№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 826 по описа на Административен
съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64,
ал.4 от Закона за управление на на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, във вр. с чл. 145
и сл. от АПК.
Производството
е образувано по жалба на Община
Аксаково, подадена чрез кмета, против Решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане № BG05M90P001-1.082-0001/5 от 30.03.2021 г. на
Ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020
в Министерство на труда и социалната политика, в частта му по т.2 за
неверифицирани разходи за лицата В.Г.В., И.П.И., И.С.И., П.Й.Д.и В.И.В.в общ размер
от 7896,00 лева. Решението се оспорва с основанията на чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК- поради липса на мотиви , допуснати
нарушения на материалния закон и целта на закона, и иска неговата отмяна в
оспорената част. Счита, че фактическите установявания в административния акт не
са съответни на основанията по чл. 64, ал. 1 , при което решението се явява
необосновано. В съдебно заседание, се представлява от директора на Дирекция
АПНО при Община- Аксаково с юридическо образование, която поддържа жалбата, иска
отмяна на оспорения акт и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника.
Ответникът
– Ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014-2020“ в Министерство на труда и социалната политика, зам. министъра на МТСП,
в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи
на обжалване по съдебен ред и от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Между
Министерство на труда и социалната политика и Община Аксаково е сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 чрез водено от
общностите местно развитие с № BG05M9OP001-1.082-0001-C01.
Договорът е сключен след процедура чрез подбор на проекти. Въз основа на
договора, Община Аксаково е бенефициент на безвъзмездна финансова помощ в
максимален размер до 352 942,13 лв. по посочената оперативна програма, с
приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качество на работните места“
BG05M9OP001-1.082 МИГ
„Девня-Аксаково“ – „Инвестиции в образование и заетост“ чрез водено от
общностите местно развитие за изпълнение на проект BG05M9OP001-1.082-0001
„Образование и заетост на младежите в Община Аксаково“. Съгласно т.2.4 от
договора, бенефициентът следва да изпълнява проекта съгласно одобреното проектно
предложение, в обема и вида посочен в него, както и условията за кандидатстване
по процедурата за подбор на проекти, ръководството на бенефициента за
изпълнение на договори по процедури по ВОМР с финансовата подкрепа на ОП РЧР
2014-2020, при спазвания на изискванията на Регламент /ЕС/ № 1407/2013 , клаузите
на договора и приложенията към него.
Видно
от представените условия за кандидатстване с проектни предложения по ОП РЧР
2014 -2020, конкретно т.15 допустими целеви групи по процедурата са търсещи
работа безработни младежи на възраст от 15 до 29 г. с основна или по-ниска
образователна степен. Допустими за финансиране са следните дейности: 1.
дейностите по предоставяне на посреднически услуги на пазара на труда, 2.
организация на трудови борси и други подкрепящи услуги за заетост,
3.професионално информиране и консултиране, психологическо подпомагане,
предоставяне на обучение след регистрация като безработно лице/3.1 мотивационни
обучения и 3.2 обучения за придобиване/повишаване на професионална
квалификация, 4. Осигуряване на заетост на обучените по проекта лица от целевата
група по ПК /КК, в т.ч. обучение по време на работа /чиракуване/ и стажуване,
след регистрация като безработно лице- задължителна дейност , т.5
популяризиране и насърчаване стартирането и развитието на самостоятелна
стопанска дейност и предприемачество и т. 6 подпомагане разработването на
бизнес идеи и насочване към финансиращи програми за стартиращи предприемачи, в
т.ч. по ОП РЧР 2014-2020.
С
искане за плащане № 3 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.08.2020 г.- 31.12.2020
г. Община Аксаково е предявила за верификация разходи за предоставяне на
обучение и стипендии на лицата В.Г.В., В.И.В., Д. Д. И., И.С.И.,
И.П.И. и П. Й. Д.. Посочените лица са стартирали обучението си по професия „Работник в
озеленяването“ на 26.05.2020 г. и обучение по ключови компетентности на
21.07.2020 г. и на 27.07.2020 г. След извършена проверка в регистъра на НАП за
актуално състояние на трудовите договори на посочените лица е установено
следното:
1. В.Г.В.
е бил в трудови правоотношения в периода 02.01.-27.01.2020 г.
2. Десислава
Димчева Иванова е била в трудови правоотношения в периода 06.03.-27.08.2020 г.;
3. И.П.И.
е бил в трудови правоотношения в периода 14.04.-18.05.2020 г.
4. И.С.И.
е бил в трудови правоотношения в периода 31.03.-23.04.2020 г.
5. П.Й.Д.е
била в трудови правоотношения в периода 29.04.-05.06.2020 г.
Трудовите договори на посочените лица с бенефициента
са сключени на 23.07.2020 г.
6. В.И.В.е
била в трудови правоотношения до 01.04.2020 г., а датата на сключения договор с
бенефициента е 25.09.2020 г.
Въз
основа на посочените констатации е прието, че посочените лица не отговарят на
условието, което е заложено при кандидатстване по схемата и не следвало да
бъдат допуснати до наемане на работа. Основание за направения извод са
критериите съгласно Условия за кандидатстване по процедурата, съгласно които не
се допуска да бъдат наети при работодател лица, които са били заети на трудово
правоотношение през някои от предходните шест месеца от датата на сключване на
договор.
Издадено
е Решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане № BG05M90P001-1.082-0001/5 от 30.03.2021 г. на
Ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика, с което в т.2 е
отказана верификация на отчетените разходи: за В.Г.В. в общ размер 3621,28 лв., за И.П.И. в общ размер от 731,22 лв., за И.С.И.
в общ размер 731,22 лв., за П.Й.Д.в общ размер от 731,22 лв. и за В.И.В.в общ
размер от 2081,06 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Оспореното
решение е издадено в рамките на производство, образувано по подадено от
Бенефициента искане за междинно плащане по административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
По валидността на акта:
Съгласно
чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите
въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на
проверки на място, когато това е приложимо. Съгласно чл.
9, ал. 5, пр. 2 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващия орган или определено от него лице. Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия, съгласно заповед № РД-03-2/01.12.2020
г. издадена от Министъра на труда и социалната политика.
.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, поради
което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По законосъобразността на акта:
Така
оспореният индивидуален административен акт е издаден в производство по
верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II "Плащания,
верифициране и сертифициране на разходи" от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Производството е административно по своя характер и завършва с издаването на
индивидуален административен акт.
Уредбата
на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60
- чл.
68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.
62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими
разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на
място, когато това е приложимо.
Чл.
57. ал. 1 от ЗУСЕСИФ урежда седем кумулативни изисквания, за да бъдат
определени дадени разходи за допустими, а именно: 1. разходите са за дейности,
съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими
бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; разходите попадат
във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории
разходи; разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и
строителни дейности; разходите са извършени законосъобразно съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; разходите
са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни
аналитични сметки или в отделна счетоводна система; за направените разходи е
налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл.
25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за
допълнение на Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне
на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския
социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство
(ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на
документите съгласно чл.
140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; разходите са съобразени с приложимите
правила за предоставяне на държавни помощи. Неизпълнение на някое от тези
изисквания е самостоятелно основание за отказ за верификация и плащане.
Неоснователно
жалбоподателят претендира, че актът е издаден при липса на мотиви. В същия се
съдържа фактическото основание обосноваващо отказа за верификация на сторените
разходи за трудово възнаграждение и осигуровки на пет лица. Това основание е ,
че лицата са били наети по трудово правоотношение в предходните шест месеца
преди сключване на трудовите договори с Община Аксаково. Посоченото
обстоятелство се установява и за петте лица- В. И. В., И.П.И.,
И.С.И. и П. Й. Д.. Фактът , че в предходните шест месеца преди наемане на работа ,лицата
са били наети по трудово правоотношение, не се оспорва от жалбоподателя. Неговите
твърдения се свеждат до наличието на условието по т.15 от Условията за
кандидатстване, а именно, че и петте лица попадат в целевата груба по
процедурата, включваща търсещи работа безработни младежи на възраст от 15 г. до
29 г., вкл. с основна или по-ниска образователна степен.
Мотивът
на УО да постанови решението в оспорената част, е че лицата не отговарят на
условието , което е заложено при кандидатстване. Фактът , че лицата попадат в
целевата група по т.15 от Условията не е спорен. Посоченото обаче не е
достатъчно тъй като в условията за кандидатстване са заложени и други критерии
за допускане до работа, с които бенефициентът е бил запознат преди сключването
на административния договор и с които се е съгласил при неговото подписване.
Такъв критерии е този регламентиран в т.13.2/4 относно изискването да не се
допускат да бъдат наети лица, които са били заети на трудово правоотношение
през някои от предходните шест месеца преди датата на сключване на договор. Този
критерий е изпълним ведно с условието по т.15 от Условията за кандидатстване.
Т.е. не е достатъчно наетите по трудово правоотношение лица да попадат в
целевата група, следва същите да не са работили по трудово правоотношение в
предходните шест месеца.
Преди
издаването на оспорения акт, административният орган се е запознал със справки
за актуално състояние на трудовите договори на петте лица/ които се съдържа в
административната преписка/. От съдържанието на посочените справки се
установява верността на направените фактически установявания , относно
началната и крайна дата на предходните трудови правоотношения на петте лица.
При
това положение констатациите на Ръководителя на Управляващия орган за наличие
на нарушения, които се квалифицират като такива по чл.
57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл.
26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, се явяват доказани и правилни, поради което отказът за верификация
по искането за междинно плащане е законосъобразен.
Правилни
са изводите и относно отказа за
верификация на отчетените разходи за възнаграждение и осигуровки по отношение
на лицето В.Г.В.. С посоченото лице е сключен трудов договор на 23.07.2020 г. ,
с дата на постъпване на работа на 01.08.2020 г. Лицето е било в трудови
правоотношения от 02.01.-27.01.2020 г., т.е. към момента на сключване на
договора не са изтекли повече от шест месеца.
Съдът намира, че релевантен за изпълнението на условието по т.13.2/4 от
Условията за кандидатстване, е моментът на сключване на договора, което е видно
от съдържанието на текста.
От
изложеното по горе се налага изводът, че издаденото Решение в оспорената част е
законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на
установената форма на акта и в съответствие с приложимия материален и
процесуален закон и при съответствие с целта на закона. Жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При
този изход на производството, предвид направеното от ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Министерство на труда и
социалната политика следва да бъде присъдена сума в минималния размер по чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
На
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Аксаково, подадена
чрез кмета, против Решение за верификация на постъпило искане за междинно
плащане № BG05M90P001-1.082-0001/5 от 30.03.2021 г. на Ръководителя на УО на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в Министерство на
труда и социалната политика, в частта му по т.2 за неверифицирани разходи за лицата
В.Г.В., И.П.И., И.С.И., П.Й.Д.и В.И.В.в общ размер от 7896,00 лева
ОСЪЖДА Община
Аксаково да плати в полза на министерство на труда и социалната политика
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: