Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Перник, 05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, наказателна колегия, в публичното заседание на шести
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
Мл.
съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Ива Цветкова и с участието на прокурор Анита
Джамалова, като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова В.Н.О.Х.Д. № 7 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на гл. XXI НПК.
С Присъда № 705/13.11.2018 г., постановена по н.о.х.д. №
694/2018 г. по описа на Районен съд Перник, подсъдимият Б.Р.С. е признат за
виновен за това, че на 24.06.2017 г. в гр.Перник, чрез използване на моторно
превозно средство отнел чужди движими вещи – мъжки кожен портфейл и сума на
обща стойност 479,00 лева, от владението на Й.Б.Й., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като стойността на отнетото е била
възстановена, и на осн. чл.197, т. 3
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 НК, е осъден
на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца при първоначален общ режим.
Недоволен от така постановената присъда, в
законоустановения срок въззивна жалба е депозирал подс. Б.С. чрез упълномощения
защитник адв. Н.К., в която се акцентира върху обстоятелството, че по отношение
на подсъдимия е настъпила реабилитация след последното му осъждане. Счита, че
са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наложеното наказание по
реда на чл. 66 НК, като алтернативно моли отмереният от съда размер на
наказанието да бъде редуциран.
Надлежно уведомена за постъпилата въззивна жалба, Районна
Прокуратура Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
Перник моли за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна,
включително в частта за определяне на наказанието.
Защитникът на подсъдимия адв. К. не оспорва извършването
на деянието, но пледира за намаляване на наказанието, наложено от
първостепенния съд. Акцентира върху семейното състояние на подсъдимия, както и върху
обстоятелството, че предходните осъждания на доверителя му засягат друг тип
обществени отношения.
В последната си дума подс. Б.Р.С. моли за постановяване
на условна присъда, тъй като няма лице, което да полага грижи за болната му
дъщеря.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна и несъмнена опора в
събрания доказателствен материал. В настоящото производство по силата на
правомощията си за осъществяване на
проверка на атакувания съдебен акт настоящият състав извърши собствен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, подробно описани и
анализирани в мотивите на присъдата, а именно: обясненията на подсъдимия /л.
103-104 РС/, показанията на С.М.Д. /л.23-24 РС/, включително прочетените при
условията на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на л. 27 от ДП,
показанията на свид. Й.Б.Й. /л. 24-26 РС/, Н.Г.Й. /л. 26-29 РС/, включително и
прочетените при условията на чл. 281, ал. 4 НПК /л. 23 от ДП/, показанията на
свид. С.Д.И. /л. 60-62/, включително и прочетените при условията на чл. 281, ал.
4 НПК показания на свидетеля на л. 26 от ДП, Г.П.М. /л. 63-65 РС/, Б.Ц.Д. /л.
83-85 РС/, 1 бр. звукозапис от Дирекция „Национална система 112“ /л.46-47 РС/,
заключение по назначената и приета съдебно-оценителна експертиза /л. 20-21 ДП/,
както и писмените доказателства и доказателствени средства Протокол за
разпознаване от 28.11.2017 г. /л. 29 ДП/, Писмо от 31.07.2018 г. от I
РУП-Перник /л. 51 РС/, копие от Дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ на I РУП-Перник /л.52-53 РС/, справка за леки автомобили с
рег. номера *** ** /л. 76-79 РС/, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за
преминали автомобили за времеви интервал 12,40-13,20 ч. на 24.06.2017 г.,
Докладна записка /л. 34, 36, 38 ДП/, Уведомление от ТД на НАП-София /л. 41 ДП/,
писмо от I РУП-Перник, Протокол за доброволно предаване от 25.06.2017 г., Справка
за съдимост /л. 15-18 ДП/, включително служебно събраните от въззивната
инстанция актуална справка за съдимост и справка за образувани изпълнителни
дела от НАП.
Осъденият Б.Р.С. е роден на *** ***, с настоящ и
постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, *** образование, неженен.
Преди извършване на инкриминираното деяние е осъждан общо 6 пъти за
престъпления против собствеността и против транспорта, както следва:
1. С Присъда на СРС по н.о.х.д. № 6751/2006г., влязла в
сила на 03.11.2007г. за престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК, е наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лева за деяние извършено на 31.03.2000
г.
2. Със Присъда по н.о.х.д. № 7483/2001г. на СРС, изменена
по н.о.х.д. № 2052/2004г. на СГС, влязла в сила на 26.01.2005 г. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 2 години и 3 месеца, отложено на осн. чл. 66 НК за срок от 5 години.
На осн. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 НК е
определено едно общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 6751/2006г. и в.н.о.х.д.
№ 2052/2004 г. на СГС – лишаване от
свобода за срок от 2 години и 3 месеца, отложено на осн. чл.66 НК за срок от 5
г., като на осн. чл. 23, ал. 3 НК е
присъединено наказанието „Глоба” в размер на 800 лева.
3. Със Споразумение по н.о.х.д. № 12711/2008г. на СРС,
влязло в сила на 17.04.2009 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Пробация” за срок от 8 месеца.
4. С Присъда по н.о.х.д. № 2718/ 2010 г. на СРС, влязла в
сила на 19.10.2010г. за престъпление по
чл. 324, ал.1 НК, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
5. С Присъда по н.о.х.д. № 10461/2009 г. на СРС, влязла в
сила на 10.02.2011 г.,за престъпление
по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лева. На
осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 НК по е
определено едно общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 10461/2009 г. на СРС и
по н.о.х.д. № 6751/2006 г. – лишаване от
свобода за срок от 2 г. и 3 месеца, отложено на основание чл. 66 НК за срок от
5 години, като на осн. чл. 23, ал. 3 НК е присъединено и наказанието
“Глоба” в размер на 800 лева.
6. Със Споразумение по н.о.х.д. № 16961/2010 г. на СРС, в
сила от 17.03.2011 г.,за престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, му е
наложено наказание „Пробация” за срок от 6 месеца.
На 24.06.2017 г.
около обяд постр. Й.Б.Й. отишъл с личния си автомобил до разсадник „Еко
Лукс“, намиращ се в гр. Перник, кв. Старата чешма, по пътя между гр. Перник и
гр. Брезник. Свид. Й. паркирал колата си на паркинга на градинския център и
влязъл в дворното място, без да заключи вратите на автомобила и оставяйки
прозореца до шофьорското място в отворено положение.
В същото време по пътя между гр. Перник и гр. Брезник се
движел подс. Б.Р.С. с управлявания от него л.а., марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег. № ***. В автомобила се намирали свид. С.Д., с която подсъдимият живеел на
семейни начала, както и негов приятел – свид. С.И.. Тримата пътували към гр.
Брезник, поради провеждащ се в града събор и извършвана от подсъдимия търговска
дейност с дребни стоки. Подс. С. спрял автомобила си на пътното платно до
разсадника, излязъл от колата, след което от автомобила слязъл и свид. С.И..
Подсъдимият се приближил към автомобила на постр. Й., пресегнал се през
отворения прозорец до шофьорското място и взел намиращия се на шофьорската
седалка портфейл, марка „Piquardo“ на
стойност 29,00 лв., в който се намирали документи на постр. Й., както и парична
сума в размер на 450,00 лева.
Свид. Н.Й. възприел непосредствено тези действия на
подсъдимия, поради което решил да се приближи към автомобила на пострадалия, за
да разбере какво се случва. В този момент подсъдимият и свид. И. се отправили
към спрелия автомобил, марка „Опел“, качили се в него и потеглили в посока гр.
Брезник. Част от описаните действия били възприети и от свид. Г.М..
Подсъдимият се отправил в посока гр. Брезник, минавайки
през с. Мещица, където бил засечен и регистриран в системата на АПИ в 12,57 ч.,
тъй като шофирал със скорост 85 км/ч при разрешена в населеното място скорост
от 50 км/ч. Подсъдимият достигнал до гр. Брезник, като междувременно по пътя се
освободил от отнетия портфейл и документи за самоличност, които по-късно били намерени
в района от служители на РУ-Брезник.
Междувременно пострадалият се върнал при автомобила си,
установил липсата на портфейла, а свидетелите очевидци му разказали за
случилото се. Постр. Й. се качил в колата си и потеглил в посока към с.
Витановци, за да настигне лицето, отнело вещите му по описанието, дадено му от
свид. Н.Й. – „лека кола – червен лек
автомобил комби“, управлявана от мъж, но се върнал в разсадника, без да е
успял да настигне автомобил с такова описание. При пристигане на място
свидетелите му съобщили повече подробности относно автомобила, включително и
част от регистрационния номер на колата – „Опел
Астра, рег. № ***…“. В 12,56 ч. пострадалият подал сигнал за извършената
кражба на национален телефон 112.
Преди завършване на разследването по делото подсъдимият С.
възстановил на пострадалия парична сума в размер на 450,00 лв., както и
стойността на отнетия портфейл – 29,00 лв., установена чрез назначената
оценителна експертиза. Документите, открити в района на РУП-гр. Брезник също
били върнати на пострадалия.
Фактическите констатации, възприети от районния съд, са коректно
установени на основата на правилна преценка на доказателствения материал. В
процеса пред първата инстанция несъмнено са установени съществените факти за
съставомерността и авторството на деянието, видовите характеристики на вещите и
тяхната равностойност. Макар пред настоящата инстанция защитата да не оспорва
извършването на деяние от обективна и субективна страна, както и неговото
авторство, за прецизност и пълнота на мотивите съдебният състав следва да маркира
съображенията, при които споделя фактическата
обстановка, възприетата при аналитичната дейност по обсъждане на
доказателствата.
Обстоятелствата, свързани с извършването на деянието и
неговото авторство, както районният, така и въззивният съд установи чрез показанията
на свид. Н.Й. и Г.М.. Съдът даде вяра на показанията на двамата свидетели,
защото са изцяло незаинтересовани, непротиворечиви, логични и убедителни. В
показанията си свидетелите разказват обективно осъществили се факти, без
оценъчен характер, като съдържанието им е аналогично, но независимо
възпроизведено. Показанията им се подкрепят от протокола за разпознаване на
лица, изготвен на 28.11.2017 г., както и от производните гласни доказателства –
показанията на полицейския служител Б.Д.. Разпознаването е изпълнено при
стриктно съблюдаване на изискванията на НПК, а резултатът от него е обективиран
във валиден процесуален акт. Същевременно изнесените от тях твърдения, че
именно автомобилът на подсъдимия е минал и спрял на посочения пътен участък на
инкриминираната дата и време, намират опора и в показанията на свидетелите на
защитата – съпругата на подсъдимия С.Д. и показанията на свид. С.И.,
включително и в приобщените писмени доказателства – копие от Дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на I РУП-Перник, докладни
записки, справка за леки автомобили с рег. № *****, справка от Агенция „Пътна
инфраструктура“ за преминали автомобили за времеви интервал 12,40-13,20 ч. на
24.06.2017 г. и веществени доказателства – звукозапис от обаждане на национален
телефон 112, като от показанията на свид. Д. се установява, че извършените
процесуално-следствени действия са били законосъобразни. Начинът, по който е
проникнато в автомобила и вещите са отнети, както и видът на отнетите вещи /портфейл
и парична сума/, се установяват чрез показанията на свидетеля-очевидец Й.,
показанията на постр. Й., и косвено – от показанията на свид. М. и свид. Д..
Правилно районният съд е отказал да кредитира обясненията
на подсъдимия и показанията на свид. С.Д. (намираща се във фактическо
съжителство с подсъдимия) и свид. С.И. (приятел на подсъдимия), предвид тяхната
непоследователност, нелогичност, включително и възможна заинтересованост. Твърденията,
изнесени от тази група гласни доказателствени източници, са неубедителни и
вътрешно противоречиви. Разпитаните лица си спомнят конкретната инкриминирана
дата, като споделят информация за на пръв поглед напълно обикновена житейска
ситуация, която не се отличава с особености. При по-задълбочен разпит в
поддържаните от тях версии съществуват съществени разминавания, в.т.ч. за броя
на лицата, обстоятелствата около спирането на автомобила – мястото, повода,
действията след това, престоя в гр. Брезник. Липсата на спомени свид. Д.
обяснява с обстоятелството, че на 25.03.2018 г. – два месеца преди разпита й в
о.с.з. е паднала на главата си и получила мозъчно сътресение. Същевременно от
приобщената епикриза, издадена от клиниката по неврохирургия към ВМА София, се
установява, че свидетелката е постъпила в клиниката с оплакване от главоболие
след падане и удар на главата, без загуба на съзнание, като след различни
лабораторни и образни изследвания, не са констатирани отклонения и при
наблюдение не е диагностицирана огнищна неврологична симптоматика. Оплакванията
й постепенно са отзвучали, била е контактна, адекватна и е изписана два дни по-късно с подобрение, с
препоръки за щадящ режим и прием на аналгин при главоболие.
Въззивният съд, подобно на контролираната инстанция, също
не възприема като достоверно предложените обяснения на поведението на
подсъдимия – с оглед вътрешната им противоречивост, несъответствието им с
останалите доказателства, в контекста на възможната заинтересованост на двамата
свидетели, предвид личните им отношения с подсъдимия. При преценката на
достоверността на обясненията на самия подсъдим като доказателствено средство
непременно следва да се отчете процесуалното му качество в производството, с
оглед на което изходът от делото не му е безразличен. В същото време
обясненията му съдържат твърдения, категорично опровергани от останалите групи
гласни и писмени доказателства, подробно и коректно анализирани от
първостепенния съд. Предвид изложените съображения правилно районният съд е
възприел тезата на подсъдимия като защитна – извод, споделен изцяло и от настоящия
състав.
На останалите писмени доказателствени материали, съдът
даде вяра, като прецени относимостта им към главния факт в производството.
Правилна и прецизна е преценката на районния съд относно тяхната
доказателствена годност, предвид процесуалното им оспорване от страна на
защитата. Заключението по назначената и приета съдебно-оценителна експертиза съдът
възприе като компетентно дадено, съобразно със специалните познания на вещото
лице в съответната област на науката.
При изложените фактология и анализ на доказателствата, въззивният
съд, подобно на контролирания, прие че подсъдимият Б.Р.С. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
От обективна
страна, на 24.06.2017 г. в гр. Перник подс. Б.С. е отнел
движими вещи – мъжки кожен портфейл на равностойност 29,00 лв. и парична сума в
размер на 450,00 лв. от владението на Й.Б.Й.. За отдалечаване от
местопрестъплението за придаване на трайност на вече установената фактическа
власт върху инкриминираните вещи, подсъдимият е използвал моторно превозно
средство – л.а., марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, с което е
осъществен квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК. Преди
приключване на съдебното следствие – още в хода на досъдебното производство,
подсъдимият възстановил на пострадалия паричната сума в размер на 450,00 лв.,
както и стойността на отнетия портфейл – 29,00 лв., поради което са налице предпоставки
за прилагане на по-леко наказуемия състав чл.197, ал.1, т.3 НК
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината, обхващащ както основните, така и на квалифициращите елементи от състава
на престъплението. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимия е включвал
представите, че вещите се намират във владението на друго лице, че същите са
чужди и не му се следват, така и че отнемането им е станало, чрез използване на
лекия автомобил, с който подсъдимият е напуснал местопроизшествието. Във волево
отношение, деецът е желаел да отнеме чуждите вещи противозаконно, за да ги
свои.
Напълно правилна и законосъобразна е преценката на
районния съд за обстоятелствата, смекчаващи и отегчаващи наказателната
отговорност. Взето е предвид влошеното здравословно състояние на членовете на
семейството на подсъдимия. Правилно връщането на отнетите вещи не е взето
предвид при индивидуализация на наказанието, при спазване на разпоредбата на
чл. 56 НК, доколкото обстоятелството е взето отчетено от законодателя в
приложения привилегирован състав на престъплението. Не са налице и множество
или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят определяне на
наказанието по реда на чл. 57 НК и замяната на наказанието, предвидено в
санкционната част на престъпния състав, с по-леко.
Правният извод на районния съд, че към момента на
извършване на настоящото престъпление подсъдимият не е реабилитиран е
законосъобразен, тъй като не са изпълнени наказанията „глоба“, наложени по н.о.х.д.
№ 2718/2010 г. на СРС, влязла в сила на 19.10.2010 г. и по н.о.х.д. № 10461/2009
г. на СРС, в сила от 10.02.2011 г. Налице са данни, че за събиране на глобите е
налице висящо изпълнително производство, поради което абсолютната давност по
чл. 82, ал. 4 НК не се прилага (арг. чл. 84, ал. 5 НК). Разпоредбата на чл. 82,
ал. 5 НК се тълкува именно в този смисъл – тя изключва прилагането на
абсолютната изпълнителска давност в сроковете по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК за наказанието глоба при образувано изпълнително производство за събирането
й, като основанията и сроковете при абсолютната давност за изпълнение на този
вид наказание са уредени в специалния закон за събирането на публичните
държавни вземания, каквото представлява глобата (арг. чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК). Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността, който срок не е изтекъл в настоящия
случай.
Видно от справките от НАП – представени пред районния съд
и изискани служебно и от настоящата инстанция, глобите са предмет на образувано
изпълнително дело срещу подсъдимия, като към настоящия момент, макар да са
предприети действия по принудително изпълнение, вземанията не са събрани и делото
не е приключило. Същевременно, макар да твърди настъпването на реабилитация,
нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция подсъдимият не е
представил доказателства, че глобите са платени – било то по доброволен или
принудителен ред.
Ето защо при индивидуализацията на наказанието районният
съд правилно е обсъдил предходните осъждания на подсъдимия.
Неоснователно се явява и възражението, че спрямо него
като неосъждан за престъпления от общ характер (реабилитиран), би могъл да се приложи
и институтът на условното осъждане по чл. 66 НК. Предпоставките за прилагане
института за отлагане изтърпяването на наложеното наказание не са налице. Извън
вече изложените правни аргументи следва да се подчертае, че принципната позиция
на законодателя е ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Условното наказание не е
императив (какъвто например е уреден в чл. 55 НК), а една възможност, която може да се реализира при определени предпоставки.
Последните не се изчерпват единствено с размера на наложеното наказание и
необремененото съдебно минало на осъденото лице, а и с конкретната преценка на
съда, че за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
„лишаване от свобода“, като преценката се извършва в контекста на целите,
очертани в чл. 36, ал. 1 НК.
В случая, с оглед конкретното деяние и конкретните данни
за личността на подсъдимия първостепенният съд е постигнал необходимия баланс
между специалната и генералната превенция. При правилна преценка на
установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства районният съд
е определил, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде отмерено близо
до минималния размер, но не в абсолютен минимум. Наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 6 месеца се явява
съответно на обществената опасност на деянието и дееца и съответно на целите по
чл. 36 НК, като не са налице основания за неговото редуциране. Не са налице основания
за прилагане на института за отлагане изтърпяването на наложеното наказание,
поради което правилно съдът е определил, че същото следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим, поради което обжалваната присъда следва
да бъде изцяло потвърдена.
Така мотивиран, съставът на Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 705/13.11.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 694/2018 г. по
описа на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.