Р
Е Ш Е Н И Е
№
61
гр.Варна,
11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното
от съдия М.М. в.гр.д.№53/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба, както следва.Въззивна жалба, пода -дена от Т.К.Т.-М., К.Б.М.
и Е.Б.М., всички чрез процесуалния им представител адв. Д. П., против решение
№143/07.10.2019г., постановено по гр.д.№150/19г. по описа на ТОС, гр.о., в частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от Т.К.Т.-М. против ЗК „Лев Инс“АД,
гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 100 000лв. до 120 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния
съпруг Б.М.; 2/ са отхвърлени
предявените от К.Б.М. против ЗК „Лев Инс“АД, гр.София: а/ иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата, представляваща разликата над 70 000лв. до 120 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП
на 05.09.2016г. на нейния баща Б.М.; б/
иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 64 000лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение
за неиму -ществени вреди, вследствие на нанесени телесни повреди и претъпени
болки и страдания при същото ПТП; 3/
е отхвърлен предявеният от Е.Б.М. против ЗК „Лев Инс“АД, гр.София иск в частта
му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща
разликата над 70 000лв. до 120 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния баща Б.М..В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което горепосочените предявени от трите ищци
искове бъдат уважени в пълните им размери, ведно с присъждане на законна лихва
от датата на деликта-05.09.2016г., като се присъдят и сторените от тях
съдебно-деловодни разноски.
Насрещна
въззивна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“АД, гр.София чрез проце -суалния му
представител адв.С.Р., против решение №143/07.10.2019г., пос -тановено по
гр.д.№150/19г. по описа на ТОС, гр.о., в
частите му, с които ЗК „Лев Инс“АД е
осъдено да заплати: 1/ на Т.К.Т.-М.:
а/ сумата, представляваща разликата
над 80 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП
на 05.09.2016 г. на нейния съпруг Б.М., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 05.09.2016г. до окончателното изплащане; б/ сумата, представляваща разликата над 14 000лв. до
60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
лично за нея, вследствие на нанесени телесни повреди и претъпени болки и
страдания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от
05.09.2016г. до окончателното изплащане; в/
законна лихва върху главницата от 80 000лв., главницата от
14 000лв. и главницата от 487, 42лв., считано от 05.09.2016г. до
30.03.2017г.; 2/ на К.Б.М.: а/ сумата, представляваща разликата над
30 000лв. до 64 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили лично за нея, вследствие на нанесени телесни повреди и претъпени
болки и страдания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 05.09.2016г. до окончателното изплащане; б/ законна лихва върху главницата от 30 000лв., главницата от
70 000лв. и главницата от 1 193, 19лв., считано от 05.09.2016г. до
30.03.2017г.; 3/ на Е.Б.М.: законна
лихва върху главницата от 70 000лв., считано от 05.09.2016г. до
30.03.2017г./в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка,
като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, че сумата от
70 000лв. се присъжда на Е.Б.М. ведно със законна лихва, считано от
05.09.2016г. до окончателното изплащане/; 4/
на адвокатско дружество “П. и Венкова“, представлявано от адвокат Д.П., за
осъщественото от него процесуално представителство на трите ищци, при условията
на чл.38 от ЗА, сумата, представляваща разликата над 8 589, 59лв. /сумата
е сбор от 2 790, 44лв. /възнаграждение, съответно като процент на влязлата в
сила част от решението по отношение на Т.М. от общо определеното от ТОС
възнаграждение за уважената й претенция-4 740лв./ + 3 169, 15лв.
/възнаграждение, съответно като процент на влязлата в сила част от решението по
отношение на К.М. от общо определеното от ТОС възнаграждение за уважената й
претенция-4 234лв./ + 2 630лв. /определеното от ТОС възнаграждение за
влязлата в сила част от решението по отношение на Е.М./ до 11 604 лв.; 5/ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Търговище: а/ сумата, представляваща разликата над
508, 55лв./съразмерна с влязлата в сила част от решението/ до 700лв.-разноски
за експертиза; б/ сумата,
представляваща разликата над 10 628лв./определената от ТОС като дължима
държавна такса по влязлата в сила част от решението/ до 14 628лв. - разноски
за държавна такса или общо за разликата над 11 136, 55лв. до
15 328лв. на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
В жалбата се
твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове за горепосочените им размери бъдат
отхвърлени, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни
разноски.
В подадената от
ЗК „Лев Инс“АД насрещна въззивна жалба е инкорпориран отговор по въззивната
жалба, в който се поддържа становище за нейната неосно -вателност и се
претендира решението в обжалваните му от Т.К. Т.-М., К.Б.М. и Е.Б.М. части да бъде
потвърдено.
Въззиваемите
страни по насрещната въззивна жалба Т.К.Т.-М., К.Б.М. и Е.Б.М., редовно
уведомени, не са депозирали отговор по същата в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба ищците Т.К.Т.-М., К.Б.М. и Е.Б.М. излагат, че са наследници по
закон на Б.С.М., съответно преживяла съпруга и низходящи, починал на 05.09.2016г. при ПТП,
виновно причинено от А.Б.Б.. С влязла в сила на 26.02.2019г. присъда, постановена по
НОХД №140/18г. по описа на ШОС, А.Б.Б. е признат за виновен за това,
че на 05.09.2016г. причинил смъртта на Б.С.М., както и за причинени средни
телесни повреди на К.Б.М., изразяващи се в счупване на двете рамена на срамната
кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост, които обуславят
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5
месеца; счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка, което обуславя
трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40
дни, и причинени средни телесни повреди на Т.К.Т.-М., изразяващи се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс
вляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане; трайно затруднение в
движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването
на пет леви ребра гръбно, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66 от НК
за срок от 5 години.Наложено му е и наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 4 години.Съгласно мотивите на постановените в
наказателното производство съдебни актове всички травматични увреждания,
причинили смъртта на Б.М.,
са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП, така и получените от К.М. и Т.М.
телесни повреди.Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Фолсваген тауран”, с
рег.№В 1978 РТ, собственост на Я.Я. и управлявано от А.Б.Б., с което МПС е причинено ПТП,
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица №BG/22/116002319434
със срок от 31.08.2016г. до 31.08.2017г. с ответника ЗК„Лев инс”АД.
Веднага след ПТП
оживелите пътници от автомобила са откарани в „МБАЛ-Шумен”АД.След приема в
болницата ищцата Т.М. е оперирана по спешност в следствие получения травматичен
хемопневмоторакс.Изписана е от болницата на 15.09.2016г.Няколко месеца след
това се е налагало спазване на определен двига -телен режим, т.к. не е можело
да се правят резки движения, изпитвала е силни болки и дискомфорт от счупването
на петте ребра.Движението на снагата било затруднено и свързано с изключителни
болки и страдания.Оказало се, че е получила в следствие ПТП и фисурна
линия/пукнатина/ в областта на главичката на мишичната кост на лявата ръка,
както и, че е развила захарен диабет.Дълго време е била в болнични, т.к. не е
могла да изпълнява служебните си задължения.И понастоящем болките в гръдната и
поясната част не са отшумели, като след прег -лед и рентген се установило, че
са се образували торакални остеофити/шипове/ вследствие на неправилно
зарастване на счупените ребра.След приема в болни -цата ищцата К.М. е лекувана
в ОАИЛ до 21.09.2016г., впоследствие преместена в Ортопедо-травматично
отделение, от където е изписана на 30.09.2016г.Със специализиран автомобил и
носилка е транспортирана до дома си, където остава неподвижна на легло заради
множеството счупвания до средата на м.ноември 2016г.Същата не е могла да се
обслужва сама и била изцяло зависима от чужда помощ.От средата на м.ноември до
края на декември 2016г. започнала да се раздвижва с патерици.Последвал дълъг
период на възстановяване и рехабилита - ция, който не е приключил и
понастоящем.К.М. изпаднала и за дълго време в депресия от случилото се.Появили
се проблеми и от полученото нараняване в областта на окото.И понастоящем
изпитва силни болки и дискомфорт при ходене. Извън физическите болки Т.М. и К.М.
изживели и силни душевни страдания, изразяващи се в страх и силно безпокойство
от случилото се, от последващото лечение, от притеснения защо лечението
продължава толкова дълго, от постоянната тревога за здравето им бъдеще.
Б.М. починал
само на 55 години.Смъртта на техния съответно съпруг и баща, който ги е
отгледал и възпитал с непосилни усилия и труд, с когото са живели неразривно и
съвместно, който е бил стожерът на едно сплотено и грижовно семейство, ги
лишила от възможността за в бъдеще да разчитат на неговата подкрепа и
помощ.Болката и страданието от нелепата му преждевременна загуба - в зряла и
работоспособна възраст/работил до смъртта си/ ще ги съпътства до края на дните
им.За миг целият им свят се преобърнал, изживели голям шок, от който все още не
могат да се отърсят.Мъката, страданията и психическата травма про -дължават и
към момента и никога няма да отзвучат.
Подали чрез
упълномощения си представител заявление по чл.380 от КЗ до ответника ЗК „Лев
Инс“АД, получено от последния на 29.12.2016г., към което прило- жили
доказателствата, с които разполагали към този момент.Получили отговор, че
претенциите им са заведени под щета №000-1000-03-16-7713/29.12.2016г., щета
№000-1000-03-16-7714/29.12.2016г. и щета №12796/29.12.2016г., но ответникът
изисквал да се представят допълнителни писмени доказателства, повечето от които
неотносими към щетата.Въпреки, че срокът за произнасяне по щетата
/29.03.2017г./ бил изминал отдавна, на 08.10.2018г. ответникът бил отново уведо
-мен, вкл. за приключване на наказателното производство с представяне на
съдебни актове.Служител на ответника предложил по телефона на упълномощения им
представител парични суми за сключване на извънсъдебно споразумение, които
обаче те отказали, т.к. не отговаряли на действително търпените болки и страда
-ния.Понастоящем не са получили застрахователно обезщетение от ответника.
Предвид
гореизложеното претендират ЗК „Лев Инс“АД да бъде осъдено да им заплати, както
следва: 1.1/ на Т.К.Т.-М. сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Б.С.М.; 1.2/ на К.Б.М. сумата от
120 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Б.С.
М.; 1.3/ на Е.Б.М. сумата от
120 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Б.С.М.; 2.1/ на Т.К.Т.-М. сумата от
60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди/болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес, уплаха, страх от
возене в автомобил, ограничен двигателен режим от получените две средни телесни
повреди, установени с влязла в сила присъда, и множество леки телесни повреди,
изразяващи се в подкожен емфизем, фисурна линия в областта на главичката на
мишичната кост, както и получен захарен диабет/; 2.2/ на Т.К.Т.-М. сумата от
487, 42лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на медикаменти за лечение; 2.3/ на К.Б.М.
сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди /болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес,
уплаха, страх от возене в автомобил, ограничен двигателен режим от получените
четири средни телесни повреди, установени с влязла в сила присъда, и множество
леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на паренхима на единия
сегмент/дял/ на белия дроб, посттравматично главоболие, вертебрален синдром в
поясния отдел на гръбначния стълб и контузия на лявото око; 2.4/ на К.Б.М.
сумата от 1 193, 19лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на пособия, медикаменти и
рехабилитация.
Върху всички
горепосочени главници се претендира заплащане на законна лихва, считано от
датата на деликта - 05.09.2016г. до окончателното изплащане, евент. законна
лихва считано от 30.03.2017г. до окончателното изплащане.
Ответникът
ЗК„Лев инс”АД, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва предявените искове.Не оспорва наличието на застрахо -вателно
правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за л.а. „Фолсваген тауран”, с рег.№В 1978
РТ.Твърди, че ищците Т.М. и К.М. са допринесли за настъпване на вредоносния за
тях резултат, т.к., бидейки пътници в МПС, намиращо се в движение, не са използвали
обезопасителен колан в нарушение разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, като
получените травми са резултат от това им виновно поведение.Оспорва размера на
всички претенции като изключително завишен и несъответстващ на принципа на
справедливостта, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на
живот и съдебна практика към датата на ПТП.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са
искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните
не е спорно, а и от приобщените към доказателствения мате -риал по делото НОХД
№140/18г. по описа на ШОС и ВНОХД №244/18г. по описа на ВАпС, се установява, че
с влязла в сила на 26.02.2019г. присъда А.Б.Б. е признат за виновен за това,
че на 05.09.2016г.
на път І-4 Шумен - Търговище, на км 258+300, при управление на МПС - лек
автомобил „Фолксваген тауран“ с рег.№ В 1978 РТ нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.21, ал.2 от ЗДвП: “Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, в случая пътен знак В26 -
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената от 60 км/час“;
чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП вр. чл.41, ал.1 ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен,
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно
движение да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея“ и чл.47, ал.3 вр. ал.1 ППЗДвП: въвеждащ забрана с пътен знак В24 -
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, като управлявал
МПС със скорост 100 км/час при максимално разрешена с пътен знак В26 – 60
км/час, предприел изпреварване в участък в зоната на действие на пътен знак В24
- забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, навлязъл в
лентата за насрещно движещите се МПС, при което допуснал настъпване на ПТП с
лек автомобил „Пежо 605“ с рег.№ Т 6879 АТ, управляван от Б.С.М., при което по непредпазливост причинил: смъртта на
Б.С.М. и телесни повреди на повече от едно лице, вкл.
средна телесна повреда на К.Б.М., изразяваща се в счупване на двете рамена на
срамната кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост, които
обуславят трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от
около 3-5 месеца; счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка, което
обуславя трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от
около 35-40 дни, и средна телесна повреда на Т.К.Т.-М.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено
от тоталния пневмоторакс вляво и изключване на левия бял дроб от акта на
дишане; трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един
месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно, поради което и на
осн. чл.343, ал.4 вр. чл.343, ал.3, б. „б” вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1
от НК е осъден като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок
от 5 години, както и на осн. чл.343г
от НК вр. чл.49, ал.2 от НК вр. чл.37, т.7 от НК му е наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 години.
Не е спорно и,
че към 05.09.2016г. за л.а. „Фолксваген тауран“ с рег.№ В 1978 РТ е имало сключена със ЗК„Лев
инс”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с
начална дата на покритие 31.08.2016г. и крайна дата на покритие 31.08.2017г.,
както и родствената връзка между въззивниците и починалия.
На осн. чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи -телна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С
оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така,
както са посочени в присъдата по НОХД №140/18г. по описа на ШОС.
На осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл.380 от КЗ.От предста - вените по
делото писмени доказателства се установява, че въззивниците са отправили
писмено чрез надлежно упълномощен представител към въззиваемото дружество своите
застрахователни претенции, вкл. са предоставили пълни и точни данни за
банковите си сметки, получени на 29.12.2016г., съгласно представените известия
за доставяне на писма с обратна разписка, заведени от дружеството като щета
№000-1000-03-16-7713/29.12.2016г., щета №000-1000-03-16-7714/29.12.2016г. и
щета №12796/29.12.2016г.Със съобщения от 04.01.2017г. застрахователят ги е
уведомил, че на осн. чл.106, ал.3 от ЗК следва да му бъдат изпратени и други
доку -менти /заключително постановление срещу водача, причинил ПТП, влязла в
сила присъда с мотиви срещу водача, причинил ПТП, автотехническа и съдебно меди
-цински експертизи по следственото дело/ като до представянето им не е налице
основание за уважаване на предявените от тях претенции.Отправено е от
въззивниците и последващо искане/получено на 08.10.2018г./ с представяне на
постановената по НОХД №140/18г. по описа на ШОС присъда, като не е спорно, че
по претенциите обезщетение застрахователното дружество не е заплащало.
Съгласно
разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определе -ната в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за при -чинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като
застра -хователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
пред -ставляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава/при определени условия/, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно
чл.493 от КЗ е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените
от тях на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените
и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Съгласно
заключението на комплексната СМЕ от 16.09.2019г., изслушана пред
първоинстанционния съд, обясненията на в.л. в о.с.з. на 25.09.2019г. и
приложената по делото медицинска документация, получените от Т.М. при ПТП трав
- матични увреждания - счупвания на ІІ-ІІІ-ІV-V и VІІ ребра в ляво по задна
мишична линия са обусловили трайно затрудняване движението на снагата със среден
срок за възстановяване около 4-5 месеца, ако не настъпят усложнения в
оздравителния процес.Приложеното лечение е постелен режим и покой без физически
труд. Установени са остеофити/шипове/ в областта на счупванията, които водят до
болки в тази област, особено при тежък физически труд.Дори и при пълно
възстановяване болковият синдром ще остане/при влажно време, при физическо
натоварване/. Установеният тотален пневмоторакс в ляво с излив на кръв в лявата
гръдна кухина е причинил разстройство на здравето временно опасно за живота,
предприета е спешна медицинска интервенция - торакоцентеза с поставяне на дрен,
като на 08.09.2016г. е установено, че белият дроб се е разгърнал.Като резултат
от двете травми пострадалата е изпитвала силни, мъчителни и продължителни болки
и страдания.Получен е и подкожен емфизем.В резултат от ПТП е причинена и
фисурна линия/пукнатина/ в областта на главичката на лявата раменна кост,
обусловило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник със среден
срок за възстановяване около 1, 5-2 месеца.Пострадалата е изпитвала сравнително
силни болки и страдания от това пукване, от което не са получени усложнения.
Болките могат останат за продължителен период от време и да се засилват при
студено и влажно време.Получени са и кръвонасядания и охлузвания по лицевата
част на главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Новооткритият й захарен диабет не е в пряка-причинно следствена връзка с
ПТП, но то е било отключващ момент за това заболяване.При ПТП Т. М. е била с
предпазен колан.
Съгласно
заключението на комплексната СМЕ от 16.09.2019г., изслушана пред
първоинстанционния съд, обясненията на в.л. в о.с.з. на 25.09.2019г. и
приложената по делото медицинска документация, получените от К.М. при ПТП травми,
изразяващи се в счупване на горно и долно рамо на лявата срамна кост на таза,
счупване на крилото на лявата хълбочна кост с няколко допълнителни костни
фрагмента и счупване на кръстцовата кост в ляво е причинило трайно затруд -
няване на движенията на долния ляв крайник и на снагата със среден срок на
възстановяване 5-6 месеца.Пострадалата е търпяла силни болки и страдания след
получаване на травмата.Прилага се лечение - обездвижване на таза, ограничаване
на движенията/тазобедрена става, крайници/, след отзвучаване на острия период
се ползват помощни средства - патерици, бастун, прилагат се рехабилитационни
мероприятия за раздвижване.Поради счупванията на трите кости на таза в ляво и
след тяхното зарастване биха могли да се появят проблеми при износването на
плода при бременност и при раждане по естествен път.И понастоящем К.М. още
куца.Установено е и, че има увреден сетивен нерв на левия крайник/нервус
суралис/, поради което се чувства изтръпване долу на ходилото, нестабилност,
болка, като би следвало постепенно да се възстанови.Получената при ПТП травма,
изразяваща се в счупване на дистална фаланга на палеца на дясната ръка/без
разместване/, е със среден срок на възстановяване 35-45 дни, за който и срок е причинило трайно затруднение в
движенията на ръката.При счупването са изпитани силни болки и
страдания.Лечението е обездвижване на палеца с мека превръзка. При ПТП е
причинена и контузия на паренхима на лявото белодробно крило на един сегмент,
постравматично главоболие, вертебрален синдром в поясния отдел на гръбначния
стълб и контузия на лявото око, причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Пострадалата е претърпяла болки и страдания, проведено е
медикаментозно лечение, без необходимост да се спазва определен режим.В периода
м.01.2017г.-м.05.2017г. К.М. е била лекувана медикамен -тозно от психиатър за
претърпяната остра стресова реакция след психотравма-катастрофа с л.а. и
загубата на нейния баща.Постигнато е значително подобрение в психичното й
състоянието.При ПТП К.М. не е била с предпазен колан.Най-вероятно, ако е била с
такъв, уврежданията биха били по-леки.
Съгласно
показанията на св.М.А.
семейството на Т. и Б.М.и било изключително задружно, без сериозни конфликти,
без ненавист или враждебни отношения.Богомил бил глава и стожер за семейството
си, грижил се за всички и те се отнасяли с любов и уважение към него.Дъщерите
били в близки и топли отношения с баща си.Всички много трудно преживели
загубата му.Състоянието им не е същото след загубата му, и понастоящем болката
им не е преминала. На всички християнски празници се почита паметта му.След
като изписали от болницата Т. и после К., последната месец и половина след това
продължавала да бъде на легло, Т., макар и тя самата трудно движейки се, се
грижила за нея.
Съгласно
показанията на св.Д.С.
отношенията в семейството на Т. и Б.М.и били много добри, Б. бил изключително трудолюбив.
Преживели загубата му тежко, след инцидента не са същите хора.Т. видимо се
променила, К.е много
мълчалива и сдържана.Когато изписали Т. от болницата все още била зле, със
счупена ръка, едвам вървяла.К.
я изписали около месец след катастрофата.Докара ли я с линейка и смъкнали с
носилка.Едва около Нова година я видели да се предвижва с патерици, дотогава
била на легло.
Съгласно
показанията на св.Р.Б.
семейството на Т. и Б.М.и било нормално, сплотено, Б. бил отговорен мъж и си гледал
семейството. След инцидента им било много трудно, все си спомняли какво е било,
плачели. След като ги изписали от болницата К. била на легло.
Съгласно
показанията на св.А.А.,
същият не е познавал лично Б.М., но познава К./приятелка на неговите деца/ и
покрай тях се запознал впоследствие и с Т..Посетил К. в болницата, лежала
неподвижно на легло.След като я изписали помагал при пренасянето до дома й с
линейка и после с носилка до апартамента.После още 2-3 месеца жена му ходила да
помага, да я обслужва, миела й косата, защото Т. била зле с ръката, с крака,
счупени ребра, не можела да носи.Помагали за пазаруването.К. след като излязла
от болницата в края на септември била на легло още около 2 месеца и половина и
след това още около 2-3 месеца раздвижване с проходилка, патерици, помощни средства.Преди
катастрофата К. била весело дете, разговорлива.След това промяната била
очевидна, трудно понесла случилото се, затворила се в себе си, станала
притеснителна, необщителна.И понастоящем накуцва.
По
неимуществените вреди от смъртта на Б.С.М.
Въззивниците са
съответно съпруга и деца на починалия при ПТП Б.М. Търпените от тях неимуществени вреди
от смъртта на последния са в пряка при -чинно-следствена връзка с осъщественото
от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно
деяние, установено с влязла в сила присъда, за които вреди имат право на
обезщетение.
Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения,
общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. - ППВС №4/23.12.1968г.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а
така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди
изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен
белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по
отношение на критерия за справедли -вост.От своя страна икономическите условия
в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят от
множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 420лв./,
инфлационни процеси/0, 1% за 2016г./, нарастване на цените и др.
Починалият е бил
на 55 години - в зряла и работоспособна възраст/и работил до смъртта си, за да
осигурява издръжката на своето семейство/.От цитираните свидетелски показания,
кредитирани от съда като базирани на лични, непосред -ствени възприятия,
безпротиворечиво се установява, че между съпрузите от една страна и от друга
страна между децата и него е имало трайна, дълбока емоционал -на връзка,
отличаваща се с обич и силна привързаност.Смъртта му е била загуба на главата и
стожера на едно сплотено семейството, към когото всички са се отнасяли с много
любов и уважение.Съпрузите са били заедно от 1987г./съгласно показанията на
св.Р.Б./.Децата
са били на възраст, съответно от 19г. и 21г.От внезапната му смърт въззивниците
са претърпели изключително силни емоционал -ни страдания, които, макар и с леко
отслабен интензитет, продължават и понастоя -щем, 4 години след загубата
му.
Съобразявайки
продължителността и интензитета на претърпените неимущес - твени вреди по повод
непрежалимата загуба на съпруга, съответно бащата на въззивниците, възрастта и
общественото положение на починалия, обстоятел -ствата, при които е настъпила внезапната
му смърт, степента на родствена близост, действителното естество и съдържание
на отношенията в семейството на починалия, силната емоционална привързаност
между членовете на семейството, мястото, което починалият до смъртта си е
заемал в живота на всяка от една въззивниците, необратимия характер на
понесените морални болки и страдания, обществено-икономическите условия в
страната към момента на проявление на вредите и към настоящия момент, нивата на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
съдът приема, че обезще -тението за всяка от въззивниците следва да се определи
на по 110 000лв., явяващ се съобразен с така установените в
производството, че са търпени от въззивниците емоционални болки и страдания от
загубата на Б.М. и
психичната травма, която ще остане до живот за всяка от тях, като се отчита и
обстоятелството, че макар и много бавно след първоначалния шок емоционалното им
състояние е започнало постепенно да се подобрява, че К.М. и Е.М. са били
пълнолетни при загубата на баща си, че всяка е продължила след инцидента своя
житейски път, вкл. обучението си във висше учебно заведение извън родния си
град, че Т.М. се е върнала към служебните си задължения, че макар и без Б.М., семейството продължава да
бъде така сплотено и всеки от членовете му е опора един за друг.
По
неимуществените вреди на Т.К.Т.-М. вследствие търпени болки и страдания от
причинени телесни увреждания.
Търпените от
въззивницата неимуществени вреди са в пряка причинно-след -ствена връзка с
осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно
противоправно деяние, установено с влязла в сила присъда, за които вреди има
право на обезщетение.Извън телесните повреди, установени с влязлата в сила
присъда /разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
тоталния пневмоторакс вляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане;
трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец,
обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно/ от
цитираната СМЕ се установява, че въззивницата е претърпяла, също в
пряка-причинно следствена връзка с деянието, и фисурна линия/пукнатина/ в
областта на главичката на лявата раменна кост, подкожен емфизем, както и
кръвонасядания и охлузвания по лицевата част на главата.От заключението на СМЕ,
обясненията на в.л. в о.с.з. на 25.09.2019г. и от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че възстановителният период от пукнатината в
раменната кост е продължили около 1, 5-2 месеца, от счупванията на ребрата,
довели до трайно затрудняване движенията на снагата, е продължил около 4-5
месеца/като пълно възстановяване може да се очаква след шестия месеца/, през
които, вкл. и от травмата на лявото белодробно крило с излив на кръв/по повод
което е извършена и оперативна интервенция/, са търпени силни, мъчителни и
продължителни болки и страдания.Установени са остеофити/ошипявания/ в областта
на счупванията, които водят до продължаващи и понастоящем болки в тази област,
вкл. при влажно и студено време и при физически усилия.Според заключението на
СМЕ/неоспорено от въззиваемото дружество/, вкл. обясненията на в.л., ако не
бяха преживените в резултат от ПТП травми, довели до силни болки и стрес,
вероятно въззивницата не би отключила заболяването захарен диабет, като те се
изиграли решаваща роля за възникването му.Съобразявайки броя и вида на травматичните
увреждания /множество счупва -ния/, общия лечебен и възстановителен период/над
5-6 месеца/, вкл. времето, през които болките и страданията са били особено
интензивни, конкретните понастоя - щем негативни последици/ошипяване,
продължаващи болки, отключено заболяване захарен диабет/, възрастта на
пострадалата, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 60 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от въззивницата
неимуществени вреди.Възражението за съпричиняване се явява неоснователно, т.к.
видно от същото заключение въззивницата е била с поставен предпазен колан при
настъпване на ПТП.
По
неимуществените вреди на К.Б.М. вследствие търпени болки и страдания от
причинени телесни увреждания.
Търпените от
въззивницата неимуществени вреди са в пряка причинно -следствена връзка с
осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно
противоправно деяние, установено с влязла в сила присъда, за които вреди има
право на обезщетение.Извън телесните повреди, установени с влязлата в сила
присъда /счупване на двете рамена на срамната кост, на крилото на хълбочната
кост и на кръстцовата кост, които обуславят трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник за период от около 3-5 месеца; счупване на крайната фаланга
на палеца на дясната ръка, което обуславя трайно затрудняване движенията на
десния горен крайник за период от около 35-40 дни/ от
цитираната СМЕ се установява, че въззивницата е претърпяла, също в
пряка-причинно следствена връзка с деянието, и контузия на паренхимна на лявото
белодробно крило, постравматично
главоболие, затруднено движение на тазобедрените стави, вертебрален синдром в
поясния отдел на гръбначния стълб и контузия на лявото око /подкюнкитавален
кръвоизлив на лявата очна ябълка без нарушения на зрителната острота/,
периферна стоволова увреда на нервус суралис в ляво и посттравматично стресово
разстройство.Възстановителният период от счупванията на трите кости в таза е
бил продължителен-над 5 месеца, а от това на дисталната фаланга на палеца около
35-45 дни, като от всички гореописани
травми са търпени силни, мъчителни и продължителни болки и
страдания.Въззивницата от приема -нето си/05.09.2016г./ до изписването си от
болницата/30.09.2016г./ е била обездви -жена на легло.Това й състояние е
продължило поне до средата на м.11.2016г. /съгласно цитираните свидетелски показания/,
като е била изцяло зависима през този период в ежедневието си от чужди
грижи.Впоследствие е започнало посте -пенно раздвижване с помощни
средства/патерици, бастун/, продължило също няколко месеца с провеждани
рехабилитационни процедури, като такива са провеждани и впоследствие/епикриза
от 25.02.2018г. от „Специализирана болница за рехабилитация”АД, гр.Варна/.В
областите на счупванията ще продължи да има болков синдром при влажно и студено
време/въпреки, че при направените й на 03. 09.2019г. рентгенови изследвания е
установено, че счупванията са напълно консолидирани, без остеопорозни промени
или деформации на костите/.Като следс- твие от увредата на нервус суралис/вид сетивен
нерв в областта на прасеца/ се чувства нестабилност и изтръпване на левия крак
от коляното надолу и нестабил - ност на походката.Съгласно обясненията на в.л.
предполага се, че този нерв постепенно ще се възстанови.Съобразявайки
броя и вида на
травматичните увреждания/множество счупвания/, общия лечебен и възстановителен
период/над 6 месеца/, вкл. времето, през които болките и страданията са били
особено интензивни, конкретните понастоящем негативни последици /болков
синдром; все още невъзстановена изцяло походка, но с положителна прогноза за
възстановяване на посочения сетивен нерв, като съгласно обясненията на в.л. в
о.с.з. не се касае за пареза, защото не е засегнат двигателен нерв;
възможност/но не сигурност/, че биха могли да се появят проблеми при
износването на плода при бременност и при раждане по естествен път/, подобрението
в психичното й състояние след прове -деното от специалист лечение, възрастта на
пострадалата, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 80 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от въззивницата
неимуществени вреди. Основателно се явява възражението на въззиваемото
дружество за съпричиняване на резултат от пострадалата, която не е носила
предпазен колан, въпреки задълже- нието си по чл.137а от ЗДвП.Съгласно СМЕ и
обясненията на в.л., ако същата имаше поставен колан, вероятно нараняванията
биха били по-леки.Във въззивната си жалба К.М. не оспорва приетия от
първоинстанционния съд процент на съпричиняване в размер на 20%.В насрещната
въззивна жалба също не са наведени оплаквания от въззиваемото дружество относно
този процент.При отчита- не съпричиняването на пострадалата съдът приема, че
следва да се присъди обезщетение в размер на 64 000лв.
По отношение
лихвата за забава върху всички претендирани суми.
Претендира се от
въззивниците, ищци по предявените искове, присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, считано от датата на деликта - 05.09.2016г. Съгласно формираната
съдебна практика - решение №167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на
ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. /по
последното допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по
въпроса включват ли се в застрахователната сума по застраховка „ГО” на осн. чл.429
от КЗ лихвите за забава за периода от настъпване на застраховател -ното събитие
до уведомяването на застрахователя, респект. до предявяване на прекия иск от
увреденото лице/ по отношение на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 от КЗ е предви - дено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429,
ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ - само в рамките
на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице.В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и
ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахо -вателя.Разликата
в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на осн. чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД и от застрахователя
по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на
чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по застраховка „ГО” на автомобилис -тите на осн.
чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ - отправянето на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.След предявяване на
претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице норма -тивно предвиден
срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя
в забава - чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ.
В настоящия
случай уведомяването на застрахователя е на 29.12.2016г.По отношение забавата
на застраховятеля е приложим тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, т.к.
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ не са искани доказателства, които увредените лица
да са били в обективна възможност да представят към този момент -
04.01.2017г.От тях са изискани да се представят заключително постанов -ление
срещу водача, причинил ПТП, влязла в сила присъда с мотиви срещу водача,
причинил ПТП, автотехническа и съдебно медицински експертизи по следственото дело,
каквито доказателства не са съществували към посочената дата.Следовател- но
срокът изтича на 29.03.2017г., т.е. забавата на застрахователя е от
30.03.2017г. Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на
уведомяване-29.12. 2016г. до 29.03.2017г. застрахователят не е в забава на осн.
чл.497, ал.1 от КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезще- тението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума.Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента.Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на други данни по
делото съдът приема, че застрахо -вателят е уведомен за застрахователното
събитие на 29.12.2016г. с предявяване на застрахователните претенции от
увредените лица, поради което за периода от 29.12.2016г. до 29.03.2017г. дружеството
дължи законна лихва за забава върху застрахователните обезщетения за
неимуществени вреди, на осн. чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429,
ал.2, т.2 от КЗ.С оглед горното разрешение и за периода от датата на деликта -
05.09.2016г. до предявяване на претенциите пред застрахователя обезщетение за
забава за претърпените вреди се дължи от деликвента на осн. чл.86, вр. чл.84, ал.3
от ЗЗД, но не се покрива от застрахо -вателното обезщетение, дължимо от
застрахователя на основание застраховател -ния договор.След 30.03.2017г., т.е.
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, дължи законна лихва върху
присъдените обезщетения за собствената си забава.
Предвид
гореизложеното и съдът приема, че претенцията на въззивниците за заплащане на
законна лихва върху присъдените обезщетения е основателна, считано от
29.12.2016г. до окончателното изплащане, съответно неоснователна за периода от
05.09.2016г. до 29.12.2016г.
Предвид
частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд решението на ТОС в частите му, с които исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на Б.М., са отхвърлени за разликата
над съответно 100 000лв., 70 000лв. и 70 000лв. до
110 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за
уважаването им до посочения размер, ведно със законната лихва, считано от
29.12.2016г. до окончателното изплащане.За уважената от настоящата инстанция
част /общо сумата от 90 000лв./ въззиваемото дружество, ответник по
предявените искове, следва да бъде осъдено да заплати дължимата пред първа и
въззивна инстанция държавна такса /4%+2%/ или общо сумата от 5 400лв. на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК, както и да бъде осъдено на осн. чл.38, ал.2 от ЗА да
заплати на адвокатско дружество „П. *** за осъщественото пред ТОС и пред ВАпС
процесуално представителство, касателно уважената от настоящата инстанция част
от исковите претенции/общо сумата от 90 000лв./, сумата от
3 230лв./чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС/, към която следва да
се прибави ДДС, т.к. дружеството е регистрирано по ЗДДС или общо сумата от
3 876лв. за една инстанция, съответно за двете 7 752лв.Решението следва да
бъде отменено и в частите му, с които е присъдена законна лихва върху
обезщетенията, считано от 05.09.2016г. до 29.12.2016г.В останалите му обжалвани
части решението следва да бъде потвърдено.Доколкото въззиваемото дружество не е
сторило разноски по основателната част от насрещната въззивна жалба, такива не
му се присъждат за настоящата инстанция.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №143/07.10.2019г., постановено по гр.д.№150/19г. по описа на ТОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/
е отхвърлен предявеният от Т.К.Т.-М. против ЗК „Лев Инс“АД, гр.София иск в
частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща
разликата над 100 000 лв. до 110 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния съпруг
Б.М.; 2/ е отхвърлен предявеният от К.Б.М. против ЗК „Лев Инс“АД,
гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 70 000лв. до 110 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния баща
Б.М.; 3/ е отхвърлен предявеният от Е.Б.М. против ЗК „Лев Инс“АД,
гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 70 000лв. до 110 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния баща
Б.М.; 4/ ЗК „Лев Инс“АД е осъдено да заплати на Т.К.Т.-М.: а/
законна лихва върху сумата, представляваща разликата над 80 000лв. до 100 000лв./обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния съпруг Б.М./,
считано от 05.09.2016г. до 29.12.2016г.; б/ законна лихва върху сумата,
представляваща разликата над 14 000лв. до 60 000лв./обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили лично за нея, вследствие на нанесени телесни
повреди и претъпени болки и страдания при същото ПТП/, считано от 05.09.2016г.
до 29.12.2016г.; в/ законна лихва върху главницата от 80 000лв.,
главницата от 14 000лв. и главницата от 487, 42лв., считано от
05.09.2016г. до 29.12.2016г.; 5/ ЗК „Лев Инс“АД е осъдено да заплати на К.Б.М.:
а/ законна лихва върху сумата, представляваща разликата над
30 000лв. до 64 000лв./обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
лично за нея, вследствие на нанесени телесни повреди и претъпени болки и
страдания при същото ПТП/, считано от 05.09.2016г. до 29.12.2016г.; б/ законна
лихва върху главницата от 30 000лв., главницата от 70 000лв. и
главницата от 1 193, 19лв., считано от 05.09.2016г. до 29.12.2016г.; 6/
ЗК „Лев Инс“АД е осъдено да заплати на Е.Б.М. законна лихва върху главницата от
70 000лв., считано от 05.09.2016г. до 29.12.2016г./в диспозитива на
решението е допусната очевидна фактическа грешка, като съдът е пропуснал да
обективира волята си, видна от мотивите, че сумата от 70 000лв. се
присъжда на Е. Б.
М. ведно със законна лихва, считано от 05.09.2016г. до окон
-чателното изплащане/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК ********* да заплати: 1/ на Т.К.Т.-М., ЕГН ********** сумата, представляваща разликата
над 100 000лв. до 110 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния съпруг Б.М., ведно
със законната лихва върху главницата/разликата над 100 000 до 110 000лв./
считано от 29.12.2016г. до окончателното изплащане; 2/ на К.Б.М., ЕГН ********** сумата, представляваща разликата над
70 000лв. до 110 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния баща Б.М., ведно
със законната лихва върху главницата/разликата над 70 000 до 110 000лв./
считано от 29.12.2016г. до окончателното изплащане; 3/ на Е.Б.М., ЕГН **********
сумата, представляваща разликата над 70 000лв. до 110 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП
на 05.09.2016г. на нейния баща Б.М., ведно със законната лихва върху
главницата/разликата над 70 000 до 110 000лв./ считано от 29.12.2016г. до
окончателното изплащане; 4/ на адвокатско дружество “П. ***, Булстат
*********, за осъщественото процесуално представителство на Т.К.Т.-М., К.Б.М. и
Е.Б.М. пред въззивна инстанция, при условията на чл.38 от ЗА, сумата от
7 752 лв.; 5/ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
по сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 5 400лв., представляваща държавна
такса за уважената от настоящата инстанция част от исковата претенция, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от: 1/ Т.К.Т.-М. против
ЗК „Лев Инс“АД искове в частите им за заплащане на: а/ законна
лихва върху сумата, представляваща разликата над 80 000лв. до 100 000лв./обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016 г. на нейния съпруг Б.М./,
считано от 05.09.2016г. до 29.12.2016г.; б/ законна лихва върху сумата,
представляваща разликата над 14 000лв. до 60 000лв./обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили лично за нея, вследствие на нанесени телесни
повреди и претъпени болки и страдания при същото ПТП/, считано от 05.09.2016г.
до 29.12.2016г.; в/ законна лихва върху главницата от 80 000лв.,
главницата от 14 000лв. и главницата от 487, 42лв., считано от
05.09.2016г. до 29.12.2016г.; 2/ К.Б.М.
против ЗК „Лев Инс“АД искове в частите им за заплащане на: а/ законна
лихва върху сумата, представляваща разликата над 30 000лв. до 64 000лв./обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили лично за нея, вследствие на нанесени телесни
повреди и претъпени болки и страдания при същото ПТП/, считано от 05.09.2016г.
до 29.12.2016г.; б/ законна лихва върху главницата от 30 000лв.,
главницата от 70 000лв. и главницата от 1 193, 19лв., считано от
05.09.2016г. до 29.12.2016г.; 3/ Е.Б.М.
против ЗК „Лев Инс“АД иск в частта му за заплащане на законна лихва
върху главницата от 70 000лв., считано от 05.09.2016г. до 29.12.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №143/07.10.2019г., постановено по гр.д.№150/19г.
по описа на ТОС, гр.о., в частите му, с които ЗК „Лев Инс“АД е
осъдено да заплати: 1/ на Т.К.Т.-М.: а/ сумата, представляваща
разликата над 80 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП
на 05.09.2016 г. на нейния съпруг Б.М., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 29.12.2016г. до окончателното изплащане; б/ сумата,
представляваща разликата над 14 000лв. до 60 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили лично за нея, вследствие на
нанесени телесни повреди и претъпени болки и страдания при същото ПТП, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2016г. до окончателното
изплащане; в/ законна лихва върху главницата от 80 000лв.,
главницата от 14 000лв. и главницата от 487, 42лв., считано от
29.12.2016г. до 30.03.2017г.; 2/ на К.Б.М.: а/ сумата,
представляваща разликата над 30 000лв. до 64 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили лично за нея, вследствие на
нанесени телесни повреди и претъпени болки и страдания при същото ПТП, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2016г. до окончателното
изплащане; б/ законна лихва върху главницата от 30 000лв.,
главницата от 70 000лв. и главницата от 1193, 19 лв., считано от
29.12.2016г. до 30.03.2017г.; 3/ на Е.Б.М.: законна лихва върху
главницата от 70 000лв., считано от 29.12.2016г. до 30.03.2017г.; 4/
на адвокатско дружество “П. и Венкова“, представлявано от адвокат Д.П., за
осъщественото от него процесуално представителство на трите ищци, при условията
на чл.38 от ЗА, сумата, представляваща разликата над 8 589, 59лв. до 11 604
лв.; 5/ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Търговище
сумата, представляваща разликата над 11 136, 55лв. до 15 328лв. на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 6/ е
отхвърлен предявеният от Т.К.Т.-М. против ЗК „Лев Инс“АД, гр.София иск в частта
му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща
разликата над 110 000лв. до 120 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния
съпруг Б.М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2016г.
до окончателното изплащане; 7/ са отхвърлени предявените от К.Б.М. против
ЗК „Лев Инс“АД, гр.София: а/ иск в частта му за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 110 000лв. до
120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния баща Б.М., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.09.2016г. до окончателното изплащане; б/
иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 64 000лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на нанесени телесни повреди и претъпени
болки и страдания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.09.2016г. до окончателното изплащане; 8/ е отхвърлен
предявеният от Е.Б.М. против ЗК „Лев Инс“АД, гр.София иск в частта му за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над
110 000лв. до 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта при ПТП на 05.09.2016г. на нейния баща Б.М., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2016г. до окончателното
изплащане.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: