№ 18282
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110123546 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, чл.146 от ЗЗД, вр.чл.143 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД– за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми,
представляващи незаплатени суми по договор за заем и договор за поръчителство,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по договор от ...г., сключен с ..., последното дружество е
предоставило на ответника паричен заем срещу задължение за връщането му.
Заемодателят предоставил паричната сума по договора. Ответникът обаче не
изпълнил изцяло задълженията си за връщането й. Твърди освен това, че във
връзка с договора за заем, между ответника и ... е сключен договор за
поръчителство, съгласно който поръчителят-търговско дружество, се е съгласил
да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено
от солидарно отговорния длъжник, като страните са уговорили възмездност на
договора срещу сума, дължима на разсрочени вноски. Поради неплащане на
уговорените вноски, ... поискал плащане от поръчителя по договора, при което
1
задължението било изцяло заплатено от ..., при което последното дружество
встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Ищецът твърди, че с Рамков
договор от 02.03.2020г. и Приложение 1 към него от 01.06.2020г., вземането на ... е
прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, за което ответникът е надлежно
уведомен. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Оспорва ответникът да е сключил договор за заем и за
предоставяне на поръчителство, да е получил пари на заем, както и да е бил
уведомяван за извършената цесия. Твърди, че договорите не са подписани от
ответника, че договорът за паричен заем е нищожен поради липсата на рекв...тите,
посочени в чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.Иска отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните,
прие за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на суми, платени по
договор за поръчителство във връзка с договор за заем.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на ...г.
М. А. И. е сключила с ... Договор за паричен заем № ..., въз основа на който на
ответницата е предоставен заем в размер на 500 лв., със срок на погасяване 12
седмици, последна вноска с падеж на 03.02.2020 г., размер на седмичната
погасителна вноска 43.78 лв., годишна лихва - 40 %, ГПР – 45.45 % и общо
задължение 525.36 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия
срок на договора.
В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателяг се задължава в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две ф...чески лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните ...сквания: да представят служебна
бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов
договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с ...; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат -
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
2
лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в
полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни
след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от
заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На ...г. между ответника и ... е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № ..., по силата на който ..., се е задължило да сключи договор за
поръчителство с ..., с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № ..., както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за
връщане на заемната сума в размер на 500 лв.; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в
случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора
за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение - поръчителство
от две ф...чески лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в
размер на 158.64 лв., платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с
размер на всяка вноска 13.22 лв. Съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, а чл. 3, ал.
3 овластява ... е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
Сключеният между ... и ответника договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени рекв...ти, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.
3
10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени ...скванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни ...сквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са ...скуеми при самото му сключване. Тази
недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, в...рани в чл. 23
ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихви и другите разходи.
Договорът за паричен заем и този за предоставяне на поръчителство са
сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от договорите препращат един
към друг, дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и
макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на
поръчителя за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ..., то
кредитодателят е овластен да получава плащане по договора за предоставяне на
поръчителство, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по
договора за заем. Налице са неразривно свързани помежду си сделки, всяка от
които следва да се разглежда заедно с другата, като се отчита положението на
потребителя, който има това качество и по двата договора. При преценка
действителността на договора за предоставяне на гаранция, респективно на
отделни негови клаузи, той следва да се разглежда наред с договора за
заем/кредит, който обезпечава. Преценката за действителността на договора за
гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД,
така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на
задълженията по който поръчителят обезпечава.
Вярно е, че страните по едно съглашение могат свободно да определят
съдържанието на договора. Те обаче са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. В конкретния случай от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка
уговорките между страните в съдържанието на двата договора, не може да се
приеме, че същите удовлетворяват ...скванията, поставени от ЗПК, имащи за цел
4
да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит и предоставяне на
поръчителство, по които е страна.
Съгласно чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин.
Съгласно чл. 19. ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за заем е посочен ГПР в размер на 45.45 %, който
формално покрива ...скването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не надвишава
максималния по чл. 19. ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния
такъв - не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по
договора за поръчиителство, сключен от потребителя с ..., което според настоящия
състав следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1. т. 1
от ДР на ЗПК. независимо, че страна по правоотношението е търговско
дружество, което формално и юридически е самостоятелен правен субект.
По силата на $ 1. т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и веички други видове разходи,
пряко свързани е договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход,
свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечението на
вземанията по договора. Същевременно сключването на този договор за
допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита и е бил
5
известен на кредитора.
От съдържанието на договора за кредит е видно, че сключване на договор
за поръчителство е условие за получаването на сумите по кредита, доколкото този
договор се сключва в деня на сключването на договора за кредит и то със
свързано с кредитора дружество. От служебно извършената справка в Търговския
регистър се установява, че ... е едноличен собственик на капитала на ..., като двете
дружества са с един адрес на управление. „... ... ...“ АД е овластено да приема
вместо поръчителя плащане на възнаграждението по договора /чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство/, което сочи, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита е видно, че за да
бъде потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи още и договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство с посочено от кредитора юридическо
лице - гарант. Начинът, по който е предвидено да се отпуска кредитът -
възможните предвидени обезпечения в клаузата на чл. 4 от договора за кредит,
създава значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и
търговеца. От събраните по делото доказателства не се установява потребителят
да е имал възможност да влияе върху съдържанието на тази клауза и тя да е
вписана като елемент от договора в резултат на свободни преговори, водени
между страните.
Изложеното дава основание да се приеме, че сключването на договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство е условие за сключването на договора за
паричен заем и за усвояването му. Целта на договора за поръчителство е да
създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на
кредитора, което се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита -
допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните
вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя,
който е овластен да получава и двете плащания. Това води до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване с разходите по същия, които
се възлагат в тежест на потребителя.
Предвид това, съдът намира, че възнаграждението по гаранционната сделка
следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляване на ГПР и да
бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя. В случая
това не е сторено - видно от информацията, посочена в чл. 2.7 от договора за
паричен заем общата сума, дължима от заемателя като се вземат предвид
6
допусканията в т. 8 е 525.36 лв. и се състои от размера на заемната сума и на
възнаградителнага лихва за целия срок на договора, изчислена към момента на
неговото сключване. В тази сума не е включено възнаграждението по
гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване на размера
на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл. 2.8 от договора
за заем, а при допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по
договора за гаранция при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и
съобразено с размера на заема и неговия срок, размерът на ГПР многократно би
надвишил размера, посочен в договора, както и този, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Необходимо е да се посочи и това, че с въведеното задължение на
кредитополучателя за обезпечаване на своето задължение по договора за паричен
заем с предоставяне на гаранция/поръчителство се цели да се обезщетят вредите
от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК -
възмездността на договора за предоставяне на гаранция прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК. за която потребителят не
дължи такси и комисиони и други плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. По
този начин се нарушава забраната на чл. 143. ал. 2. т. 3 ЗЗП, като се прехвърля
изцяло в тежест на потребителя риска от евентуално неизпълнение и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията.
В случая задължението за заплащане на възнаграждение на гаранта е
разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за заем, което обаче не е
отразено като разход при формирането на оповестения с договора за кредит ГПР
– 45.45 %. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на ...скването
на чл. 19. ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като разход, неразривно свързан е договора за кредит, то действителният
ГПР би бил със значително по - висок размер и несъмнено би надхвърлил
императивното ...скване на чл. 19. ал. 4 ЗПК. а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за заплащане на това възнаграждение (арг. чл. 19. ал. 5
ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
По изложените съображения съдът прие, че поради липсата на изрично
посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК рекв...ти, а именно –
действителен ГПР, договорът за заем е недействителен, а клаузата на чл. 3 от
Договора за предоставяне на поръчителство противоречи на закона - чл. 10. ал. 2 и
чл. 19. ал. 4 ЗПК и е нищожна - чл. 19. ал. 5 ЗПК (така решение № 260628 от
21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. на СГС, решение № 54 от 09.01.2023 г. по
в. гр. д. № 7254/2022 г. на СТС, решение № 3136 от 09.11.2022 г. по в. гр. д. №
7
8850/2021 г. на СТС, решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на
СГС и др.),като за недействителността на договора, респ. отделни негови клаузи
съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. От заключението на ВЛ по приетата
ССчЕ се установява, че сумата по договора за заем е усвоена от ответника, като
внесените суми за погасяване на задължението възлизат на 60.00 лева.
Установено е по делото, че ..., въз основа на договора за
поръчителство/гаранция е заплатил в полза на „... ... ...“АД сумата от 517.84 лева,
начислена на ответника по договора за заем, както и че с договор за цесия от
02.03.2020г. вземането на ... е прехвърлено на ищеца.
С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице,
като за валидността му не се ...сква съгласието на длъжника. За да породи
извършеното прехвърляне действие по отношение на същия, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедент. Както е застъпено
в сочената от ищеца практика на ВКС /Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д.№
12/2009г. на ІІ ТО, ТК, решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на ІІ ТО,
решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д.№ 2353/2013г. на ІІ ТО/ правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия
кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно
решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд. Съгласно сочената
съдебна практика, следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт
на получаване на отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията.
Това може да бъде извършено, когато към исковата молба има приложено
уведомление от цедента до длъжника, с което уведомява за извършеното
прехвърляне на вземанията, какъвто е настоящия случай. Поради това подадената
искова молба за признаване за установено съществуването на прехвърленото
вземане, има характер на съобщение за самото прехвърляне, същата представлява
уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и има за последица действие на
цесията от 16.11.2010г спрямо длъжника – ответник по делото, а цесионерът –
ищецът, се явява носител на процесните вземания. Доводите в противната насока,
поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни. Обстоятелството, че исковата молба е връчена на назначения от
съда особен представител на ответника-длъжник назначен при предпоставките на
8
чл. 47, ал. 6 от ГПК, не е основание да се приеме, че уведомяването не се е
състояло. Това е така, тъй като няма законови основания, от които да следва
извода, че назначените на страните особени представители /адвокати/ по чл. 47,
ал. 6 от ГПК осъществяват ограничено процесуално представителство, различно
от процесуалното представителство по пълномощие уредено от чл. 32, т. 1 от
ГПК. Нещо повече – в настоящия случай, съобщението за извършената цесия е
връчено лично на длъжника, видно от приложената по делото обратна разписка,
поради което ищецът се явява носител на прехвърлените вземания.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Предвид нищожността на договора за
заем и нищожността на разпоредбата на чл.3 от договора за гаранция, с оглед
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съдът прие, че по договора за заем ответникът
дължи главница в размер на 440.00 лева /получената по договора парична сума от
500 лева, намалена с извършените плащания от ответника в размер на 60.00 лева /.
Други суми по договора не се дължат. Ответникът не дължи възнаградителна
лихва и лихва за забава, тъй като предвид недействителността на договора,
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на
чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но
не и обезщетение за забава за исковия период. Предвид нищожността на
разпоредбата на чл.3 от договора за поръчителство, ответникът не дължи и
договореното там възнаграждение. Исковете са основателни в тези размери, в
които следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, страните имат право на разноски. Ищецът е
извършил разходи в размер на 75 лева в зъповедното и 525 лева в исковото
производство при юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производства в размера по чл.26, ал.1 и чл.13, т.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,, от които се присъждат съответно 54.51 лева и 381.56 лева,
съобразно уважената част на исковите претенции.
На процесуалния представител на ответника, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
се следва възнаграждение в размер на 400 лева, определено по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от които се
присъждат 108.68 лева, съразмерно но отхвърлената част от исковете.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. А. И. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., сумата от 440.00
лева – главница по Договор за паричен заем № .../..., сключен с ..., заплатена от ...
въз основа на Договор за предоставяне на поръчителство № ... от ...г. ведно със
законна лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 825/2023г. на СРС, 138
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния й предявен размер, а
претенциите за лихви /договорна и мараторна/ - изцяло.
ОСЪЖДА М. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: ..., ..., да заплати на ... с
ЕИК: ... и адрес: ..., сумата от 54.51 лева – разноски в заповедното производство,
както и 381.86 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на адв.Г. С. В. от САК, рег.
№ ..., с адрес ..., сумата от 108.68 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10