Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 4.7.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12961
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна Д.П.Д. твърди, че на 28.07.2020 г.,
около 8:50 часа, при управление на мотоциклет „Хонда“
с рег. № ***** в гр. София, на кръстовището на бул. „България“ с ул. „Флора“ е
бил блъснат от л. а. „Фолксваген с рег. № *****, управляван от Т.Н.. В
нарушение на правилата за движение тя не е пропуснала мотоциклетиста и е
предприела завой наляво, причинявайки пътнотранспортно произшествие. В резултат
на инцидента ищецът получил счупване на външен малеолус
на дясна подбедрица и полифрагментна
фрактура на талуса, както и счупване на гръбначен
стълб в поясна област – фрактура на Л1. Проведено било
оперативно лечение и на ищеца била поставена гипсова мобилизация. Ищецът
следвало да носи лумбален колан и да спазва строг постелен режим. Нуждаел се е от помощ на трето лице за
посрещане на обикновени битови потребности. Впоследствие ищецът започнал да се
придвижва, използвайки помощни средства. Твърди се ищецът да е бил насилствено
ограничен в социалната сфера и семейната ангажираност. Станал напрегнат,
тревожен, неспокоен. Твърди се изживеният стрес и душевни страдания да
продължават да го съпътстват до края на живота му. За лечението ищецът сторил
разходи в общ размер 7142,58 лв. Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ е била застрахована при
ответника, ищцовата страна е предявила на 19.08.2020
г. претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието, но
такова не й било изплатено. При тези обстоятелства ищецът предявява иск за
изплащане на обезщетение от 80 000 лв. за неимуществени вреди и 7142,58 лв.
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума
Ответникът
„Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД оспорва предявения иск. Твърди,
че процесният инцидент бил причинен по вина на ищеца.
Ударът настъпил в опасната зона за автомобила и бил непредотвратим. На свой ред
пострадалият имал обективна възможност да възприеме автомобила и да предотврати
настъпването на ПТП. В нарушение на чл. 20 ЗДвП ищецът се движел с несъобразена
скорост по отношение на предотвратимо препятствие. В участъкът се извършвал и
ремонт, което допълнително изисквало преминаване през кръстовището с повишено
внимание. Бланково се сочи, че мотоциклетът бил технически неизправен, без да
се конкретизира в какво се е състояла неизправността. Евентуално твърди съпричиняване поради нарушаване правилото на чл. 20, ал. 2,
изр. първо ЗДвП. Намира за завишен размера на предявения иск, като следва да се
отчете принос на увреденото лице. Не оспорва наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ с водача на автомобила.
В съдебно заседание
ищецът, чрез адв. Ш., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез юрк. Петкова, оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото не се
спори, а и от Констативен протокол № К-340/28.07.2020 г. на Отдел „Пътна
полиция“ СДВР се установява, че на 28.07.2020 г. в гр. София, на бул.
„България“, в района на кръстовището с ул. „Флора“ е настъпило ПТП между
мотоциклет „Хонда“ с рег. № *****, управляван от
ищеца Д.Д. и л.а. „Фолксваген“ с рег. № *****,
управляван от Т.Н.. По делото са приети и Протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум.
С постановление от
25.05.2021 г. по пр. пр. № 26336/2020 г. на СРП на основание чл. 343, ал. 2 НК
по искане на пострадалия Д.Д. е прекратено
наказателното досъдебно производство № 11215/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр.
чл. 343, ал. 1, пр. 3-то НК.
За установяване на
механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
Т.В.Н.. Свидетелката сочи, че е участвала в ПТП през юли 2020 г. Към 8:50 ч. се
движела по бул. „България“, в участък с ремонт и преустроено движение в
лентата, която е в посока от Околовръстното към центъра. Едното платно било за
колите, идващи от Околовръстно шосе в посока центъра, и две от платната – в
посока от центъра към Околовръстно шосе. При кръстовището с ул. „Флора“
свидетелката спряла, включила ляв мигач, една кола й направила път да мине.
Свидетелката погледнала надясно в посока към колите, идващи от центъра, не
видяла нищо и започвайки да се изнася, за да завие наляво чула клаксон и в
следващия момент мотор се ударил в предницата на колата – в преден ляв фар.
Моторът идвал от Околовръстното към центъра на града. Свидетелката не може да
посочи скорост на движение на мотоциклета, видяла го в момента на удара.
Посочва, че нямало препятствия, които да ограничават видимостта й. След
сблъсъка видяла ищеца да лежи на земята, казал й, че го боли много кръста.
Свидетелката му дала вода и не помни какво се случило след това, чакали
линейка. Свидетелката уточнява, че е имало разделители на пътното платно. На
мястото на завоя имало знак стоп и знак „задължително надясно“. Задръстването
било голямо, почти до околовръстното. Мотористът се движел отляво на колите, но
свидетелката не може да конкретизира колко близо.
По делото е приета
Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. А.П.А.. Експертът посочва следния най-вероятен механизъм на
ПТП: на 28.07.2020 г. около 08:50 часа в гр. София по ул. ’’Флора” в посока от
ул. "Златните мостове" към бул. ’’България” се е движил л.а
„Фолксваген” с peг. № *****, управляван от Т.В.Н..
Когато автомобилът достигнал кръстовището с бул. „България“ спрял пред пътен
знак Б2-Стоп и знак Г2-движение само надясно след знака. Времето било слънчево,
с добра видимост и суха асфалтова настилка. Експертът разяснява, че бул. „България“ е с две самостоятелни еднопосочни
платна за движение за всяка посока, с по 3 пътни ленти по 3,5 м всяка. По време
на произшествието на платното за движение към „Околовръстен път“ са извършвани
ремонтни дейности и е било затворено за движение. Поради тази причина платното,
което е за движение в посока от „Околовръстен път“ към бул. „Т.Каблешков“ и центъра на София било с временна организация
на движението, като най-дясната пътна лента била за движение в посока към
центъра, а средната и най-лявата са за движение от центъра към „Околовръстен
път“. Двете срещуположни движения били разделени и обезопасени чрез
ограничителни табели С4, бил поставен и пътен знак Т2-„,Движение само надясно
след знака“ за процесния л.а. „Фолксваген Т-рок“.
След като спрял преди
кръстовището за да огледа движението по бул. „България“, въпреки наличието на
знака Г2, водачът на автомобила Н. решила да извърши ляв завой и подала ляв
пътепоказател. Водачът на неизвестен л.а. Мерцедес, приближаващ се отляво е
спрял и е подал знак да завие наляво. Тя потеглила и спряла пред този автомобил
в лентата за движение в посока към бул. Т.Каблешков,
за да се огледа надясно. След като се е убедила, че от дясно по двете пътни ленти
за движение към „Околовръстен път“ няма наблизо автомобили е потеглила за да
завърши левия си завой. В същото време в лентата за движение към центъра на
София вляво от движещите се и спрените в колона автомобили се е движил,
изпреварвайки ги, мотоциклет „Хонда ВВ125“ с peг. № *****, управляван от Д.П.Д., със скорост около 38
км/ч. Експертът посочва, че тъй като водачът на автомобила при потеглянето си
или не се е огледал внимателно наляво или не е имал видимост към мотоциклета,
който се е появил неочаквано за него, а мотоциклетистът не е имал възможност да
спре преди мястото на удара, е настъпил удар между двете МПС. Ударът настъпил
между предната лява част на автомобила в зоната около левия фар при скорост
около 9 км/ч и предната дясна част на мотоциклета движещ се скорост около 38
км/ч. След удара мотоциклетът продължил напред и бил отклонен наляво като
паднал върху асфалта и след плъзгане около 2 м. със задиране на асфалта се е
спрял. По късно бил изправен и преместен в зоната на междинната ивица между
двете платна. Според вещото лице при удара мотоциклетистът най-вероятно е
прелетял над предния капак на автомобила и е паднал върху платното за движение
в лентите за посока към „Околовръстен път“. Автомобилът вероятно също е спрян и
преместен в мястото, където е намерен при съставяне на протокола за оглед.
Според вещото лице причина
за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията
на водача на л.а. „Фолксваген Т-рок“, който предприел забранен ляв завой и при
пресичане на първата пътна лента не е бил достатъчно внимателен. Действията на
мотоциклетиста, движещ се в една и съща лента, вляво от движещи се и спрени в
колона автомобили, изпреварвайки ги, е невидим за водача на автомобила. Същият
е създал неочаквана и непредвидима опасност за водача на автомобила, който
най-вероятно при второто си потегляне не се е огледал наляво, защото му е даден
път от спрения л.а. Мерцедес и спрените зад него други автомобили. При
потеглянето на автомобила опасността се очаква отдясно от движещи се в
следващите 2 ленти МПС в посока към „Околовръстния път“. Коридорът на движещите
се в лента за движение към центъра на София автомобили е 2 м, при широчина на
лентата 3,50 м до прекъснатата разделителна линия страничното разстояние е само
75 см . Като се отчете, че върху ограничителните табели С4 са поставени пътни
знаци Г2, който е с минимален диаметър 450 мм = 45 см , свободното пространство
за движение на мотоциклета В = 0,75-0,22 = 0,53 м, което е по- малко от широчината на мотоциклетиста и на
мотоциклета. Поради това, мотоциклетът вероятно се е движил в лентата за
насрещното движение. Причините, довели до инцидента, според вещото лице А., са
от субективен характер и за двамата водачи. И двамата са имали ограничена
взаимна видимост един спрямо друг от спрени в колона автомобила. Не са се
движили със скорост над разрешената 70 км/ч. При скоростта, с която се е движил
мотоциклета 38 км/ч, водачът му не е имал възможност да спре и не е могъл да
предотврати удара. Според вещото лице най-вероятно мотоциклетистът не е виждал
спрения пред л.а. Мерцедес л.а. Фолксваген, преди да потегли, освен ако
предната му част не е била вляво от л.а. Мерцедес. Когато л.а. „Фолксваген
Т-рок“ е потеглил за да завърши левия си завой, мотоциклетът Хонда е бил на отстояние около 17
м преди мястото на удара. Мотоциклетистът е имал възможност да види или
потеглящият л.а. „Фолксваген Т-рок“ или непосредствено на сантиметри след
потеглянето му. Опасната зона за спиране на мотоциклет Хонда
при скорост 38 км/ч е 22,5 м. Автомобилът е потеглил от скорост нула и се е
ускорявал, като скоростта му се е променяла постоянно, затова за него не се
изчислява опасна зона за спиране.
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля И.Н.К., брат на ищеца. Свидетелят сочи, че след
инцидента и болничното лечение ищецът не можел да става. За него се грижела
приятелката му, с която ищецът живеел и с която имали дете. Ищецът бил на
легло, нуждаел се от това някой да го подкрепя. След първия месец започнал да
се движи с помощта на патерици, но след 1-2 метра се изморявал. Свидетелят
помагал на ищеца да се къпе и да се придвижва до тоалетната. Постепенно след
края на втория месец ищецът започнал да се придвижва самостоятелно, но бързо се
уморявал. Ищецът останал в дома си около 3-4 месеца, след това започнал да ходи
на физиотерапия, свидетелят го карал. Ищецът споделил на свидетеля за
атрофиране на мускулите и необходимостта от раздвижване. Свидетелят сочи, че
след инцидента ищецът станал сприхав, вече не карал мотор. Трудно го убеждават
да шофира. Предстои му операция за вадене на имплантите.
По делото е приета
Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Експертът
посочва, че в резултат на процесния инцидент ищецът
получил следните телесни увреждания: фрактури в дисталната
трета на дясната подбедрица, засягащи латералния
(външен) малеол на фибулата
(малкия пищял) и задния малеол (т.нар. заден
триъгълник на Фолкман) на тибията
(голям пищял), фрактура на талуса (горна скрчна кост), както и фрактура на първи лумбален
(поясен) прешлен на гръбначния стълб. Фрактурите в
областта на глезена и тази на талуса довели в
съвкупност до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник“ за период по-голям от 30 дни
от получаването на травмата, фрактурата на първи лумбален
прешлен е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак
„трайно затруднение в движенията на снагата“ за период по-голям от 30 дни от
датата на настъпване на травмата. Вещото лице заключава, че така посочените
фрактури са в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент. Извършена била в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София оперативна
интервенция - открита репозиция на фрактурите и остеосинтеза с плаки и винтове,
за която е представена съответната епикриза от
лечебното заведение, както и постоперативни рентгенографии.
Според д-р К. като се има предвид, че процесното ПТП
е било реализирано през топъл годишен сезон (28.07.2020г.), може да се твърди,
че ищецът е бил с поставена предпазна екипировка. Липсата на такава и
управлението на мотоциклета с летни дрехи би довело до възникването на
множество охлузни наранявания по кожната повърхност в
резултат на контакта й с терена. Данни за такива увреди на кожата и меките
тъкани не се откриват никъде в медицинската документация по делото. От друга
страна, според експерта, наличието на предпазни средства не би оказало влияние
на получените от ищеца фрактури в областта на дясната глезенна
става и ходило, както и тази на първи лумбален
прешлен, тъй като се касае за друг тип механизъм на реализиране на увредите. В
случая, от значение е скоростта на движение на двете превозни средства и
най-вече тази на мотоциклета и начинът на падане на тялото върху терена. Най-вероятната
причина за възникването на фрактурата на прешлена е падането по гръб на ищеца
върху терена след прескачането над предния капак на лекия автомобил и
приземяването му. Ищецът споделил пред експерта, че в следоперативния период е
бил почти два месеца с гипсова имобилизация на десния
долен крайник и носил тораколумбален корсет за
фрактурата на първи поясен прешлен един месец след
настъпване на травмата. Провеждал кинезитерапия и
лечебна физкултура в рамките на два месеца след отстраняване на гипса. На 10.10.2020 г. била извършена повторна оперативна интервенция
за отстраняване на супрасиндесмалния винт в областта
на дясната глезенна става. По данни на пострадалия претърпените
в резултат на процесното ПТП от дата 28.07.2020г.
травматични увреждания не са довели до промяна в трудовата активност и
професионалната заетост на ищеца - и преди и след инцидента той продължил да се
занимава с логистика в частна фирма.
При проведения на от
проведения на 02.11.2021г. клиничен преглед д-р К. констатира, че ищецът реализира
самостоятелна походка, без помощни средства и без накуцване, самостоятелно
изправяне на увредения десен долен крайник без необходимост от опора. Клякането
е ограничено до 90◦. По предно-медиалната повърхност в средна трета на
дясната подбедрица се наблюдава звездовиден цикатрикс с неправилна форма и размери, получен в резултат
на инцидента. В областта на дясната глезенна става и
по дорзалната повърхност на ходилото се откриват
следните белези от стари оперативни цикатрикси: от
медиално два броя с дължини, съответно 1см и 8см; от латерално три броя с
дължини - 5,5см, 5см и 1см. Всичките са зараснали
първично, на нивото на околната кожна повърхност с лека хиперпигментация
и без данни за възпалителни промени. Няма видими данни за хипотрофия
на мускулите на дясната подбедрица и ходило.
Активните движения в дясната глезенна става и
ходилото са умерено болезнени и значително ограничени по обем спрямо нормата. Липсват
клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни
смущения в дисталните отдели на десния долен крайник
на ищеца. Налице е пълна консолидация на фрактурите, както и остеосинтезните средства, които все още не са отстранени.
Налице са рентгенови данни за пълна консолидация на описаните по-горе фрактури
с възстановяване на всички анатомични параметри на глезена и горната скочна кост. Експертът посочва, че се наблюдават и
рентгеновите критерии за развитие на посттравматична артроза
на глезенната става, изразяващи се в стеснение на
ставното пространство основно от медиално и образуване на остеофити
в областта на медиалния (тибиалния) малеол. Настъпването и прогресирането на това усложнение е
причина за представените по-горе субективни и обективни оплаквания от страна на
ищеца: болка, скованост, оток и ограничение в обема на движенията на дясната глезенна става и ходилото.
В съдебно заседание
експертът допълва, че оперативното лечение на ищеца е преминало успешно,
процесът на костно зарастване е завършил, но с оглед вида на травмата
усложненията и артрозата няма как да бъдат избегнати,
като темповете на развитие на този етап не могат да се прогнозират. Вещото лице
определя белезите като не прекалено видими, не са сериозни и тежки.
По
делото са представени фактури и касови бонове за разходи за лечение: на 08.08.2020 г., 900 лв. – избор на екип за оперативно лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 06.08.2020 г., медицински изделия на обща стойност
5262,00 лв. с дата на фактура на лечебното заведение 06.08.2020 г., 239 лв. за
диск с дата 05.08.2020 г.медицински транспорт на стойност 160,00 лв. на
14.08.2020 г., 200 лв. на 07.08.2020 г., медикаменти – 220,40 лв., лекарства на
стойност 31,45 лв. с дата 05.08.2020 г., 40,69 лв. – 10.08.2020 г.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Фолксваген“ с рег. № ***** към 28.07.2020 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел
риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
Съдът
намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установява
управление на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ***** от страна на водача Т.Н. в
нарушение на правилата за движение: извършване на маневра ляв завой на
кръстовище със знак Г2 – движение само надясно след знака. Регулацията на
движението чрез този пътен знак се установява от протокола за оглед и
фотоалбума. Наред с това предприетата маневра е в нарушение и на правилото на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като и самата водачка дава показания, че непосредствено
преди маневрата е погледнала надясно, след което е навлязла в кръстовището,
пропускайки да се увери, че няма да създаде опасност за движението за идващите
превозни средства от лявата й страна.
Събраните
писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза установяват пряката
причинно-следствена връзка между пътния инцидент и претърпените от ищцата
увреждания, имащи характер на средна телесна повреда: фрактура на тибия и фибула, на талус и на първи лумбален прешлен
на гръбначен стълб.
Съдът
намира за частично основателно възражението за съпричиняване.
Не се установява ищецът да е управлявал технически неизправен мотоциклет. Съдът
кредитира изводът на вещото лице К., че ползването на предпазна каска в случая
не е от значение за причинените фрактури. По отношение на предпазното облекло съдът
намира, че за разлика от правилото на чл. 137е ЗДвП, законът не задължава
мотоциклетистите за ползване на определен тип облекло, поради което не може да
се счете, че от страна на ищеца е налице противоправно
поведение. Допълнително съдът взема предвид и изводите на вещото лице, че
защитно облекло е било използвано от ищеца, предвид липсата на констатации за
причинени охлузвания по тялото на ищеца.
При
съобразяване на изводите на автотехническата
експертиза съдът намира за основателно възражението ищецът да е съпричинил вредоносния резултат като е предприел шофиране в
насрещна пътна лента при регулация на движението, ограничаваща навлизането в
насрещното движение – чл. 7, ал. 5, както и нарушение на правилото на чл. чл. 15,
ал. 1 ЗДвП, изискващо движение в дясна пътна лента. Наред с това съдът отчита,
че водачът на мотоциклетът е дължал да избере скорост, съобразена с
интензивността на движението и видимостта към намиращото се в дясно кръстовище
– чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП. В случая видимостта е била сериозно
ограничена поради колоната от автомобили, спрели преди кръстовището. Съдът
споделя изводите на вещото лице, че спрелите автомобили са били индикация за
водача на мотоциклета, че е възможно извършване на маневра от участник в
движението, навлизащ по бул. „България“ от кръстовището с ул. „Флора“. Така движението
със скорост от 38 км/ч е поставило мотоциклетиста в невъзможност своевременно
да забележи лекия автомобил „Фолксваген“, респ. да предотврати настъпването на
произшествието.
Съдът
намира, че при съпоставяне на приноса на всеки от водачите за настъпване на процесния инцидент преобладаващ е този на водача на лекия автомобил,
избрал да направи забранена маневра завой наляво. Същевременно обаче водачът на
мотоциклета е извършил серия от нарушения и се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на процесния инцидент. Съдът
отчита, че въпреки нарушението на правилата за движение от страна на
автомобилиста, при спазване на правилата за движение от страна на
мотоциклетиста ударът би бил изцяло предотвратим. Ето защо определя 40% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане, както и за сторените разходи, необходими за лечението на пострадалия.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания
от произшествието до постъпване в лечебното заведение. Ищецът е претърпял оперативна
интервенция непосредствено след инцидента и повторна такава на 10.10.2020 г. за премахване на супрасиндесмален
вин в областта на дясна глезенна
става. Първите два месеца ищецът е бил имобилизиран
чрез гипсова имобилизация, нуждаел се от помощта на
трето лице за придвижване и поддържане на хигиената. След този период до 4-тия
месец е ползвал помощни средства. Необходимо е било провеждане на кинезитерапия и лечебна физкултура. Съдът отчита, че макар
фрактурите да са изцяло консолидирани, здравето на ищеца не е напълно
възстановено. Наблюдава се значително ограничен по обем движения на глезенна става и ходило, които продължават да са болезнени.
При ищеца е започнала развитие на посттравматична артроза,
ходът на която не може да се прогнозира, но която води до усещането за болка и
скованост при движение.
Същевременно
съдът отчита, че увреждането не е довело до дългосрочна промяна в трудовата
ангажираност на ищеца, не се установява и констатираните изнервеност,
страх, изолация в социалните контакти да са налични към настоящия момент.
Установява се промяна, свързана с невъзможността ищецът да продължи да се
занимава с планинско бягане както преди инцидента, страх от шофиране на
мотоциклет.
Съдът
отчита и икономическата обстановка в страната, като към датата на процесния инцидент минималната работна заплата е била в
размер на 650 лв.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от
60000 лв. е справедливо, а по отношение на претенцията за
имуществени вреди искът в размер на 7142,58 лв. е доказан. При съобразяване на
определения процент съпричиняване искът се явява
основателен за сумата от 36000 лв., а за претендираните
имуществени вреди – за сумата от 4 285,55 лв. По отношение на така
определените главници ответникът дължи заплащане и на законна лихва считано от
20.11.2020 г. - изтичане на 3-месечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне по
претенцията за извънсъдебно заплащане на обезщетение.
По отговорността за разноски:
С определение от 29.01.2021 г. ищецът е частично освободен от заплащане на
държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски съобразно уважената част от иска в общ размер 460 лв.
Ответникът
следва да заплати на адв. Я.Д.Д.
от САК възнаграждение съобразно уважената част
от иска по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
– в размер на 1 446,36 лв.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 332,10 лв., в това число депозити за вещи лица, такси за съдебни
удостоверения и юрисконсултско възнаграждение. Депозитът
за свидетелката не е изплатен и подлежи на връщане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 1 111,42 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“, ЕИК *****да заплати на Д.П.Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД вреди от ПТП, настъпило на 28.07.2020 г. в резултат
на виновно противоправно поведение на водача на л.а.
“Фолксваген” с рег. № *****, чиято гражданска отговорност към датата на
събитието е била застрахована от ответното дружество, както следва:
- сумата 36 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 80000 лв.;
-
сумата
4 285,55 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на главницата като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 7142,58 лв., както и
-
сумата
от 460 лева – държавна такса
и разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото, дължими на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „А.“,
ЕИК *****да заплати на адв. Я.Д.Д. от САК на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1 446,36 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“, ЕИК *****да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 111,42 лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Д.П.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „А.“, ЕИК *****сумата от 332,10 лв. – разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ: