№ 1454
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 14015/27.05.2022г. от К. Г. АР. и Д. В. АР. чрез пълномощника
адв. В.С. против определение № 1740/17.05.2022г., постановено по гр. д. № 781 по описа за
2022г. на Районен съд Асеновград, II гр. с., с което връща искова молба, подадена от К. Г.
АР. и Д.В. А. против Община Асеновград, като прекратява производството по гр. д. №
781/2022г. по описа на Районен съд Асеновград, II гр. с.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй
като по отношение на жалбоподателите /ищци/ бил налице правен интерес да искат
установяване на правото им на собственост по отношение на процесната стопанска
постройка, а конкретизация на исковата молба можело да бъде извършена и в първото
съдебно заседание по делото.Молят за отмяна на определението и връщане на делото на
първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К. Г. АР. и Д.В.
А. против Община Асеновград, с която е предявен положителен установителен иск за
собственост на Самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.296.4, с предназначение:
стопанска постройка, с площ от 9 кв. м., построена в ПИ с идентификатор 00702.519.296 с
площ от 420 кв. м., с адрес на имота: ур. „............................“ № 35, съседи: 519.295; 519.293;
519.290; 519.297, ведно с двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ 71 кв. м.,
съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 106, том Х, дело № 212482005г. и
давностно владение.Тъй като водели съдебни дела със съседите на имота, по техни сигнали
получавали от Община Асеновград покани за доброволно изпълнение за премахване на
стопанската постройка в имота.Твърдят, че същата била нанесена в териториално-
устройствения план, поради което не била незаконна.
С определение № 1373/14.04.2022г., постановено по първоинстанционното дело,
исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности в
едноседмичен срок, като се конкретизира кога е построена и от кого сградата с
идентификатор № 00702.519.296.4, от кого се владее същата, по какъв начин Община
Асеновград оспорват правото им на собственост, както и какъв е интереса им от
1
предявяване на иск против Община Асеновград.
С уточняваща молба, постъпила по делото, ищците са посочили периода, през който е
застроен имота, вкл. стопанската постройка и периода, през който владеят имота.Твърдят, че
стопанската постройка била изградена в съответствие с действалите правила и норми по
Наредба № 5/1977г. и в съответствие със сега действащия ЗУТ.Същата имала характер на
складово помещение и била задължителен елемент от жилището.Точно като искала Община
Асеновград да ги лиши от този задължителен по закон обект, същата оспорвала правото им
на собственост върху акцесорната към жилищната им сграда стопанска постройка, която
била законна, а не незаконна.
С обжалваното определение е прието, че с уточняващата молба част от посочените
нередовности са били отстранени, но не е конкретизирано по какъв начин ответната Община
оспорва правото им на собственост, както и какъв е интереса им от предявяване на
установителен иск против ответника – или дадените указания не са били изпълнени.
Настоящият състав на съда след запознаване с материалите по приложеното
първоинстанционно производство и доводите на жалбоподателите намира, че
производството по делото правилно е прекратено, но с оглед липсата на правен интерес за
ищците от предявяване на положителен установителен иск за собственост против Община
Асеновград, а не поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск за собственост
зависи от степента на засягане, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на
ищеца.От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен
интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на присъдено нещо /в този см. задължителните разяснения
в т. 2 от ТР 8/2012г./ на ВКС/.В настоящия случай не са изложени твърдения, да е засегната
правната сфера на ищците по начин, изискващ защита чрез положителен установителен иск
за собственост.Предмет на този иск е правото на собственост на ищците, а ответникът по
настоящето дело няма данни да оспорва обема на притежаваните от тях права върху
процесния имот.Евентуалното уважаване на положителния установителен иск за
собственост срещу Общината не би обусловило и отмяна на издадена заповед за премахване
на незаконно строителство в имота.С твърденията си в исковата и уточняващата молба
ищците се стремят да обосноват тезата си, че постройката, чието премахване е предписано, е
търпима и като такава не подлежи на събаряне, а принудителното изпълнение застрашава
правото им на владение върху имота, а оттам и правото им на собственост.Не може да се
приеме обаче, че преценката на компетентен административен орган, обективирана в
съответен административен акт, че един строеж е незаконен, засяга правото на
собственост.Посочените в ЗУТ контролни органи и други органи на държавно управление
издават констативните и санкционните актове и предписания за премахване на съответните
строежи с оглед на обществения интерес и заради допуснато неподчинение на установения
от закона ред за извършване на строеж.
В контекста на изложеното настоящият състав взе предвид, че в аналогични хипотези
ЕСПЧ е приемал, че планираното разрушаване на незаконно строителство представлява
намеса в притежанията на собственика, но след като има за цел да гарантира спазването на
общите правила относно забраните за строителство, тази намеса е равнозначна на „контрол
на използването на имущество“ и следва да бъде разгледана по реда на втория параграф на
чл. 1 от Протокол № 1 /делото И. и Ч. срещу България/.В същото дело съдът е обосновал, че
процесната заповед за разрушаване е имала ясно правно основание в чл. 225, ал. 2 от Закона
за устройство на територията от 2001г., като същата е потвърдена след изцяло състезателно
производство в две съдебни инстанции.Правния извод, който е обосновал ЕСПЧ в
разглежданата хипотеза е, че намесата е законосъобразна по см. на чл. 1 от Протокол №
1.Посочил е, че може да се приеме, че намесата, която има за цел да гарантира спазването на
строителните регулации, е „в съответствие с общия интерес“.В решението е посочено още,
че по силата на чл. 1 от Протокол № 1, българските власти разполагат с широка свобода на
преценка, както при избора на средствата за изпълнение, така и при установяване на това,
дали последствията от изпълнението биха били оправдани, като нито едно от тези
съображения не може да бъде компенсирано от имуществения интерес на собственика към
неговия имот.
Съобразявайки и гореизложеното настоящият състав няма основания да приеме, че
субективните права на жалбоподателите са засегнати и че същите разполагат с правен
интерес от търсената защита.Техните интереси могат да бъдат защитени единствено в
2
съответно административно производство, респ. с предявяване на установителен иск по
АПК, в което ще бъде разрешен въпроса относно търпимостта на процесната постройка.
По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице положителна
процесуална предпоставка и поради това исковото производство подлежи на прекратяване
като недопустимо, поради липса на правен интерес.
Ето защо, обжалваното определение, в частта с която е прекратено производството по
делото е правилно, макар и по различни съображения, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1740 от 17.05.2022г. на РС – Асеновград, II гр. с.,
постановено по гр. д. № 781 по описа за 2022г. на същия съд в частта, с която е прекратено
производството по делото.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3