Р Е Ш Е Н И Е № 5
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 10.01.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши
съдия Стефанова в. гр. дело № 392 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 717/18.07.2019
г., постановено по гр.д. № 572/2019 г. по описа на Шуменски районен съд, е
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен гражданският брак между Р.В.Я. и
М.В.Я., по вина на съпругата като е постановено след прекратяване на брака
съпругата да продължи да носи фамилното име Я.. Упражняването на родителските
права върху децата Д.Р.Я. и С.Р.Я. е предоставено на баща им Р.В.Я. като е определено местоживеене на децата по настоящия
му адрес. Семейното жилище в гр.
Ш...е предоставено за съвместно ползване на Р.В.Я. и М.В.Я.. С решението е
определен режим на лични контакти между децата и тяхната М.В.Я.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч, до
17,00ч., с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен
отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от един ден. На основание чл.143 от СК ответницата в
първоинстанционното производство М.В.Я. е осъдена да заплаща на всяко от
малолетните си деца чрез техния баща и законен представител, месечна
издръжка в размер на 190
лева за Д.Р.Я. и 150 лева за С.Р.Я., с падеж – петнадесето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от 21.02.2019год. За остатъка до пълните предявени
размери искът по чл. 143 от СК е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са в
тежест на ответницата и следващите се по брачния иск и върху определения размер
на издръжките държавни такси.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба рег. № 14632 от 14.08.2019
год. от ответника по първоинстанционното производство М.В.Я.. Решението се
атакува в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, относно присъждане упражняването на родителските права върху децата Д.Р.Я.
и С.Р.Я. на техния баща Р.В.Я., относно
определения режим на лични контакти между децата и жалбоподателката в
качеството им на тяхна майка, относно присъдените в тежест на жалбоподателката
издръжка и съдебно-деловодни разноски, относно предоставянето на семейното
жилище за ползване на двамата съпрузи. В жалбата си жалбоподателката излага, че
не е доволна от решението на съда в съответната атакувана част, като сочи
доводи за неправилност на акта по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция и да се
приеме, че прекратеният с обжалваното решение граждански брак между страните в
производството е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на
въззиваемия. Иска се предоставяне на родителските права върху децата на майката
– жалбоподател в настоящото производство, определяне на режим на лични контакти
на бащата с двете деца – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00
до 17.00 часа с преспиване и един месец през лятото, когато майката не е в
платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от 1
ден. Претендира се предоставяне на семейното жилище за ползване от майката и
двете деца и осъждане на ищеца в първоинстанционното производство да заплаща на
децата месечна издръжка в размер на от по 150 лева, платими до 15-то число на
месеца, за който се дължи издръжката. Жалбоподателката моли да й бъдат
присъдени сторените за двете инстанции съдебно деловодни разноски.
В проведените пред настоящия съдебен
състав съдебни заседания жалбоподателката се явява лично заедно с процесуалния
си представител адв. А.Ш.,***. Поддържат въззивната жалба и сочат
доказателства.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, в която оборва доводите на жалбоподателката. Становището му е
доразвито и в депозирана писмена защита. Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебни заседания страната се явява лично и заедно с процесуалния си
представител адв. В. Б.,***. Поддържат отговора на въззивната жалба и сочат
доказателства.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Тъй като
не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е уважена исковата
претенция с правно осн. чл. 49, ал. 1 от СК и в частта, в която е постановено
съпругата да продължи да носи фамилното име Я. след прекратяване на брака, по
отношение на същите решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила
и въззивният съд не дължи произнасяне.
За да се произнесе настоящият състав взе
предвид следното:
Шуменски
районен съд е сезиран с искова молба от Р.В.Я. за развод на осн. чл.
49, ал. 3 от СК.
С него са обективно съединени искове за упражняване на родителски права върху
малолетните деца Д., роден на *** год. и С., роден на *** год., определяне на
режим на лични отношения с другия родител, издръжка от другия родител, ползване
на семейното жилище и фамилно име след развода. Ищецът сочи, че ответницата
спряла да полага грижи за децата им, отчуждила се от семейството си, заявила,
че има по млад от него приятел и иска да живее в Русия, като вземе там
по-малкото им дете. Ищцовата претенция е за прекратяване на брака по вина на
ответницата, възстановяване на предбрачното й фамилно име, предоставяне
упражняването на родителските права над непълнолетните деца на него, определяне
на режим на лични контакти на ответницата с децата, определяне на издръжка в
размер на 350 лева за Д. и 250 лева за С. и предоставяне ползването на семейното
жилище.
В
законоустановения срок ответницата депозира отговор на исковата молба. Счита
исковете допустими и частично основателни. Твърди, че през целия брачен живот,
само тя, основно е полагала грижи за малолетните им деца. Сочи, че ищецът не е
способен да отглежда децата. Иска прекратяване на брака, но счита, че вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на ищеца. Претендира
още предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетните деца,
определяне издръжка от 150 лева за всяко и предоставяне ползването на семейното
жилище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно, а и от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак
е видно, че страните са сключили граждански брак на 16.09.2005 год. в С.П.. От
брака си имат родени две деца – Д.Р.Я. – роден на *** год. и С.Р.Я. – роден на *** год. По време на
брака им те обитавали семейното им жилище, находящо се в гр. Ш.... От средата
на 2018 год. и до настоящия момент ответницата започнала да живее в
самостоятелна стая, а ищецът обитавал заедно с децата друга стая в апартамента.
С атакуваното съдебно решение, постановено на 18.07.2019
год., бракът между тях е прекратен, като
двамата родители са продължили да живеят съвместно заедно с децата си в
процесното жилище.
Не се
спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищецът и двете деца имат двойно гражданство – българско и руско, а
ответницата е придобила разрешение за постоянно пребиваване на територията на
Република България. За доказване на това обстоятелство по делото са приложени: Документи
за самоличност на страните; Удостоверения за постоянен и настоящ адрес на
ответницата и децата изх. №№ 1824, 3088/ 21.11.2018 год., изх. №№ 896, 946/
13.07.2018 год. и изх. №№ 1432, 1684/ 13.10.2015 год., изд. от Община Шумен;
Удостоверение за вписване в регистъра на населението на ответницата изх. №
ГРС-38-276/ 21.11.2018 год.; Удостоверения за раждане на Д.Р.Я. и на С.Р.Я..
От
служебна бележка, изд. от на .. ОУ „*“ – гр. Ш. на 19.02.2019 год. се
установява, че детето Д.Р.Я. е редовен ученик в * клас за учебната 2018/2019
год. Приложена е ученическа книжка, от която е видно, че детето има отличен
успех.
От
служебна бележка изх. № 70/ 19.02.2019 год. е видно, че детето С.Р.Я. е
записано в детска градина „* “ на 16.09.2016 год. и към настоящия момент е в
трета подготвителна група и посещава редовно детската градина.
От
представения паспорт на М.Я., изд. от Руската федерация с № * се установяват
осъществени задгранични пътувания на жалбоподателката до Русия, Румъния,
Македония.
Представени
са Писмо изх. № 77/18.05.2007 год. на Централната религиозна организация „Евангелическо-лютеранска
църква на Ингрия на територията на Русия“, Решение № 1/ 28.03.2007 год. на СГС,
фирмено отделение, Молба от Епископ С. П., Писмо на Директора на Дирекция
„Вероизповедания“ № 02 18-539 от 26.09.2007 год., Свидетелство за венчание на
страните, кръщелно свидетелство на Д. Я., от които е видно, че страните
членуват към Евангелическо-лютеранска църква.
Видно от
събраните по делото доказателства – разписки за изплатени издръжки за 2 деца за
месеците юни, юли, август и септември 2019 год., ответницата е заплатила
дължимата издръжка за две деца за посочените месеци.
Приложени
са 6 бр. разписки, съставени от ищеца, от които се установява, че ответницата е
заплащала разходи (сметки за ток, вода) за общото жилище за месеците септември,
октомври и ноември 2019 год.
От
представения НА да покупко-продажба на недвижим имот № 54, том , рег. № ,дело №
*/ 2006 год., вписан в Служба по вписванията с вх. № 7060/ 10.10.2006 год., акт
№ 51, том , дело № */ 2006 год. на Нотариус , с район на действие РС – Шумен, рег.
№ на НК, се установява, че процесното семейно жилище е обща собственост на
двамата родители.
Представени
са договори за покупко-продажба и за наем, от които се установява, че на
05.01.1998 год. ищецът е закупил жилище, находящо се в гр. С.П., Русия,
състоящо се от една стая и кухня, което впоследствие е отдал под наем за
периода от 21.01.2016 год. до 20.12.2016 год. за ежемесечен наем в размер на
17000 рубли.
От
Удостоверения № 30/ 27.11.2018 год., № ИЦ-424/ 29.11.2018 год., № 26-02-11/
12.02.2019 год. се установява брутния трудов договор на Р.В.Я. за периода от м.
октомври 2017 год. до м. януари 2019 год.
Представени
са трудов договор № 104/ 21.03.2019 год., ведно със служебна бележка, от която
е видно, че към датата на издаването й (22.05.2019 год.) ищецът работи в *на
длъжност „Началник охрана“ и получава месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 850 лева., както и служебна характеристика от 21.05.2019 год. Видно
от представения пред въззивния съд фиш за полученото от ищеца трудово
възнаграждение за мес. октомври 2019 год., същото е в брутен размер от 955
лева.
Представено
е в превод на български език удостоверение, съгласно което ищецът получава
пожизнена пенсия по линията на наказателно-изпълнителната система, отпусната от
01.05.2015 год., в размер на 25464,72 рубли.
Видно от
изготвения в хода на първоинстанционното производство социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, изх. № ПР/Д/-Н/ 41-001/22.03.2019 год.
жилището на адреса на ул..представлява апартамент, който се състои от три стаи
и кухня. За децата е обособена детска стая, която към момента на изготвяне на
доклада се използва и от бащата. Майката на децата ползва спалнята. В дома са
налични необходимите мебели и електроуреди за домакинството. Установени са
много добри хигиенно-битови условия. Към момента на изготвяне на доклада бащата
Р.Я. е пенсионер, служил е във Федерална служба „Изпълнение на наказанията“ в
Русия. По негови данни получава пенсия в размер на 29000 рубли (700 лева).
Притежава собствено жилище в С.П., от което получава месечен наем в размер на
450 лева. Към момента на изготвяне на доклада работи като охранител в * и
получава трудово възнаграждение в размер на 800 лева, а майката М.Я. не работи
и няма трудов стаж. Установено е още, че другите роднини на Р. са починали.
Децата познават всички членове на разширения семеен кръг по майчина линия, но
контактуват рядко с тях, тъй като те живеят в Русия. Децата и родителите имат
изграден приятелски кръг в гр. Ш.. Към момента на изготвяне на доклада детето Д.
е редовен ученик в * клас на .. ОУ „*“ – гр. Ш.. Справя се отлично с
усвояването на учебния материал. Тренира айкидо, жиу жицу и посещава уроци по
китара. Детето С. посещава ППГ „*“ в ДГ № *„* “ – гр. Ш.. Дадено е заключение,
че се наблюдава силна емоционална връзка между децата и двамата родители.
Децата се отглеждат в сигурна и стабилна семейна среда от своите родители, а
потребностите им се задоволяват своевременно и адекватно от тях.
Както
пред първоинстанционната, така и пред въззивната инстанция са представени от
ответницата справки по нейни банкови операции в С.– Русия за периода от
26.11.2018 год. до 18.11.2019 год., от които е видно, че ответницата в
посочения период е получавала редовно парични суми в различен размер, като
общата сума е 300080 рубли, равняващи се на 8462, 25 лева (по курса на БНБ към
датата на постановяване на настоящото съдебно решение).
Приложени
са трудови договори на М.Я. № 4/ 09.01.2019 год., съгласно който същата е
назначена на длъжност „Счетоводител“ към ЕТ „С.А.К.“ – град Л., Руска федерация,
№ 33/ 22.04.2019 год., съгласно който ответницата е назначена на длъжност
„Деловодител“ към * и срочен трудов договор № 7/ 03.09.2019 год. на длъжност
„Технически секретар“, както и служебна бележка изх. № 84/ 22.11.2019 год., от
която е видно, че на осн. чл. 69 от КТ договорът се е трансформирал в безсрочен
такъв.
От
удостоверение изх. № 81/ 15.10.2019 год. се установява, че за месец септември
2019 год. ответницата е получила общ трудов доход в размер на 630.53 лева.
Приложена
е медицинска документация от жалбоподателката и от въззиваемата страна,
установяваща здравословното състояние на Р.Я.. С оглед установените
здравословни проблеми на ищеца и възможността същите да му създадат затруднения
при осъществяване на неговите права и задължения като родител, въззивният съд е
назначил съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след извършване
на личен преглед на Р.В.Я. и след запознаване с медицинските документи по
делото, е определило по какъв начин установените заболявания се отразяват на
възможностите на въззиваемия да отглежда и възпитава сам двете си малолетни
деца.
От
експертното заключение, което съдът възприема като обективно дадено, поради което
го кредитира, се установява, че основното заболяване на ищеца е свързано с
храносмилателната система – стеноза на хранопровода и гастроезофагеална болест,
ГЕРБ, което води до лични ограничения в храненето и до дискомфорт. Установява
се и лабилна артериална хипертония в много лека форма, която не налага лечение
с лекарствени препарати. Липсват данни за неврологични заболявания, за актуални
когнитивни нарушения и за психично заболяване, както и за заболявания, които да
доведат до двигателни и ментални ограничения във възможността на ищеца сам да
отглежда децата си. В съдебно заседание
на поставени от жалбоподателя въпроси вещото лице е уточнило, че терминът,
употребен в медицинската документация „дисциркулаторна енцефалопатия ІІ степен“
не се използва в България. Сочи, че това е неспецифично състояние, което се
провокира от определени заболявания – високо кръвно налягане, атеросклероза –
каквито не са били установени при ищеца.
Пред
първоинстанционния съд и двете страни са отговаряли на въпроси, поставени от
насрещната страна на осн. чл. 176 от ГПК. На поставените въпроси ищецът
отговаря, че не употребява алкохол и не става агресивен при никакви състояния с
децата си. Излага, че има два предишни брака, единият от които е бил само
формален. На въпросите поставени от ищеца и процесуалния му представител,
ответницата отговаря, че в края на месец декември 2018 год. до началото на м.
февруари 2019 год. е била в Русия на посещение при родителите си. Заявява, че
за 2019 год. не е получавала детски надбавки. Излага, че няма извънбрачни
връзки, че не желае да напусне България, иска да отглежда децата си тук. Сочи,
че е започнала работа в страната. Твърди, че документите за самоличност на
децата им се съхраняват при нея, тъй като имала опасения, че ищецът няма да позволи
те да пътуват до Русия на посещение при родителите й. Излага, че не е
изневерявала на мъжа си, а казаното от нея в противен смисъл е било с цел да го
дистанцира. Заявява, че връзката между нея и ищеца е изчерпана. Твърди, че не
желае да извежда децата от страната и иска те да продължат обучението си в
България. Изгодните обстоятелства, обективирани в обясненията на страните пред
съда, представляват фактически твърдения, подлежащи на доказване с всички
допустими доказателствени средства.
Пред
районния съд са разпитани четирима свидетели – Й.П.и К.К., водени от ищеца и Д.М.и
И.Х., водени от ответницата.
Всички
разпитани свидетели са категорични, че никога не са виждали ищеца в нетрезво
състояние. Сочат, че са го виждали да пие бира или вино, но никога спиртен
алкохол. Предвид еднопосочността на показанията в тази насока, съдът намира, че
следва да им даде вяра. Действително свидетелите, водени от ответницата излагат
и данни в обратна насока, но настоящият съдебен състав не ги кредитира, тъй
като възприятията им по този въпрос не са непосредствени. И двамата свидетели
излагат, че не са присъствали на скандали между страните в производството, не
са виждали ищеца в нетрезво състояние, нито да проявява физическа агресия към
ответницата. За наличието на такива ситуации съдят единствено от думи на
ответницата. Всички свидетели сочат, че грижи за децата се полагат, както от
бащата, така и от майката. Твърдят, че и двамата родители ги извеждат на
разходка, водят ги и ги вземат от училище и детска градина, че си играят с тях.
Свидетелите на ищеца разказват за периода, в който ответницата е била в Русия
за по-дълъг период от време. Първият път ответницата е пътувала заедно със С. и
двамата са отсъствали от страната за около 4 месеца (по данни на свид. П.).
През това време свидетелите сочат, че ищецът е поел изцяло грижата за големия
син Д. като го е водил на училище и извънкласни дейности. В показанията си
свидетелите излагат, че по време на второто си пътуване до Русия ответницата е заминала
сама, а за двете деца грижи е полагал единствено бащата, като свид. К.сочи, че
му е помагал като е вземал малкото дете от детска градина, а голямото дете - от
айкидо. Единствено Й.П.е станала свидетел на разговора, проведен между
страните, непосредствено след депозиране на исковата молба. От показанията й се
установява, (а това е признато и от ответницата впоследствие) че ответницата е
заявила на съпруга си, че има нов приятел в Русия, който е много по-млад от нея,
че повече не желае да му е съпруга и че не желае да се сдобрява с него.
Свидетелства, че ответницата категорично е изразила желание да напусне
пределите на страната, заедно с по-малкото си дете С. и да се установи да живее
в Русия. Свид. П. твърди, че е провела разговор с Д. по повод отношенията между
родителите му, от който е разбрала, че детето иска да остане да живее в
България. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част показанията на
свидетелите могат да послужат при изграждане на решаващите му изводи. В
останалата си част показанията на разпитаните пред районния съд свидетели не
следва да бъдат коментирани, тъй като не са непосредствени, а почиват на
разкази на страните по делото.
В съдебно заседание, проведено на
15.07.2019 год. пред първоинстанционния съд, детето Д. е изслушано. Заявява, че
е щастливо от живота си в България и че не желае родителите му да се развеждат.
Иска да живее заедно с цялото си семейство, но ако това е невъзможно, желае да
живее заедно с брат си при баща си в България. Споделя, че повече му харесва да
живее с баща си. Излага, че баща му му е обяснил, че майка му иска да се
разведе с него, защото си е намерила някакъв друг мъж. Допълва, че му е
споделял, че ще се самоубие, ако той и брат му отидат да живеят при майка им. Детето
категорично заявява, че не иска да бъде разделен от по-малкия си брат и не иска
да заминава за Русия.
В същото съдебно заседание социален
работник при АСП ДСП – гр . Шумен заявява
становище, че детето е претърпяло промяна след последната осъществена
среща при изготвяне на социалния доклад, представен по делото на 22.03.2019 год.
Соц. работник допълва, че е поканил семейството да ползва социална услуга за
превенция на синдрома на родителско отчуждение.
Пред първоинстанционния съд са изслушани и двамата
родители. Всеки от родителите желае той да полага грижи за отглеждането на
децата и заявява, че при него децата се чувстват добре. Ищецът сочи, че желае
децата му да живеят в България и счита, че има риск ответницата да изведе
децата в Русия. Ответницата сочи, че
ищецът има друго по-голямо дете от предишен брак, за разлика от нея самата,
която няма други деца.
Пред въззивния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. А.К.и
И.Х., за установяване на това какви грижи са полагани от жалбоподателката за
периода след постановяване на първоинстанционното решение.
От показанията на свид. К.се установява, че същата е учител в детската
градина на С.. Сочи, че обичайно майката води детето сутрин на градина, а
бащата го прибира следобед. Когато детето се разболяло, бил проведен разговор и
с двамата родители. Не е забелязала нетипично поведение – детето се радва да
общува както с майка си, така и с баща си. Свид. Х. излага, че жалбоподателката
полага грижи за децата си, помага им, извежда ги на разходки, готви и поддържа
дома чист. Свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото, показанията им
са житейски логични, непосредствени и се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Във въззивната жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд за
наличие на вина на ответницата за настъпилото непоправимо разстройство на брака
са неправилни и необосновани.
Вината за разстройството на брака не е дефинирана в законодателството
като съобразно съдебната доктрина и практика същата се определя като
субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и
неговия резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. За формиране
на извод относно наличието или липса на брачна вина подлежи на установяване
брачното нарушение, което надхвърля границите на житейски допустимото реагиране
(в този смисъл т. 5 и т. 7 от ППВС № 10 от 1971 г., решение № 218 от 1983 г.,
II г. о. на ВКС).
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява, че проблемите в семейството датират от преди
повече от година, като отношенията между съпрузите са съпътствани от
неразбирателство и чести конфликти. Жалбоподателката отрича да има вина за
разпада на брачната връзка, но такава се установи от приобщените по делото
доказателства. В обясненията си ответницата признава, че на два пъти е казала
на съпруга си, че има по-млад от него приятел, с който е излизала в Русия, но същевременно
твърди, че изявлението й не е истина, а е било с цел да подразни ищеца. Действително
по делото не се установи по безспорен начин наличието на извънбрачна връзка на
съпругата. Изложените в тази насока показания на свид. Й.П.и на К.К. не се
кредитират от съда в тази част, доколкото същите не са непосредствено
придобити, а възпроизвеждат изнесената пред тях информация от Р.Я.. Никой от
тях не заявява да е срещал или виждал ответницата с друг мъж, а преразказват
впечатления от съпруга.
Дистанцираното и студено отношение на ответницата към нейния съпруг,
обаче, е било регистрирано от околните. За него свидетелстват всички разпитани
свидетели. Не се доказа нейното поведение да е било породено като ответна
реакция на грубо отношение на ищеца към нея, на негова алкохолна зависимост или
употреба на физическа сила от негова страна. Водените от ответницата свидетели
не доказаха тезата й, доколкото същите не са ставали свидетели на агресивно
поведение от страна на ищеца или на отношение, изразяващо явно неуважение към
съпругата и незачитане на личното й достойнство. Техните възприятия не са
непосредствени, а са пречупени през разказите на жалбоподателката. Твърденията
й, заявени пред ищеца, че има по-млад любовник в Русия, дори и да са неистинни,
не могат да бъдат оправдани. Безспорно са казани с цел да обидят и наранят
ищеца, както заявява и самата ответница, и то без да са били предизвикани със
съответно поведение от негова страна.
Ето защо следва да се приеме, че за разстройството на брачните отношения
вина има единствено съпругата, както правилно е постановил първоинстанционният
съд.
По
иска за предоставяне упражняването на родителските права следва да се вземат
предвид интересите на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства:
родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане
подготовката за придобиване знания, трудови навици, социално обкръжение и
битови условия; възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители,
помощ на трети лица и др.
Установи се, че всеки от
родителите заявява желание децата да
живеят при него и той да полага грижи по отглеждането и възпитанието им.
След съвкупна преценка на доказателствения материал и
установените по делото обстоятелства, съдът достигна до извода, че децата Д. и С.
следва да живеят при своята майка, която да упражнява родителските права по
отношение на тях.
От
изготвения от ДСП Шумен социален доклад и от разпитаните пред
първоинстанционната и настоящата инстанция свидетели се изяснява
правнорелевантното обстоятелство, че и двамата родители полагат за децата си
нужните грижи, като техните потребностите са задоволени. Децата са спокойни и
контактни. Имат добра емоционална връзка с двамата родители.
Не
се установиха твърденията на въззивната страна за алкохолизъм, агресивно
поведение и отправяне на заплахи от страна на ищеца. Напротив, всички разпитани
свидетели, включително водените от ответницата, са категорични, че никога не са
виждали ищеца в нетрезво състояние. Не се събраха данни по делото същият да е
осъществявал физическо или психическо насилие спрямо децата или бившата си
съпруга. Не се доказа и твърдението, че ищецът не може да полага грижи за
децата си, поради влошено здравословно състояние. От назначената в настоящото
производство СМЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена, се
установява, че липсват данни за неврологични заболявания, за актуални
когнитивни нарушения и за психично заболяване, както и за заболявания, които да
доведат до двигателни и ментални ограничения във възможността на ищеца сам да
отглежда децата си. По отношение на твърдяното от жалбоподателката
индоктриниране, съдът намира същото за недоказано. От събраните доказателства е
видно, че семейство още от 18.05.2007 год. членува към посочената религиозна
организация, вписана в регистъра на вероизповеданията. Между страните по делото
е сключен църковен брак, а детето Д. е кръстено. Липсват каквито и да е данни
ищецът насилствено да е водил семейството си на църква.
Установява се, че двамата родители работят на
постоянни трудови договори. Доходът на бащата се сформира от изплащаната му
пожизнена пенсия по линията на наказателно-изпълнителната система в размер на
25558,15 рубли. (720 лева) и от получаваното от него брутно трудово
възнаграждение (за м. октомври 2019 год. същото е в размер на 955 лева за пълен
работен ден). По делото е представен и договор за наем на жилище, собственост
на ищеца, находящо се в Русия, но доколкото договорът е бил със срок до
20.12.2016 год. и липсва анекс за продължаването му след уговорения срок, съдът
намира, че на може да се достигне до извод, че към момента ищецът получава
доходи от наем. Твърдението, че бащата не можел да осигури стабилност на
семейството, тъй като често сменял работните си позиции, е неоснователно. Видно
е, че той в нито един момент не е оставал безработен и винаги е осигурявал
финансови средства за семейството. От друга страна жалбоподателката разполага
със значително по-малък доход от труд (за м. септември 2019 год. е получила
трудово възнаграждение в размер на 630,53 лева), тъй като работи на намалено
работно време (от 13 до 17 часа от понеделник до петък), но от приложените към
делото справки за банкови операции се установява, че същата получава ежемесечна
финансова помощ от свои близки и роднини в Русия (средно по приблизително 705
лева месечно). В този смисъл, възражението на въззиваемия, че плащанията са
направени във връзка с брачното производство, с цел да докажат финансова
стабилност на жалбоподателката, не беше доказано. И двамата родители притежават
едно общо семейно жилище, в което децата имат обособена самостоятелна детска
стая, която към момента делят с баща си, а ответницата обитава спалнята от
жилището.
Няма спор, че първият път, когато майката е отсъствала от България,
бащата е полагал грижи за Д., а майката - за С., който е бил в Русия с нея, а
при второто пътуване на ответницата, бащата се е грижил и за двете деца в
продължение на малко повече от 1 месец. Въпреки отсъствията на ответницата от
дома, които сами по себе си и в съвкупност не са дълготрайни, не се събраха доказателства
ответницата да е неглижирала грижите към децата и да не се е интересувала от тях.
Напротив, от показанията на свидетелите, разпитани пред първата и пред
настоящата инстанция се установява, че майката полага грижи за децата си, готви
им, помага им при изготвяне на домашните им, извежда ги на разходки, интересува
се от здравословното им състояние.
По
отношение на критерия родителски капацитет, настоящият съдебен състав счита, че
предимство следва да се даде на майката на децата. Видно от проведеното пред
първоинстанционния съд изслушване на детето Д., същото неколкократно заявява,
че е наясно, че майка му и баща му ще се развеждат. Споделя, че баща му му е
обяснил, че майка му иска да се разведе с него, защото си е намерила друг мъж.
Настоящият съдебен състав намира подобни изказвания от страна на бащата пред малолетното
му дете за неприемливи. Със същите се настройва детето срещу другия родител,
което се потвърждава и от становището на социалния работник, който твърди
наличието на промяна в поведението и мисленето на детето. Сочи, че е поканил
семейството да ползват социална услуга за превенция на синдрома на родителско
отчуждение (т.нар.PAS синдром). Съдът
намира, че позицията на Д. до голяма степен е продиктувана и от
обстоятелството, че баща му е споделил с него, че ще се самоубие, ако те с брат
му отидат да живеят при майка им. Нормално е при подобно изказване от страна на
баща си, детето да направи всичко възможно да предотврати такова стечение на
обстоятелствата, включително като заяви, че не желае да живее с майка си.
Излагането на твърдения от подобен характер пред дете в такава крехка възраст
неизбежно се отразяват на неговата детска психика.
Друга причина, поради която съдът намира, че децата трябва да живеят при
майка си е ниската възраст на детето С. (6г.) и относително ниската възраст на
детето Д. (12 г.), която предполага нуждата им от непосредствена майчина грижа.
Обстоятелството, че и двете деца са от мъжки пол в никакъв случай не означава,
че майката не разполага с необходимите качества да ги отглежда и възпитава.
От изявленията на страните се установява, че липсват трети лица, които да
могат да окажат помощ на някой от родителите при отглеждане на децата –
родителите на бащата са починали, а близките на майката се намират в Русия.
Въпреки това, предвид обстоятелството, че майката работи на непълен работен
ден, същата би могла да отделя повече време на децата си и да им помага в
учебния процес.
В
заключение,
съобразявайки целият комплекс от обстоятелства и с оглед интересите на децата,
съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на Д. и С.
следва да се предостави на майката, като бъде определено местоживеенето им при
нея. Не са налице изключения, налагащи разделянето на децата, а и двете са силно привързани едно към друго.
На осн. чл. 56, ал. 5, вр. ал. 1 от СК, съобразявайки интересите на
ненавършилите пълнолетие деца от брака, фактът, че упражняването на
родителските права по отношение на същите е предоставено на майката, демонстрираната
от страните нетърпимост един към друг и обстоятелството, че семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът намира, че ползването на
семейното жилище, находящо се гр. Ш..., следва да бъде предоставено на М.Я..
По делото следва да бъде определен режим на лични контакти на бащата с децата.
Съгласно чл. 59 СК при определяне режима на лични
отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, се
взима предвид единствено интереса на детето. Настоящият съдебен състав взе
предвид обстоятелството, че двете деца са привързани към баща си и между тях е
изградена емоционална връзка. Затова съдът намира, че с оглед интересите на
децата режимът на лични контакти с баща им следва да е разширен и да бъде
определен, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца,
от 17.00ч. в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за рождения ден на бащата
– на 15 януари, на четна година за Коледните и Великденските празници децата да
бъдат при баща си, а за Новогодишните - при майката, а на нечетна година бащата
да има право да взима децата при себе си през Новогодишните празници.
По отношение размера на издръжката, съдът след като се съобрази с нуждите на децата, обусловени от
възрастта им и материалните възможности
на родителите, намира, че следва да бъде
определена месечна издръжка в размер на
340лв. за детето Д. и 310лв. за детето С., от които бащата да заплаща
такава в размер на 170лв. за детето Д. и 155лв. за детето С., считано от привеждане
в изпълнение на решението за родителските права (съгласно т. 17 от
Постановление № 5 от 16.11.1970 год. по гр. д. № 5/70 год. на Пленума на ВС).
По повод опасенията на въззиваемия, че майката ще напусне пределите на
страната, заедно с децата, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че съгласно чл. 127а , ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина се решават по общо съгласие на родителите. Не е възможно
ненавършилото пълнолетие дете да напусне страната без нотариално заверено
писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, както предвижда чл.
76, т. 9 от ЗБЛД. Ако родителите не могат да постигнат съгласие по този въпрос,
спорът им се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето по реда на
чл. 127а от СК – т.е. в състезателно производство, с участието на двамата
родители.
Предвид изложеното и доколкото изводите на настоящата инстанция не
съвпадат с тези на първоинстанционнния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на
децата Д. и С. е предоставено на бащата и е определено местоживеенето им при
него, определен е режим на лични контакти на майката с децата и последната е
осъдена да им заплаща издръжка, както и в частта, в която ползването на
семейното жилище е предоставено за съвместно ползване на М. и Р.Я., като вместо
него бъде постановено друго, с което упражняването на родителските права по
отношение на децата бъде предоставено на майката, на бащата бъде определен
режим на лични контакти с Д. и С., същият бъде осъден да им заплаща месечна
издръжка в размер на 170лв. и съответно 155лв., а ползването на семейното
жилище бъде предоставено на жалбоподателката. Първоинстанционното решение в
частта, в която е прекратен бракът между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпругата, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В частта, в която решението не е обжалвано – по въпроса за
прекратяване на брака и за фамилното име на ответницата, решението е влязло в
законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК въззивната
страна следва да заплати на въззиваемия
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 720 лв. Въззиваемият
от своя страна следва да заплати и следващата се държавна такса върху
определения размер на издръжките в размер на 468 лева.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 717/18.07.2019 г., постановено по гр.д. № 572/2019 г. по описа на Шуменски районен съд
В ЧАСТТА, в която упражняването на родителските права над малолетните Д.Р.Я. и С.Р.Я.
са предоставени на бащата Р.Я. и е определено местоживеенето им при него,
определен е режим на лични контакти на майката М.В.Я. с децата, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч, до 17,00ч., с
преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск и
половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от един ден, семейното
жилище в гр. Ш...е предоставено за съвместно ползване на Р.В.Я. и М.В.Я. и М.В.Я.
е осъдена на
основание чл.143 от СК да заплаща на всяко от
малолетните си деца чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 190 лева за Д.Р.Я. и 150 лева за С.Р.Я., с падеж –
петнадесето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от 21.02.2019год., съответно е осъдена да
заплати държавна такса върху определения
размер на издръжките в размер на 489.60лв., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетните деца Д.Р.Я.,
ЕГН: ********** и С.Р.Я., ЕГН: ********** на майката М.В.Я., ЕГН: ********** с адрес *** и
определя местоживеенето им при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Р.В.Я., ЕГН: ********** с
децата – Д.Р.Я. и С.Р.Я., както следва: всеки първи и трети петък, събота и
неделя от месеца, от 17.00ч. в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за рождения ден
на бащата – на 15 януари, на четна година за Коледните и Великденските празници
децата да бъдат при баща си, а за Новогодишните - при майката, а на нечетна
година бащата да има право да взима децата при себе си през Новогодишните
празници.
ОСЪЖДА Р.В.Я., ЕГН: ********** да заплаща на малолетните си деца Д.Р.Я., ЕГН:
********** и С.Р.Я., ЕГН: **********, действащи със съгласието на своята майка и законен представител М.В.Я., месечна издръжка в размер на 170 лева за Д. и 155 лева за С., считано от привеждане на
решението в изпълнение, платими до петнадесето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменяне или
прекратяване на издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр. Ш...на М.В.Я..
ОСЪЖДА Р.В.Я. да заплати в полза на Шуменски окръжен съд държавна такса върху
определения размер на издръжките в размер на 468 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, касателно вината на М.В.Я.
за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М.В.Я. да заплати на Р.В.Я. сумата от 720 лева, представляваща
сторените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Решението в частта, в която съдът се е произнесъл по въпросите по чл. 59,
ал. 2 от СК подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.