Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260013, 15 октомври 2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на петнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан
Кръстев, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
445 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, моли съда да признае за установено в отношения с ответницата Т.Б.Б.,
че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение № 165/29.05.2019 г. по ЧГД № 256/2019 г. на РС Котел,
съобщена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1
от ГПК ищецът е предявил искове за установяване на оспореното вземане - за
сумата 1095.12 лева, представляваща неизплатена от ответника главница, дължима
по договор за кредит PLUS-10758027,
сключен на 29.05.2014 г. Твърди, че ответницата преустановила плащания на
20.09.2017г. Към него момент били изплатени 39 месечни вноски. Съобразно чл.5
от договора, при неплащане на две или повече вноски цялото задължение станало
предсрочно изискуемо на 20.10.2017г, за което кредиторът уведомил длъжника.
Крайната дата на погасяване на кредита била 18.05.2018г.
Моли
и за присъждане на мораторна лихва върху неплатената главница в размер на 57.11
лева за периода от 20.10.2017 г. до 11.05.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението на 28.05.2019 г. до
окончателното изпълнение на задължение. Претендира присъждане на разноски в
заповедното и по установителното производства.
Искът
с цена 1095.12 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът
с цена 57.11 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Назначеният
на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата – адв. М.Г. ***,
е подала в срока по чл.131 от ГПК отговор срещу исковата молба, в която
фактическите твърдения в исковата молба не се оспорват. Правят се алтернативни
искания – исковете да се отхвърлят или да се уважат.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските се претендират, съобразно представения списък.
Особеният представител поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 29.05.2014г. в град Бургас между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за паричен кредит № PLUS-10758027, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 4000.00 лв, която заемателят се задължил да му върне ведно с договорната лихва, на 48 равни погасителни месечни вноски в размер на 178.21 лв. всяка и последна изравнителна в размер на 178.13 лв, като падежът на първата погасителна вноска бил на 20.06.2014 г., а на последната – на 18.05.2018 г. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 37.59 %, а годишният процент на разходите - 49.03 %, като е предвидено какво се включва в ГПР. Кредитът е усвоен същия ден.
В чл.5 от договора е предвидена отговорност на заемателя да заплаща законната лихва в случай на забава.
От приетата по делото съдебносчетоводната експертиза се установява следното : Кредитът бил изцяло усвоен. Ответницата платила общо 7160.59 лева за погасяване на задълженията по кредита, с които били покрити задълженията по кредита към 18.05.2018г. – 2701.17 лв главница, 3714.97 лв лихва, 688.00 лева плащания по сключена застраховка, както и 56.45 лева разноски. След посочената дата плащанията по кредита били преустановени. Към посочената дата размерът на неплатената главница възлиза на 1298.83 лв и на лихвата – 71.03 лв. След посочената дата ответницата направила допълнителни плащания – 50.00 лв на 02.08.2018г, 198.00 лв на 25.10.2018г. и 200.00 лв на 07.11.2018г, в резултат на които възнаградителната лихва била изцяло погасена, а размерът на неплатената главница намалял до 1095.12 лв. Вещото лице сочи, че лихвата за забава, начислена до 07.11.2018г., била платена, а за периода от 07.11.2018г. до 11.05.2019г. размерът ù възлизал на 56.56 лв.
Според съдебнотехническата експертиза, изготвена от инж. С.В., текстът на договора в по- голямата му част е изписан на шрифт с големина между 8 и 9.
На 28.05.2019 г. ищецът БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, подал до РС Котел заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Б..
Въз основа на заявлението било образувано частно гражданско дело № 256/2019 г.,
по което на 29.05.2019 г. било постановено разпореждане, с което е разпоредено
да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжницата за сумите, които се
претендират и по настоящото дело. Присъдени са и разноски в размер на 75.00 лева.
Тъй като длъжницата била
уведомена за издадената заповед за изпълнение № 165/28.05.2019г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по реда на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г) установителен иск за заявеното вземане.
Ищецът БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и упражнява дейността си в България чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България.
Исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е била подадена в указания
едномесечен срок.
Изложената фактическа
обстановка съдът установи след анализ на събраните писмени доказателства, които
кредитира, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към
доказателствената съвкупност съдът приобщи и изготвените счетоводна и
техническа експертизи, след като съобрази, че дават отговори на поставените
въпроси.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
заемодател, и ответницата, заемател, са сключили договор за потребителски
паричен заем, по силата на който заемодателят предоставил на ответницата
парична сума срещу задължението за връщането ù с изрично уговорено
оскъпяване, имащо характер на възнаградителна лихва. Договорната връзка е
породила както права, така и задълженията между страните. Сделката е търговска
по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана
с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат
и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ. Тъй като в ТЗ липсва специална
уредба на договора за кредит се прилагат правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както
и на ЗПК.
Ответницата има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите и следователно се ползва от закрилата на този закон и на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Съдът е задължен да изследва служебно дали договорът е действителен като съобразен с императивните норми на закона, независимо че не са релевирани изрични възражения в този смисъл.
Липсват очевидни нарушения на формата, установени в ЗПК, в редакция му, актуална към датата на сключване – ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г, и съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че към датата на сключване на договора не е имало изискване текстът на договора да се изготвя на шрифт не по-малък от 12, което е въведено с изменението на закона с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. Посочената разпоредба е материалноправна и не преурежда с обратна сила заварени към датата на влизането ù в сила вече възникнали правоотношения. Спазени са и изискванията на чл.11 от ЗПК (ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г). Съдът не установи нарушение на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 от ЗПК (ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г), водещи до недействителност на договора – чл.22 от ЗПК.
Договорната връзка е породила
както права, така и задълженията между страните. Кредиторът е изпълнил всичките
си задължения по договора, поради което той се счита за изправната страна. След
като кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя
уговорената в договора парична сума, за длъжника се е породило насрещно
задължение да я върне ведно с уговорения годишен процент на разходите, съгласно
уговореното с погасителния план чрез 48 месечни вноски на точен падеж. Установи
се, че ответницата не е платила част от главницата в размер 1095.12 лв. По
делото не се наведени твърдения и съответно представени доказателства, че това
задължение е недължимо. По тези причини съдът приема, че искът
с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК е изцяло основателен и следва да бъде
уважен в предявения размер.
Искът с правна
квалификация чл.286,
ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за мораторна лихва е
основателен до размера и периода, посочен в експертното заключение – 56.59 лв,
а за разликата до предявените размер и период подлежи на отхвърляне.
Мораторната лихва е начислена след изпадане на ответницата в забава до подаване
на заявлението в съда.
По претенциите за
разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното производстство – 25.00 лв държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение; по установителното производство – 125.00 лв държавна такса, 100.00 лв юрисконсултско възнаграждение, 430.00 лева възнаграждения за вещите лица и 310.66 лева възнаграждение на особения представител.
По заповедното производство : Независимо че претенцията за част от мораторната лихва беше отхвърлени, дължимата минимална държавна такса е в размер на 25.00 лв и тя следва да бъде присъдена. Претендираното юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер, поради което следва да се уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 75.00 лева.
По установителното производство : Уважени са два иска, по всеки от които държавната такса е в размер на 50.00 лева, общо 100.00 лева и след приспадане на таксата по заповедното производство, размерът на държавната такса, която следва да се присъди в тежест на ответницата, е 75.00 лв. Разликата от 50.00 лева подлежи на връщане в полза на вносителя ù като недължимо внесена.
Разноските за експертизата, възлизащи в размер на 430.00 лева, следва да се присъдят съразмерно на общия размер на уважените вземания, отнесени към общия размер на предявените, а именно 429.79 лв.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, препращаща към чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 установява размери от 100.00 до 300.00 лева възнаграждение за дела с определен материален интерес. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Ръководен от посочените критерии, съдът определя възнаграждение в размер от 100.00 лв.
Определеното и изплатено на особения представител възнаграждение е 310.66 лева. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца част от това възнаграждение, съразмерно на уважените искове, възлизащо на 310.50 лева.
Така общият размер на разноските, които следва да се възложат в полза на ищеца по настоящото дело, е 915.29 лв, като претенцията за разликата до пълния ù предявен размер до 965.66 лева подлежи на отхвърляне.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл.422
от ГПК в отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление град София, п.к. 1766, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
14, и ответницата Т.Б.Б., ЕГН **********,***, че ответницата дължи на ищеца
вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №
165/29.05.2019 г. по частно гражданско дело № 256/2019 г. на РС Котел, както
следва : 1095.12 лева (хиляда деветдесет и пет лева и дванадесет
стот), представляваща неизплатена от ответницата главница, дължима по договор
за кредит PLUS-10758027,
сключен на 29.05.2014 г., 56.59 лева (петдесет и шест лева и петдесет и девет стот),
представляващи мораторна лихва за периода от 07.11.2018г. до 11.05.2019г.,
както и законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното изпълнение на
задължението, като искът за мораторна лихва за разликата до пълния му предявен
размер 57.11 лева, дължима за периода от 20.10.2017г. до 06.11.2018г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Б.Б., с посочени данни, да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, с посочени данни, сумата 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляващи
направени по ЧГД № 256/2019г. на РС Котел разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Б.Б., с посочени данни, да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, с посочени данни, сумата 915.29 лв (деветстотин и петнадесет лева и
двадесет и девет стот), представляващи направени по настоящото дело разноски,
като претенцията за разликата до пълния ù предявен размер 965.66 лв
ОТХВЪРЛЯ.
УКАЗВА на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с
посочени данни, че може да поиска връщане на недължимо внесена държавна такса в
размер на 50.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС
Сливен с възиввна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :