 398 906,17 лв. и начислен ДДС 79 781 лв.

Правилно с РА не са приети за признати приходи за 2019 г. и не са включени при определяне на данъчната основа по ЗКПО за 2019 г. (както правилно констатира и вещото лице – л. 195 от делото) сумите по декларираните от ревизираното лице в дневниците за продажби фактура № **********/31.12.2019 г., издадена на „К." ООД и фактура № **********/30.09.2019 г., издадена на „Ейч ти” ЕООД, т.к. не отразяват реално осъществени облагаеми доставки.

По отношение на отразената от ревизираното лице в дневник продажби за д.п. м.12.2019 г. фактура № **********/30.09.2019 г., издадена от „Ж. 52“ ЕООД на „ЕЙЧ ТИ" ЕООД с ЕИК ****, с деклариран предмет на доставка „продажба на стоки" с ДО 27 500 лв. и ДДС 5 500 лв., нито доставчикът, нито получателят представят фактурата и доказателства за реалното осъществяване на сделката. Правилно процесната фактура е изключена при определяне на приходите за 2019 г. на ревизираното лице.

Самото ревизирано лице в хода на извършена му насрещна проверка (в качеството му на доставчик на „К.“ ООД с отговор вх.№ 4163/27.03.2020г.) представя писмени обяснения - л. 244 от адм. пр. (приобщени към настоящото ревизионно производство), съгласно които няма извършена сделка между „Ж. 82" ЕООД и „К." ООД с ЕИК ***, а и за д.п. м.03.2020 г. „Ж. 82" ЕООД е сторнирало фактура № **********/31.12.2019 г. с получател „К." ООД.

И в хода на съдебното производство оспорващият не представя доказателства, опровергаващи направения от ревизиращите органи извод за липсата на основания за признаване на приход и начисляване на ДДС от процесните неизвършени продажби.

Изложеното сочи, че правилно е приета като установените приходи за 2019 г. сумата в размер на 398 906,17 лв., в т.ч. декларирани в ГДД по чл. 92 ЗКПО – 372 177,50 лв., и допълнителни приходи - 26 728,67 лв. (недекларирани в ГДД по чл. 92 ЗКПО приходи по фактури от „Спиди“ АД), в какъвто смисъл са и изводите в РД, РА и заключението на вещото лице.

Правилно органите по приходите приемат за данъчно непризнати разходи част от разходите, за които не са представени документи, както и разходите, несвързани с дейността – строителни материали и обзавеждане за баня, покупка на горива, покупка на резервни части за транспортни средства и за стоки за лично потребление.

Съдът намира, че следва да се коригират установяванията на органите по приходите по отношение на признатите за установени разходи, като се съобрази и следното:

С настоящото решение се приема като признат разход и сумата в размер общо на 2 261,07 лв. по представените в съдебното производство първични документи – фактури за м.07.2019 г., посочени в таблица по-горе.

От приетите с РА за установени разходи по представени фактури, посочени на таблица на л. 59-65 от РД в размер на 54 185,69 лв., следва да се приемат за непризнати разходите по декларираните данни в дневника за покупки, за които разходи липсват фактури, а именно: 8 075 лв. по фактура № **********/07.12.2019 г. от "АЕК Маркет" ЕООД с ЕИК ***; 893,33 лв. по фактура № **********/30.09.2019 г. от "Геомоторс" ЕООД с ЕИК ***; 750 лв. по фактура № **********/13.12.2019 г. от "КИМ" ЕООД с ЕИК ***, т.е. общо установените разходи по представени фактури са 44 467,36 лв. (което е и съобразено от органите по приходите в РАПРА, с който е направен опит да се отстрани порока на РА и да се изменят първоначалните констатации в РА, посредством поправка на ОФГ)

Като признати разходи следва да се приеме и сумата в общ размер на 3 694,74 лв. по фактури, обективиращи разходи, свързани с и присъщи на дейността на дружеството, но непризнати като разходи с РА (които впоследствие и ревизиращите органи са приели, че следва да се признаят – предвид посочените в таблица 2 в РАПРА), а именно по фактури:

№ на документ

Дата на издаване

Идент.№ на контрагента

Име на контрагент

Предмет на доставка

Стойност

********** 21.01.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Ел. енергия 221,88

********** 02.01.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 17,52

********** 25.01.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 33,41

********** 11.01.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 22,5

********** 21.01.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 44,1

********** 02.01.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 11,67

********** 22.01.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефонни разговори 30,84

********** 18.01.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 40,5

********** 24.01.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 20

********** 24.01.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 1,83

********** 22.02.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефонни разговори 27,49

********** 20.02.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Ел. енергия 189,92

********** 18.02.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 42,96

********** 22.02.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 27,33

********** 28.02.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 4,92

********** 12.02.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 40,5

********** 13.02.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 20,71

********** 15.02.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 22,5

********** 20.02.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 5,83

********** 11.02.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 17

********** 15.02.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 12,5

********** 11.02.2019 BG200525782 ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ - ЕООД Канцел. материали 10,82

********** 22.02.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефон 30,58

********** 09.03.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 23,75

********** 28.03.2019 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД Вода 25,94

********** 20.03.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Ел. енергия 157,78

********** 21.03.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 29,46

********** 19.03.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 27,3

********** 21.03.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 15,83

********** 21.03.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 14,1

********** 05.03.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 17

********** 28.03.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 15,17

********** 27.03.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 19,5

********** 22.03.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефонни разговори 32,65

********** 04.04.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 22,5

********** 23.04.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 23,6

********** 28.05.2019 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД Услуга 4

********** 24.04.2019 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД Консумативи 24,99

********** 31.05.2019 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД Вода 23,91

********** 20.05.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Ел. енергия 98,52

********** 19.04.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Ел. енергия 139,11

********** 17.05.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 13,5

********** 08.04.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 98,44

********** 03.05.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 22,5

********** 30.05.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 23,46

********** 10.05.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 26,9

********** 30.05.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 30,65

********** 28.05.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 11,58

********** 08.05.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 7,5

********** 10.05.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 15,17

********** 09.05.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 41,33

********** 22.05.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефон 27,49

********** 22.04.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефон 31,84

********** 22.04.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефон 29,05

********** 22.06.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефон 28,91

********** 22.05.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефон 31,95

********** 20.06.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Ел. енергия 56,27

********** 17.06.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 40,43

********** 21.06.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 22,5

********** 21.06.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 25,19

********** 21.06.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 46,67

********** 11.06.2019 BG148037632 АКВА ДАР - ЕООД Консумативи 37,07

********** 22.06.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Телефон 29,5

********** 22.12.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 28

********** 22.12.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 27,45

********** 17.09.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 23,7

********** 20.09.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Мат-ли текущ ремонт 60,07

********** 22.09.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 30,67

********** 22.09.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 27,49

********** 22.09.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 27,65

********** 24.09.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 22,5

********** 03.10.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 26,66

********** 21.10.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Материали текущ ремонт 51,94

********** 22.10.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 28,76

********** 22.10.2019 BG831642181 БТК- ЕАД Материали текущ ремонт 28,6

********** 22.10.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 22,5

********** 22.10.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 49,6

********** 22.10.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 22,5

********** 22.10.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 27,65

********** 24.10.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Канцеларски материали 22,5

********** 25.10.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 4,8

********** 30.10.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 51,23

********** 12.11.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 22,5

********** 13.11.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Материали текущ ремонт 3,79

********** 20.11.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Материали текущ ремонт 49,48

********** 22.11.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 33,47

********** 23.11.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 27,49

********** 25.11.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 22,5

********** 26.11.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 32,42

********** 30.07.2019 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД Материали текущ ремонт 18,06

********** 20.08.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Материали текущ ремонт 61,54

********** 21.08.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 24,29

********** 22.08.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 30,14

********** 22.08.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 45,85

********** 22.08.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 22,5

********** 23.08.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 28,8

********** 23.08.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 31,25

********** 23.08.2019 BG831642181 БТК - ЕАД Материали текущ ремонт 27,65

********** 10.09.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 74,37

********** 12.09.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 35,02

********** 10.12.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 22,5

********** 10.12.2019 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД Материали текущ ремонт 23,6

********** 13.12.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Материали текущ ремонт 3,04

********** 17.12.2019 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД Материали текущ ремонт 27,33

********** 19.12.2019 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД Материали текущ ремонт 102,99

********** 08.12.2019 BG130858590 ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ - ЕАД материали 24,17

********** 22.11.2019 BG200529703 ПАСТЕЛ 2009 - ООД материали 5,4

ОБЩО: 3694,74

Следва да се признаят и други разходи по представени документи в размер общо 754,49 лв., в т.ч.: Застраховки на ЗД Бул инс АД - Сметка 16746751 от 13.01.2019 г. – 75,26лв., Сметка 16746752 от 28.03.2019 г. – 75,26 лв., Сметка 19539977 от 27.06.2019 г. – 288,15 лв., Сметка 16746753 от 27.06.2019 г. – 75,22 лв.; Агенция по вписванията – Варна, Документ 49310822/24.04.2019 г. – 150,60лв.; Община Варна, Приходна квитанция № 817303/05.08.2019 г. – 30 лв.; АГКК – София документ ведно с касов бон – 60лв. И органите по приходите с РАПРА са съобразили, че следва тези разходи да бъдат признати – л. 1834, гръб от адм. пр., като и съдът ги намира за доказани по делото.

В останалата част по отношение на установените от органите по приходите разходи за 2019 г., не са налице основания за промяна на приетото от органите по приходите с РА.

За 2019 г. задълженията на оспорващия по ЗКПО, предвид определена по реда на чл. 122 ДОПК данъчна основа, съдът изчислява по следния начин:

Общо признати приходи – 398 906,17 лв., в т.ч. декларирани – 372 177,50 лв., недекларирани допълнителни приходи 26 728,67 лв.

Общо признати разходи – 180 769,76 лв., в т.ч.:

- разходи по представени фактури - 44 467,36 лв.

- разходи по фактури с предмет, свързан с и присъщ на дейността на дружеството - 3 694,74 лв.

- разходи по представените в съдебното производство първични документи – фактури за м.07.2019 г. - 2 261,07 лв.

- други разходи по представени документи в размер общо 754,49 лв.

- разходи, платени по банков път, извлечени данни от банковите извлечения – 3 066,88 лв., в т.ч. застраховки към застрахователен брокер „Омникар и партньори" ООД – 2 648,68 лв.; разходи за външни услуги, плащане към Агенция по вписванията (вписване на ГФО) 20 лв.; банкови такси - 398,20 лв.

- разходи за заплати по данни на декларация обр. 1 и 6 – 105 511,34 лв.

- разходи за осигуровки по данни на декларация обр. 1 и обр. 6 – 21 013,88лв.

(Общо установените от съда разходи са 180 769,76 лв. (2261,07+44467,36+3694,74+754,49+3066,88+105511,34+21013,88).

Данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК – 218 136,41 лв.

Дължим корпоративен данък – 21 813,64 лв.

Деклариран и внесен корпоративен данък – 2 148,24 лв.

Допълнително за доначисляване и внасяне КД - 19 665,40 лв.

На основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума се дължи лихва в размер на 2 846,24 лв., считано от 01.07.2020 г. до 03.12.2021 г.

С РА установеният за довнасяне КД за 2019 г. е 19 364,60 лв., т.е. по-малко от установения размер от съда – 19 665,40 лв., поради което следва са отхвърли жалбата срещу РА в тази част. Съдът съобрази, че с РАПРА е установен за довнасяне по-голям размер на КД за довнасяне за 2019 г. – 19 891,51 лв., в сравнение с установения от съда размер, но както се посочи, РАПРА е незаконосъобразен и следва да се отмени, т.к. поправката на РА не представлява поправка на очевидна фактическа грешка.

Не следва да се възприема заключението на вещото лице в частта, с която се определя дължимият КД за 2019 г. Изчисленията на вещото лице се основават на признаване за данъчни цели на разходите за гориво, както и разходите по всички представени едва в съдебното производство фактури за м.07.2019 г. Както по-горе се посочи, съдът намира за недоказано твърдението, че закупеното гориво е ползвано за куриерската дейност на дружеството по договора със „Спиди“ АД, а и независимо от представянето на фактурите за м.07.2019 г., оспорващият не установява по делото, че предметът на всички фактури е ползван за нуждите и икономическата дейност на дружеството.

По отношение задълженията по ЗКПО за 2020 г.

Правилно с РА е прието, че следва към декларираните от ревизираното лице в ГДД по чл. 92 ЗКПО приходи – 413 139 лв., да се прибави сумата в размер на 10 000 лв. по фактура № **********/31.12.2019 г. с получател "К." ООД с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС 2 000 лв. (която е сторнирана през м.03.2020 г.), като по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК общо реализираните приходи от дружеството за 2020 г. са в размер на 423 139,28 лв. /413 139 лв. декларирани + 10 000,28 лв. недекларирани/.

Сумата в размер на 10 000,28 лв. представлява разлика между декларираните приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО в размер на 413 139 лв. и приходите от справката на обявените покупки от регистрирани по ЗДДС лица за отчетната 2020 г., декларирани от клиенти на ревизираното дружество фактури – 423 139,28 лв.

За 2020 г. декларираните общо разходите са в размер на 510 005 лв., а общо осчетоводени са 495 883,13 лв.

С РА са определени общо разходи за 2020 г. в размер на 189 501,92 лв. /след елиминиране на данъчно непризнатите разходи/, както следва:

- 66 381,34 лв., съгласно представени първични счетоводни документи, подробно описани в табличен вид на стр. 67-76 от РД – л. 739, гръб от адм. пр.;

- 2 896,08 лв., съгласно представени банкови извлечения, в т.ч. към застрахователен брокер „Омникар и партньори“ ООД в размер на 2 503,78 лв. и банкови такси 392,30 лв.;

- 100 453,01 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за заплати;

- 19 771,49 лв., съгласно данни по подадени декларация обр. 1 и 6 разходи за осигуровки.

По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2020 г. е определена данъчна основа в размер на 233 637,36 лв. с дължим КД 23 363,74 лв., като предвид внесените авансови вноски в размер на 4 584,57 лв. е определен КД за довнасяне в размер на 18 779,17 лв.

Правилно органите по приходите приемат за данъчно непризнати разходи тези, за които не са представени документи, разходите, несвързани с дейността – строителни материали и обзавеждане за баня, покупка на горива, покупка на резервни части за транспортни средства и за стоки за лично потребление. Тези разходи, както се посочи, се явяват документално необосновани, а и е недоказано, че същите са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице.

Съдът намира, че следва от признатите с РА разходи в размер на 66 381,34 лв., съгласно представени първични счетоводни документи, подробно описани в табличен вид на стр. 67-76 от РД – л. 739, гръб от адм. пр., да се изключат разходи в размер общо на 22 325,25 лв., за които не са представени фактури нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство, въпреки че процесните разходи са декларирани в дневника за покупки на оспорващото дружество, а именно:

Период

№ на документ

Дата на издаване

Идент.№ на контрагента

Име на контрагент

ДО

202008 ********** 06.08.2020 BG175094670 БПС ООД 1087,20

202010 ********** 30.09.2020 BG175094670 БПС ООД 852,80

202004 ********** 30.04.2020 BG*** АЕК Маркет 11500,00

202005 ********** 31.05.2020 BG*** АЕК Маркет 7000,00

202001 ********** 31.01.2020 BG202676602 АУТОКОЛОР ВАРНА – ЕООД 675,00

202001 ********** 31.01.2020 BG103589423 ДЖОРДИ-22 - ЕООД 316,50

202001 ********** 31.01.2020 BG103589423 ДЖОРДИ-22 - ЕООД 893,75

общо 22325,25

На следващо място съдът намира, че неправилно с РА не са признати разходи по фактури на обща стойност 3 160,02 лв. Съдът съобрази предмета на доставката по процесните посочени по-долу фактури, които обективират разходи, свързани с и присъщи на дейността на дружеството, но непризнати като разходи с РА, както следва:

№ на документ

дата на издаване

Идент.№ на контрагента

Име на контрагент

Предмет на доставка

стойност

175 5.2.2020 ********* ДЗЗД Ключар Г.Г. Дубликат на ключ, чипове 26,00

29 16.12.2020 ********* ЕТ "Г.Г.М. смяна сегменти 360,00

1000 17.11.2020 ********* "ИЗИ СТИЛ" ДЗЗД превод на документи 40,00

1748 28.4.2020 ********* ДЖОРДЖИ ВАРНА" ООД ремонт гума 1 бр. 17,00

26 15.8.2020 ********* Микс Трейдинг ДЗЗД стол 31,96

74 4.8.2020 ********* Делко 07 ЕООД ремонт ел.инсталация 40,00

********** 31.3.2020 ****** СПИДИ АД Наем офис м.03.2020 33,00

126081 15.12.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД отпечатване на ваучери 20,75

124314 6.11.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД отпечатване на ваучери 19,55

170570 4.9.2020 BG********** Нотариус Р.К. пълномощни 10,00

25064133 22.01.2020 BG831642181 БТК - ЕАД материали 28,37

********** 13.01.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 07.01.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 38,32

********** 23.01.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 22.01.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 06.01.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 09.01.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 44,38

********** 22.01.2020 BG831642181 БТК - ЕАД материали 40,06

********** 14.02.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 21,95

********** 04.02.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 19.02.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 23,30

********** 11.02.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 21.02.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 22.02.2020 BG831642181 БТК - ЕАД материали 36,45

********** 20.03.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 23,15

********** 16.03.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 31.03.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 06.03.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 31.03.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 26,20

********** 02.03.2020 BG200024875 А1 ТРЕЙД - ЕООД материали 200,00

********** 18.03.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 24.04.2020 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД материали 32,12

********** 07.04.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 23,15

********** 02.04.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 22.04.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 14.05.2020 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД материали 3,75

********** 11.05.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 21,95

********** 21.05.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 48,30

********** 26.05.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 22.05.2020 BG831642181 БТК - ЕАД материали 62,66

********** 27.05.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 26,75

********** 30.04.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 24,50

********** 22.06.2020 BG*** ВИ***ОМ материали 27,49

********** 22.06.2020 BG*** ВИ***ОМ материали 47,89

********** 01.06.2020 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД материали 40,00

********** 29.06.2020 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД материали 36,44

********** 15.06.2020 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД материали 6,33

********** 19.06.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 18,35

********** 26.06.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 25,10

********** 22.06.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 23,74

********** 20.07.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 18,35

********** 14.07.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 30,83

********** 10.07.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 24,01

********** 23.07.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 24,50

********** 23.07.2020 BG831642181 БТК - ЕАД материали 483,32

********** 10.08.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 19,55

********** 13.08.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 05.08.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 26,50

********** 26.08.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 15.09.2020 BG103533691 ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД материали 22,40

********** 16.09.2020 BG130526402 ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ АД материали 19,55

********** 02.09.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 10.09.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 30,10

********** 30.09.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 29,17

********** 23.09.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 24,55

********** 15.10.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 01.10.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 28.10.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 26,50

********** 28.10.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 22.10.2020 BG831642181 БТК - ЕАД материали 68,13

********** 26.11.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 24.11.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 05.11.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 26.11.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

********** 11.12.2020 BG103002253 В И К - ВАРНА ООД материали 150,00

********** 14.12.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 24,17

********** 15.12.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 26,93

********** 16.12.2020 BG148008901 ТОП КОПИ - ООД материали 22,50

ОБЩО: 3160,02

Процесните два факта – липсата на представени фактури за въпросните покупки от ревизираното лице и неотчитането с РА на обстоятелството, че са представени фактури, по които следва да се признаят сумите за разход, е съобразен и при издаването на РАПРА – двете таблици на л. 31 и на л. 32-35 от РАПРА. Вещото лице, при определяне на разходите за 2020 г., във връзка с данъчната основа по чл. 122 ДОПК, също подхожда както е направено с РАПРА, като съответно изключва и включва посочените по-горе суми като разходи.

Не са налице основания за несъобразяване на определените с РА останали суми като признати разходи от ревизиращите органи.

Така приетото от съда обуславя следните изчисления във връзка с определянето по реда на чл. 122 ДОПК на задълженията на оспорващото дружество по ЗКПО за 2020 г.:

Общо приходи - 423 139,28 лв., в т.ч. декларирани 413 139 лв. недекларирани 10 000,28 лв.

Общо разходи – 175 705,99 лв., в т.ч.:

- разходи по представени първични счетоводни документи – фактури - 47 216,11 лв. (44 056,09+3160,02)

- разходи, платени по банков път, извлечени данни от банковите извлечения – 2 896,08 лв., в т.ч. застраховки към застрахователен брокер „Омникар и партньори" ООД – 2 503,78 лв.; банкови такси - 392,30 лв.

- други разходи по представени документи общо 5 369,30 лв., в т.ч.: Застраховки на ЗД Бул инс АД, Сметка 20700126 от 11.01.2020 г. – 65,01 лв., Сметка 20504881 от 27.05.2020 г. – 289,92 лв.; Община Варна, Приходна квитанция № 962788/15.09.2020 г. – 50 лв.; Приходна квитанция № 968297/28.09.2020 г. – 100 лв.; Приходна квитанция № 968296/28.09.2020 г. – 658,37 лв.; Приходна квитанция № **********/02.12.2020 г. – 6 лв.; Ваучери за храна съгласно ведомости за ваучери 70 броя х 60 лв. – 4200лв.;

- разходи за заплати по данни на декларация обр. 1 и 6 – 100 453,01 лв.

- разходи за осигуровки по данни на декларация обр. 1 и обр. 6 – 19 771,49 лв.

(Общо установени разходи – 175 705,99 лв. (44 056,09+3160,02+2 896,08+5 369,30+100 453,01+19771,92))

Данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК – 247 433,29 лв.

Дължим корпоративен данък – 24 743,33 лв.

Деклариран корпоративен данък – 0,00 лв.

Внесени авансови вноски 4 584,57лв.

Допълнително за внасяне - 20 158,76лв.

На основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума се дължи лихва към 03.12.2021 г. в размер на 873,61 лв.

Установеният от съда размер на дължимия от оспорващия КД за 2020 г. е идентичен с установения с РАПРА, но както се посочи РАПРА е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Доколкото обаче установените от съда задължения на оспорващия за КД са в размер, по голям от установените с РА – 18 779,17 лв. и лихва 813,83 лв., за да не се влошава положението на оспорващия жалбата, в частта на КД за 2020 г. следва да се приеме за неоснователна и да се отхвърли.

Относно определените задължения по ЗДДФЛ:

С основание сумите в размер на 96 660 лв. и 222 800 лв. органите по приходите приемат, че са излезли от патримониума на дружеството и се ползват от едноличния собственик на капитал на ревизираното дружеството, като представляват „скрито разпределение на печалба“ по смисъла на § 1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО и на основание чл. 38, ал. 3 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ е прието, че скритото разпределение на печалбата е през четвъртото тримесечие съответно на 2019 г. и 2020 г. и е определен окончателен данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата в размер на 4 833 лв. за 2019 г. и в размер на 11 140 лв. за 2020 г.

Оспорващият не оборва така приетото с РА. Не се установява по делото процесните парични средства да са били използвани за дейността на дружеството. Тежестта да се установи този факт е на оспорващото дружество. Същевременно от доказателствата по административната преписка се констатира следното:

Налице са несъответствия между установяващото се от анализа на движението на по банковата сметка на дружеството (л. 233 от адм. пр.) и записванията по счетоводните сметки на дружеството.

По данни на главна книга (л. 57) са констатирани осчетоводени като постъпили в счетоводна сметка 503 „Разплащателната сметка в лв.“ 594 629,41 лв., в т.ч. от сметка 501 „Каса в лева“ - 110 783,46 лв. И от записванията по счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ се установява, че са внесени по банкова сметка ***,46лв. (л. 56 от адм. пр.)

Същевременно от извлеченията по банковата сметка на дружеството са установени като постъпили общо по-малко суми, а именно 460 534,55 лв. /кредитен оборот на банковото извлечение/. В сравнение с действително постъпилите по банковата сметка суми, в главната книга са осчетоводени като постъпили по банковата сметка суми, които са с 112 529,96 лв. повече.

Органите по приходите приемат, че осчетоводените парични средства от касата в банката (дебит 503/кредит 501) в размер на 110 783,46 лв. в действителност не са внесени по банковата сметка.

От извлеченията от банковата сметка на дружеството се установява наличието на „Теглене ATM" – 138 150 лв. (л. 223-210 от адм. пр.) и „Теглене на пари на каса от клиентски сметки" (л. 213-211,гръб от адм. пр.), в размер на 16 000 лв. (5 000+5000+6000), т.е. общо изтеглените суми са в размер на 154 150 лв. (138150+16000). Според данните от главната книга осчетоводените изтеглени от банковата сметка и внесени по касата на дружеството суми са в размер на 57 490 лв.

Съгласно спесимен от подписите (л. 225 от адм. пр.) единствено управителят Л.Ж.Ж има право да се разпорежда със средствата по банковата сметка на оспорващото дружество в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД.

Предвид така установяващото се с основание органите по приходите приемат, че през 2019 г. изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството, които не са счетоводно заведени са в размер на 96 660 лв. (154150-57490), като тази сума е излязла от активите на дружеството и доколкото и в съдебното производство не се доказа да се е ползвала сумата за икономическата дейност на търговеца, то следва да се приеме, че сумата се е ползвала от едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество.

Обосновано е прието, че става въпрос за „скрито разпределение на печалба" по смисъла на § 1, т. 5, буква „а" от ДР на ЗКПО и на основание чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 5, буква „в" от ДР на с.з. се дължи данък.

Аналогично за 2020 г., подробно описано на стр. 78-79 от РД, са установени от банковите извлечения (л. 210, гръб-198) изтеглени парични суми по операции „Теглене ATM" – 220 800 лв. и „Теглене на пари на каса от клиентски сметки" – 2 000 лв. По данни на главна книга (л. 55 от адм. пр.), по кредит на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка“ има осчетоводени стопански операции за извършени преводи към доставчици – 477 677,99 лв. и към НОИ – 20 000 лв. Няма осчетоводени изтеглени от банковата сметка суми, които да са внесени по касата на дружеството. Тоест през 2020 г. изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството, които не са счетоводно заведени са в размер на 222 800 лв. (220800+2000) представлява „скрито разпределение на печалба" по смисъла на посочените по-горе норми и подлежи на облагане с окончателен данък.

Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалба. Ставката на данъка, съгласно чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ е в размер на 5 на сто. На основание чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ, данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалба.

Правилно е прието, че в случая, от счетоводната отчетност на дружеството не може да се установи конкретно през кой период и какъв размер от паричните средства на ревизираното дружество е ползвал едноличният собственик на капитала, като по реда на чл. 122 ДОПК е прието, че „скрито разпределение на печалба" за 2019 г. е през четвърто тримесечие на 2019 г. в размер на 96 660 лв. и през четвърто тримесечие на 2020 г. в размер на 222 800 лв.

Окончателният данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба, в размер на 4 833 лв. за 2019 г. и в размер на 11 140 лв. за 2020 г. съответства на нормата на чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 5, буква "в" от ДР на ЗДДФЛ.

В тази част жалбата се явява неоснователна.

Следва да се отмени РА единствено по отношение частично на задълженията за ДДС за м.07.2019 г., а в останалата част да се отхвърли жалбата.

С оглед изхода по делото, съдът следва на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да присъди своевременното поисканите и от двете страни разноски, съразмерно уважената и отхвърлена част от оспорването. Оспорващият претендира 5979 лв. разноски за държавна такса и за възнаграждения на адвокат и вещо лице, за които по делото са налице доказателства. Предвид материалния интерес от 199728,27 лв. и уважената част от оспорването – 2742,66 лв., на оспорващия следва да се присъди сумата в размер на 82,10 лв. При отхвърлена част от оспорването 196 985,61 лв. и минималното нормативноустановено възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат – 12 639,13 лв., на ответника следва да се присъди сумата в размер на 12 465,57 лв. Неоснователно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК за заплащане от оспорващия изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, с оглед представянето пред съда на доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство. Съдът съобрази, че отмяната на РАПРА не се основава по никакъв начин на представените от оспорващия доказателства едва в съдебното производство, а същевременно съдът отменя РА в незначителна част, независимо че е въз основа на тези новопредставени на съда доказателства.

На основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № П-03000322019590-003-001/02.02.2022 г. за поправка на Ревизионен акт № Р-03000321002811-091-001/03.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 339 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който са поправени задълженията за КД за 2019 г. и за 2020 г. относно установените разходи, данъчната основа за облагане, дължимия КД, КД за доначисляване и внасяне и лихви (с увеличение на задълженията за КД спрямо РА общо с 2 042,5 лв.), като:

на страница 1, ред 1, текста "Корпоративен данък за 2019 г., разходи 183777,79; данъчна основа за облагане 215 128,38 лв.; дължим корпоративен данък 21 512,84 лв.; корпоративен данък за доначисляване и внасяне 19 364,60 лв.; дължими лихви 2 802,71 лв. ", както следва "Корпоративен данък за 2019 г., Разходи 178 508,69 лв.; данъчна основа за облагане 220 397,48 лв.; дължим корпоративен данък 22 039,75 лв.; корпоративен данък за доначисляване и внасяне 19 891,51 лв.; дължими лихви 2 878,97лв."

на страница 1, ред 2, текста "Корпоративен данък за 2020 г., разходи 189 501,92 лв.; данъчна основа за облагане 233 637,36 лв.; дължим корпоративен данък 23 363,74 лв.; корпоративен данък за внасяне 18 779,17 лв.; лихви 813,83 лв.", както следва "Корпоративен данък за 2020 г., разходи 175 706,42 лв.; данъчна основа за облагане 247 432,86 лв.; дължим корпоративен данък 24 743,29 лв.; корпоративен данък за внасяне 20 158,72 лв.; дължими лихви 873,61 лв. "

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000321002811-091-001/03.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 339 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която са установените задължения за:

ДДС за д.п. м.07.2019 г. за сумата над 1281,50 лв. и лихва 299,75 лв., а именно за 567,43 лв. и лихва 132,73 лв. (общо 700,16 лв.)

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Ж. 82“ ЕООД, с ЕИК ***, срещу Ревизионен акт № Р-03000321002811-091-001/03.12.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 339 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, а именно за установените задължения с РА на обща стойност 196 985,61 лв., както следва за:

Корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 19 364,60 лв. и лихва 2 802,71 лв.;

Корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 18 779,17 лв. и лихва 813,83 лв.;

Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за 2019 г. – 4 833 лв. и лихва - 902,23 лв.;

Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за 2020 г. – 11 140 лв. и лихва – 943,88 лв.;

ДДС за следните данъчни периоди:

м.01.2019 г. - 510.39 лв. главница и 145.05 лв. лихва;

м.02.2019 г. - 538.56 лв. главница и 148.86 лв. лихва;

м.03.2019 г. - 1258.79 лв. главница и 336.75 лв. лихва;

м.04.2019 г. - 638.30 лв. главница и 165.62 лв. лихва;

м.05.2019 г. - 763.27 лв. главница и 191.47 лв. лихва;

м.06.2019 г. -2304.19 лв. главница и 558.17 лв. лихва;

м.07.2019 г. - 1281,50 лв. главница и 299,75 лв. лихва;

м.08.2019 г. - 4746.69 лв. главница и 1066.77 лв. лихва;

м.09.2019 г. – 0.00 лв. главница и 238.61 лв. лихва;

м.10.2019 г. - 0.00 лв. главница и 199.64 лв. лихва;

м.11.2019 г. - 0.00 лв. главница и 129.98 лв. лихва;

м.12.2019 г. - 27033.84 лв. главница и 5174.39 лв. лихва;

м.01.2020 г. - 7922.69 лв. главница и 1448.21 лв. лихва;

м.02.2020 г. - 7160.57 лв. главница и 1247.23 лв. лихва;

м.03.2020 г. - 2626.29 лв. главница и 436.29 лв. лихва;

м.04.2020 г. - 6275.81 лв. главница и 990.26 лв. лихва;

м.05.2020 г. - 6483.82 лв. главница и 965.45 лв. лихва;

м.06.2020 г. - 4866.88 лв. главница и 685.47 лв. лихва;

м.07.2020 г. - 4356.01 лв. главница и 576.01 лв. лихва;

м.08.2020 г. - 4709.85 лв. главница и 582.24 лв. лихва;

м.09.2020 г. - 4130.42 лв. главница и 476.18 лв. лихва;

м.10.2020 г. - 5199.41 лв. главница и 551.76 лв. лихва;

м.11.2020 г. - 4748.80 лв. главница и 467.00 лв. лихва;

м.12.2020 г. - 5504.73 лв. главница и 493.94 лв. лихва;

м.01.2021 г. - 4868.01 лв. главница и 393.53 лв. лихва;

м.02.2021 г. - 5654.63 лв. главница и 413.14 лв. лихва;

м.03.2021 г. – 5110,20 лв. главница и 330,77 лв. лихва.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „Ж. 82“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от Л.Ж.Ж, сумата в размер на 82,10 лева (осемдесет и два лева и десет стотинки) за направени разноски по адм. дело № 456/2022 г. на АдмС – Варна, съразмерно на уважената част от оспорването.

ОСЪЖДА „Ж. 82“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от Л.Ж.Ж да заплати на НАП сумата в размер на 12 465,57 лева (дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки), за разноски за юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 456/2022 г. на АдмС – Варна, съразмерно на отхвърлената част от оспорването.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК, в 14–дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия: