№ 26
гр. Свищов, 28.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Частно наказателно
дело № 20234150200034 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Първоначално делото е образувано по частна жалба на обв. З. Л. А.,
ЕГН: **********, с. Ореш, общ. Свищов, ул. „******“ № 54, обвиняем по ДП
№ 22/2017 г. на Районно управление (РУ) на Министерство на вътрешните
работи (МВР), гр. Свищов, пр. пр. № 2475/2016 г. на Великотърновската
районна прокуратура (ВТРП), срещу Постановление на частично
прекратяване на наказателното производство от 10.01.2023 г. на ВТРП, с
което, от една страна, частично е било прекратено същ. ДП за срещу
обвиняемите С. К. П., З. М. П., С. А. А., Й. М. М. и И. Р. М. за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. От друга
страна, със обжалваното постановление районната прокуратура е прекратила
частично производството и срещу обв. З. Л. А. за същ. престъпление, но
относно обстоятелството, че то било извършено в съучастие с обвиняемите,
за които ДП е било прекратено: чл. 20, ал. 2 НК.
Обвиняемият З. Л. А. обжалва постановлението на ВТРП в частта, с
която прокурорът не е прекратил производството и по отношение на него и в
останалата част на обвинението – чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1
НК; т. е. обжалва се „мълчаливия отказ“ на прокурора да прекрати ДП и по
отношение обв. А. в тази му част. Доводите на обв. З. А. за това са, че не било
установено по несъмнен начин от доказателствения материал по делото, че
същият е извършил вмененото му деяние. Частната жалба на обв. А. не
съдържа и искане до Свищовския районен съд (СвРС) какво да направи с
обжалвания акт, ако намери жалбата му за основателна.
По делото е постъпила и (втора) частна жалба от пострадалия Р. Х. А.
чрез адв. Е. Б. срещу същото постановлението за частично прекратяване на
ВТРП в неговата цялост. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт.
На първо място, частният жалбоподателя А. релевира доводи, че
изводът на прокуратурата, че не било установено по делото наличието на
достатъчно данни за извършено престъпление от обвиняемите, и то в
съучастие, бил необоснован. Напротив, тъкмо обратното следвало от разпита
1
на пострадалия Р. А.. При това не бил верен извода на ВТРП, че обв. П., обв.
П. и обв. А. не са присъствали зад дискотеката, но по-късно с останалите
обвиняеми отишли за закуски при „ВИП“. Същото се отнасяло и до
заключението на прокурора, че обв. М. и обв. М. са били там, но не са били
съпричастни на истината. Необосноваността се отстоява с това, че съгласно
ВТРП е приела, че по ДП било установено, че на пострадалия А. са нанесени
над двадесет телесни увреждания, а според ВТРП – „един юмрук“ и „един
ритник в тялото“ от обв. А..
На второ място, доводите на пострадалия А. са, че по делото имало
данни за извършена спрямо него не лека (чл. 130, ал. 1 НК), а средна (чл. 129
НК) телесна повреда. В тройната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) било
заключено, че е налице „счупване на костите на носа с луксирана носна
преграда“, както било установено и в Съдебно-медицинското удостоверение
(СМУ) № 27/24.07.2016 г. и при това се потвърждавало от извършеното
рентгеново изследване. В настоящия случай била необходима последваща
оперативна операция, за да се възстанови напълно пострадалия. Съгласно
ППВС от 1979 г. травмите, които намалявали, ограничавали, възпрепятствали
функции или отбранителните сили на организма, следвало да се
квалифицират като разстройство на здравето; ако разстройството били
продължително, то било постоянно.
На трето място, пострадалият А. отстоява, че към настоящия момент не
били извършени всички следствени действия, за да се разкрие обективната
истина в процеса. Същият обаче не сочи кои обстоятелства счита за
неизяснени, нито пък заявява какви действия трябва да се извършат в тази
връзка.
С оглед на изложеното Р. Х. А. моли СвРС да постанови определение, с
което да отмени обжалваното постановление на ВТРП като
незаконосъобразно и необосновано, и да върне ДП на прокуратурата с
конкретни указания за прилагането на закона.
Останалите подсъдими в ДП не вземат становище по отношение на
обжалваното постановление на ВТРП, макар и да им е бил връчен препис от
същото.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на прокуратурата, обвиняемите и пострадалия,
СвРС намира за установено следното:
В качеството си на обвиняеми по процесното ДП са били привлечени З.
А., С. П., З. П., Й. М., С. А., И. М. за извършена лека телесна повреда по
хулигански подбуди при форма на съучастието – съизвършитество –
престъпление по чл. 131, ал. т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. С
обжалваното Постановление на частично прекратяване на наказателното
производство от 10.01.2023 г. на ВТРП, с което, от една страна, частично е
било прекратено същ. ДП за срещу обвиняемите С. К. П., З. М. П., С. А. А., Й.
М. М. и И. Р. М. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1
и чл. 20, ал. 2 НК. От друга страна, със обжалваното постановление
районният прокурор е прекратил частично производството и срещу обв. З. Л.
2
А. за същ. престъпление, но относно обстоятелството, че то било извършено в
съучастие с обвиняемите, за които ДП е било прекратено: чл. 20, ал. 2 НК.
За да постанови обжалвания акт, ВТРП е приела за установено от
фактическа страна следните положения:
На 24.07.2016 г. след полунощ пострадалия Р. А. бил в дискотека
„******“ в гр. Свищов заедно с приятелите си св. Е. А. и св. Б.С.. Тримата
били употребили различни количества алкохол; Р. И. пиел уиски, след това –
бира. В един момент тримата решили да излязат навън през задния изход на
дискотеката. Вратата, през която излизали, се отваряла навън по такъв начин,
че този, който излиза, не вижда дали отвън има, или няма, някого.
Пръв от тях, Р. А., Е. А. и Б.С., вървял Р. А., който, отваряйки вратата,
неволно ударил едного от намиращите се вън хора: обвиняемите З. А., Й. М.,
И. М.. Р. А. се извинил, но от последната компания му отговорили да се маха.
При това избухнало прикосновение, размяна на обиди, между тях:
пострадалия Р. А., от една страна, и обвиняемите З. А., Й. М., И. М., от друга
страна.
В този момент от същата врата излязла от дискотеката св. А. А.а, който
също бутната неволно с вратата някого – св. Б.С., за което му се извинила. Тя
се обърнала към пострадалия Р. А. и му заявила да се успокои, при които той
й отвърнал с нецензурирана дума. Тъй като св. А.а била приятелка на обв. А.,
последният се ядосал и ударил с юмрук в лицето пострадалия Р. А., който му
отвърнал със същото.
Тогава св. Е. А. и св. Б.С. влезли в дискотеката и повикали охраната –
св. А.Е.. Последният излязъл навън и помолил всички да си ходят. Тогава
според св. Евтимов никой не е бил с никого, а Р. А. бил изправен. По-късно
пострадалият Р. А. се измил, излязъл отново зад дискотеката и започнал да
вика по адрес на компанията, с която имал прикосновения. В този момент
обв. З. А. го ритнал отново в тялото.
По-късно пострадалият Р. А. уведомил родителите си, че бил бит и те се
насочили към него в града. Тогава обвиняемите З. А., Й. М., И.в М., С. П., З.
П., С. А. и св. А. А.а били отишли за закуски при „ВИП“; тръгвайки си от там
пред тях спрял таксиметров автомобил, в който били пострадалия Р. А. и
баща му – св. Х. А.. Последният посочил на баща си, че това били момчетата,
които са го били.
От заключението на тройната СМЕ следвало, че в следствие на
нанесените удари на пострадалия Р. А. са причинени кръвонасядания с
двустранни охлузвания в областта на скулите и по челото; кръвонасядания с
отоци по горната и долната устна,, по гърба на носа; кръвонасядания по
лигавицата на устните; двустранни отоци по главата; охлузни рани по двете
рамена и гърба; охлузвания по двете мишници, предмишници и колена;
счупване на костите носа с лукрисирана носна преграда в хрущялната й част;
изкълчване на лява раменна става; счупване на коронката на втория зъб горе в
ляво (1/8 от коронката); черепномозъчна закрита травма, лека степен, без
загуба на съзнание, възможно зашеметяване. Тези травматични увреждания
били довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Така възприетите фактически положения ВТРП е установила чрез
гласните доказателствени средства – разпита на свидетелите Р. А., Е. А., Б.С.,
3
Е.Д. Т.Т., Г.П. А.Е., А. А.а, М.К., М.П. Д.С., в т. ч. и показанията на св. Р. А.,
Е. А., Б.С., А. И.; писмените доказателства и доказателствени средства –
протоколи от следствени действия, съдебно-медицински документи и др.
писмени документи, писма; тройна СМЕ.
Изводите на ВТРП от правната страна при така установените
според нея факти, описани по-горе, са следните:
Според районния прокурор по ДП съществували две групи свидетели,
чийто показания относно процесния конфликт били противоречиви. От една
страна, това била версията, която била поддържана от на св. А.а и от
обвиняемите. От друга страна, това била версията, която следвала от
обясненията на пострадалия, баща му и двамата му приятели: св. Б.С. и св. Е.
А..
ВТРП е намерила, че по ДП липсват безспорни доказателства за
присъствието на обв. С. П., обв. З. П. и обв. С. А. на 24.07.2016 г. след
полунощ зад дискотека „******“ в гр. Свищов при възникване на конфликта.
Това следвало от показанията на св. А.а (л. 74 и л. 108, т. I от ДП), на св. Ю. (в
проведените очни ставки, л. 119, л. 113, л. 109, т. I от ДП) и на св. Е. А. (л. 3,
л. 7, л. 13, т. II от ДП). Прокурорът е приел, че на последните показания
следва да се даде вяра за сметка както на показанията на пострадалия Р. А.,
тъй като това било единственото доказателствено средство в обратния
смисъл, така и на показанията на баща му, който не бил пряко очевидец на
инцидента.
По отношение на другите двама обвиняеми – Й. М. и И. М. – ВТРП е
счела, че макар и да са присъствали зад дискотеката по време на инцидента,
същите не са нанасяли нито ритници, нито юмруци на пострадалия. Това
следвало от показанията на св. Ю. (л. 115, т. I от ДП), който твърдял, че не е
виждал обв. М. да удря или рита пострадалия Р. А.; както и от показанията на
св. Е. А. (л. 9, т. II от ДП), така и от показанията на св. Ю., който посочвал, че
не бил виждал обв. М. да е удрял или ритал пострадалия Р. А.; най-сетне това
се потвърждавало и от показанията при очна ставка на св. Е. А. (л. 15, т. II от
ДП). Всъщност, според ВТРП, от показанията на последните двама свидетели,
Б.С. и Е. А., следвало, че само обв. З. А. е удрял пострадалия Р. А., а за
приятелите на А. свидетелите завявали, че на са могли да кажат кой от тях
какво е правил. Районният прокурор намира още и че от показанията на св.
Ю. при очната ставка на 06.11.2017 г. (л. 2, т. II от ДП) следвало, че същият
свидетел не знаел защо бил заявил преди това пред органите на ДП, че бил
видял Р. А. да пада и някой да го рита: „Такова нещо не съм видял. Може би
съм казал, защото Р. ми е разказал това.“ Всичко това следвало и от
показанията на св. А.Е., охранител в дискотеката, по прякор „Д.“, който
свидетелствал, че когато бил излязъл зад дискотеката, никой не е нанасял
удари на никога и пострадалият Р. А. е бил прав.
С оглед на изложеното ВТРП е приела, че, от една страна, тъй като
обвинението не можело да почива на предположения, нито пък да бъде
разколебано или недоказано; от друга страна, поради факта че били
изчерпани всички процесуални средства за разкриване на обективната истина;
и най-сетне, предвид това че всяко съмнение се тълкувало в полза на
обвиняемия; ДП за престъпление по чл. 131, ал. т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и
4
чл. 20, ал. 2 НК следва да се прекрати спрямо обв. С. П., обв. З. П., обв. С. А.,
обв. Й. М. и обв. И. М., съгласно чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. Така производството
е било прекратено и частично спрямо обв. З. А. относно обвинението му, че
леката телесна повреда по хулигански подбуди е била осъществена в
съучастие между обв. А. и обвиняемите, по отношение на които било
прекратено ДП. Така ДП е продължило като висящо спрямо обв. З. А. за
престъпление по чл. 131, ал. т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК, поради което в
обжалваното постановление липсва диспозитив, с който ВТРП да е отказала
да прекрати производството в последната му част срещу обв. А..
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА НА ОБВИНЯЕМИЯ З. А.:
От уредбата на актовете на прокурора след приключването на
разследването в гл. 18 НПК и по-специално: чл. 242, ал. 1 и чл. 246, ал. 1 НПК
следва, че когато е убеден, че има данни, че едно лице е извършило
престъпление, и когато са събрани всички доказателства за това в ДП,
прокурорът повдига обвинение пред съд, а не издава постановление за отказ
да прекрати ДП. Тъй като прокурорът няма правомощия по НПК да издава
такъв акт (за отказ да прекрати ДП по искане на обвиняем), не би могло да се
приеме, че и бездействието му да издаде такъв акт се счита за „мълчалив
отказ“. При това трябва да се приеме, че не би могло да се обжалва и отказът
на прокурорът да прекрати ДП отношение на един от обвиняемите. Всъщност
на съдебен контрол в този етап на ДП подлежат само актовете на прокурора, с
които прекратява (чл. 243, ал. 4 НПК) или спира (чл. 242, ал. 3 НПК) ДП.
С оглед на изложеното СвРС намира, че подадената жалба от обв. З. А.
срещу Постановление на частично прекратяване на наказателното
производство от 10.01.2023 г. на ВТРП по ДП № 22/2017 г. на РУ на МВР, гр.
Свищов, пр. пр. № 2475/2016 г. на ВТРП, в частта, с която прокурорът не е
прекратил производството и по отношение на него и в останалата част на
обвинението – чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК, а само по
отношение на другите обвиняеми, е недопустима, тъй като е подадена срещу
акт на прокуратурата, който не подлежи на контрол от съда в ДП. Всъщност
такъв акт по ДП липсва, тъй като прокуратурата няма правомощие да се
произнася с постановление за отказ да прекрати ДП по искане на обвиняем
(вж. чл. 242, ал. 1 НПК), което също влече недопустимост на жалбата. Освен
Най-сетне, жалбата на обв. А. е недопустима и защото не съдържа искане
(петитум) до съда какво да направи с обжалвания акт, ако намери жалбата му
за основателна. Всъщност в жалбата обв. А. развива доводи по същество за
престъплението, за което е образувано ДП, които не биха могли да се
проверят и обсъдят от съда в тази фаза на наказателния процес. Ето защо,
понеже е недопустима, частната жалба на обв. А. срещу постановлението на
ВТРП следва да бъде оставена без разглеждане.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА НА ПОСТРАДАЛИЯ Р. А.:
По оплакванията за необоснованост на постановлението:
В настоящия случай СвРС намира, че на ДП са извършени всички
необходими процесуално-следствени действия, за да се разкрие обективната
истина. Съдът обаче счита, че процесното постановление за частично
5
прекратяване на ДП на ВТРП е необосновано, поради което следва да бъде
отменено, а ДП – върнато на ВТРП, за да бъде надлежно мотивирано.
Необосноваността в случая се изразява в това, че в обжалваният акт на
прокурата липсват надлежни мотиви и анализи на всички доказателства и
доказателствени средства; прокурорът не е изложил мотиви защо кредитира
един доказателствени средства за сметка на други, когато има противоречия в
установените от тях факти; той се е ограничил до това да изложи фактите,
които съвпадат с неговите правни изводи, без да направил пълен анализ на
всички доказателствени средства. Тази порочност на обжалвания акт,
необосноваността по смисъла на чл. 243, ал. 5 НПК, не би могла да бъде
отстрана от контролиращата инстанция, в случая: от районния съд, тъй като
необосноваността се явява пречка контролиращият съд да провери анализът
на фактите и правните изводи от тях, които са дали основание на
прокуратурата да прекрати частично производството.
С оглед на изложеното обжалваното постановление на ВТРП за
частично прекратяване на ДП се налага да бъде отменено и върнато на
прокуратурата с указания за приложение на процесуалния закон (чл. 243, ал.
6, т. 3 НПК): едва след като направи всестранен, пълен и обективен анализ на
доказателствения материал, и то дотолкова, доколкото отново достигне
същия извод за недоказаност на обвинението по отношение на част от
обвиняемите (чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК), ВТРП може и трябва да прекрати
частично ДП. Прочее подадената частна жалба от пострадалия Р. А., в която
се развиват доводи за необоснованост на обжалваното постановление, се
явява основателна и следва да бъде уважена. – Доводите за това на СвРС са
следните:
Прокуратурата е направила заключение, че съществуват две групи
свидетелски показания: от една страна, тази на св. А.а и от обвиняемите, а, от
друга страна, тази на пострадалия Р. А., баща му и Б.С. и св. Е. А.. Районният
прокурор обаче не е направил някакъв анализ на установеното от двете групи
свидетели. Не са посочени каквито и да били доводи защо ВТРП кредитира
едни показания или група от показания за сметка на други. Липсват и
съображения за това как установеното от двете групи свидетели се съотнася с
останалите фактите, които се доказват от другите доказателствени средства, в
частност с показанията на останалите свидетели, обясненията на тези от
обвиняемите, които са дали такива, и – най-вече – с тройната СМЕ. Освен
това ВТРП е кредитирала частично показанията на свидетелите от двете
групи свидетели, без обаче отново да е изложила съображенията си за това,
нито да е направила анализ на гласните доказателствени средства с останалия
доказателствен материал. По този начин районният прокурор е стигнал до три
основни извода, които се явяват необосновани:
Първият необоснован извод на ВТРП е, че по делото липсвали
безспорни доказателства, че обв. С. П., обв. З. П. и обв. С. А. на 24.07.2016
г. след полунощ са били зад дискотека „******“ в гр. Свищов при
възникване на конфликта с пострадалия Р. А..
Свидетелят Б.С., действително, заявява при направените му очни ставки
с обвиняемите (тогава свидетели), че не е виждал обв. С. П. (л. 119, гръб, т. I
6
от ДП), обв. С. А. (л. 113, гръб, т. I от ДП) или обв. З. П. (л. 109, гръб, т. I от
ДП) да са били зад дискотеката, нито пък да са удряли или ритали
пострадалия; като за последния, обв. П., св. Ю. уточнява, че го е видял да зад
дискотеката, след като е приключил инцидента. Същите обстоятелства се
установяват и от показанията на св. Е. А. при направените му очни ставки със
същите обвиняеми (л. 3, гръб, л. 7, гръб, л. 13, гръб, т. II от ДП).
В тази (първа) група свидетелите, кредитирани от районния прокурор,
се открива вътрешно противоречие, изразяващо се в следното: св. А. А.а (л.
74 и л. 108, т. I от ДП) сочи, че с обв. С. П. и обв. С. П. са били вътре в
дискотеката, но не и вън от нея, докато св. Б.С. и св. Е. А. заявяват, че са
видели св. П. извън дискотеката след инцидента. Същевременно обв. П. (л.
28, гръб, т. IV от ДП) твърди, че е излязъл след инцидента зад дискотеката, и
то с обв. П.; обстоятелство, което признава и обв. П. (л. 15, гръб, т. IV от ДП).
Друго вътрешно противоречие в тази група свидетели, на чийто
показания ВТРП е дала вяра, е това, че св. А.а в показанията си е заявила, че
тя е била на дискотека с обв. З. А., обв. Й. М., обв. С. А., обв. С. П. и обв. И.
М.а. Свидетелят А. А.а обаче не е свидетелствала никъде, че с тях е бил и обв.
З. П.. При това изводът на ВТРП, че от показанията на св. А.а следвало, че
обв. З. П. не е бил вън от дискотеката по време на инцидента, а е седял вътре,
е необоснован: от това гласно доказателствено средство не би могло да се
направи подобно заключение. Всъщност по делото има доказателствени
средства, от които би могло да се направи извод, че З. П. е бил зад
дискотеката по време на инцидента и участва в побоя над Р. А.. Само че
обжалвания акт липсват съображения защо се кредитират едни показания за
сметка на други, които ги изключват.
Независимо от установените вътрешни противоречия в първата група
свидетели, на които ВТРП е дала вяра безрезервно, е налице още една (втора)
група свидетелите, които заявяват, обратното, че обв. С. П., обв. С. А. и обв.
З. П. са били вън от дискотеката, когато е възникнал конфликта, а също така и
че са участвали в него, като са нанасяли удари с ръце и крака на пострадалия
Р. А.. Това ясно и недвусмислено се установява, на първо място, от разпита на
пострадалия (л. 59-61, т. I от ДП), който е пряк очевидец на инцидента. Р. А.
сочи, че първи в лицето го е ударил обв. З. А.; обв. С. П. го е бил ритнал с
крак в носа; след това обв. А. и обв. П. заедно с обв. С. А. и обв. З. П. са му
нанесли побой. Непряко показанията на св. Р. А. се потвърждават от
показанията на баща му, св. Х. А. (л. 90-92, т. I от ДП), който, въпреки че не е
бил пряк свидетел на инцидента и е заинтересован от изхода на ДП като баща
на пострадалия, се е срещнал със сина си едва няколко часа след случая, при
което пострадалият веднага му е споделил случилото се, а последният пък го
е възприел и го възпроизвел в ДП. Ето защо показанията на св. Х. А. биха
могли да се ползват за проверка и потвърждение на показанията на сина му
св. Р. А..
Прокурорът обаче е приел, че на показания св. Р. А. не следва да се даде
вяра, тъй като това било единственото доказателствено средство в обратния
смисъл, а показанията на баща му били недостоверени, понеже той не бил
пряко очевидец на инцидента. Тези изводи на ВТРП са необосновани не само
поради изложеното по-горе, не само защото от количеството на гласните
доказателствени средства не би могло да се прави извод за тяхната
достоверност, но и поради това че по делото има и други доказателствени
7
средства, които индиректно биха могли да потвърдят установените
обстоятелства от разпита на Р. А.. Тях обаче прокуратурата не е обсъдила,
при което съдът не би могъл проконтролира акт й, който при това е останал
необоснован. От една страна, макар и само косвено, показанията на св. Р. А.
се потвърждава и от показанията на св. Е. А. (л. 63, гръб, т. I от ДП), където
се сочи, че „три-четири момчета“, едното от които било обв. З. А., са
нанесли удари с ръце и крака на пострадалия Р. А., след като последният си е
разменил удари с обв. З. А. по повод на словесен спор между тях и св. А. А.а.
Същите факти и косвено потвърждение на обстоятелства следват и от
показанията на св. Б.С. (л. 65, гръб, л. 66, т. I от ДП), който обаче заявява, че
групата е била от „пет-шест човека“. От друга страна, чрез тройната СМЕ
се изяснява, че уврежданията на пострадалия съответстват на описаното от
него за това как е получил тези увреждания; че уврежданията отговарят по
давност на инцидента; че всякакви въздействия, подобни на тези, които са
обсъдени, могат да причинят уврежданията.
Вторият необоснован извод на ВТРП е че, обв. Й. М. и обв. И. М.,
въпреки че са присъствали зад дискотеката по време на инцидента,
същите не са нанасяли нито ритници, нито юмруци на пострадалия.
По отношение на другите обвиняемите Й. М. и И. М. районният
прокурор е счел, че макар и да са присъствали зад дискотеката по време на
инцидента между обв. З. А. и пострадалия Р. А.а, обвиняемите Й. М. и И. М.
не са нанасяли нито ритници, нито юмруци на пострадалия. Това следвало от
показанията на св. Ю. (л. 115, т. I от ДП), който твърдял, че не е виждал обв.
М. да удря или рита пострадалия Р. А.; както и от показанията на св. Е. А. (л.
9, т. II от ДП), така и от показанията на св. Ю., който посочвал, че не бил
виждал обв. М. да е удрял или ритал пострадалия Р. А.; най-сетне това се
потвърждавало и от показанията при очна ставка на св. Е. А. (л. 15, т. II от
ДП).
В действителност при направените очни ставки на св. Б.С. и св. Е. А. са
дали показания по така описания от прокуратурата начин. Само че в
обжалвания акт на ВТРП липсват съображения защо се дава вяра на тези
разпити на свидетелите през м. октомври 2017 г. (година и три месеца след
инцидента) за сметка на показанията на същите свидетели през м. февруари
2017 г. (малко повече от шест месеца след инцидента). В постановлението на
ВТРП отсъстват и доводи за това, защо по-ранно дадените показания след
случилото, които са достоверни, последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, не се възприемат, но се кредитират по-късно дадените
показания на свидетелите, които са противоречиви и непълни. Вярно е, че в
последните показанията свидетелите не са посочили имената на участниците
в побоя над пострадалия (освен имената на обв. З. А.), но пък те, свидетелите,
ясно са изтъкнали, че удари с ръце и крака над пострадалия са му нанасяли,
заедно с обв. З. А., още няколко лица: според св. Е. А. всичките са били
четири или пет, според Б.С. – пет или шест.
По-нататък прикосновеността на обв. М. и обв. М. в престъплението,
предмет на ДП, би могла да се установи, ако се направи анализ на
установеното от разпитите през м. февруари 2017 г. на св. Б.С. и св. Е. А. с
останалия доказателствен материал: Първо, с показанията на пострадалия Р.
А. (л. 61, т. I от ДП), който е бил също така пряк очевидец на случилото и
8
който свидетелства, че именно обв. Й. М. е бил един от лицата, които са му
нанасяли удари, когато е бил на земята. Второ, с показанията на св. А. А.а (л.
74, гръб, т. I от ДП), която сочи, че обв. И. М. е участвал в словесното
стълкновение с Р. А. по време на инцидента зад дискотеката, което по косвен
начин потвърждава показанията на св. Р. А., че обв. М. би могъл да му е
нанасял удари. Трето, с обясненията на обв. И. М. (л. 41, т. IV от ДП), който
посочва, че е бил на мястото на конфликта и че обв. З. А. е блъснал
пострадалия, а пострадалият е удари обв. А. с юмрук – факти, които отново
индицират, че показанията на пострадалия, че обв. А. е участвал в побоя над
него, биха могли да бъдат достоверни. Четвърто, с заключението на вещите
лица по тройната СМЕ, от която следва, че на пострадалия са нанесени
множество удари с ръце, че същият е бил ритан, че е паднал на терен (по
лице); всичко това отново потвърждава показанията на св. Р. А., че е бил бит
от няколко лица, в т. ч. от обв. М. и обв. М., който е бил на мястото на
инцидента от групата на обв. З. А..
Вместо да направи описания по-горе анализ на установеното от
показанията на св. Б.С. и св. Е. А., даден в началото и в края на 2017 г., и
тогава да изложи доводите си кои показания следва се кредитира и кои – не и
какви са съображенията за това, районният прокурор се е ограничил да
посочи, че при очната ставка през м. ноември 2017 г. (л. 2, т. II от ДП) св. Ю.
бил заявил, че не знаел защо преди това (през м. февруари 2017 г.) пред
органите на ДП бил заявил, че бил видял Р. А. да пада и някой да го рита:
„Такова нещо не съм видял. Може би съм казал, защото Р. ми е разказал
това.“ Само че подобно мълчаливо твърдение на свидетеля, че по-ранните му
показания са недостоверени, не е обвързващо за прокуратурата. Напротив,
прокурорът трябва да приеме за достоверни тези доказателствени средства,
които изясняват точно обективната истина с оглед на връзката им с останалия
доказателствен материал и позволяват да се направи единствено верния извод
за виновността или невиновснотта на обвиняемия (арг. от чл. 13, ал. 1, чл.
103, ал. 1, чл. 107, ал. 5 НПК).
Третият необоснован извод на ВТРП е, че само обв. З. А. е ударил
пострадалия Р. А.: веднъж с юмрук в лицето, а по-късно – с ритник в
тялото.
Заключението на ВТРП, че само обв. З. А. е ударил пострадалия Р. А.:
веднъж с юмрук в лицето, а по-късно – с ритник в тялото, се основава на
показанията на свидетелите Б.С. и Е. А., дадени в края на 2017 г. Отново
обаче районният прокурор не е изложил мотиви защо кредитира последните
показания на тези свидетели за сметка на показанията им от началото на 2017
г. Затова изложеното по-горе досежно изолираността и нелогичността на
показанията на свидетелите Б.С. и Е. А. от края на 2017 г. спрямо
установеното по ДП чрез другите доказателствени средства: разпита на
същите свидетели в началото на 2017 г., разпита на пострадалия, на баща му и
заключението на вещите лица по тройната СМЕ, важи в пълна мяра и тук. На
това място обаче следва да се подчертае, че от съвкупния анализ на така
изброените доказателствени средства и същата СМЕ следва, че на
пострадалия са нанесени множество удари; по-конкретно вещите лица по тази
СМЕ заключават, че: кръвонасяданията по лицето, счупването на носа и на
част от зъба са причинени от действието на ограничена повърхност, която
9
няма ръбове и ъгли, най-вероятно чрез удари с ръка и крак, и то минимум
четири удара; отоците по главата – чрез удари с ръка и ритана с крак;
охлузванията по крайниците, рамената и гърба – от протъркване по
повърхността, върху която е паднал пострадалия – при самото падане или при
движения; луксацията на раменната става – при падане; докато прокуратурата
прави извод, че обв. А. ударил пострадалия веднъж с юмрук и втори път с
крак в тялото. Последният извод на ВТРП е необоснован, тъй като не
кореспондира с анализа на събраните по делото доказателствени средства.
По останалите оплаквания и доказателствени искания:
Както се посочи по-горе, съдът намира, че по ДП е извършено пълно,
всестранно и задълбочено разследване на обстоятелствата, които са предмет
на делото. Възражението в обратния смисъл на пострадалия Р. А. е
неоснователно поради това; впрочем то е и бланкетно, понеже не са
направени никакви доказателствени искания, нито са наведени нови факти,
които да налагат извършаването или повтарянето на съдебно-следствените
действия, насочени към разкриване на истината.
По време на разследването били извършени разпити на пострадалия и на
установите свидетели, изготвена била СМЕ и тройна СМЕ, извършени били
очни ставки, приложени са документи. В този смисъл жалбата на пострадалия
за непълнота на доказателствения материал е неоснователна. Не се налага
назначаване на нова допълнителна СМЕ. Съгласно закона допълнителна
експертиза се назначава, когато са налице неяснота и непълнота на
заключението на вещите лица по първоначалната експертиза. Целта на
допълнителната е експертиза е с нея да се изяснят въпроси, които не са били
поставени на първоначалната експертиза или отговорът на тези въпроси е бил
непълен, неясен или неизчерпателен, или когато е необходимо да се
доизяснят някои обстоятелства посочени в първоначалната експертиза. В
конкретния случай не са налице някои от изброените хипотези, които да
налагат назначаването на допълнителна експертиза. От заключението на
първоначалната СМЕ по ДП следва, че пострадалия Р. А. е получил
наранявания, сред които и счупване на носни кости. Тези наранявания са
причинили на пострадалия заедно и поотделно временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и
страдания. Преценено от вещите лица изготвили заключението е, че срокът
на възстановяване и лечение е около 25 дни.
С постановление от 29.11.2017 г. на водещия разследването е назначена
повторна тройна СМЕ, която да отговори на вече поставените по първата
експертиза въпроси. В заключението си вещите лица са посочили, че
пострадалия А. е получил телесни увреди, сред които и счупване на костите
на носа. Посочили са още, че е извършено наместване на носната преграда. За
заключението си същите са използвали и представената по делото епикР. №
26114, в която било посочено, че при прегледа и изследванията при
постъпване в УНГ болницата е установено счупването на носа с луксирана
носна преграда в хрущялната област. Посочено е още, че рентгеновите и КТ
изследвания не намират увреждания на вътрешни органи, контузии на черепа
или вътрешно черепни кръвоизливи. От данните от същата епикР. се
установявало, че пострадалия А. е постъпил на 24.07.2016 г. в Клиниката по
УНГ болести при УМБАЛ „Георги Странски“ гр. Плевен и е изписан на
29.07.2016 г. Изписан е с подобрение.
10
От всичко това следва, че при изготвяне на заключението си вещите
лица са се позовали на събраните доказателства, включително от
представената от пострадалия съдебно медицинска документация. По делото
няма данни, а и пострадалия не е представил други медицински документи,
които да са индикация, че установените травми, включително и на посочените
в жалбата му затруднения, са влошили дишането му. Липсват каквито и да
била данни за други оплаквания, които да обосновават съмнение за
разстройство на здравето, извън това по чл. 130 НК. Действително в
практиката е прието, че счупването на носни кости с получена девиация на
носната преграда, с което трайно и необратимо се засяга носовото дишане
представлява средна телесна повреда. В случая обаче след проведеното
лечение в УМБАЛ „Георги Странски“ пострадалия А. е изписан в добро общо
състояние, и то пет дни след постъпването си на лечение, без някъде да е
било отразено, че същият има оплакване за затруднено дишане. Посочените
увреждания съгласно медико-биологичните критерии сочат на причиняване
на разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. В тази връзка,
по отношение на вида на получената телесна повреда, съдът приема изводите
на прокурора за правилни. Искането на жалбоподателят Р. А. да се извършат
допълнителни следствени действия е неоснователно, тъй като, от една страна,
на ДП са извършени всички
Мотивиран от горното, Свищовският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на обв. З. Л. А., ЕГН:
**********, с. Ореш, общ. Свищов, ул. „******“ № 54, обвиняем по ДП №
22/2017 г. на РУ на МВР, гр. Свищов, пр. пр. № 2475/2016 г. на ВТРП, срещу
Постановление на частично прекратяване на наказателното производство от
10.01.2023 г. на ВТРП.
ОТМЕНЯ Постановление на частично прекратяване на наказателното
производство от 10.01.2023 г. по ДП № 22/2017 г. на РУ на МВР, гр. Свищов,
пр. пр. № 2475/2016 г. на ВТРП, с което частично е прекратено ДП както
спрямо С. К. П., З. М. П., С. А. А., Й. М. М. и И. Р. М. за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, така и срещу обв. З.
Л. А. за същ. престъпление, но само в частта по чл. 20, ал. 2 НК.
ВРЪЩА ДП № 22/2017 г. на РУ на МВР, гр. Свищов, пр. пр. №
2475/2016 г. на ВТРП на ВТРП за извършване на следващите се процесуални
действия.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ВТОС в
седемдневен срок от съобщаването му на ВТРП, на обвиняемите и на
пострадалия.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11