Определение по дело №438/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 956
Дата: 13 март 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20243100500438
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 956
гр. Варна, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500438 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: *******, със
съдебен адресат: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, чрез адвокат Й. А., против
Решение №3903/30.11.2023г., поправено с Решение №108/10.01.2024г., двете постановени по
гр.д.№20233110100925 на PC Варна, с които е отхвърлен предявеният от жалбоподателя,
против “Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Й. Ц. и Р. Б.,
действащо чрез юрисконсулт Й. С., иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.386 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивника сумата от
7108.33лв., представляваща застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
“Каско“ с №00500100314607 от 01.07.2019г., за претърпени имуществени вреди в резултат
на настъпил пожар на л.а.“******“, с рег.№*******, изразяващи се в увреждане на преден
капак, капак колектори, капак двигател, 4бр. дюзи ДВГ, ел. инсталация ДВГ, капачка масло,
6бр. тръби ABC, газов 2 изпарител 2бр. маркучи, разширителен съд, клапан подгряване
антифриз и уплътнение капак преден, причинени на 03.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-01.01.2021г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционният съд е постановено при
неправилно приложение на процесуалният и на материалният закон, също така е
необосновано и неправилно. Оспорват се изводите на съдът, че настъпилият пожар на
застрахованият автомобил не представлява застрахователно събитие, което се покрива от
застрахователния договор. Твърди се, че по делото е безспорно, че процесният автомобил е
1
застрахован при ответният застраховател по валиден към датата на застрахователното
събитие договор за имуществена застраховка, при клауза “Пълно каско“, обективиран в
Застрахователна полица №00500100314607 от 01.07.2019г. Не е спорно и че на 03.07.2020г.
е настъпило застрахователно събитие-пожар, при което са увредени преден капак, капак
колектори, капак двигател, 4 бр. дюзи ДВГ, ел. инсталация ДВГ, капачка масло, 6 бр. тръби
ABC, газов изпарител 2 бр. маркучи, разширителен съд, клапан подгряване антифриз и
уплътнение капак преден. Поддържа се, че въпросното събитие попада като покрит риск в
чл.4, ал.2, т.1-Клауза “С“-“Пожар и природни бедствия от Общите условия на
застрахователният договор. Поддържа се, че според посочената клауза застрахователният
договор покрива вреди, причинени на застраховането МПС при реализирането на пожар,
експлозия или мълния, които вреди се изразяват пълно или частично изгаряне, стопяване,
обгаряне, овъгляване, тлеене, опушване, счупване, изкривяване или разкъсване на МПС или
на отделни негови части. Сочи се, че чл.6, ал.1, т.21 от Раздел IV, “Изключения от
застрахователно покритие“ на ОУ предвижда, че не се покриват щети от дейности, свързани
с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови
елементи. Оспорва се приложимостта на цитираната клауза от ОУ, като се поддържа, че
същата не е годна да породи действие и да изключи отговорността на застрахователя.
Поддържа се, че тълкуването на въпросната клауза, води до извод, че не се покриват щети
възникнали непосредствено при извършване на ремонт на автомобила или при
конструктивното му изменение, или на отделни негови елементи, но обхваща случай на
възникнал пожар в устройство на монтирана преди близо три години газова уредба. Твърди
се, че действително газовата уредба, от която е произлязъл процесният пожар, е монтирана
през 2017г. след сключване на застрахователната полица, но при сключване на
последващите полици уредбата вече е била монтирана. Поддържа се, че подновяването на
застрахователният договор, без да е извършен оглед на автомобила, не следва да е за сметка
на застрахованото лице, доколкото задължение на застрахователя е да извърши оглед на
автомобила при всяко сключване на застрахователен договор. Поддържа се още, че дори
застрахователят да не е извършил оглед при сключването на застраховката, това не го
освобождава от отговорност при настъпване на застрахователно събитие, тъй като
автомобилът е бил на негово разположение и той е можел да го огледа по всяко време.
Твърди се, че визираното в чл.400, ал.3, изр.2 от КЗ право да се извърши оглед на
застрахованото имущество, е логична предпоставка за поемане на отговорност от
застрахователят за риска от настъпване на застрахователно събитие, доколкото е
необходимо установяване на техническото състояние на автомобила, чиято евентуална
неизправност би могла да обуслови настъпването на такова събитие. Сочи се, че въпреки
неосъществяването на това условие за поемане на застрахователния риск, застрахователят е
дал съгласието си и е сключил договора, получавал е и вноските по него, съответно липсата
на извършен оглед не следва да бъде в ущърб на застрахованото лице, което е изправна
страна по договора. На следващо място се поддържа, че по делото не е установено, след
датата на сключване на застрахователния договор, процесният автомобил да е претърпял
ремонт или конструктивно изменение, вследствие на което да е възникнал пожара,
2
съответно че възражението на ответника за наличие на изключен риск, е недоказано. На
последно място се поддържа, че на основание чл.63 от ЗЗД всяка страна е длъжна да
организира изпълнението на договора по начин такъв, че да съдейства за осигуряване
постигането на възложените в този договор цели от съдоговорителите. Поради това
застрахователят е снабден с възможност да дава задължителни предписания, като в резултат
от преценката за тяхното неизпълнение може да прекрати застрахователното
правоотношение, да намали застрахователното обезщетение или да откаже неговото
изпълнение. Поддържа се, че в случая застрахователят не е ангажирал доказателства в тази
насока. В обобщение се твърди, че е налице настъпил обезпечен с процесния договор
застрахователен риск, което налага обезщетяване на собственика-ищец за претърпените
вреди. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен акт и уважаване на предявеният иск, както
и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на
атакуваният съдебен акт, респективно за неоснователност на доводите на въззивника, като
са развити подробни съображения. По конкретно се твърди, че оплакванията на
жалбоподателя относно приложимостта и действието на чл.6, ал.1, т.21 от Общите условия,
са несвоевременно релевирани и не следва да се разглеждат, доколкото се правят едва с
въззивната жалба. Поддържа се, че дори да е налице основание за разглеждане на
въпросните възражения, то те са неоснователни, тъй като съдът правилно е възприел точния
смисъл на процесната клауза от ОУ, съответно установеността на предпоставките за отказ да
се изплати обезщетение. Сочи се, че по волята на застрахования по процесния автомобил са
извършени промени, които са съществени и са високо рискови. Сочи се, че според
заключението на приетата експертиза пожарът е възникнал в зоната на дефектирал,
допълнително свързания модул на газова уредба, което е нарушило нормалното безопасно
функциониране на електрическата инсталация на автомобила. Твърди се, че безспорно в
процесният автомобил е монтирана допълнително газовата уредба, като това е станало след
сключване и влизане в сила на първата застраховка “Каско“. Сочи се, че последващите
полици са сключвани, без прекъсване и не са правени огледи на превозното средство. Сочи
се още, че застрахователят не е бил уведомен за допълнително монтираното оборудване по
застрахованият автомобил, поради което не счел за необходимо извършване на повторно
оглеждане на вещта. Поддържа се, че възможността за подновяване на застраховката без
допълнителни формалности е предвидена за улеснение на застрахования и е в негова полза,
както и че в случая не се касае за пропуск на застрахователя. Моли се за оставяне в сила на
обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.
От жалбоподателя-ищец, е подадена и частна жалба, против постановеното от
първоинстанционният съд Решение №108 от 10.01.2024г. по гр.д.№20233110100925, в
частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК
за изменение на постановеното по същото дело Решение №3420 от 24.10.2023г. относно
присъдените в полза ответника разноски, като е отказано редуцирането до минимум на
3
размера на юрисконсултското възнаграждение.
Поддържа се с жалбата, че присъдено в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение от 360лв. е в максималният размер предвиден в Наредбата за заплащането
на правната помощ, без да са изложени мотиви не неговото определяне. Също така
немотивирано и неправилно съдът е приел, че искането за намаляване на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт е преклудирано. Сочи се, че при присъждането на разноски
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение, съобразно правната
и фактическа сложност на делото, като липсата на възражение на насрещната страна за
прекомерност не води автоматично до присъждане на разноски в максимален или
прекомерно висок размер. Сочи се още, че в случая процесуалният представител на
ответника е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер, без да е посочил каква сума претендира, поради което няма как да има направено
възражение за прекомерност. Ето защо се поддържа, че присъденото в полза на ответното
дружество възнаграждение за юрисконсулт, следва да е в минимален размер от 100лв.
Ответникът по частната жалба не е подал отговор на същата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са
редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.275 от ГПК, тъй като са
подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Б. Т. Т., с ЕГН **********,
против Решение №3903/30.11.2023г., поправено с Решение №108/10.01.2024г., двете
постановени по гр.д.№20233110100925 на PC Варна, с които е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя, против “Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК *********, иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 7108.33лв., представляваща
застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Каско“ с №00500100314607 от
01.07.2019г., за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпил пожар на
л.а.“******“, с рег.№*******, изразяващи се в увреждане на преден капак, капак колектори,
капак двигател, 4бр. дюзи ДВГ, ел. инсталация ДВГ, капачка масло, 6бр. тръби ABC, газов 2
изпарител 2бр. маркучи, разширителен съд, клапан подгряване антифриз и уплътнение
капак преден, причинени на 03.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-01.01.2021г. до окончателното й
изплащане.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на Б. Т. Т., с ЕГН
4
**********, против Решение №108 от 10.01.2024г. по гр.д.№20233110100925 на РС Варна, в
частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК
за изменение на постановеното по същото дело Решение №3420 от 24.10.2023г. относно
присъдените в полза ответника разноски.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№438/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 16.04.2024г. от 11.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5