Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр.Враца 24.11.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд
наказателно отделение в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ КРУМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАН МАРИНОВ
МЛ.С:КАМЕЛИЯ
КОЛЕВА
при участието на секретаря Миглена Костадинова и на прокурора
Силвия Миленкова, след като изслуша докладваното от
съдия Маринов ВЧНД № 390 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдебното
производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл.327 НПК и е образувано
по жалба на осъдения И.Б.В. ***.
Атакува
се Определение № 260008/28.09.2020 год.,
постановено по ЧНД № 220/2020 год. по
описа на РС Козлодуй, с което съдът е оставил без уважение молбата му за
съдебна реабилитация по осъждането му по НОХД № 153/2017 г. по описа на РС
Козлодуй.
В
жалбата се поддържа, че постановения съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, с оглед на което се прави искане ВрОС да го отмени и вместо
него да постанови друг, с който да допусне съдебна реабилитация по посоченото
по - горе осъждане на В..
В с.з., осъдения поддържа
жалбата си.
Участващият в съдебното
производство прокурор от ВрОП дава становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да остане без уважение, а определението на РС Козлодуй, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Врачанския
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените
от страните доводи и съображения, и след като направи цялостна служебна
проверка на атакуваното определение, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 319 НПК, от страна с правен интерес и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
От представените по делото
доказателства е видно, РС Козлодуй е бил сезиран с молба от И.Б.В. ***, с искане за съдебна
реабилитация за осъждането му по НОХД № 153/17 г. по описа на РС Козлодуй.
Заедно с нея, молителят е
представил и изискуемите се от закон писмени доказателства, от които да бъде
установено, че след последното му осъждане, срещу него няма образувани и висящи
други наказателни производства, както и че същият се ползва с добро име в
обществото.
От представеното по делото
свидетелство за съдимост е установено, че молителят е осъждан както следва:
1. по НОХД №
129/07 г. на РС Козлодуй, за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, извършено
на 27.06.2003 година, му е било наложено наказание "обществено порицание", като съдебният акт е влязъл в
законна сила на 20.03.2008 год.
2. по НОХД №
164/08 год. на РС Козлодуй, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено
на 09.08.2007 година, на В. е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл. 66 НК, изпълнението на същото е
било отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 25, ал. 1,
вр.чл. 23 НК, съдът е извършил групиране на наказанията наложени на осъдения по
НОХД № 129/07 г. на РС Козлодуй и по
НОХД № 164/08 год. на РС Козлодуй, като
му е определил за изтърпяване на най - тежкото от тях, а именно "лишаване от свобода" за срок
от една година, като на основание
чл. 66 НК, изпълнението на същото е било отложено с изпитателен срок от три
години.
На основание чл. 23, ал. 2 НК,
съдът е присъединил към кака определеното общо най – тежко наказание "лишаване от свобода" за срок
от една година, наказанието "обществено порицание".
Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 28.11.2008 год.
3. по НОХД №
153/17 год. на РС Козлодуй, за престъпление по чл. 214, ал. 1 НК, извършено
за времето от 19.11.2016 година до 28.11.2016 год., на В. е било наложено
наказание "лишаване от
свобода" за срок от четири
месеца, като на основание чл. 66 НК, изпълнението на същото е било отложено
с изпитателен срок от три години, а съдебният акт е влязъл в законна сила на 27.04.2017 год.
От приложените и приети по
делото писмени доказателства е видно, че по отношение на първите две осъждания,
които са били групирани и за които е било определено едно общо наказание, то
същото е било изтърпяно на 28.11.2011
год., на която дата е изтекъл изпитателния срок от три години, с който срок
е било отложено изпълнението на наложеното общо наказание "лишаване от
свобода", поради което и В. е бил реабилитиран
по право, съгласно чл. 86 НК.
По отношение на третото
осъждане обаче, същото е било изтърпяно
на 27.04.2020 год., на която дата е изтекъл изпитателния срок от три
години, с който срок е било отложено изпълнението на наложеното наказание
"лишаване от свобода" и едва след тази дата е започнал да тече
предвидения в чл.87 ал.1 НК, тригодишен
срок след изпълнение на наказанието.
Както правилно е посочил в
мотивите си първият съд, именно този тригодишен срок не е изтекъл към настоящия
момент, което е дало и основание, да не допусне съдебната реабилитация.
При така изяснената фактическа обстановка
настоящия състав на ВрОС намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно.
За да се допусне съдебна
реабилитация по смисъла на чл.87 НК
е необходимо наличието на три кумулативни предпоставки, а именно – да е изтекъл три годишен срок след изпълнение на наказанието, в който
молителят да не е извършил престъпление,
което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, да е имал добро поведение и да е възстановил вредите от престъплението,
ако то е умишлено.
Липсата на което и да е от тях
препятства допускането на такава реабилитация.
Макар от данните по делото да
може да се приеме, че по отношение на В. са налице втората и третата
предпоставки, визирани по-горе, то в настоящия случай, както правилно е посочил
в мотивите си и първостепенния съд, по отношение на него не е бил изтекъл предвидения в закона срок, за постановяване на
съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 НК.
Именно и поради това, правилно
РС Козлодуй е приел, че към датата на завеждане на исковата молба - 28.08.2020 г. не са били налице
предпоставките, предвидени в чл. 87, ал.
1 НК, поради което и е оставил молбата без уважение като неоснователна.
В тази част, мотивите на КРС са
подробни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което е
безсмислено да бъдат преповтаряни.
В тази връзка следва да се
отбележи, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 88а НК,
тъй като съгласно ал. 4 на този текст, осъжданията и последиците от тях се
заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания.
Предвид изложеното по-горе,
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, а определението на РС
Козлодуй за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл. 436, вр.чл. 338 НПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260008/28.09.2020 год., постановено по ЧНД
№ 220/2020 год. по описа на РС Козлодуй, с
което молбата на И.Б.В. *** за
постановяване на съдебна реабилитация за осъждането
му по НОХД № 153/2017 г. по описа на РС Козлодуй е била оставена без
уважение като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: