РЕШЕНИЕ
№ 666
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502387 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Я. Т. Б., с постоянен адрес гр. П.,
ул. ***, ЕГН **********, чрез назначения му особен представител по делото адв.
С.А., против Решение №261717 от 11.06.2021г., постановено по гр.д. №13527/2019г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е признато за
установено, че дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Панчо Владигеровв” №21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет.2, сумата от 10543,22 лв.- просрочена главница по договор за
отпускане на потребителски паричен кредит №***г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за цесия от 24.03.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.03.2019г.
до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед №3638 от
02.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4473 по
описа на ПРС за 2019г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на
решението в посочената му част, като се иска отмяната му.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
1
гр.София, бул. „Панчо Владигеровв” №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, чрез
пълномощника му по делото юрк. Н.В., с който се иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и
чл.9 от ЗПК за установяване на дължимост на вземане за главница по договор за
потребителски кредит, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК.
От фактическа страна от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 18.09.2012г., между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД,
от една страна, като кредитор, и ответника Я. Т. Б., от друга страна, като
кредитополучател, е сключен договор за отпускане на потребителски паричен
кредит №***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
кредит в размер на 11178,72 лв., от които чиста стойност на кредита- 10000 лв.,
такси/комисионни- 350 лв. и застрахователна премия- 828,72 лв., които
последният се е задължил да върне, заедно с дължимата лихва, на 72 месечни
вноски по 261,35 лв. съгласно приложен към договора погасителен план. В
договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент- 19%, посочен е
годишният процент на разходите- 22,32%, а общата дължима сума от потребителя
е 18817,20 лв. От фактическа страна по делото не се спори между страните, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита. Съгласно чл.5,
ал.1 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит на
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД при получаване на потребителски паричен
кредит потребителят има право да сключи или да упълномощи дружеството да
сключи от негово име и за негова сметка застраховка, която да гарантира
изплащането на вноските, а съгласно ал.3 от същата клауза цялата застрахователна
премия следва да се заплати авансово. От представения по делото сертификат,
издаден от „Кардиф животозастраховане“- клон България и „Кардиф общо
2
застраховане“-клон България, е видно, че по повод сключения от ответника
договор за потребителски кредит между него и застрахователите е била сключена
застраховка „Кредитна протекция плюс“ с покрити рискове „смърт“, „трайно
намалена или загубена работоспособност над 70%“, „временна
неработоспособност“ и „нежелана безработица в резултат на уволнение“ с
ползващо се лице „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД.
Видно от представените по делото договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 24.03.2014г., сключени между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, като цедент, и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, като
цесионер, и Приложение №1 към него, вземанията на „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД спрямо ответника Я. Т. Б., произтичащи от договор за кредит
№*** са били прехвърлени на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД. По делото е
представено пълномощно, с което законният представител на цедента
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД да уведомява от името на дружеството съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците по вземанията, които са били
прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
24.03.2014г. По делото е приложено уведомление до ответника за извършено
прехвърляне на вземане, изхождащо от цедента „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, чрез цесионера „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, с които
му се съобщава за прехвърлянето на вземанията по процесния договор за
потребителски кредит. От приложените обратни разписки е видно, че същото не
е било връчено на адресата, тъй като той не е бил открит на адресите, посочени
в договора за кредит. Посоченото уведомление е било връчено заедно с исковата
молба и приложенията й на назначения при условията на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответника. Доколкото длъжникът не е бил открит на
посочения от него адрес, то така извършеното връчване на особения представител
следва да се приеме, че представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник
/в този смисъл- цитираното по- горе Решение №198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д.
№193/2018г., І т.о./, поради което възраженията на особения му представител в
отговора на исковата молба, че длъжникът не е бил уведомен за цесията са
неоснователни. Тъй като действията по съобщаването на цесията на длъжника не
са от личен и незаместим характер, то няма пречка предишният кредитор да
упълномощи и друго лице, вкл. цесионера, да ги извърши от негово име.
С отговора на исковата молба от страна на особения представител на
ответника са направени възражения за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, както и за недействителност на същия на основанията по
Закона за потребителския кредит. В тази връзка са изложени доводи, че
потребителят не бил уведомен как се формират стойностите на посочените в
3
договора годишен лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума,
дължима от потребителя, което водело до нищожност на целия договор съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.5 от ЗЗП и съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК. Твърди се и че
погасителният план към договора бил написан с изключително дребен и нечетим
шрифт. Тези възражения са основателни. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК в редакцията й към датата на сключване на договора договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение №1 начин, а съгласно т.11 следва да включва и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. В случая в процесния договор е налице
посочване на размера на годишния процент на разходите по кредита, но в
противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не са посочени взетите
предвид допускания при изчисляването му. Отделно от това погасителният план
към договора е написан с изключително дребен и нечетим шрифт, който според
заключението на приетата съдебно- техническа експертиза е 7рt, като според
настоящия състав на съда това обстоятелство е в противоречие с изискването на
чл.11 от ЗПК за изготвяне на договора на разбираем език и на практика следва
да се приравни на липса на погасителен план. Съгласно разпоредбата на чл.22 от
ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нея разпоредби, сред
които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът
не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищцовото дружество
може да претендира от ответника връщане само на предоставената главница по
кредита, но не и лихви, такси, комисионни или други суми, дължими на
кредитора съгласно договора за кредит. Според настоящия състав на съда в случая
„чистата стойност на кредита“ по смисъла на чл.23 от ЗПК, получен от ответника
Я. Т. Б., възлиза на 10828,72 лв., формирана като сбор от реално получената от
него сума в размер на 10000 лв. и заплатената съгласно условията на договора за
кредит застрахователна премия по сключената от него застраховка „Кредитна
протекция плюс“ която е в размер на 828,72 лв. В чистата стойност, подлежаща
на връщане от потребителя, не следва да се включва сумата от 350 лв.-
такси/комисионни, дължими на кредитора, които са включени в общата сума на
4
кредита. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор за кредит са били
заплатени общо 2895,06 лв., отразени в системата на цедента „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД, като последното плащане е от 14.09.2013г. От
постъпилия по делото отговор от „Кардиф животозастраховане“- клон България и
„Кардиф общо застраховане“-клон България /л.99 от първоинстанционното дело/ се
установява, че по предявена от ответника Я. Т. Б. застрахователна претенция по
договор за „Кредитна протекция плюс“ във връзка с настъпило застрахователно
събитие „нежелана безработица“ е било извършено плащане на третото ползващо
се лице „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД в размер на шест месечни вноски
по 261,35 лв. Първоинстанционният съд е приел, че така заплатените от
застрахователя суми не са включени в общата сума на плащанията до 14.09.2013г.
в размер на 2895,06 лв., установени от съдебно- счетоводната експертиза, поради
което същите следва да се отнесат към месечните вноски с падежни дати в
периода октомври 2013г.- март 2014г. По така изложените съображения с
необжалваната част на решението съдът е отхвърлил частично предявените искове
за установяване на главница и възнаградителна лихва. Доколкото ищцовата страна
не е обжалвала решението в посочената му част, а видно от подадения отговор
на въззивната жалба изразява съгласие с изводите на съда, то съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК въззивната инстанция няма основание за
преразглеждането им, поради което следва да се приеме, че получените от
застрахователя плащания в общ размер от 1568,10 лв. са извън установената от
вещото лице като заплатена сума по договора в размер на 2895,06 лв. Предвид
горното общата заплатена сума по договора за погасяване па задълженията на
кредитополучателя възлиза на 4463,16 лв. Предвид горното следва да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на
6365,56 лв., представляващи разликата между чистата стойност на кредита в
размер на 10828,72 лв. и получената от кредитора сума в размер на 4463,16 лв.,
до който размер исковата претенция е основателна и следва да се уважи.
Действително в настоящото производство ищецът основава претенцията си за
връщане на предоставената главница на сключения договор за кредит, но с оглед
изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за
присъждане на сумата и при направен в хода на делото извод за
недействителност на същия. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди
отношенията между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен
от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор, тъй като
въпросът за недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда
именно в производството по такъв иск. В противен случай самостоятелното
5
съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като същата
възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да
намерят приложение.
По така изложените съображения в частта му, с която е признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 6365,56 лв.-
главница по кредита, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В
останалата му обжалвана част, с която е признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество главница за разликата над 6365,56 лв. до уважения
размер от 10543,22 лв., обжалваното решение следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови отхвърляне на претенцията в посочената й част, тъй
като предвид недействителността на договора за кредит и разпоредбата на чл.23
от ЗПК ответникът не дължи на ищеца други суми, освен чистата стойност на
кредита.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на
дружеството- жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите. По
заповедното производство в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на
225,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а по
първоинстанционното производство е направил разноски за държавна такса в
размер на 225,45 лв., за особен представител на ответника в размер на 432,96 лв.
и за експертиза в размер на 120 лв. и следва да му се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Общият размер на направените от ищцовата
страна разноски и дължимото юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
първоинстанционното производство възлизат на 1203, 86 лв., от които съразмерно
на уважената част от претенциите следва да се присъдят 684,39 лв., поради което
в частта му, с която са били присъдени разноски над 684,39 лв. до 1227,70 лв.
обжалваното решение следва да бъде отменено. По въззивното производство
ищецът е направил разноски за особен представител на ответника в размер на
432,96 лв. и следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., като от посочената сума съобразно обжалваемия интерес по делото и
уважената част от претенциите следва да му се присъдят 321,77 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261717 от 11.06.2021г., постановено по гр.д.
№13527/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е
признато за установено, че Я. Т. Б., ЕГН **********, дължи на „Кредит инкасо
6
инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 6365,56 лв.- просрочена главница
по договор за отпускане на потребителски паричен кредит №***г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за цесия от 24.03.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда- 21.03.2019г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед
№3638 от 02.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№4473 по описа на ПРС за 2019г.
ОТМЕНЯ Решение №261717 от 11.06.2021г., постановено по гр.д.
№13527/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е
признато за установено, че Я. Т. Б., ЕГН **********, дължи на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, разликата над 6365,56 лв. до 10543,22 лв.-
просрочена главница по договор за отпускане на потребителски паричен кредит
№***г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за цесия от
24.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда- 21.03.2019г. до окончателното й погасяване, за
която сума е издадена Заповед №3638 от 02.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4473 по описа на ПРС за 2019г., както и в
частта му, с която Я. Т. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, сумата над 684,39 лв. до 1227,70
лв.- разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,
против Я. Т. Б., ЕГН **********, за признаване за установено, че Я. Т. Б., ЕГН
**********, дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,
сумата над 6365,56 лв. до 10543,22 лв.- просрочена главница по договор за
отпускане на потребителски паричен кредит №***г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за цесия от 24.03.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.03.2019г.
до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед №3638 от
02.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4473 по
описа на ПРС за 2019г.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Я. Т. Б., с постоянен адрес гр. П., ул. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Панчо Владигеровв” №21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2, сумата от 321,77 лв.- разноски и юрисконсултско
7
възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на уважената част от
претенциите.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. С.А.- особен представител на жалбоподателя Я. Т.
Б. разходен касов ордер за определеното й възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 432,96 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8