Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.11.2020 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 13.10. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Х.
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
Х. СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1102
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
30/22.01.2020г., постановено по гр.д. №
2940/2019г. по описа на Районен съд – К., с което З. „Д.Ж.З.“ АД е
осъдено да заплати на Х.Я.Х., сумата в размер на 6 000 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801-001936/2019-01 във
връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени в резултат на
настъпило пътно - транспортно произшествие от 20.05.2019 г. имуществени щети в
размер на необходимите парични средства за възстановяването на лек автомобил
„Фолксваген“ „Пасат“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждането на исковата претенция – 30.10.2019 г. до изплащане на
вземането и направените по делото разноски, в размер на 866 лв.
Въззивникът
З. „Д.Ж.З.“ АД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Направено е искане да
се отхвърлят предявените от Х.Я.Х. искове, а в условията на евентуалност – да
се намали размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди и съответните
размери на адвокатското възнаграждение и съдебно – деловодни разноски.
Претендира за разноските в настоящото производство.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Х.Я.Х., който моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Х.Я.Х.
моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „Д.Ж.З.“ АД да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 781 лв., представляваща разликата между
платеното имуществено обезщетение и реално претърпените от ищеца имуществени
вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № ***и законна лихва върху сумата, предмет на настоящия
иск, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция -
30.10.2019 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
В открито съдебно заседание на 20.01.2020 г. съдът е допуснал
поисканото от ищеца, изменение на размера на предявения иск от първоначално
предявения размер от 781 лв. на 6 000 лв..
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Сочи, че оспорва
исковата претенция по основание и размер. Моли съда да отхвърли изцяло иска.
Претендира за разноски.
От
представения по делото протокол за ПТП с рег.№ 284р-10976 се установява, че на
20.05.2019 г. в град К., на ул. ***, на кръстовището с *** срещу № 16 настъпило ПТП с участието на МПС
„Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ***,
управлявано от А.А.Т. /Участник 1/ и МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***,
управлявано от Х.Я.Х. /Участник2/. Според представения протокол за ПТП:
Участник 1 предприема маневра завиване наляво не от лентата, предназначена за
това, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещият се в лентата
Участник 2, поради което настъпва ПТП.
Приета
е като доказателство докладна записка от мл. инсп. Т. Качаков до началника на
РУ-К., където подробно е описан механизма на настъпване на ПТП, като е
начертана и схема на същото.
Видно
от представеното Наказателно постановление № 19-0284-001256/31.05.2019 г. на А.А.Т.
е наложена глоба по чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП и глоба по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1 т.5 ПР5
от ЗДвП
В
представените 2 бр. опис-заключения по щети на МПС, извършени от вещо лице Х. Г.
Х. от дата 21.05.2019 г. и 23.05.2019 г. са изброени увредените части на
автомобила.
По
делото е представено уведомление относно щета № 0801-001936/2019-01 от
ответното дружество до Х.Я.Х., в което същият е уведомен, че вина за
настъпилото ПТП имали и двамата водачи, поради което ще бъде заплатено 50 % от
изчисленото парично обезщетение.
По
делото е представено Уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ до ЗАД „Д.Ж.З.“ от дата 23.05.2019 г. от Х.Я.Х., в което е описан
механизма на настъпване на ПТП, както и са описани щетите по автомобила,
начертана е схемата на ПТП. Предоставена е банкова сметка ***.
Не е спорно
между страните, че на 12.06.2019 г. ищецът е получил обезщетение в размер на
сумата от 2 659 лева от ответното застрахователно дружество ЗК „Д.Ж.З.“ АД
като било съобщено с писмо с изх. № 1976 от 06.06.2019 г., че това представлява
половината от полагащото се обезщетение, тъй като ищецът съпричинил процесното
застрахователно събитие, защото нарушил нормата на чл. 50 от ЗДвП.
Представено е възражение с рег. №
83/13.06.2019 г. до ЗАД „Д.Ж.З.“ относно отказа на застрахователната компания
да изплати пълния размер на обезщетението.
От заключение
на автотехническа експертиза се установява, че уврежданията на процесния
автомобил съответстват на механизма на произшествието, поради което следва да
се приеме, от техническа гледна точка, че е налице причинно - следствена връзка
между описания механизъм на настъпване на застрахователното събитие и
настъпилите увреждания на автомобила.
Вещото
лице, сочи, че за възстановяване на процесния лек автомобил е необходимо да
бъдат подменени с нови следните части, както и да се вложи труд, както следва:
предно панорамно стъкло (триплекс с UV защита) - 747.00 лв.; предна лява
въздушна възглавница - 513.00 лв.; предна дясна въздушна възглавница - 834.00
лв.; арматурно табло (кожен панел) – 2 501.00 лв.; волан с управление
мултимедия - 282.00 лв.; преден капак - 401.00 лв.; предна декоративна решетка -
272.00 лв.; емблема декоративна решетка - 68.00 лв.; решетка декоративна в
предна броня- 49.00 лв.; капаче теглич - 15.00 лв.; облицовка над радиатор
(ПВЦ)-30.00 лв.; предна броня (пластична облицовка) - 259.00 лв.; основа предна
броня - 178.00 лв.; радиатор климатик - 378.00 лв.; облицовка под чистачки - 137.00 лв.; фар ляв - 345.00 лв.;
колан преден водач - 391.00 лв.; колан преден пасажер - 391.00 лв. Общата сума
възлиза на 7 790,00 лв., а с включен
ДДС - 9 348,00 лв.
Вещото
лице е установило, че разходите за
ремонтните дейности на автомобила възлизат на 760 лв.
Стойността
на вложените при ремонта на лек автомобил „Фолксваген“ „Пасат“ нови части и труд, с включен ДДС към датата
на настъпване на събитието възлизат на 10 108 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че към датата на ПТП -
20.05.2019 г. лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № *** е застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка "гражданска отговорност" BG/30/119000068020,
което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към З. „Д.Ж.З.“ АД. Не е
спорно, че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП, с което е
изпълнил изискването на чл. 380 КЗ, като на 12.06.2019 г. е получил обезщетение в размер на сумата от 2 659,
86 лв. от ответното застрахователно дружество ЗК „Д.Ж.З.“ АД. Поради това съдът
намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Видно от констативен протокол за ПТП и
автотехническата експертиза се установява, че лек автомобил „Опел“ Вектра“ с рег. № ***
предприема маневра завиване наляво не от лентата, предназначена за това, а навлиза
в лентата за насрещно движение и блъска движещият се в лентата лек автомобил
„Фолксваген“ „Пасат“ с рег. № ***, поради което настъпва процесното ПТП. Поради
това съдът намира, че А.А.Т. е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, където е
посочено, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство
е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, както и разпоредбата на чл. 36, ал. 1
от ЗДвП, съгласно която завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента
по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна
посока - от лента, предназначена за завиване наляво.
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция
приема, че допуснатите нарушения от водача на л. а. Опел „Вектра“ с рег. № ***,
А.А.Т. са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Поради това съдът приема, че деянието
на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и
субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно за неговия застраховател З. „Д.Ж.З.“ АД
е възникнала отговорността да заплати претендираното обезщетение за настъпилите
в резултат на процесното ПТП имуществени вреди за ищеца.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
имуществени вреди е доказан по основание.
От заключението
на автотехническата експертиза се установява, че стойността на вложените при
ремонта на лек автомобил „Фолксваген“ „Пасат“
нови части и труд, с включен ДДС към датата на настъпване на събитието
възлизат на 10 108 лв. По делото е безспорно, че на ищеца вече е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2 659, 86 лв., като е останала дължима
сума в размер на 7 448, 14 лв.
Предвид основателността на предявения иск, въззивният
съд намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за
съпричиняване от страна на ответното дружество.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Приносът на ищеца за причиняване на резултата не е доказан. От
доказателствата по делото не се установява противоправно действие от страна на
ищеца, в резултат на което може да се ангажира отговорността му, респективно да
е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Ето защо след като не са налице доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по
чл. 432 от КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер.
Ето защо съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат е недоказано, поради което така определеното от съда
обезщетение не следва да се редуцира.
С оглед диспозитивното начало на ищеца следва да се
присъди претендираната сума от 6 000 лв. ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
Процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия Х.Я.Х. в размер на 600
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията са следните: при
интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв.
+ 5 % за горницата над 5 000 лв.
Ето защо размера на минималното адвокатско възнаграждение, изчислено при
спазването на горепосочените правила е в размер на 830 лв. В настоящия случай
въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което е
под минимално предвидения размер.
С оглед изхода на делото З. „Д.Ж.З.“ АД
следва да заплати на Х.Я.Х. направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
30/22.01.2020г., постановено по гр.д. №
2940/2019г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Х.Я.Х., ЕГН **********, с адрес: *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.