Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 38                       08 .03. 2022 година                                              град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                  първи състав

На  осми февруари                                                                                          2022 година 

В открито заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА

Като разгледа докладваното от  председателя

Административно дело №     2    по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба от В.Ц.Х. ***, с която е оспорил Решение № 2153-25-40/07.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № **********/21.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване,  с което е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1,2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с §22ц от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО.

Жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на административния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че пенсията му е неправилно определена, тъй като неправилно е зачетен осигурителния му доход.  Моли съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Търговище като върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. поддържа жалбата чрез процесуалния представител – адв. С П. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ – Търговище, чрез процесуален представител -  ю.. Б.К., счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице – адресат на административния акт, оспорва се административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявление с вх. № 2113-25-483 / 11.06.2021 г. В.Ц.Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, във връзка с чл. да от КСО, като към заявлението си с приложил документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. По така представените от жалбоподателя лично документи за трудов/осигурителен стаж и доход е извършена преценка, като е установено, че към датата на заявлението (11.06.2021 г.) има навършена възраст 64 г. 04 м. и 00 дни и придобит осигурителен стаж, както следва.

Осигурителен стаж от първа категория труд- 00 г.04 м. 20 дни.

Осигурителен стаж от трета категория труд- 38 г.03 м. 18 дни.

На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд -38г. 1 м. 11 дни.

Жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирал, че желае при определяне размера на пенсията му да бъде използван осигурителния му доход за периода от 01.08.1987г. 31.07.1990 г.

 Представил и необходимите документи за зачитане на трудов и осигурителен стаж /стр.69-71  от адм.преписка/.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2021 г., определя че лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1, могат да се възползват от разпоредбата на чл.9а от КСО, която регламентира, че „за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3“.

Жалбоподателят се е възползвал от правата си и с внесъл вноската за недостигащия стаж по чл.9а, ал. 2 от КСО. Пенсията е отпусната от датата на заявлението.

Извършена е била проверка  по писмо вх. №1029-25-438/14.06.2021 г. на ТП на НОИ – Търговище на осн. Определение № 193/25.05.2021 от Административен съд Търговище, с което  е изпратена жалба  за извършване на проверка и упражняване на правомощията по чл.349 КСО. Същата е обективирана в КП № КП-5-25-00963945/16.07.2021 г. /стр.24-26 от адм.преписка/. Проверката касае осигурителя РЗИ-Търговище (правоприемник на РЦ3-Търговише). Дадени  са задължителни предписания № ЗД-1-5-25-00964723/16.07.2021 г. /стр.27-28 от адм.преписка/ и № 3Д-1-5-25-00976922/11.08.2021 г. /стр.34 от адм.преписка/  за анулиране   на издадено удостоверение обр. УП-2 № РД-2134-4/26.07.2021г. и издаване на удостоверение обр. УП-2. Ново удостоверение обр. УЦ-2 е издадено под № 08-39 с писмо №1029-25-43886/16.08.2021 г. До отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - е предаден екземпляр на дадени задължителни предписания № 3Д-1-5-25- 00976922/11.08.2021 г. и екземпляр на издадено ново удостоверение обр. УП-2 №е 08-399- 1/12.08.2021 г.

С разпореждане № **********/21.09.2011 г. /стр.16 от адм. преписка/ на ръководителя по пенсионно осигуряване на жалбоподателя била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 11.06.2021 г. при зачитане на стаж от 0 години, 4 месеца и 20 дни от І категория и 38 години, 03 месеца и 18 дни от ІІІ категория  и по чл.9а, ал.2 КСО 0 години, 0 месеца и 19 дни или общо превърнат към ІІІ категория по чл. 104 от КСО – 39 години, 0 месеца и 0 дни.

Срещу това разпореждане е подадена жалба /стр.8-12 от адм.преписка/    до Директора на ТП на НОИ – Търговище по реда на чл. 117 от КСО с възражения за неправилно определен осигурителен доход.  

След получаване на посочените по-горе документи Директорът на ТП на НОИ – Търговище с оспореното в настоящото производство  Решение № 2153-25-40/07.12.2021 г. приел жалбата за неоснователна.  

Срещу това решение на Директора на ТП на НОИ Търговище Х. е подал жалба, въз основа на която било образувано настоящото съдебно производство. В жалбата се сочи, аналогични аргументи изложени пред административния орган.

Съдът, при така установените релевантни фактически обстоятелства, прави следните правни изводи:

Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган по чл.117, ал. 3 от КСО, при спазване на изискуемата писмена форма и липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.

По делото не се спори относно обстоятелствата, свързани с установения като период трудов стаж, както и признатото за незаконно уволнение, не се спори относно придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  

            Жалбоподателят е обжалвал Заповед № ЛС-04-51/01.06.1998 г. пред Търговищки районен съд, като от ТРС е постановено съдебно решение № 60/09.02.1999 г. с което са отхвърлени като неоснователни предявените от лицето искове срещу Районен център но здравеопазване гр. Търговище за отмяна на Заповед № ЛС-04-51/01 06.1998 г. за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ и възнаграждение по ПМС 143/1996 г.

             С решение № 115/21.06.1999 г. ТОС отменя решение № 60/09.02.1999 г. на ТРС, като вместо него постановява: признава за незаконно и отменя уволнението на В.Ц.Х. извършено със Заповед № 10-04-51/01.06.1998 г. на Директора на РЦЗ - гр. Търговище и го възстановява на заеманата от него длъжност “Главен експерт по информационни системи” и осъжда РЦЗ - гр. Търговище да заплати на лицето сумата от 1 274 148 лв., като обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за шест месеца. 

Решение №115/21.06.1999 г. на ТОС е обжалвано по надлежния ред от РЦЗ - гр. Търговище пред Върховен касационен съд, който с решение № 415/10.03.2000 г. отменя решение № 115/21.06.1999 г. на ТОС  в частта, с която е осъден РЦЗ -гр. Търговище да заплати по сметка на ТОС сума представляващи държавни такси за производство пред инстанции и оставя в сила решението в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Размера на паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1   КТ е определен в съдебно решение № 115/21.06.1999 г. на ТОС, което решение е влязло в законна сила. При извършена проверка на разчетно-платежните ведомссти на РЦЗ - гр. Търговище съхранявани от правоприемника РЗИ - гр. Търговище е установено, че лице с името В.Ц.Х. фигурира във ведомостта за заплати за 1998 г., като на лицето са начислени и изплатени трудови възнаграждения до м. 05.1998 г. вкл., начислени и изплатени обезщетения по чл. 220 и чл. 224 от КТ, начислени и изплатени суми за РЗД за I-во тримесечие, РЗД за 2-ро тримесечие и ДМС. За периода от месец юни 1998 г. жалбоподателят не фигурира в разчетно-платежните ведомости на РЦЗ - гр. Търговище и съответно не са му начислявани и изплащани трудови възнаграждения.  За период преди 01.01.2000 г. времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж на основание- §9, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване и чл. 82 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите. В разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 8 от НПОС законодателят е разграничил периода на незаконното уволнение до 31.12.1999 г. и след тази дата, тъй като при действието на Закона за пенсиите и Правилника за неговото прилагане, осигурителни вноски е следвало да се внасят само върху обезщетението по ал. 225, ал. 1 от КГ. За останалия период осигурителни вноски не се внасят. Периодът на незаконното уволнение се зачиташе за осигурителен стаж на основание разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. Тъй като уволнението и възстановяването на работа са факти преди 01.01.2000 г. (датата на влизане в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, 001. ДВ, бр. 110 от 1999 г.), работодателят дължи осигурителни вноски само върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ на основание разпоредбите на Наредбата за елементите на брутното възнаграждение и другите плащания, върху които се правят вноски 3а държавното обществено осигуряване (отм.). След изтичане срока на обезщетението не се дължат осигурителни вноски, времето се зачита за осигурителен стаж, но не се включва в осигурителният доход за изчисляване на пенсията и не се посочва в удостоверение обр. УП-2. В случая времето от 01.06.1998 г. до 10.11.1999 г. се зачита за осигурителен стаж, а при формиране на осигурителния доход се вземат предвид само периода от 6 месеца, през които лицето е получавало обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в случая   периода е 01.06.1968 г. - 30.11.1998 г. Върху това обезщетение се дължат осигурителни вноски съобразно категорията труд преди уволнението, поради което в удостоверение обр.УП-2 се посочва сумата на изплатеното обезщетение (чл. 46, ал. 2, т. В от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).  В този смисъл е представеното указание на НОИ № 04-02-30 от 04.04.2007 г. относно зачитане на осигурителен стаж на времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за незаконно – т.1 /стр.53-54 от делото/.  

За осигурителен стаж се зачита периодът от датата на уволнението до възстановяването  на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период следва да се внесат вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, а ако лицето е било осигурявано при друг работодател, вноските се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако доходът при другия работодател е бил по-малък. За да получи лицето обезщетението по чл. 225 от Кодекса на труда, трябва фактически да е останало без работа, но именно в резултат на уволнението, а не поради други причини. Същественото е, че става дума за оставане без работа по трудово правоотношение. Поради. това, че жалбоподателя е осигуряван при друг осигурител, а именно Поделение 13040 гр. София от дата 11.11.1999 г., и осигурителния доход е по[1]висок от този постановен по съдебно решение е основание за изчисляване на размера на пенсията за периода 11.11.1999 г. до 30.04.2000 г. с доход от цитирания осигурител.

Доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски са определени в чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (предходна Наредба № 14 за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване). Част от тези доходи  е обезщетението по чл.225 - обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221,чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331  КТ, §71 ПЗР на ЗИДЗДС и §118 ПЗР на ЗИДКТ.

Представеното  удостоверение УП-3 № РД-2133-1/18.01.2021 г. към жалбата, е аналогично на  УП-3 № 94-190-1/19.11.2019 подаване на заявлението г., което е представено при пенсионното производство за отпускане на пенсия от жалбоподателя. Пенсионният орган се е съобразил с удостоверение УП-3 РД-2134-3/26.07.2021, УП-2 № 08-399-1/12.08.2021 г., удостоверение по компетентност, издадени от РЗИ гр. Търговище след извършена проверка констативен протокол от контролен орган на основание чл. 108, ал, 1 от КСО, издаден КП-5-25-00963945/16.07.2021 г. и задължителни предписания   № 3Д-1-25-0964723/16.07.2021 г., задължителни предписания  задължителни предписания № 3Д-1-25-0976922/11.08.2021 г.

В удостоверение УП-2 № 08-399-1/12.08.2021 г. както е посочено и основавайки се  на разпоредбата  на  чл. 46, ал. 4, т. 9 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 9,ал.3, т.2 и 3 КСО,   осигурителния доход за периода от 11.11.1999 г. до 10.03.2000 г. е този определен Поделение 13040 гр. София, чиито осигурителен доход е по-висок от по чл. 225 от КТ.

За сумата на възнаграждението за период 15.01.1997 г. до 31.05.1998 г., жалбоподателят счита, че неправилно са извадени обезщетенията по чл. 220, чл. 224 от КТ при изчисляване размера на пенсията. Пенсионният орган   се е съобразил с  Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се осигурителния осигурителни вноски, разпоредбата на чл. 46 от Наредба за пенсиите и стаж и не следва да се включват в изчисляване размера на пенсията.

Представеното копие на протокол на Дирекционен съвет на РИЗ гр. Търговище и удържаните данъци по ЗОДФЛ както твърди жалбоподателя не са предмет на производството. Сумите  представляващи обезщетения по чл. 220 и чл. 224 от КТ  не се вземат предвид при изчисляване размера на пенсията по смисъла на чл. 46 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.

Съдът споделя изводите на АО в атакуваното решение. Жалбоподателя претендира за осигурителния доход след 01.01.2000 г. до датата на отпускането и по-точно разлика със сумата 234,70 лв. По така представените документи за осигурителен доход - удостоверение УП-2 № 393/11.05.2000 г.и извършените проверки в информационните регистри на НОИ - Регистъра на осигурените лица става ясно, че за период 01.2000 г. осигурител Поделение 13040 гр. София е въвел дублиращи данни. Сумата 234,70 лв. се явява разликата от този дублиращ месец 01.2000 г. Данните по удостоверение УП-2 № 204-251-128/28.09.2010 г. не са използвани за изчисляване размера на пенсията на жалбоподателя, тъй като не са изнесени месечни размери на брутното трудово възнаграждение необходими за изчисленията по така наречена „нова методика“ на основание чл. 70, ал. 8-9 от КСО, а са използвани данните от РОЛ.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по- малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява 0: този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КСО за изчисляване на индивидуалния. коефициент по ал. 4 се определят: съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1990 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КСО индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава  съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато осигурителният им доход 6 изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по - малък от 36 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 9 от КСО индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално На законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната 7 за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.  

Предвид изложените мотиви Административен съд – Търговище  намира, че оспореният акт е  законосъобразен, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което жалбата е неоснователна.  

Разноски от ответната страна не се претендира и съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ   жалбата на  В.Ц.Х. ***, против Решение № 2153-25-40/07.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което потвърдено Разпореждане № **********/21.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване,  с което е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1,2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с §22ц от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                     

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: