Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 1969 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба
на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес: ***, р-н
„Подуяне“, ж.к. „**********ул.„**********, представлявано от П.Д.Б., чрез адв. Д.П.от САК, със служебен адрес: гр. София, р-н
„Триадица“, бул. „********с която са
предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни и
осъдителен иск срещу „А.2.“ ООД, ЕИК ********, А.С.А., ЕГН ********** и „Л.П.“
ЕООД, ЕИК********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане
съдът да признае за установено, че „А.2.“ ООД като кредитополучател, А.С.А. и „Л.П.“
ЕООД/н/, последните двама като солидарни длъжници с
кредитополучателя по Договор за кредит № **69/10.11.20** година, сключен с „Б.Д.“
ЕАД, обезпечен с договорна ипотека учредена с Нотариален акт № 11, том II, рег.
№ 11170, дело № 182/20**г. по описа на нотариус В.М., с район на действие –
СРС, рег. № 074 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София под акт №136,
с вх. рег.№ 59965 от 19.11.20**г., том XXII, дело № 45161/20**г. и последващо
подписани между същите страни анекси към договора № 1 от 06.03.2015г., № 2 от
24.11.2015г. и № 3 от 01.04.2016г., дължат
на „Д.А.А.“ ЕООД, сумата от 111 749.39 лева – цедирано вземане за непогасена главница по договора за
кредит и анексите към него, ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението /08.03.2018 година/ до окончателното плащане на
вземането; 4 690.80 лева – просрочена договорна възнаградителна
лихва дължима за периода от 25.04.2017 година до 22.02.2018 година и 2 884.71
лева – лихва за забава върху просрочената главница, дължима за периода от
25.04.2017 година до 22.02.2018 година, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК ч.гр.д. № 15879/2018 г. на СРС, 59
състав.
Ищецът предявява осъдителен
иск по чл.430 ТЗ, вр. с чл.92 ЗЗД за договорна
наказателна лихва за сумата от 3 379.55 лева, изчислена за периода 25.02.2017
година до 22.02.2018 година /съгласно уточнение с молба от 10.03.2020 година –
л.254/ и представляваща разликата между договорна лихва за забава в издадената
заповед за незабавно изпълнение, която е в размер на 2 884.71 лева и формирания
размер с исковата молба от 6 264.26 лева за периода 25.02.2017 година до
22.02.2018 година. Ищецът претендира и разноски сторени в заповедното в общ
размер на 9 549.60 лева и в исковото производство.
В исковата молба се излага,
че ищецът подал въз основа на нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека № 11, том II, рег. № 11170, дело № 182/20**г. по описа на нотариус В.М.,
с район на действие – СРС, рег. № 074 на НК, вписан в Служба по вписванията -
гр. София под акт №136, с вх. рег.№ 59965 от 19.11.20**г., том XXII, дело №
45161/20**г. /наричан за краткост нотариалния акт/ заявление по чл. 417, т. 6 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на заповедното
производство, в резултат на което СРС, 59 състав, издал заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ от 05.04.2018 година и
изпълнителен лист от същата дата по образуваното ч.гр.д. № 15879/2018 година, с
която осъдил ответниците да му заплатят солидарно сумата от 111 794.39 лева –
незаплатена главница по договор за кредит № **69/10.11.20** година и анексите
към него, обезпечен с договорна ипотека, ведно със законна лихва от 08.03.2018
година до изплащане на вземането; 4 690.80 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 25.04.2017 година до 22.02.2018 година; 2 884.71 лева –
лихва за забава за периода от 25.05.2017 година до 22.02.2018 година и 9 549.60
лева – разноски по заповедното производство.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист ищецът образувал и.д. № 20187900400512 по описа на ЧСИ Р.М.с
рег. №790 на КЧСИ, а длъжниците, след надлежно
уведомяване от съдебния изпълнител за издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, подали възражения по чл. 4** ГПК. Ищецът поддържа, че има
правен интерес от предявяване на исковете на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК и в изпълнение на Разпореждане № 458631
на СРС, 59 състав по ч.гр.д. № 15879/2018 година.
В исковата молба се твърди,
че на 26.02.20** г. е сключен договор за банков кредит № **69/10.11.20**г.
между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството й на кредитор и „А.2.“ ООД, като
кредитополучател и А.С.А. и „Л.П.“ ЕООД, като солидарни длъжници
с кредитополучателя. Предмет на финансирането по кредита са средства в размер
до 330 000 лева, но не повече от 80% от размера на одобрените инвестиционни
разходи за покупка на машини и съоръжения, предоставени под формата на
инвестиционен кредит.
За обезпечаване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит е учредена ипотека върху три
недвижими имоти, описани в исковата молба, собственост на съдлъжника
„Л.П.“ ЕООД, обективирани в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 11, том II, рег. № 11170, дело № 182/20**г.
по описа на нотариус В.М., с район на действие – СРС, рег. № 074 на НК, вписан
в Служба по вписванията - гр. София под акт №136, с вх. рег.№ 59965 от 19.11.20**г.,
том XXII, дело № 45161/20**г. Ищецът сочи, именно въз основа на този нотариален
акт по реда на чл. 417 ГПК са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист в негова полза.
Договорът за кредит бил
изменен с три последващи анекса между страните - №1
от 06.03.2015г.; № 2 от 24.11.2015г. и № 3 от 01.04.2016г. Ищецът „Д.А.А.“ ЕООД твърди, че крайният срок за изпълнение на
задълженията по договора е определен на 25.05.2019 г., като всяка вноска е
определена с отделен падеж – на 25-то число от съответния месец, съгласно
погасителен план към последния анекс № 3 от 01.04.2016 г. Излага, че последното
плащане по договора за кредит е от 28.04.2017г., което покрива вноската по
погасителния план с падеж 25.04.2017г. След тази дата настъпва забава по
отношение на последващите непогасени вноски от
25.05.2017г.
Счита, че кредитът е
предсрочно изискуем на основание чл. 22, буква „б" от договора, поради
настъпила забава, като дължими към датата на подаване на заявлението, респ. на
настоящата искова молба, са всички вноски по погасителния план от 25.05.2017г.,
които са 29 от по 3 800 лева и една от 1 594 лева или общо сумата по претендираната главница е от 111 794.39 лева.
Ищецът излага, че по силата
на сключения между него и „Б.Д.“ ЕАД договор за продажба на вземане от
22.08.2017 година, с рег.№ 18017 на нотариус Ц.Г., рег. № 594 на НК /договора
за цесия/ е настъпила промяна на кредитора, което установява активната му
легитимация в настоящото производство.
Поддържа, че на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД с договора за цесия от 22.08.2017
година „Б.Д.“ ЕАД - цедент прехвърля на ищцовото дружество - цесионер
всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това число
всички свои права, вкл. правото на обявяване на предсрочна изискуемост
произтичащи от договора за кредит № **69/10.11.20** година. За осъщественото
прехвърляне на вземания и в потвърждение на сключения договор за цесия банката
- цедент издала на цесионера - ищец писмено
потвърждение.
Ищецът твърди, че на
04.10.2017 година посредством нотариално връчени покани чрез нотариус Ц.Г. с
рег. № 594 на НК на А.А. в лично качество /с рег.
№18990/ и като законен представител на ответните дружества „А.2.“ ООД /с рег. №
18989/ и „Л.П.“ ЕООД /с рег. № 18982/, ответниците-длъжници
са уведомени надлежно от банката - цеден за прехвърлянето на вземанията по
договора за кредит.
Ищецът „Д.А.А.“ ЕООД счита, че от 04.10.2017 година, датата на връчване на уведомленията на
ответниците – длъжници, договорът за цесия е породил
действие спрямо тях и същевременно от тази дата той е единствен легитимен
кредитор, на когото следва да бъдат изпълнявани задълженията, първоначално
произтекли от договора за кредит. За да запази всички обезпечения по договора
за кредит, дружеството ищец осъществило всички необходими последващи
вписвания на договора за цесия, в това число в имотния регистър към Агенция по вписванията на осн.
чл.171 ЗЗД, за което е налице отбелязване върху договора за цесия с №
58388/05.09.2017 година.
Сочи, че последното частично
плащане на вноски по договора за кредит, които били просрочени още към стария
кредитор било извършено на 28.04.2017 година. След тази дата ответниците -
кредитополучател и солидарни длъжници не са
изпълнявали задълженията си за плащане на дължимите парични суми, вкл. на ищеца
след извършване на цесията и придобиване от него качеството кредитор на ответниците „А.2.“ ООД, А.А. и „Л.П.“
ЕООД.
Ищецът твърди, че към
момента му се дължат неизплатените вноски в общ размер на 111 794.39 лева –
главница, ведно със законна, договорна и
наказателна лихви, заедно с всички разноските към момента на
изпълнението. Тези обстоятелства се съдържали и в издаденото от банката
удостоверение изх. № 01-20-07081/03.11.2017 година.
Поради неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми по процесния
договор за кредит, посочени и в нотариалния акт, с който е учредена договорна
ипотека, с нотариални покани от ищеца „Д.А.А.“ ЕООД
изпратени чрез нотариусЦ.Г.до „А.2.“ ООД /с рег. №
22402/, А.А. /с рег. № 22406/ и „Л.П.“ ЕООД /с рег. №
22404/ и връчени им на 20.10.2017 година, на осн. чл.
22, буква „б“ от договора за кредит, цесионерът - ищец обявил предсрочната
изискуемост на задълженията на ответниците по договора за кредит и нотариалния
акт, като длъжниците са поканени в 3 дневен срок от
връчване на поканите /т.е. до 23.10.2017г./ да изпълнят задълженията си, в т.ч.
дължими главници, законни, договорни и наказателни лихви и други разноски към
момента на изпълнението на кредитора - ищец „Д.А.А.“
ЕООД.
Поради липсата на плащане
ищецът „Д.А.А.“ ЕООД бил принуден да потърси защита
на правата и интересите си за уреждане на отношенията по изплащане на дължимите
суми по съдебен ред. В тази връзка, по реда на по чл. 417, т.6 ГПК, било
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 15879/2018г. по описа на СРС, 59
състав, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, осъждайки солидарно ответниците и признавайки за дължими всички претендирани от „Д.А.А.“ ЕООД
суми.
В исковата молба се твърди,
че с писмо /уведомление/ от 23.10.2017 година достигнало до „Д.А.А.“ ЕООД, ответниците са признали
размера на дълга по договора за кредит, обезпечен с договорна ипотека и по
всички цедирани му от банката вземания, респ.
вземането му към 22.08.2017 година по основание и размер.
Ищецът поддържа, че
дължимите и изискуеми суми към датата на подаване на заявлението по чл. 417,
т.6 ГПК са: 1.) 111 794.39 лева – главница по договора за кредит и анексите към
него, обезпечен с договорна ипотека; 2.) 4 690.80 лева - възнаградителна
лихва за периода от 25.04.2017 година до 22.02.2018 година, формирана на осн. чл. 9.3. и чл. 9.4 от договора /непроменяни с
анексите/, при олихвяване на кредита на 25-то число. Пояснено е, че само до
изтичане на гратисния период се олихвява сумата
представляваща използваната и непогасена част от кредита, а доколкото претендирания период от 25.04.2017 година до 22.02.2018
година е извън гратисния, се олихвява цялата дължима
сума по главница в размер на 111 794.39 лева - обявена за предсрочно изискуема,
при прилагане на уговорения с договора и нотариалния акт размер на лихвеният
процент на възнаградителната лихва 5 % плюс месечния
СОФИБОР; 3.) 6 264,26 лева – договорна лихва за забава за периода от 25.05.2017
година /когато е падежа по погасителен план на първата неплатена вноска по
договора за кредит/ до 22.02.2018 година, дължима на осн.чл.
21, буква „в" от договора за кредит и при съобразяване на чл.3.2 от анекс
№ 2/24.11.2015 година за предсрочна изискуемост на кредита. Размерът й се образувал
от договорната лихва по чл. 9.1. от договора за кредит плюс наказателна
надбавка от 7 процентни пункта върху главницата с включена договорна лихва за
същия период от 25.05.2017 година до 22.02.2018 година.
Ответниците „А.2.“ ООД и А.А.
с идентични по съдържание отговори оспорват допустимостта и основателността на
предявените искове. Спорят производството да се разглежда по реда на глава
Тридесет и втора от ГПК, тъй като договорът за цесия не представлявал търговска
сделка, а с него се прехвърля вземане по такава. Оспорват съществуването на
претендираните от ищеца вземания и твърдят, че не ги дължат. Излагат, че не са
налице доказателства за настъпила предсрочна изискуемост към 25.04.2017 година.
Поддържат, че с плащанията по договора за кредит са погасявани суми, който не
се дължат, или банката неправилно погасявала суми в поредност,
различна от договорената по т.**.2 от договора за кредит, вкл. недопустимо са
правени погасявания на обезщетение за забавено плащане преди дължимите суми за
главница. Излага се, че тримата ответници са страна
по общо 7 договора за кредит с банката, като постъпвалите по тези договори
плащания са неправилно разнасяни от банката за погасяване не суми по нейно
усмотрение. Оспорва се верността на представеното от ищеца писмо -удостоверение
от „Б.Д.“ ЕАД за удостоверяване размера на вземането. Ответниците
поддържат, че удостоверението не е подписано от представляващите банката лица.
Приложеното писмо не установявало и вземанията за възнаградителна
и санкционна лихва към 08.03.2018 г., а към 22.08.2017 г. Оспорва се, че
писмото от 23.20.2017 година е подписано от негов пълномощник, респ. оспорва с
него да са признати вземанията на ищеца към 22.08.2017 година. Ответниците оспорват договорът за цесия да е вписан в Агенцията
по вписванията.
Правят искане съдът да
остави иска без разглеждане като недопустим, алтернативно да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендират разноски в исковото производство.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника, поддържа
исковата молба.
Ответниците „А.2.“ ООД и А.А.
са депозирали отговори на допълнителната искова молба, с които поддържат
направените с първоначалните си отговорите възражения и твърдения.
Ответникът „Л.П.“ ЕООД не
депозира отговор на исковата и допълнителната искова молба.
По делото като трето
лице-помагач на страната на ищеца е конституирана „Б.Д.” ЕАД, ЕИК********.
Банката
изразява доводи за основателност на предявените искове и иска от съда същите да
бъдат уважени.
По делото са конституирани
трети лица-помагачи на страната на ответниците: 1.) „Д.П.П.“
ООД, ЕИК ********; 2.) „А.Д.А.“ ООД, ЕИК ********3.) „А.2.Р.“ ООД, ЕИК********;
4.) „Д.П.“ ООД, ЕИК ********и Р.Г.К., ЕГН **********. Тези трети лица не вземат
становище по основателността на предявените искове и събраните по делото
доказателства.
Към делото е приложено
ч.гр.д. №15879/2018 година по описа на СРС, 59 състав, образувано по подадено
от „Д.А.А.“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.03.2018 г., против солидарните длъжници „А.2.“ ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.А.
за парични вземания по договор за кредит № **69/10.11.20** г., ведно със всички
анекси и споразумения към него, което вземане съгласно заявлението произтича от
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том II, per. № 11170 дело № 182/20** година, по описа на нотариус В.М.,
вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per.
№ 59465 от 19.11.20**г., под акт № 136, том XXI, дело № 45161/15 г., с който
кредитът е обезпечен.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съдът намира, че производството по предявените искове срещу
ответника „Л.П.“ ЕООД / в несъстоятелност/ /обявено в несъстоятелност с
решение № 109 от 06.11.2020 година ОС
Видин по т.д.№ 29/2018 година/ следва да бъде отделено в друго производство до
приключване на производството по подадената въззивна жалба срещу постановеното
решение № 44 от 04.12.2018 година на ОС Видин по т.д№ 29/2018 година, с което е
обявена неплатежоспособността на
дружеството и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 2780/13.12.2019 година на
САС по т.д. № 1386/2019 година, решението № 44 от 04.12.2018 година на ОС -Видин
е отменено и е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ.При извършена служебна справка
се установи, че пред ВКС, ІІ ТО, е образувано т.д.№ 497/2020 година, което не е приключило.
Ищецът е предявил вземането
си, предмет на настоящото дело в производството по несъстоятелност и същото е
прието от синдика като с определение № 30 от 27.09.2019 година на ОС-Видин е
одобрен списъка на приетите вземания на кредиторите на „Л.п.“ ЕООД, публикуван
от временния синдик К.И. в ТР със заявление 20190211000831. В тази хипотеза, по
аргумент от чл.637, ал.2 ТЗ производството по отношение на този ответник следва
да бъде прекратено, тъй като вземането на кредитора е прието. Доколкото
решението по чл.630 ТЗ относно откриване
на производство по несъстоятелност на длъжника не е стабилизирано, е налице интерес
от запазване висящността на образуваното търговско
дело, тъй като до този момент правната възможност на кредитора да получи
удовлетворяване чрез предвидените в производството по несъстоятелност способи е
несигурна, ако решението за откриването на производство по несъстоятелност бъде отменено.
Поради изложеното, следва да се отдели
производството по исковете срещу „Л.П.“ ЕООД /н/, с оглед стабилизиране на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.Разпоредбата на
чл.637, ал.5 ТЗ не намира приложение , когато вземането обезпечено с ипотека
или залог, дадени от трети лица, е предмет на заварен иск по чл.422 ГПК и е
прието по чл.693 ТЗ в производството по несъстоятелност. /определение №
463/07.08.2015 година по т.д.№ 1207/2015г, ІІ ТО, ВКС/
По
исковете срещу ответниците „А.2.“ ООД и А.С.А..
По делото е представен
договор за кредит № **69/10.11.20** година /наричан за краткост договора/, сключен
между „Б.Д.” ЕАД в качеството на кредитор, ответника „А.2.“ ООД, в качеството
на кредитополучател, ответниците А.А. и „Л.П.“ ЕООД -в качеството на съдлъжници
на кредитополучателя и „Д.П.П.“ ООД, „А.Д.А.“ ООД, „А.2.
РЕКЛАМА“ ООД, „Д.П.“ ООД, Р.Г.К. /трети лица-помагачи на страната на
ответниците/, в качеството на съдлъжници на
кредитополучателя. Съгласно чл. 1 от договора „Б.Д.” ЕАД предоставя на
кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до 300 000 лева, но не повече
от 80 % от размера на одобрените инвестиционни разходи за покупка на машини и
съоръжения. Кредитът е предоставен с 6-месечен срок на усвояване до 10.05.2015
година, при краен срок за погасяване 25.10.2019 година, който се издължава по
погасителен план. С договореното в чл. 9.1. кредитополучателят се задължава да
заплаща на кредитора годишна лихва в размер на 5.361 % процентни пункта,
формирана от едномесечен СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на 5 %
процентни пункта. Към датата на сключване на договора едномесечният СОФИБОР е
0.361 % процента. Промяната на СОФИБОР е задължителна за страните до
окончателното издължаване на кредита. В случай на отпадане на едномесечния
СОФИБОР като лихвообразуващ фактор е уговорено, че
страните ще договорят друга съпоставима и пазарно определена лихва. Посочено е,
че олихвяването се извършва ежемесечно на 25-то число. Съгласно чл. 12 от
договора, при неплащане на част от кредита /вноски по главницата и/или лихвите/
в уговорените срокове, кредиторът прилага санкциите по т. 21 от договора. В чл.
**.2. от договора е предвидено при погашения по кредита да се погасява първо
начислената към датата на плащането лихва и дължими такси, а остатъкът се
отнася за погасяване на главницата. Съгласно чл. 26 от договора съдлъжниците отговарят с цялото си имущество солидарно с кредотополучателя за неизпълнението на неговите задължения
по договора за кредит. В чл. 17 и сл. от договора са предвидени обезпеченията по кредита, между които договорна ипотека на
три недвижими имота, собственост на съдлъжника „Л.П.“
ЕООД.
Представени са три анекса,
подписани и от съдлъжниците, сключени за изменение на
клаузи от договора за кредит № **69/10.11.20** година, касаещи размера на
дължимата годишна лихва, условията при предсрочно погасяване на кредита; броя и
размера на погасителните вноски; размера на наказателната надбавка и
предоставените по договора обезпечения. С анекс № 3/01.04.2016 година договорения
погасителен план е от 42 равни месечни вноски, всяка в размер на 3 800 лева,
дължима 25-то число, и една последна изравнителна вноска в размер на 1 594.39
лева, като се запазва крайния срок за погасяване на всички дължими суми по
договора – 25.10.2019 година. Договорено е, че годишната лихва съгласно чл.
9.1. от договора не може да бъде по-ниска от 3,5% проценти пункта, а таксата за управление е
определена в размер на 0.65 % върху договорения размер на кредита.
За обезпечаване на
задълженията по договора е учредена договорна ипотека върху описани в
нотариален акт № 11/19.11.20** г., том II, рег. № 111170, дело № 182/20**
година на нотариус В.М. недвижими имоти, собственост на съдлъжника
„Л.П.“ ЕООД. В нотариалния акт е посочено, че ипотеката ще обезпечава
вземанията на кредитора по договор за кредит № **69/10.11.20** г. и бъдещи
анекси към него /л.36/.
Видно от представения
договор за продажба на вземане от 22.08.2017 година/ наричан за краткост
договора за цесия/ „Б.Д.“ ЕАД прехвърля на ищеца „Д.А.А.“
ЕООД всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това
число всички свои права по изрично посочените договори, включително правото за
обявяване на предсрочна изискуемост на всяко едно от вземанията, предмет на
цесията спрямо длъжници, между които са и ответниците
по делото. В раздел І, т. „Д“ от договора, като негов предмет е посочено
вземане на цедента срещу длъжниците /ответници/ по договор за кредит № **69/10.11.20** г., ведно
с всички последващи анекси и споразумения към него,
което вземане към 21.08.2017 г. възлиза на 115 623.54 лева, в това число за
главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по договора. Посочено е че
вземането е обезпечено, съгласно Приложение № 1 – неразделна част от договора.
В приложението е записано, че вземането е обезпечено с гореописания нотариален
акт № 11/20** година за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
/л.52 гръб - л.54/. Върху договора за цесия е направено отбелязване от Служба
по вписванията – гр. София с вх.рег. № 58377/05.09.2017 година, Акт 77, том
XXVII за вписването му по заявление вх.№ 58377/05.09.2017 година към
нотариалния акт за учредената договорна ипотека.
Във връзка със сключения
договор за прехвърляне на вземания, е представено писмено потвърждение за
прехвърляне на вземанията, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Договор за
продажба на вземане от 22.08.2017г., подписано от изпълнителните директори на „Б.Д.“
ЕАД.
На ответниците по делото са
изпратени нотариални покани, с които цедентът „Б.Д.“
ЕАД уведомява длъжниците за прехвърлянето на
вземанията с договора от 22.08.2017 г. на цесионера „Д.А.А.“ ЕООД, включително и вземанията по договора за кредит № **69/10.11.20**
г. и анексите към него № 1/06.03.2015 година, № 2/24.11.2015 година и №
3/01.04.2016 година, на обща стойност от 115 623.54 лева, в това число дължима
главница от 111 794.39 лева, договорна и санкционираща лихва в общ размер на 2
756.65 лева, дължима за периода от 25.05.2017 година до 21.08.2017 година и
заемни такси в общ размер на 1 072.50 лева. Нотариалните покани, имащи характер
на уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД са получени от „А.2.“ ООД
/л.72/, „Л.П.“ ЕООД /л.82/ и А.А. /л.89/ на
04.10.2017 г., тъй като видно от нотариалното удостоверяване и представените
разписки за връчване поканите са връчени на посочената дата лично на А.С.А.,
като законен представител на „А.2.“ ООД /л.72/ и „Л.П.“ ЕООД, и в лично
качество.
С нотариални покани от ищеца
в качеството му на цесионер, изпратени до ответниците
–кредитополучател /рег. №22402, л.101 / и съдлъжници
/рег. №22404-л.109 и рег. № 22406 –л.117/ на нотариусЦ.Г.с
рег. № 592 на НК, ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията на
ответниците по договора за кредит. Длъжниците са
поканени в 3-дневен срок, считано от връчването на поканите да изпълнят
задълженията си, в т.ч. дължимите главница, законови, договорни и наказателни
лихви, както и всички други разноски към момента на изпълнение към кредитора „Д.А.А.“ ЕООД.
Ищецът представя изпратено
до него уведомление, подписано от името на ответниците, с вписана дата
23.10.2017 г., с което ищецът е уведомен, че длъжниците
- ответници желаят да заплатят задълженията си
посочени във връчени им на 20.10.2017 г. нотариалните покани, включително и по процесния договор за кредит, поради което са започнали
процедура за получаване на кредит, с който да погасят тези задължения.
Направено е искане за получаване на информация относно актуалния размер на
задълженията. По делото липсват данни за получаване на уведомлението от ищеца,
но предвид обстоятелството, че ищецът представя това доказателство, съдът
приема, че уведомлението е достигнало до своя адресат.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което като неоспорено от страните съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че общият
размер на усвоената главницата по процесния договор
за кредит е в размер на 226 094.39 лева, а неплатената и изискуема главница по
договор за кредит № **69/10.11.20** година и анексите към него е изчислена в
размер на 111 794.39 лева /представляваща усвоена, но незаплатена сума по
договора за кредит/. Вещото лице посочва на кои дати е имало усвояване на суми
по главницата и в какъв размер, както и на коя дата е последното частично
плащане за погасяване на главницата. Изложило е, че съгласно условията по
договора главниците и лихвите се удържат служебно от разплащателната сметка на
клиента, без да е необходимо изрично нареждане какво да се погаси, както и че
банката следва договорената поредност на погасяване
/л.389/.
Вещото лице е изчислило, че неплатената и изискуема договорна възнаградителна лихва по договора за кредит и анексите към
него за периода от 25.04.2017 г. до 22.02.2018 година е в размер на 4 690.80
лева, договорната санкционираща лихва за периода от датата на забавата/ падежа
на първата непогасена вноска/ 25.05.2017г. до 22.02.2018г. е 6 264.26 лева. Вещото лице уточнява, че
договорната санкционираща лихва за периода от 25.05.2017 г. до 22.02.2018
година в размер на 6 264.26 лева е изчислена при наказателна надбавка от 7
пункта върху главницата /съгласно анекс № 2 от 24.11.2015г./ с вкл. договорна
лихва за същия период, като представя изчисленията и в табличен вид /л.390/.
При така установеното съдът взе предвид следното от правна
страна:
Предмет на доказване по
делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от Договор за кредит **69/10.11.20**
година и анексите към него, обезпечено с договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт № 11, том II, per. № 11170 дело №
182/20** г., по описа на нотариус В.М., вписан в Служба по вписванията - гр.
София с вх. per. № 59465 от 19.11.20**г., под акт № 136, том XXI, дело № 45161/15 г., в
който са възпроизведени и съществените условия по кредита.
При наличие на издадена
заповед по чл. 417 ГПК, депозирани в срок възражения и предявен своевременно
иск по чл. 422 ГПК, по което не се спори по делото, исковете са допустими.
Възражението на ответниците по чл. 376 ГПК е оставено без уважение по подробно
изложени от съда съображения в определение от 27.02.2020 година /л.246/.
Предявяването на иска по чл.
422 ГПК цели стабилизиране на правните последици на заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК и по-специално на изпълнителната ѝ сила и на издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, когато с оглед естеството на документа, въз
основа на който е издадена, тя се ползва с привилегията на незабавно изпълнение
в хипотезите на чл. 417, т. 1-8 ГПК. С предявяването му кредиторът осуетява и
обезсилването на издадената в негова полза заповед за изпълнение, на основание
чл. 415, ал. 2 ГПК, като последица от процесуалното му бездействие да установи
със сила на пресъдено нещо обективираното
в нея вземане.
Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението по чл. 417 ГПК. Предмет на конкретното исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридическия факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В
случая се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15879/2018г. на СРС, 59 състав
съвпадат, като за разликата между договорната лихва за забава в издадената
заповед за незабавно изпълнение, която е в размер на 2 884.71 лева и формираният
размер с исковата молба от 6 264.26 лева за периода 25.05.2017 г. – 22.02.2018
г. е предявен осъдителен иск за сумата 3 379.55 лева, изчислена за периода
25.02.2017 година до 22.02.2018 година.
В
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, за
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал.1 ГПК
може да се предяви осъдителен иск в това производство /така ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4/2013г. от 18.06.20** год., ВКС, ОСГТК/.
Установителните искове са основателни.
При установеното наличие на
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, въз основа на който третото
лице помагач на страната на ищеца „Б.Д." ЕАД е отпуснала на заемателя - „А.2.“ ООД парична сума за определената в
договора цел и при уговорените условия и срок, а заемателят
се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне на падежа, в
тежест на ищеца е да докаже валидното възникване на правоотношението по
договора за кредит, солидарното задължаване по него на ответниците,
предоставянето на сумата, усвояването на кредита от заемателя-кредитополучател,
сключването на валиден договор за прехвърляне на парично вземане, уведомяване
на длъжниците за прехвърлянето и размера на
претенцията си, настъпването на предсрочна изискуемост на задължението за
връщане на кредита, размера на задълженията за главница, договорна възнаградителна и наказателна лихва, включително
предпоставките, уговорени в договора за промяна на годишния лихвен процент.
В тежест на ответниците е да
установят правоизключващите и правопогасяващите
си възражения - че банката е погасявала отделните пера по кредита в ред
различен от уговорения, както и че направените плащания по процесния
договор са отнасяни в погашение на задължения по други договори между банката и
ответниците, както и че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.
От събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност се установи, че в нотариален акт за учредена
договорна ипотека № 11, том II, рег. № 11170 дело № 182/20** г., по описа на
нотариус В.М., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 59465 от 19.11.20**г., под акт № 136, том XXI, дело № 45161/15 г. са
възпроизведени основните уговорки на договор за банков кредит № **69/10.11.20**
г. Нотариалният акт и подписаният преди това договор за кредит са сключени
между „Б.Д.“ ЕАД – кредитодател и „А.2.“ ООД –
кредитополучател /ответник/, както и съдлъжниците: А.2.Р.“
ООД /трето лице-помагачи на страната на ответниците/,
„Д.П.“ ООД /трето лице-помагачи на страната на ответниците/,
„Д.П.П.“ ООД /трето лице-помагачи на страната на ответниците/, „А.Д.А.“ ООД /трето лице-помагачи на страната
на ответниците/, „Л.П.“ ЕООД /ответник/, Р.Г.К.
/трето лице-помагачи на страната на ответниците/ и А.С.А.
/ответник/.
Солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане,
като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл.
121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от
изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. Доколкото солидарна отговорност "по
принцип" не съществува, възниква необходимост съдът да изясни конкретното
договорно основание по чл. 121 ЗЗД /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 213 от 6.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК/.
Предвид
това, че в договора за кредит и в нотариалния акт изрично е посочено, че
солидарните длъжници отговарят за всички задължения
на кредитополучателя по кредита, като всички последващи
анекси към договора са подписвани от кредитополучателя и всички солидарни длъжници, съдът намира, че по процесния
договор за кредит ответниците „Л.П.“ ЕООД и А.С.А.
имат качеството на поръчители, които съгласно чл. **1 ЗЗД са задължени
солидарно с главния длъжник, като „Л.П.“ ЕООД е и ипотекарен
длъжник. Основният критерий дали са налице квалификационните признаци на
поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД е дали
солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява
свой дълг /така Решение № 24 от 03.04.2013 г. по търг. д. № 998/2011 г. на
Върховен касационен съд/. В случая по делото не се спори, че ответниците са приели да гарантират изпълнението на задължението
на „А.2.“ ООД-кредитополучател.
Предвид изложеното, съдът
счита че между страните по делото е налице валидно сключен договор за кредит,
както и че е възникнала валидно учредена договорна солидарност между съдлъжниците по договора за кредит.
С неоспореното заключение на
вещото лице по ССчЕ, по делото се установи, че по
договора за кредит са усвоени общо 226 094.39 лева. С усвояването на кредита е
възникнало задължение за кредитополучателя и солидарните длъжници
да заплатят главницата и уговорената възнаградителна
лихва в уговорения срок, който е определен на 25.10.2019 г. От заключението по ССчЕ се установи още, че банката служебно е извършвала
погасяванията от разплащателната сметка на кредитополучателя, като е спазвала
уговорения между страните с чл. **, ал. 2 от договора ред за погасяване, поради
което е неоснователно възражението на ответниците „А.2.“
ООД и А.А., че банката е извършвала погасявания в ред
различен от договорения. Не се установиха и твърденията на тези ответници, че плащания с посочено основание погасяване на
задължения по процесния кредит са отнасяни в
погашение на задължения по други кредити.
Съгласно чл. 99 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
От събраните по делото
писмени доказателства се установи, че на 22.08.2017 година е сключен договор за
цесия между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството на цедент и
ищеца, в качеството на цесионер, по силата на който
банката е прехвърлила на „Д.А.А.“ ЕООД всички свои
вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това число всички свои
права, включително правото за обявяване на предсрочна изискуемост, произтичащи
включително от договор за кредит № **69/10.11.20** г. Между страните по
правоотношението договорът е породил своето действие със сключването му
Ответниците са надлежно уведомени за цесията от цедента „Б.Д.“ ЕАД на 04.10.2017 г., посредством нотариални
покани.
От заключението на вещото
лице се установява, че последното частично плащане по договора за кредит е на
28.04.2017 година и погасява вноска с падеж 25.04.2017 година, при непогасена
главница към тази дата в размер на 111 794.39 лева. Това е породило потестативното право на кредитора - цесионер,
упражнено с нотариални покани от „Д.А.А.“ ЕООД,
изпратени до „А.2.“ ООД /рег. № 22402 на нотариусЦ.Г./, и А.С.А. /рег.№ 22406 на нотариусЦ.Г./
и връчени им на 20.10.2017г., да обяви предсрочната изискуемост на задълженията
на ответниците по договора за кредит и нотариалния акт, като длъжниците са поканени да изпълнят задълженията си, в т.ч.
дължимите главница, законови, договорни и наказателни лихви, както и всички
други разноски към момента на изпълнение към кредитора „Д.А.А.“
ЕООД, като им е даден 3- дневен срок, считано от връчването на поканите, респ.
до 23.10.2017г., която предхожда по време датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /08.03.2018г./.
Ищецът се позовава именно на
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит,
предвидена в чл.22, буква ал.2, б. от договора. Съгласно цитираната клауза
кредиторът има правото да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно
изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви или
главници.
Предсрочната изискуемост е
изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при
кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от
кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне
до знанието на длъжника.
Според т.18 от ТР № 4/18.06.20** г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника. В настоящото производство не се спори получаването от солидарно задължените ответници на нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията, обстоятелство което се установява от доказателствата по делото.
Във връзка с приетото от съда, че ответниците „Л.П.“ ЕООД и А.С.А. имат качеството
поръчители, съдът взе предвид постановената в производство по стария чл. 290 ГПК практиката на ВКС с Решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по
т. д. № 584/2008 г., II г. о., ТК, както и Решение № 130/27.10.2009 г. по т. д.
№ 139/2009 г., ТК, I Т.О. на ВКС, с които е прието, че уговорената с договор за
кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта
на неплащане на една или няколко вноски с настъпил падеж, а с упражняване
правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, от който
момент тече 6-месечният срок по чл. **7, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва
да предяви иск срещу длъжника - поръчител за главното задължение. За начало на
срока по чл.**7, ал.1 ЗЗД съставът на съда приема датата 24.10.2017 г. / първия ден след изтичане на дадения 3 дневен срок
за изпълнение, изчислен от датата на получаване на поканата от длъжниците на 20.10.2017г./. Заявлението пред заповедния
съд е депозирано на 08.03.2018 година, т.е. в рамките на преклузивен
срок за запазване отговорността на поръчителите.
Неоснователно е възражението
на ответниците, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем от банката,
доколкото със сключването на договора за цесия, цедента
– „Б.Д.“ ЕАД изрично е делегирал на цесионера – ищец правото да обяви
предсрочна изискуемост на задълженията на длъжниците
по договора за кредит.
Видно от заключението на ССчЕ не е налице изпълнение на дължимата главница, възнаградителна и санкционна лихви, които за исковия период
са в следните посочените от вещото лице размери: 111 794.39 лева – непогасена
главница към 25.05.2017 година /падеж на първа непогасена вноска/; 4690.80 лева
- договорна лихва за периода от датата на последното плащане 25.04.2017г. до
22.02.2018г. и 6 264.26 лева - санкционна лихва за периода от 25.05.2017 г. до
22.02.2018 г.
Поради горното съдът намира,
че в полза на ищеца – цесионер съществува вземане за
остатъка от непогасената главница в размер на 111 794.39 лева, възнаградителна лихва в размер на 4690.80 лева за претендирания период от датата на последното плащане
25.04.2017г. до 22.02.2018г. /договора за цесия/ и 2 884.71 лева - лихва за забава, дължима при предсрочна
изискуемост на кредита на осн. чл. 21, буква „В"
от договора за кредит за периода 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г., съгласно
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
По осъдителния иск
Предявен е за сумата 3 379.55
лева, изчислена за периода 25.02.2017г. – 22.02.2018г., като разликата между
договорната наказателна лихва за забава в издадената заповед за незабавно
изпълнение, която е в размер на 2 884.71
лева и формирания размер с исковата молба от 6 264.26 лева за периода
25.05.2017 г. – 22.02.2018 г. Обезщетението за този период не е било предмет на
заповедното производство, обуславящо правния интерес от осъдителния иск. При
наличие на установената забава и съгласно заключението по изготвената ССчЕ, искът за санкциониращата лихва е основателен за
посочения размер и период- съвпадащ с периода от заповедта за изпълнение.
Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно,
съгласно поетото от тях задължение в процесния
договор.
По разноските:
В тежест на ответниците
следва да се възложат направените от ищеца в хода на заповедното производство –
чгр.д.№ 15879/2018 година , СРС, 59 състав – 9 549.60
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение и настоящото производство
разноски – 6 987.40 лв.- за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит
за ССчЕ, съгласно списък по чл.80 ГПК/л.405/
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
Признава
за установено
по предявените обективно и субективно кумулативно съединени установителни
искове от „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес: ***, р-н
„Подуяне“, ж.к. „**********ул.„**********, представлявано от П.Д.Б., чрез адв.Д.П., със съдебен адрес:***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „А.2.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** и
А.С.А., ЕГН **********,***, че ответниците дължат солидарно на „Д.А.А.“
ЕООД цедирано
вземане от „Б.Д.“ ЕАД по договор за кредит № **69/10.11.20** г., чиито основни
условия са инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
11, том II, рег. № 11170, дело № 182/20**г. по описа на нотариус В.М., с район
на действие – СРС, рег. № 074 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София
под акт №136, с вх. рег.№ 59965 от 19.11.20**г., том XXII, дело № 45161/20**г.,
и анексите към него, за следните суми: сумата
от 111 794.39 лева –
представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху сумата за
период от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.03.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от
4 690.80 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.04.2017 г. до
22.02.2018 г. и сумата от 2 884.71 лева
– договорна наказателна лихва за забава за периода 25.05.2017 г. до
22.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 15879/2018 г. на СРС, 59 състав.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** и А.С.А.,
ЕГН **********,*** , да заплатят
солидарно
на „Д.А.А.“ ЕООД ЕИК *******с адрес: ***, р-н „Подуяне“,
ж.к. „**********ул.„**********, представлявано от П.Д.Б. на основание чл.430 ТЗ,
вр. с чл.92 ЗЗД сумата
от 3 379.55 лева
- договорна наказателна /санкционна/ лихва за забава за периода за периода 25.05.2017г.
– 22.02.2018г.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК
********, А.А., ЕГН ********** да заплатят на „Д.А.А.“ ЕООД ЕИК *******с адрес: ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „**********ул.„**********,
представлявано от П.Д.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 987.40 лв.
– разноски в настоящото производство и сумата 9 549.60 лева - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 15879/2018 г. на СРС, 59 състав.
ОТДЕЛЯ
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ срещу
ответника „Л.П.“ ЕООД / в
несъстоятелност/ , с ЕИК******** за образуване на друго производство, с оглед изложените мотиви.
Да
се изготви препис от исковата молба и всички документи по делото, вкл. и на
ч.гр.дело № 15879/2018 година на СРС, 59 състав и да се докладва за образуване на ново дело.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********.
Решението е постановено при участието на
следните трети лица помагачи на страната на ответниците 1.) „Д.П.П.“ ООД, ЕИК ********; 2.) „А.Д.А.“ ООД, ЕИК ********3.) „А.2.Р.“
ООД, ЕИК********; 4.) „Д.П.“ ООД, ЕИК ********и Р.Г.К., ЕГН **********.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.