№ 15353
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110102491 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „***“ ЕООД да заплати на Министерството на
финансите на Република България сумата от 1500.00 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението на ответника в качеството му на изпълнител по сключено
между страните рамково **** № **-11/30.06.2020 г. за възлагане на централизирана
обществена поръчка за нуждите на органите на изпълнителната власт с предмет
„Предоставяне на пощенски и куриерски услуги за нуждите на органите на изпълнителната
власт и техните администрации“ да подаде оферта в отговор на покана на Министерството
на културата в качеството му на индивидуален възложител по смисъла на рамковото **** по
проведена от последното обществена поръчка № 2519 в Системата за електронно възлагане
на обществени поръчки (***), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 116.67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неустойката, начислено за периода от
05.03.2022г. до 09.12.2022г.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по рамково **** № **-11/30.06.2020 г. за
възлагане на централизирана обществена поръчка за нуждите на органите на
изпълнителната власт с предмет „Предоставяне на пощенски и куриерски услуги за нуждите
на органите на изпълнителната власт и техните администрации“, по силата на което „***“
ЕООД като изпълнител се задължило да предоставя оферта по всяка отправена до него
покана за сключване на договор за обществена поръчка с индивидуален възложител по
смисъла на ****то, което свое задължение не изпълнил след отправена до него покана за
това от Министерството на културата по проведена от последното обществена поръчка №
2519 в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки. С оглед на това и
съгласно клаузата на чл. 16, ал. 1 от рамковото **** в правната сфера на ответното
дружество възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на неустойка за
неизпълнение на коментираното задължение в размер на 5 % от прогнозната стойност на
поръчката, възлизаща на сумата от 1500.00 лева, а след поставянето му в забава чрез
изпращане на нарочна покана за заплащане на тази неустойка- и задължение за обезщетение
за забава за исковия период. Ищецът допълва, че след отправяне на поканата получил от
1
ответника писмо, в което последният признавал неизпълнението на процесното задължение,
респ. не о**вал дължимостта на претеднираната неустойка. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
Основателността на исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
предполага пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/ съществуване между страните на валидно рамково **** със сочените
в исковата молба предмет и съдържание, вкл. задължение на ответника да отправя оферта по
всяка покана за провеждане на обществена поръчка, отправена до него от съответния
индивидуален възложител, както и да заплаща в полза на възложителя- страна по рамковото
****, неустойка в претендирания размер при неизпълнение на това задължение; 2/
отправена от Министерството на културата до „***“ ЕООД покана за предоставяне на
оферта за участие в обществена поръчка № 2519 в *** с предмет „Предоставяне на
пощенски услуги за нуждите на Министерството на културата“; 3/ размер на претендираната
неустойка; 4/ отправена до ответника покана да заплати последната; 5/ размер на вредата от
допуснатото неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението за заплащане на
неустойката, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Между страните не е **но, а и се установява от представеното с исковата молба
рамково **** № **-11/30.06.2020 г. за възлагане на централизирана обществена поръчка за
нуждите на органите на изпълнителната власт с предмет „Предоставяне на пощенски и
куриерски услуги за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните
администрации“, че по силата на това **** „***“ ООД като изпълнител се е задължило
спрямо ищеца като възложител да предостави пощенски услуги въз основа на договори за
обществена поръчка с индивидуалните възложители по смисъла на договора- възложителите
по чл. 4, ал. 1 от ПМС № 385/2015г., вкл. централните органи на изпълнителната власт по
смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗА, сред които са министрите в страната. Съгласно чл. 10, т. 1 от
рамковото **** всеки от изпълнителите по него, вкл. ответникът, е длъжен за срока на
действие на ****то, както и за срока на действие на подписаните въз основа на рамковото
**** договори с индивидуалните възложители, да подава оферта в отговор на всяка покана
за сключване на договор, отправена до него от възложител. А в чл. 16, ал. 1 от рамковото
**** е включена неустоечна клауза за неизпълнение на посоченото задължение, съгласно
която при неподаване на оферта в отговор на покана на възложител изпълнителят за всеки
конкретен случай дължи на Министерсвото на финансите в качеството му на страна по
****то и Централен орган за покупки неустойка в размер на 5 % от прогнозната стойност на
поръчката, но не повече от 10 % от стойността на рамковото ****.
Установява се от нео**ената и приобщена като писмено доказателство покана за
участие в процедура по чл. 82 ЗОП въз основа на процесното рамково **** № **-
11/30.06.2020 г., че министърът на културата е поканил всеки от изпълнителите по рамковото
****, вкл. „***“ ООД, да предостави оферта за сключване на индивидуален договор с
предмет „Предоставяне на пощенски услуги за нуждите на Министерството на културата“,
като в поканата са посочени общата прогнозна стойност на поръчката от 30 000.00 лева без
включен ДДС, както и срокът за предоставяне на офертите в отговор на поканата-
08.06.2021г.
А съгласно нео**ения от името на ответното дружество доклад на министъра на
културата от 14.07.2021г., адресиран до министърса на финансите, поканата за предоставяне
2
на оферта е получена от „***“ ООД чрез *** на 17.06.2021г., в 18:51 часа, като е прочетена
на 18.06.2021г., но въпреки това в определения в поканата срок дружеството не е
представило своята оферта. В последния смисъл е и протокол № 1, съставен от назначената
от министъра на културата комисия за разглеждане, оценка и класиране на получените в ***
оферти в отговор на писмената покана на министъра на културата, съгласно който чрез ***
са постъпили две оферти съответно от „***“ ЕАД и от „М и БМ ***“ ООД. Нещо повече,
сам ответникът изрично в свое писмо от 08.10.2021г. до министерството на финансите е
признал неизгодния за себе си факт от значение за настоящия правен **, че поради
технически причини не е подал оферта в отговор на отправената покана от министерството
на културата, като освен това в коментираното писмо не е о**ил дължимостта на
претендираната неустойка по чл. 16, ал. 1 от рамковото ****, както и размера на същата, за
заплащането на която на 09.09.2021г. е получил изрична покана с изх. № 26-00-
657/03.09.2021г. по описа на министерството на финансите, с която му е предоставен
двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Признанието на неизгоден за страната факт с
правно значение е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в
българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- с оглед на вскички
данни по делото, намира опора в същите, в частност в цитираните писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна въз основа на приобщената
доказателствена съвкупност, при липсата на каквито и да е доводи, касаещи съществуването
на процесното договорно правоотношение, неговото съдържание, както и начина на
формиране и стойността на процесната неустойка по чл. 16, ал. 1 от рамковото ****, и при
липсата на доказателства, а и на твърдения за подадена в срок оферта от ответника по
поканата на министъра на културата, респ. за заплащане на неустойката за неизпълнение на
задължението по чл. 10, ал. 1 от съглашението, следва да се приеме за установено
възникването и съществуването в правната сфера на ищеца на процесното вземане за
неустойка, чийто размер, определен при съобразяване установената приблизителна стойност
на поръчката, по която ответникът не е представил оферта, възлиза именно на претендирата
сума от 1500.00 лева (5 % от 30 000.00 лева).
Поставянето на ответника в забава за изпълнение на неустоечното задължение също не
е о**ено от същия, а и се установява от коментираната покана на министерството на
финансите с изх. № от 03.09.2021г., получена от ответното дружество съгласно приложеното
по делото известие за доставяне на 09.09.2021г., от който момент е започнал да тече
предоственият от възложителя двуседмичен срок за доборолвно заплащане на неустойката.
С изтичането му, без в него, а и впоследствие ответното дружество да е извършило плащане,
в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава, чийто размер, определен
от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, възлиза именно на
претендираната сума за исковия период- от 05.03.2022г. до 09.12.2022г., началният момент на
който следва във времето настъпването на забавата.
При така изложените мотиви предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на **а пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на
ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата
от общо 164.67 лева, включваща заплатена държавна такса за разглеждане на исковете, както
и определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100.00 лева с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „***“ ЕООД,
ЕИК ****, да заплати на Министерството на финансите на Република България сумата от
1500.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника в
качеството му на изпълнител по сключено между страните рамково **** № **-11/30.06.2020
г. за възлагане на централизирана обществена поръчка за нуждите на органите на
изпълнителната власт с предмет „Предоставяне на пощенски и куриерски услуги за нуждите
на органите на изпълнителната власт и техните администрации“ да подаде оферта в отговор
на покана на Министерството на културата в качеството му на индивидуален възложител по
смисъла на рамковото **** по проведена от последното обществена поръчка № 2519 в
Системата за електронно възлагане на обществени поръчки, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 116.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху неустойката, начислено
за периода от 05.03.2022г. до 09.12.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 164.67
лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4