РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104096 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано
от М.М.М.Д и С.М.З., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Н. А. Й.,
ЕГН **********, адрес: г* дължи на ищеца сумата 104,98 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес: *, ИТН *, за
периода от 02.07.2021 г. до 01.09.2021 г., сумата 5,18 лева обезщетение за забавено плащане
за периода от 21.08.2021 г. до 13.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 927/24.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1534/2022 г. по описа на Бургаския районен
съд.
Посочено е, че страните са били в облигационна връзка по повод
сключен договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление с клиентски номер
**********. Длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на
електрическата енергия, доставена от ищеца на основание Общите условия на дружеството -
кредитор и чл. 98а от Закона за енергетиката за периода от 02.07.2021 г. до 01.09.2021 г.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски,
направени в заповедното и настоящото производство.
Ответникът чрез особен представител е оспорил исковите претенции,
като е посочил, че от приложените по делото доказателства се установява, че Й. не е
единствен собственик на имота, като липсват доказателства фактурираната ел. енергия да е
1
потребена реално от ответника. При смяна на електромера на 05.02.2018 г. не е присъствал
Й. или негова законен представител, което поставя под съмнение достоверността и
точността на измервателното устройство и отчетената от него ел. енергия. Моли се съда да
отхвърли исковете.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Предвид така заявените искания и въз основа на материалите по
делото, Бургаският районен съд намира следното:
Представени са от ищцовата страна 2 бр. фактури, неоспорени от
насрещната страна, с № **********/09.08.2021 г. за отчетен период 02.07.2021 г. –
01.08.2021 г. и фактура № **********/09.09.2021 г. за отчетен период 02.08.2021 г. –
01.09.2021 г. Посочено е, че мястото на потребление е гр. *
Представено е заявление от 29.01.2018 г. за започване на продажба на
ел. енергия, подадено от Н. Й. за адрес *, както и декларация за достъп до мрежата заради
отделяне на ет. 2 от сградата. На 29.01.2018 г. е сключен договор за присъединяване на
обекта на * между „ЕВН България Електроснабдяване” АД и Н. Й.. Всички документи са
подписани от К.Ч. като представител на Н. Й., като за доказване на представителната й
власт е приложено нотариално заверено пълномощно. Приложен е протокол за
монтаж/подмяна на средство за измерване от 05.02.2018 г. поради отделяне на етаж от
сградата като нов абонат. За етаж 2 от сградата на * е открит ИТН *.
Видно от представения нотариален акт за дарение № 144, т. II, д. № 245
от 06.11.2017 г. Н.С. е дарил на внука си Н. Й. 1/10 ид. ч. от жилищната сграда на * а с
нотариален акт за покупко-продажба № *, т. II, д. № *от 06.11.2017 г. С.К. и М.А. са
продали на Н. Й. общо 2/10 ид. ч. от жилищната сграда на *
Изготвена и приета по делото е съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която е посочило, че за процесния период от 02.07.2021 г. до 01.09.2021 г. е била
доставена електрическа енергия, която е била отчитана с електромер, който е функционирал,
и е съвпадаща по количества, посочени по фактурите, издадени от ищеца. Консумацията на
електроенергия за периода от 02.07.2021 г. – 01.08.2021 г. е била 53 кВтч, а за периода от
02.08.2021 г. до 01.09.2021 г. е била 432 кВтч. Общо по двете фактури е остойностена
изразходвана активна електроенергия 485 кВтч, а според показанията на електромера е
изразходвано същото количество ел. енергия – 485 кВтч. Следователно фактурите,
приложени по делото, остойностяват точно доставената активна ел. енергия, според данните
на електромера. Вещото лице С. е посочило още, че електромерът се отчита дистанционно
ежедневно в системата за дистанционно отчитане, поради което експертът счита, че
отчитането му е редовно. Съдът изцяло кредитира експертизата като пълна, компетентна и
обективно дадена.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
2
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за предоставяне на електроенергия, че е изправна страна по
същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът счита за установено по делото, че между страните е
съществувало договорно правоотношение през процесния период с предмет доставянето на
услугите, чиято стойност се претендира, възникването, съществуването и размера на
претендираните от ищеца парични вземания. Видно от представените по делото заявление –
декларация за започване на продажба на ел. енергия за клиентски номер ********** от Н.
Й., с което е заявил желанието си да получава ел. енергия за процесния имот, и обектът да се
отдели от общ електромер за цялата къща, както и от договорза присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа от 29.01.2018 г., категорично се установява наличието
на облигационно отношение между Й. и ищцовото дружество именно за имота на ет. 2 на *
в гр. Бургас. Ответникът е подписал и декларация за достъп до мрежата на ищеца на
29.01.2018 г., с която е приел общите условия на дружеството. Всички документи са
разписани от К.Ч., действаща като пълномощник на Н. Й., за което е представено
нотариално заверено пълномощно.
Като собственик на процесния имот ответникът има качеството на
потребител на доставяната в обекта електрическа енергия. Според представените действащи
Общи условия за продажба на електрическа енергия, потребител е „физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
ЕВН България Електроразпределение, което ползва електрическа енергия за домакинството
си”. От събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил
потребител на електрическа енергия по отношение на процесния имот за претендирания
период от време, т. е. задължено към ищеца лице. Установява се от приетата съдебно-
техническа експертиза, че е извършена доставка на отразената във фактурите услуга по вид
и количество, както и че ищецът правилно е калкулирал посочените суми за ползвана ел.
енергия и че е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и
съобразно Общите условия.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявения главен иск за основателен.
С оглед основателността на главната претенция, основателен се явява и
акцесорният иск за обезщетение за забава върху задължението по всяка фактура от нейния
падеж до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. След като направи съответните изчисления в онлайн calculator.bg съдът
установи, че размерът на законната лихва възлиза именно на процесната сума.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 575 лева, от
които 200 лева депозит за особен представител, 75 лева държавна такса, 200 лева депозит за
3
съдебно-техническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
от 75 лева съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство.
Ето защо Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н. А. Й.,
ЕГН **********, адрес: * дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.М.З., М.М.М.Д и Й.З., сумата
104,98 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се на адрес: *. 2, ИТН *, за периода от 02.07.2021 г. до 01.09.2021 г.,
сумата 5,18 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 21.08.2021 г. до 13.03.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 927/24.03.2022 г. по ч. гр. д.
№ 1534/2022 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Н. А. Й., ЕГН **********, адрес: * да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
представлявано от С.М.З., М.М.М.Д и З.Й, съдебно – деловодни разноски за настоящото и
заповедното производство в размер на общо 650 лева (шестстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4