Решение по дело №1166/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 7886/25.05.2023г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна към ИА „Автомобилна администрация“, чрез мл. експерт В.С., срещу Решение № 490/29.03.2023г., постановено по АНД № 1880/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ-и състав, с което е отменено НП № 23-0001867/14.12.2021г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение по чл. 12, § 7, буква „а“, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози , на К.Д.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Касаторът сочи, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че не е налице процесуално нарушение относно описание на нарушението. Твърди, че нормативния акт- AETR е посочен в обстоятелствената част на АУАН , НП и в диспозитива. Счита, че съдът е приложил неправилно закона. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на НП.

Ответникът- К.М. не изразява становище по делото

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление №23-0001867 от 14.02.2021г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.12, §7, б.„а“, T.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАП), на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв.

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация- М. , е ангажирана за това, че на 08.11.2021г. около 14:30ч. в гр. Варна, по ***, на 100 метра преди кръстовището с ***, в посока ЖП гара, управлява товарен автомобил марка "Рено", кат. N3, с per. № ***, с прикачено полуремарке с peг.№ ***, след извършен международен обществен превоз на товари - празен в момента на проверката, по маршрут Р. Турция - Р. България, гр. Варна, видно от CMR от 06.11.2021 г. и писмени обяснения от водача от 08.11.2021г. При проверката е констатирано:

1) При извършването на превоз, попадащ в обхвата на AETR, стоварен автомобил с peг. № ***, оборудван с аналогов тахограф марка "Stoneridge Electronics", тип: 24/6 МАС, № 24590506, водачът не представя за времето от 00:00ч. на 11.10-2021 г. до 05:25ч. на 08.11.2021Г. тахографски листи, всеки ръчен запис и/йли разпечатка ако е управлявал МПС, оборудвано с дигитален тахограф или удостоверение за дейности по образец, като водачът представя 6 бр. тахографски листи, в които липсват данни за името, фамилията, мястото на поставяне и приключване, датата на поставяне и приключване, per. № на МПС-то, начален и краен километраж, от което не става ясно кой, къде и кога е използвал тахографските листи. Водачът не представя и карта на водача, ако е управлявал МПС, оборудвано с дигитален тахограф. Посочените нарушени разпоредби са : чл. 12,§. 7, буква "a", т.(i) и изр. посл. от същата буква от Пр. "Контролен уред" във вр. счл. 78,ал. 1, т. 2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995г.

Според ВРС събраните доказателства установяват безспорно, че към момента на извършената проверка, М. е осъществявал обществен превоз на товари, като не е представил на проверяващите за времето от 00:00 ч. на 11.10.2021 г. до 05:25 ч. на 08.11.2021г., всеки ръчен запис и/или разпечатка, тахографски листи или удостоверение за дейности по образец, като в представените от М. 6 бр. тахографски листи липсват данни за името, фамилията, мястото на поставяне и приключване, датата на поставяне и приключване, peг. номер на МПС, начален и краен километраж, от което не става ясно, кой, къде и кога е използвал тахографските листи. В последствие пред съда е представен трудов договор, от който е видно, че въззивникът е започнал работа като шофьор на процесното МПС на дата 23.10.2021 г., докато е АУАН и НП е санкциониран за непредставяне на изискуемата документация за период от 11.10.2021 — 08.11.2021г., но това обстоятелство няма как да санира вмененото формално извършено нарушение по време на проверката, изразяващо се в бездействие или непредставяне на нито един от изискуемите документи навреме, дори и само за периода от 23.10.2021 г. до 08.11.2021 г.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описание на нарушението. Според ВРС е налице несъответствие между посочените като нарушени правни норми в AУAH и в НП. В АУАН нарушеното изискване е отразено като „чл.12, §7, 6„,а“, T.(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ към AETR, вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАП“, а от друга страна в НП нарушените правни норми са посочени по следния начин: чл.12, §7, б.„а“, т.(1) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАП AETR ДВ бр.28 от 1995 г„ при което след записа „чл.78, ал.1, т.2 ЗАП“ е добавен запис „AETR ДВ бр.28 от 1995 г.“. При така дадената правна квалификация в НП се създава неяснота относно законовите разпоредби, които се твърди да е нарушил жалбоподателя.

С тези мотиви първостепенният съд отменя обжалваното наказателно постановление.

Решението на ВРС е неправилно.

Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато от наказващия орган съществено нарушение на производствените правила.

Не се споделя извода на въззивния съд, че Наказателното постановление е незаконосъобразно. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в Наказателното постановление достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и материалноправните разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От съдържанието на санкционния акт става ясно, че е бил осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение чрез неизпълнение от страна на наказаното лице на задълженията му - водачът не представя тахогр.листи, ръчен запис, разпечатка, карта на водача, ако е управлявал МПС, оборудвано с дигитален тахограф и т.н. Посочените нарушени разпоредби са : чл. 12,§. 7, буква "a", т.(i) и изр. посл. от същата буква от Пр. "Контролен уред" във вр. счл. 78,ал. 1, т. 2 от ЗАП AETR ДВ 28 от 1995г.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП (доп. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на: (т. 2) Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR.

Разпоредбата на чл. 34 "Използване на карти на водача и тахографски листове" от Регламент (ЕС) № 165/2014 има следното съдържание:

"1. Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

2. Водачите пазят по подходящ начин тахографските листове и картите на водача и не могат да използват замърсени или повредени тахографски листове или карти на водача.

3. Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv):

а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или

б) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. "

Съответно в параграф 5 на същия член са посочени символите, с които се обозначават: по т. (ii) – "друга работа", което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; по т. (iii) – "период на разположение" по смисъла на член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО и по т. (iv) – почивки по време на работа или почивки.

Като нарушена от водача е вменена разпоредбата на чл. 12, § 7, б. "а" от Регламент (ЕС) № 165/2014 . Съгласно чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни – в случая тахографски листа, се наказва с глоба 1500 лева. ВРС е приел, че при проверката М. не е представил тахографски листа с данни за пътуванията от 11.10.21г. до 08.11.21г., поради което настоящата инстанция счита, че правилно му е наложена глоба в размер на 1500 лева. Наказанието е фиксирано, поради което съдът не може да го изменя.

Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са констатирани многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчита характера и вида обществените отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Трябва да се отбележи, че ответникът - М. е професионален шофьор, поради което следва да е много добре запознат със законовите разпоредби, касаещи професионалната му дейност и е необходимо стриктно да ги спазва. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Не е налице дописване или противоречие в посочените нарушени разпоредби- чл.12, §7, б.„а“, т.(1) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл.78, ал.1, т.2 ЗАП AETR ДВ бр.28 от 1995 г. Необходимо е да се отбележи и обстоятелството, че нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация, която в случая е правилно посочена.

Като е отменил Наказателното постановление, районният съд неправилно е приложил материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да се потвърди НП № 23-0001867/14.12.2021г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение по чл. 12, § 7, буква „а“, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози , на К.Д.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Гореизложеното налага извод за наличие на сочените от касатора касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което решението на РС – Варна следва да бъде отменено, а процесното НП – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и своевременно направеното искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено. На основание чл. 63д ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, на Регионална Дирекция „АА“ Варна следва да се присъди сумата от 160лв. за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции /по 80лв. за всяка/, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 490/29.03.2023г., постановено по АНД № 1880/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ-и състав

и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001867/14.12.2021г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение по чл. 12, § 7, буква „а“, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози , на К.Д.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА К.Д. *** , ЕГН ********** да заплати на Регионална Дирекция „АА“Варна, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: