Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1561
гр. Пловдив, 20.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Йорданка Туджарова като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3180/ 2019г., по описа на РС-
Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.Г.С., ЕГН
********** срещу Наказателно постановление № 19-1030-001807 от 21.03.2019г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което
за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на Р.Г.С., ЕГН **********, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 / триста /лв. и за
нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т.
4, пр. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер от 200 / двеста / лв.
В жалбата се навеждат съображения в насока
незаконосъобразност на атакувано НП. Моли се същото да бъде отменено в своята
цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител.
Поддържа така депозираната жалба. Акцентира върху обстоятелството, че при
съставяне на АУАН и НП са допуснати нарушения на процедурните правила. Изтъква
се, че в тях изобщо не е посочено кога жалбоподателят е бил лишен от
правоспособност, за колко време, по каква причина. Сочи, че тези неясноти
ограничават правото на защита на жалбоподателя. Моли се атакуваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът,
след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича
от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По
фактите:
В АУАН и атакуваното НП е отразена следната
фактическа обстановка: на 18.03.2019г., около 17.20ч. в гр. Пловдив,
жалбоподателят управлявал мотоциклет „Сузуки ГСФ 650 Бандит“, с рег. № *****.
На ул. „Скопие“, пред № 1, служители при ОД на МВР- гр. Пловдив, с-р „Пътна
полиция“ спрели за проверка С.. При извършена справка от проверяващите в ОДЧ,
те установили, че С. не притежава СУМПС и контролен талон към него и управлява
МПС, което е спряно от движение на 28.07.2011г.
Съдът, след запознаване с материалите по
делото и като съобрази изложеното от фактическа и правна страна в АУАН и НП,
счита че същите са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да
бъдат спазени при описване на нарушенията.
По
отношение на нарушението, визирано в т. 1 от атакуваното наказателно
постановление: съгласно
трайното разбиране в съдебната практика, правоспособността се разбира като
призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и
практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява
дадено занятие, професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969
г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се
удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични
документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване
на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ
наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година).
При
тези принципни съображения, то следва да се посочи следното: отразявайки от
фактическа страна в АУАН и НП единствено извода, че жалбоподателят „не
притежава СУМПС“, то актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и
точно описание на нарушението от фактическа страна. Всъщност, те съвсем
бланкетно са посочили това обстоятелство, без обаче да е отразено от фактическа
страна с какво се свързва „не притежаването на СУМПС“- дали С. е изначално
неправоспособен, дали е с временно отнето СУМПС като принудителна
административна мярка, дали е защото не разполага със съответната категория,
към която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл срок на валидност
на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на
контролни точки към талона. Изричното
изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от
тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива. Така
посочените обстоятелства са от особено значение при фактическото описание на
нарушението и с оглед диференциацията между разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл.
150а, ал. 1 ЗДвП. В този порядък, следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП ( която в АУАН и НП е посочена като нарушена) не предвижда съставомерен
белег от обективна страна „не притежава СУМПС“. Цитираната норма посочва, че
МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е
възведено като съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при
хипотезата на притежаване на „свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“.
Предвид това, дори и да се приеме, че от фактическа страна актосъставителят и
наказващият орган не са допуснали нарушение, то такова ще бъде налице от правна
страна, доколкото въз основа на отразената фактическа обстановка е следвало да
бъде посочена като нарушена нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП.
Налице е и допълнителна неяснота от
фактическа страна: в рамките на проведения разпит, актосъставителят Б. / л. 22-
гръб/ заявява, че е съставил АУАН на жалбоподателя, тъй като последният не е
притежавал „А“ категория, която се изисква за управление на МПС „Сузуки ГСФ 650
Бандит“, с рег. № *****, а не защото всички точки към контролния талон на
жалбоподателя са отнети. И действително, прочитът на съставения от Б. АУАН
потвърждава това- при фактическото описание на нарушението никъде не се
упоменава, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Подобно описание се появява за
пръв път в съставеното впоследствие наказателно постановление. Само по себе си
обаче, това своеобразно допълване на фактическата обстановка от наказващия
орган, се явява незаконосъобразно. Недопустимо от процесуална гледна точка е,
за пръв път с издаденото наказателно постановление ( което по своята правна
природа представлява правораздавателен акт), на жалбоподателя да се вменяват
допълнителни факти, които не му били предявени при съставянето на АУАН. Подобно
нарушение винаги води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а
оттам и до необходимост от отмяна на атакуваното НП в тази му част.
По
отношение на описаното в т. 2 от атакуваното наказателно постановление: при отразяване на нарушението в т. 2 от
наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП ( която в НП е посочена като нарушена) е
обща такава, като в нея не се съдържа конкретно правило за поведение.
Законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите на моторни превозни
средства, които са разписани в ЗДвП и при това положение, то неправилно е да се
посочва като нарушена нормата на чл. 5 ЗДвП- същата не дефинира конкретно
дължимо поведение, нарушаването на което да води до санкциониране на виновното
лице. ( в тази насока Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012 г.
на Върховен касационен съд; Решение № 30/17.04.2018 по касационно дело №
99/2018 на ВКС; Решение № 229/23.01.2017г., по наказателно дело № 753/2016г.,
по описа на III-то Н.О. на ВКС).
Следва да се изтъкне, че ако актосъставителят
и наказващият орган считат, че жалбоподателят следва да носи отговорност, за
това че управлява спряно от движение МПС, то е следвало да субсумират
поведението на нарушителя под нормата на чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Цитираният
законов текст съдържа в себе си, както конкретно правило за поведение, така и
санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с диспозицията на
нормата.
Не без значение е и обстоятелството, че
както в АУАН, така и в атакуваното НП изобщо не е посочена причината, поради която
МПС рег. № ***** е спряно от движение. Това препятства възможността съдът да
извърши преценка и досежно субективните аспекти на нарушението- дали
жалбоподателят е знаел, че МПС е спряно от движение. Изложеното дотук е
основание за отмяна на атакуваното НП и в тази му част.
Предвид гореизложеното, като
незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление, следва да бъде
отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 19-1030-001807 от 21.03.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР-
Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на
Р.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 300 / триста /лв. и за нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в
размер от 200 / двеста / лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
Вярно с оригинала.
Т.К.