Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, ІV - то „Д”
отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Биляна Коева
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 7629 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и
чл. 248 ГПК.
С решение №
5023 от 04.07.2019 г. на СГС, по настоящото дело, е отменено решение №
347790/26.02.2018 г. на СРС, 128 с - в, по гр. д. № 60486/2017 г. в частта, в
която е признато за установено, че Х.С.Б. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите,
както следва: 1 083, 65 лв., главница по договор за паричен заем №
2391464/24.09.2015 г., сключен с „И.А.М." АД, вземането на кредитора по
който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1/01.09.2016 г. към
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед та по чл. 410 ГПК - 29.06.2017 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 248, 03
лв., договорна лихва за периода от 21.10.2015 г. до 21.09.2016 г., сумата от 1
265. 28 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4 от договора, за
периода от 04.11.2015 г. до 21.09.2016 г. и сумата от 178, 86 лв. - обезщетение
за забава за периода от 22.10.2015 г. до 29.06.2017 г., както и в частта в
която са присъдени разноски в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като съдът е отхвърли
претенциите за горепосочените суми.
Постъпила е молба с вх. №5127675 от 29.07.2019 г. от Х.С.Б.,
чрез адв. Т.Н., с искане постановеното по делото решение № 5023 от 04.07.2019
г. да бъде допълнено в частта с разноските, като му бъде присъдена сумата от
300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първата
инстанция. Поддържа, че тези разноски са своевременно заявени и доказани по
основание и размер в производството пред СРС, като същите са заявени пред
въззивния съд.
Ответната страна по жалбата „А.з.с.н.в.“ ЕАД, без да
излага конкретни съображения, счита същата за неоснователна. Прави искане съдът
да уточни начина на заплащане на присъдената държавна такса от 100 лв., тъй
като длъжникът е имал назначен особен представител - адв. Т.Н..
По искането за допълване на решението в частта с разноските, съдът намира
следното:
Видно от мотивите на решение № 5023
от 04.07.2019 г., по гр. д. № 7629/2018, на СГС, ІV Д с - в, съдът е формирал
извод, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, в полза на
ответника Х.С.Б. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
пред СРС в размер на още 235, 47 лв. от реално направените от него разноски
пред тази инстанция, но е пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив в
посочения смисъл.
Като съобрази разпоредбата на чл.
247, ал. 1 и 3 ГПК настоящият състав намира, че следва да се произнесе относно
поправката на очевидна фактическа грешка в решението по делото, без призоваване
на страните.
Очевидна фактическа грешка е налице
в случаите на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно
изразяване, включително и когато съдът е изложил мотиви, но е пропуснал тяхното
обективиране в диспозитива на решението, какъвто е настоящия случай.
За разликата над сумата от 235, 47
лв. до претендираните с настоящата молба 300 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, искането има характера на такова за изменение на решението по
реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото съдът е формирал извод за дължимост на
разноски до размера на 235, 47 лв., приемайки
претенцията за неоснователна до пълния размер от 300 лв. В тази част молбата се явява допустима, понеже е
подадена в предвидения за това едномесечен срок (арг. от чл. 248, ал. 1 ГПК),
доколкото решението, чието изменение се иска, е необжалваемо.
По тази молба, съдът намира следното
:
Видно от приложения пред първата
инстанция договор за правна защита и съдействие от 04.10.2017 г. ответникът Х.Б.
е заплатил в брой на адв. Т.Н. адвокатско възнаграждение от 300 лв. за
процесуално представителство по гр. д. № 60486/2017 г. на СРС, 128 с - в. С
решението си първоинстанционният съд е съобразил частичната неоснователност на
ищцовите претенции, поради което е присъдил в полза на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 64, 53 лв., което обстоятелство е
мотивирало настоящия състав да формира извод за дължими от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение пред СРС за сумата от още 235, 47 лв. Поради
изложеното въззивният състав не намира основание за изменение на решението с
присъждане на ответника на разноски над размер от 235, 47 лв. до претендирания
размер от 300 лв. за адвокатски хонорар.
Неоснователно е искането на ищеца „А.з.с.н.в.“
ЕАД да се уточни начина на заплащане на присъдената държавна такса от 100 лв., понеже
длъжникът е имал назначен особен представител – адв. Т.Н.. Както беше изложено
по - горе, осъщественото процесуално представителство в полза на Х.Б. е въз
основа на сключен договор за правна помощ и адв. Т.Н. не е била назначена от
съда като негов особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Отделно от
това, присъдената с въззивното решение държавната такса от 100 лв. е по повод
подадената от Х.Б. въззивна жалба и няма отношение към разноските, дължими за
процесуално представителство.
Като съобрази изложеното, въззивният
състав приема, че са налице предпоставки за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 5023 от 04.07.2019 г. по настоящото дело, като в диспозитива
на решението се допълни с изрично произнасяне по разноските, дължимите в полза
на Х.Б. за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС - по гр.д. № 60486/2017
г. на СРС, 128 с – в, в размер на 235,47 лв.
Над този размер до претендираните
300 лв., искането за изменение на решението по чл. 248 ГПК следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
5023 от 04.07.2019 г., по гр.д. № 7629/2018, на СГС, ІV Д с-в, като в
диспозитива на решението, на страница 7, ред 8 от горе надолу, след думите „държавна
такса за производството пред СГС в размер на 100 лв.“, се чете следното: ……„ както
и разноски в размер на още 235, 47 лв.(към присъдените с първоинстанционното
решение 64, 53 лв.) - за адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. №
60486/2017 г. на СРС, 128 с-в“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5127675 от 29.07.2019 г. на Х.С.Б. в
частта, имаща характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение
№ 5023 от 04.07.2019 г., по гр. д. № 7629/2018, на СГС, ІV Д с - в, с присъждане
на още 64, 53 лв. за адвокатско възнаграждение пред СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 247, ал.
4 и чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.