РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 240
гр. Враца, 21.02.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Враца, трети състав, в закрито
заседание на 21.02.2019г., /две
хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 746 по описа на АдмС – Враца за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Ч.Г.А. ***, предявена срещу МИНИСТЕРСТВО
НА ПРАВОСЪДИЕТО и СЛУЖБА „ТРЗ“ при
Затвора В. , относно неправомерно направени удръжки от възнаграждението, което
получава.
Твърди се, че без основание
му се удържат 60% от възнаграждението за Фонд „Затворно
дело“, 10% данък върху остатъка от сумата и
2/3 от останалата част от
възнаграждението по наложен запор. Не е доволен от така описаните удръжки и иска да се извърши проверка и ако се
установи нарушение, да се преустанови
удържането на посочените суми, както и да му бъде върната удържаната сума до
момента.
С разпореждане от 08.01.2019г.
е изискана информация от Началника на Затвора В. във връзка с удържаните суми. Такава е постъпила с писмо
вх.№138/15.01.2019г., от което е видно,че възнаграждението на жалбодателя е изчислено на база минимална работна заплата,
от която му се полага 40% съгласно чл.78 ал.1 от ЗИНЗС, удържа му се 10% данък
върху доходите на физическите лица и 50лв. по запорно
съобщение №1426/2005/000015/20.08.2009г. Приложено е Постановление №1426/2005/ 000014/ 20.08.2009г., от което е
видно, че жалбодателят дължи следните суми: главница 4713.79лв., лихва
509.14лв. и нелихвена част от 200лв., като
са изброени издадените в тази връзка изпълнителни листове. С писмо
вх.№515/18.02.2019г. е представена Служебна бележка, от която е видно, че
лишеният от свобода работи като * на половин щат , от определеното на тази база
възнаграждение получава 40% от същото
съгласно Заповед на министъра на
правосъдието №ЛС-04-1373/23.08.2017г. /приложена към писмото/. За м.януари
2019г. начисленото му възнаграждение за
13 работни дни е 280лв./ половин минимална работна заплата, тъй като работи на
половин щат/, полагащата му се част съгласно цитираната по-горе Заповед на
Министъра на правосъдието е 40% от
280лв.=112лв., от тази сума е удържан
10% данък върху доходите на физическите лица или 11.20лв. и по запор са
удържани 50лв.
Настоящият съдебен състав, след като прецени съдържанието на жалбата и представените доказателства счита, че от
изложеното следва да се направи извод, че лицето е предявило искане за прекратяване на
действия на администрацията на Затвора В., изразяващо се в ежемесечни удръжки
от получаваното от него възнаграждение. Следователно производството е по реда на чл.250 и следващите
АПК.
В изпратените писма от Затвора В.
не се твърди тези удръжки да са
прекратени, предвид което съдът счита, че искането е допустимо. Разгледано по
същество, същото е неоснователно.
Съгласно чл.250, ал. 1 АПК всеки, който има правен интерес,
може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или закон, т.е.
се касае за защита срещу неоснователни и то фактически действия на
администрацията, които не се извършват в изпълнение на административен акт и не
произтичат пряко от закона. За съставомерност на
фактическия състав на чл. 250, ал. 1 АПК
е необходимо да е налице фактическо действие, което не се основава на закон или
акт. В случая от изпратените от Началника на Затвора В. писма и запорни
съобщения се установява, че удръжките от
трудовото възнаграждение на лицето се правят на основание запорни съобщения по изп.дело № 1426/2005г.
на Публичен изпълнител при Регионална дирекция –Видин на Агенция за държавни
вземания. Следователно същите се основават на наложен от публичен изпълнител
запор върху възнаграждението по образуваното изпълнително дело, по смисъла на
чл.512 ГПК. Съгласно тази разпоредба при получено запорно
съобщение от публичен изпълнител работодателят и съответното длъжностно лице са
длъжни да удържат сумата по запора преди изплащане на възнаграждението. Те не
разполагат с право на преценка да го изпълнят или не, тъй като отговарят
солидарно към взискателя
за тази сума. Действието е правомерно и законосъобразно, тоест не е
неоснователно, а има основание за извършването му - получено запорно съобщение, за неизпълнение на което се носи
имуществена и наказателна отговорност.
Отделно от това следва да се посочи, че съгласно чл.78, ал.3
вр. ал.1 ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се
правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от
полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по
задължение за издръжка. А съгласно чл.57, ал.1 ППЗИНЗС удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 ГПК върху цялото възнаграждение за
положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която
съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след
като от нея се приспаднат данъците. Т.е в конкретния случай, с оглед предоставената
информация от Началника на Затвора В. с писмо вх. № 515/18.02.2019г. е видно, че направените удръжки от възнаграждението на лицето А. са в съответствие с горепосочените
разпоредби и получени запорни съобщения./ Изчисленията
са, както следва: възнаграждение от 280л., равно на половин минимална работна
заплата, полагаща се част от 40% съгласно Заповед на министъра на правосъдието
равна на 112лв., удръжка от 10% за данък на доходите на физическите лица или
11.20лв., оставащи 100.80лв., 2/3 от тях
равно на 67.20лв., но се удържат
50лв. по запорното съобщение,т.е. по-малко от разрешения максимум/
Предвид изложеното следва извода, че действията на
затворническата администрация се основават на закон – ГПК и ЗИНЗС. Следователно същите не са незаконосъобразни и не следва да бъде
наредено прекратяването им, както и възстановяване на удържаните суми, поради
което и искането следва да бъде
отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.253, ал.2 АПК, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ч.Г.А. ***, за неудържане на парични суми от получаваното от него възнаграждение за Фонд „Затворно дело“, за данък върху доходите на физическите лица
и по наложен запор по изпълнително дело,
както и да му бъдат възстановени удържаните суми.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба чрез АдмС- Враца до Върховен административен съд в 3-дневен срок
от уведомяване на жалбоподателя.
Препис от разпореждането на основание чл.138 АПК да се
изпрати на А.
АДМ. СЪДИЯ: