Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4029 20.11.2017 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Радка Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5979 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“
№ 5, против Г.И.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 29.03.2013 г. сключил с ответника договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, въз основа на който му
отпуснал заем в размер на 6730 лева, с краен срок за издължаване 28.01.2021 г.,
платим на 94 месечни вноски в размер на 122,93 лева всяка, включващи главница и
лихви и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано
от 28.04.2013 г. Кредитът бил изцяло усвоен. От 28.11.2014 г.
кредитополучателят изпаднал в просрочие на дължимите вноски и в последствие
спрял плащанията. По силата на чл. 21 от Договора при неплащане на две
погасителни вноски, кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем. Поради
неплащане на 12 бр. месечни вноски, целият кредит станал автоматично предсрочно
изискуем, поради което ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.
Банката
изпратила уведомление изх. № ***/28.10.2015 г. до кредитополучателя, с което да
го уведоми, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Уведомлението било
получено на 05.11.2015 г. от лице от домашните на адресата, задължено да
предаде писмото.
Със заповед за незабавно
изпълнение № 8562 от 18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 15195/2015 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XX гр. с. било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 5921,16 лева – главница, сумата от
167,88 лева – договорна лихва за периода 28.11.2014 г. до 15.11.2015 г., сумата
от 963,17 лева – наказателна лихва за периода от 28.11.2014 г. - 15.11.2015 г.,
законна лихва от 17.11.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер от 141,04 лева – държавна такса и 596,20 лева – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
В законоустановения срок длъжникът
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, с което ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на настоящите установителни искове.
Въз основа
на гореизложените съображения ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от общо 7052,21 лева, която сума включва: 5921,16 лева – главница, дължима по Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.03.2013 г.,
167,88 лева – договорна лихва за периода от 28.11.2014 г.-15.11.2015 г., 963,17
лева – наказателна лихва за периода от 28.11.2014 г.- 15.11.2015 г. Претендират
се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез
пълномощника му адв. И.Д., е постъпил писмен отговор, в който се оспорват
изложените в исковата молба обстоятелства и в частност: че ответника дължи суми
по потребителския кредит. Твърди, че на 11.03.2011 г. между страните бил
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По
договора вноските се изплащали съобразно договореното. Впоследствие се
променили икономическите условия във връзка с настъпилата рецесия и това довело
да необходимост от провеждане на срещи и разговори с представители на банката.
Ответника твърди, че не е договарял с посоченото за кредитор лице Я.С.и не му
било известно, на кое лице е поставеният подпис за Обединена Българска Банка.
Оспорва авторството и представителната власт на представения с исковата молба
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.01.2013г.
По силата на създадените договорни отношения твърди, че той и съпругата му И.Г.
внасяли ежемесечно съответните вноски. В определен момент договорили по-добри
условия с Банка ДСК АД, което дружество заплатило цялата дължима сума по
кредита и договорните отношения с ищеца били прекратени поради изплащане на
сумите.
Оспорва
твърдението на ищеца, че му било връчено уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди, че не е получавал подобно уведомление.
Оспорва
съдържанието на представеното с исковата молба извлечение от счетоводните книги
на ОББ АД.
В депозирания
от ответното дружество отговор на исковата молба е обективирано искане за
привличане на „Банка ДСК“ ЕАД в качеството му на трето лице – помагач на
страната на ответника, което искане е уважено от съда с Определение от
08.07.2016 г. От третото лице помагач не е постъпило становище по исковата
молба. В съдебно заседание, проведено на 19.10.2017 г., чрез процесуалния си
представител ***. Т.моли предявени иск да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 15195/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.
с., в полза на ищеца е издадена заповед № 8562 от 18.11.2015 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК за следните суми: сумата от 5921,16 лева – главница, дължима по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.03.2013 г., сумата
от 167,88 лева – договорна лихва за периода 28.11.2014 г. до 15.11.2015 г., сумата
от 963,17 лева – наказателна лихва за периода от 28.11.2014 г. - 15.11.2015 г.,
законна лихва от 17.11.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер от 141,04 лева – държавна такса и 596,20 лева – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС. В срока по чл. 414 ГПК ответникът Г.Г. е възразил
срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е
подадена настоящата искова молба.
Не се
спори, а и се установява от приложенията към исковата молба, че на 29.03.2013
г. „Обединена Българска Банка” АД, в качеството му на „кредитор” и Г.Г., в
качеството му на „кредитополучател”, са сключили договор, наименуван „Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение”, по който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя кредит за покриване на потребителски нужди в
размер на 6730 лева, който е следвало да бъде издължен за срок от 94 месечни
вноски в размер на 122,93 лева всяка, включващи главница и лихви и съответната
част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 28.04.2013 г. С
исковата молба ищецът е представил и уведомление, ведно с разписка за приемане
на същото, от което се установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
за което длъжникът е бил надлежно уведомен, чрез редовно връчено му на 05.11.2015
г. уведомление /чрез пълнолетно лице от домашните със задължение да предаде,
съгл. чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК/, преди подаване на заявлението.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установи се
от приложените по делото доказателства, че между страните са били сключени още
два договора за кредит, а именно: Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 11.03.2011 г., по който на ответника е била
предоставена сума за покриване на потребителски нужди в размер на 6570 лева,
както и Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
21.05.2007 г., по силата на който банката отпуснала на ответника кредит за
покриване на потребителски нужди в размер на 6500 лева.
По
делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като ясни, мотивирани и компетентно
изготвени. От основното заключение на експертизата се установява, че по данни
от извлечение на разплащателна сметка IBAN: ***,
на 01.04.2013 г. на основание „усвояване на кредит ***“ /касаещ процесния договор за кредит от 29.03.2013
г./ са усвоени средства в размер на 6730 лева, като размерът на непогасената
част от главницата по кредита към 17.11.2015 г. – датата на образуване на
заповедното производство, е в размер на 5921,16 лева. Вещото лице е посочило,
че размерът на договорната лихва за периода 28.11.2014 г. – 15.11.2015 г.
възлиза на сумата от 167,88 лева, а наказателната лихва за периода 28.11.2014
г. – 15.11.2015 г. е в размер на 963,17 лева. В допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че ответникът има само
една открита разплащателна сметка в банка „ОББ“ АД.
По
делото е представен и заверен препис на Преводно нареждане от 06.03.2008 г. /л.
121/, от което в унисон с твърденията на ответника се установява, че на
06.03.2008 г. – много преди крайният срок за издължаване на дълга по кредита,
отпуснат съгласно договора от 21.05.2007 г., който е на 01.05.2015 г., е
наредил на третото лице „Банка ДСК“ ЕАД да извърши превод от банковата му
сметка, открита при същото: IBAN ***, на сума в размер
на 6106,52 лева, по собствената му банкова сметка *** „ОББ“ АД IBAN: ***, обслужваща плащанията по договора за кредит от
21.05.2007 г., като в платежното нареждане като основание за превода е посочена
следната информация: „ОКОНЧ ПОГАС КТП“.
Същевременно
според твърденията на ищеца постъпилата по разплащателната сметка на ответника
сума в размер на 6106,52 лева не е осчетоводена като предсрочна погасителна
вноска по договора за кредит от 21.05.2007 г., като от тези средства банката е
извършвала ежемесечно удръжки според погасителния план до изчерпването им. За
извършването на тези действия банката се позовава на липсата на писмено
нареждане от страна на ответника за предсрочно погасяване на задълженията по
договора за кредит.
Ищецът
не оспорва, а и се установява от допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че сума в размер на 6106,52 лева е постъпила
на 07.03.2008 г. по разплащателната сметка на ответника, обслужваща плащанията
по договора за кредит от 21.05.2007 г., като вещото лице е посочило, че с
преведената на 07.03.2008 г. сума от 6106,52 лева са погасявани месечните
вноски по потребителски кредит от 21.05.2007 г. На 15.03.2011 г. потребителския
кредит от 2007 г. бил предоговорен с нов потребителски кредит, като усвоеният на
15.03.2011 г. кредит бил в размер на 6570 лева. Вещото лице е посочило, че
ищцовото дружество не е представило заявено от ответника искане за погасяване
на задължение за кредит, като при устното му изслушване в с.з., проведено на
01.06.2017 г., същото заяви пред съда, че такова не е представено нито от
третото лице помагач, нито от ответника. Посочено е, че потребителският кредит,
усвоен на 01.04.2013 г. е послужил за погасяване на задължения по потребителски
кредит от 2011 г.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната
основателност съдът намира следното:
Не е спорно, а и от
събраните по делото доказателства, се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, чийто източници са сключени договори, както следва: договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 21.05.2007 г., по който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит за покриване на потребителски нужди в размер на 6500
лева, който е следвало да бъде издължен в срок от 96 месечни вноски в размер на
117,68 лева всяка, включващи главница и лихви и съответната част от годишната
такса за управление и обслужване, считано от 01.06.2007 г., с краен срок за
издължаване на кредита – 01.05.2015 г.; договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 11.03.2011 г.,
по който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за покриване на
потребителски нужди в размер на 6570 лева, който е следвало да бъде издължен в
срок от 120 месечни вноски в размер на 106,78 лева всяка, включващи главница и
лихви и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано
от 10.04.2011 г., с краен срок за издължаване на кредита – 10.03.2021 г. и договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 29.03.2013 г., по който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит за покриване на потребителски нужди в размер на 6730
лева, който е следвало да бъде издължен в срок от 94 месечни вноски в размер на
122,93 лева всяка, включващи главница и лихви и съответната част от годишната
такса за управление и обслужване, считано от 28.04.2013 г., с краен срок за
издължаване на кредита –28.01.2021 г. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорът има
силата на закон за тези, които са го сключили, поради което по силата на
договорите за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение в правната
сфера на всяка от страните са възникнали редица права и задължения, в това
число и правото на кредитополучателя да погаси предсрочно част или целия
остатък от ползвания кредит /чл. 13 от договора от 21.05.2007 г., чл. 14 от
договора от 11.03.2011 г. и чл. 14 от договора от 29.03.2013 г./, като стори това с писмена молба до банката.
Доколкото
между страните са сключени три договора, всеки с различни параметри, то съдът
намира, че между тях са възникнали три отделни облигационни правоотношения. И в
трите договора е посочено, че кредитите се отпускат за покриване на
потребителски нужди, ето защо съдът намира, че ирелевантна за правния спор е причината довела до
сключване на договорите за кредит. Само за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че преди настъпване на падежа на последната погасителна вноска, а
именно на 01.05.2015 г., по договора за кредит от 21.05.2007 г., на 06.03.2008
г. ищецът е наредил на третото лице „Банка ДСК“ ЕАД да преведе сума в размер на
6106,52 лева по разплащателната му сметка в банка „ОББ“ АД IBAN: ***, обслужваща кредита, като на 07.03.2008 г. по
последната е постъпила сума в размер на 6106,52 лева, но писмено нареждане от
страна на ответника към ищеца за удържане на сумата за предсрочно погасяване на
задълженията му по договора за кредит не е направено – представеното в тази
насока заверено копие на преводно нареждане от 06.03.2008 г., е нареждане към
третото лице „Банка ДСК“ ЕАД, но не и към ищеца. Така извършената от ответника
платежна операция на 06.03.2008 г. е имала за последица единствено захранване
на разплащателната му сметка със сума в размер на 6106,52 лева, поради което
недоказано е твърдението на ответника, че на 07.03.2008 г. е извършил пълно предсрочно
погасяване на задължението си по договора за кредит от 21.05.2007 г. Както се
посочи обаче, ирелевантни за правния спор са причините довели до сключване на
договорите за банков кредит между страните. И в трите договора е записано, че
кредитът се отпуска за „покриване на потребителски нужди“, без конкретно да са
посочени същите, като не е отбелязано и, че се касае за рефинансиране на
предходен сключен между страните кредит, ето защо, както се посочи по-горе,
съдът намира, че се касае за три отделни облигационни правоотношения и
доколкото настоящото производство касае договорът за банков кредит от
29.03.2013 г., то и само той и изпълнението или неизпълнението по него се явява
релевантен за правния спор по настоящото производство.
Установи
се, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 29.03.2013 г., по който ответникът е усвоил средства в
размер на 6730 лева, от основното заключение на вещото лице се установи, че
размерът на непогасената част от главницата по кредита към 17.11.2015 г. –
датата на образуване на заповедното производство, възлиза на 5921,16 лева,
размерът на договорната лихва за периода 28.11.2014 г. – 15.11.2015 г. е 167,88
лева, а наказателната лихва за периода 28.11.2014 г. – 15.11.2015 г. е в размер
на 963,17 лева. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус,
ответникът не ангажира доказателства, които да установяват факта, че процесните
суми са били погасени, ето защо и предявените искове се явяват основателни.
По
отношение на възражението на ответника за липса на представителна власт на
Я.С., подписала договора за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 29.03.2013 г. от името на банката, следва да се посочи, че
съгласно чл. 301 ТЗ, когато от името на търговеца се действа без представителна
власт, се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че договорената по процесния договор сума в размер на 6730 лева е
усвоена от ответника на 01.04.2013 г., т.е. банката не се е противопоставила по
смисъла на чл. 301 ТЗ на сключения между страните договор, поради което съдът
приема, че търговецът е потвърдил действията по сключване на договора, още
повече, че и в уточнението на исковата молба /л. 99/, процесуалният
представител на ищцовото дружество изрично е направил изявление, с което
потвърждава действията на пълномощника, представляващ кредитодателя при
сключване на договора от 29.03.2013 г.
Що се отнася до
предсрочната изискуемост на процесния кредит, съдът намира, че следва да
отбележи следното:
В т. 18 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., изрично е дадено разрешение на така повдигнатия
спор /относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит/. Така даденото разрешение е задължително за прилагането му
от съдилищата, при разрешаване на конкретните хипотези. Според даденото
разрешение, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочна изискуемост, не са съществували преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на посоченото основание. В решението са посочени и
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на
договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения
остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че извлечението от
счетоводните книги на Банката установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на Банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора
предварителна договорка при какви условия договорът за кредит става предсрочно
изискуем, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление да е
достигнало до длъжника. Прави се извод, че предпоставките за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на
волеизявлението от длъжника предхожда по времеподаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение.
В
конкретния случай безспорно се установи, от представеното по делото уведомление
и разписка за приемането му, че същото е редовно връчено на ответника на
05.11.2015 г. /чрез пълнолетно лице от домашните със задължение да предаде,
съгл. чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК/, т.е. връчването предхожда по време
подаването на заявлението. Предвид изложеното, съдът намира, че е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита по сключения между страните договор от
29.03.2013 г., за което длъжникът е бил редовно уведомен на 05.11.2015 г., т.е.
предявените искове са доказани и по основание.
Във
връзка с определяне на размера, съдът кредитира изцяло основното заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което към
датата на извлечението от счетоводните книги на Банката – 16.11.2015 г.,
размерът на дълга възлиза на 7052,21 лева, от които главница в размер на
5921,16 лева, договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 15.11.2015 г. в размер
на 167,88 лева и наказателна лихва за периода 28.11.2014 г. – 15.11.2015 г. в
размер на 963,17 лева.
В
отговора на исковата молба, ответникът е оспорил съдържанието на представения с
исковата молба документ - извлечение от счетоводни книги на банката-кредитор.
Тази справка съставлява изготвен от ищеца документ, който съдържа негови
твърдения относно изгодни за страната факти, поради което те по начало нямат
материална доказателствена сила, и не са налице основания за провеждане относно
тях на производство по чл. 193 от ГПК. Доколкото тази справка е изготвена за
целите на процеса и не представлява вписвания в счетоводни книги (такива има в
банката), тя не се преценява и по реда на чл. 182 от ГПК. Оспорването на тази
справка представлява оспорване на твърденията на ищеца, чиято основателност
обаче относно усвояването на кредита по начин, време и размер е установено,
както от самия договор от 29.03.2013 г., така и от заключението на вещото лице.
Поради което и съдът намира стореното оспорване на съдържанието на извлечението
от счетоводните книги на банката – ищец само като защитна теза на ответника,
неподкрепена с доказателства по делото и в този смисъл намира същото за
неоснователно.
Във
връзка с възражението по отношение на Общите условия към договорите за
потребителски кредит на ищеца, доколкото такива не са представени по делото, а
и ищецът не твърди същите да са източник на правоотношения между страните, то
това възражение не следва да бъде разгледано.
По
отношение на възражението на ответника за нищожност на клаузи от договора,
доколкото същото не е индивидуализирано и не почива на никакви конкретни факти
и обстоятелства, които съдът да подложи на изследване, то същото не следва да
се обсъжда по същество.
С
оглед на всичко изложено и от анализа на така събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявените искове за установяване на
вземанията са основателни. В хода на процеса ищецът проведе пълно и главно
доказване по смисъла на чл. 154 ГПК на всички правопораждащи факти относно
правото му да получи изпълнение от ответника. Установи се, че по силата на
сключения договор за потребителски кредит от 29.03.2013 г., за
кредитополучателя Г.Г. е възникнало задължението за заплащане на уговорените
погасителни вноски. Не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на
тези погасителни вноски в срок, т.е. вземанията съществуват и понастоящем.
Ето
защо, съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да се уважат
изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
съответно искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на:
141,04 лева – платена държавна такса и 150 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза
и 819,13 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното
от третото лице – помагач на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. В случая предвид размера на
претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото производство е
в размер на 682,61 лева. Съдът намира, че делото се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение не
следва да бъде редуциран. По време на процеса са настъпили усложнения –
ответникът е привлякъл трето лице помагач. В разглеждания казус упълномощения от
ищеца адвокат е изготвил искова молба и уточнение към нея, осъществил е
процесуално представителство на доверителя си в девет открити съдебни
заседания. Самото дело е приключило в рамките на девет съдебни заседания, а чл.
7, ал. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда, че при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева.
Поради тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
С оглед гореизложеното, дължимите разноски за исковия
процес възлизат на сумата от общо 1110,17
лева, които ще се възложат в тежест на ответника.
Съгласно т. 12 на
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за тях.
Ето защо, следва да се осъди ответникът да заплати и разноските в заповедното
производство в общ размер от 737,24 лева,
от които 141,04 лева – платена държавна такса и 596,20 лева – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.И.Г., ЕГН:
********** с адрес: *** ДЪЛЖИ на
„Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5, представлявано
от С.П.В.– ***и Р.И.Т. – ***, сумата от 5921,16
лева /пет хиляди деветстотин двадесет и един лева и шестнадесет стотинки/ –
представляваща неплатена главница, дължима по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, сключен на 29.03.2013 г., сумата от 167,88 лева /сто шестдесет и седем лева
и осемдесет и осем стотинки/ – договорна
лихва за периода от 28.11.2014 г. до 15.11.2015 г.; сумата от 963,17 лева /деветстотин шестдесет и
три лева и седемнадесет стотинки/ – наказателна
лихва за периода от 28.11.2014 г. до 15.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.11.2015
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 8562 от
18.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по частно
гр. д. № 15195/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. с.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5,
представлявано от С.П.В.– ***и Р.И.Т. – ***, сумата от общо 737,24 лева /седемстотин тридесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки/ – разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 15195/2015 г. на Районен съд - Пловдив, ХХ граждански състав и
сумата от общо 1110,17 лева /хиляда
сто и десет лева и седемнадесет стотинки/ – разноски за настоящото
производство.
Решението е постановено
при участието на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, ул. Московска № 19, представлявано от ***Д.Н.Н.и В.М.С., като трето лице - помагач на ответника Г.И.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС