Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
………………., град Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав,
в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря
МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 2613/2020 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР
Варна (ОД на МВР Варна), подадена чрез ст. юриск. Катя Лукова, против Решение №
260175 от 29.09.2020 г., постановено по АНД № 3200/2020 г. на Районен съд –
Варна (ВРС), в частта, с което е изменено Наказателно постановление (НП)
№ 20-6252-000165 от 12.05.2020 г. на Началника на група към отдел Охранителна
полиция при ОД на МВР Варна, като е отменено НП в частта, с която е наложено
административно наказание по т. 2 – глоба в размер на 200 лв. на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на К.Д.С..
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е постановено при нарушение на
материалния закон – касационно основание за отмяната му съгласно чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че е
налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението,
като нарушението е описано с всичките му съставомерни признаци и е ясно
вмененото деяние – управление от С. на МПС без пожарогасител, което води до
техническа неизправност на МПС. Позовавайки се на нормата на чл. 10, ал. 1, т.
6, б. „п“ от ППЗДвП, касторът изтъква, че законодателят приема едно МПС за
технически неизправно и в случаите, когато същото няма пожарогасител, което се
явява значителна техническа неизправност по смисъла на Приложение № 5 от
Наредба № 32 от 16.12.2011 г. Твърди се, че правилно деянието е квалифицирано и
правилно водачът е санкциониран на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Изтъква се, че дори да се приеме, че приложение в случая следва да намери
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то за съда не съществува
процесуална пречка да измени обвинението, предвид чл. 334, ал. 1, т. 3 от НПК,
като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Искането е да се отмени
решението в оспорваната му част и да се потвърди НП, а в условията на
евентуалност – да се измени НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции и се прави алтернативно искане за присъждане
на адвокатски хонорар на оспорващия в
минималния размер на 100 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения. С писмени бележки се поддържат доводите
и исканията, въведени с касационната жалба.
Ответникът – К.Д.С. не ангажира писмен отговор по касационната жалба, не
явява в съдебно заседание и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно, постановено при
спазване на процесуалните правила и закона.
Съдът, като прецени
доводите на страните и фактите, установени от ВРС от събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната
проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от страна, с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за нея.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на К.Д.С. срещу НП № 20-6252-000165 от 12.05.2020 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР Варна, отдел Охранителна полиция, с което на С. са наложени
две административни наказания: На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
– глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; На
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП -
глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Според НП, на 07.05.2020
г., около 14:00 ч., в гр. Варна, на ул. „Генерал Георги
Попов“ до № 30, посока бул. „Христо Смирненски“ при извършена проверка от
полицейски органи е установено, че С. управлява лек автомобил Фолксваген Венто
с рег. № ***** без да поставя обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът
и е без задължително оборудване за МПС – пожарогасител. В НП е посочено, че с
тези си деяния С., като водач на МПС, когато е в движение не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, както и че се движи със значителна техническа неизправност
на ППС, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН, съставен на 07.05.2020 г., в който С.
е вписал, че няма възражения и обяснения.
С Решение № 260175 от 29.09.2020 г., постановено по АНД № 3200/2020 г.,
ВРС отменя НП в частта, с която на К.Д.С. е наложено административно наказание
по т. 2 – глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и
потвърждава НП в частта на наложена глоба по т. 1 – 50 лв. на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
За да отмени НП в частта, с която на С. на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, въззивният съд приема, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН и неправилно приложение на закона.
Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на АУАН като
обстоятелства за извършване на нарушението е вписано „без задължителното
оборудване на МПС – пожарогасител“, като тези факти са били отнесени неправилно
към разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, касаеща управление на
технически неизправно МПС, доколкото липсата на пожарогасител обладава състав
на нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. ВРС приема, че установените по
делото факти влизат в противоречие с възприетата правна квалификация и
приложената санкционна норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което обуславя
извод за незаконосъобразност на НП, поради неправилно приложение на закона.
Настоящата касационна инстанция намира решението
на районния съд в обжалваната му част за правилно като постановено при липса на
касационните основания по чл. 348 от НПК, респ. не са налице основания за
отмяната му.
Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, както и за материална незаконосъобразност
на НП.
Административният
съд напълно споделя изводите на ВРС, като на основание чл.
221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Изложените в
касационната жалба доводи за правилна квалификация на нарушението са
неоснователни.
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда изискване/задължение движещите се по
пътя ППС да бъдат технически изправни. Същевременно нормата на чл. 139, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя три- и четириколесни МПС и да се оборудват с
пожарогасител. Става въпрос за две отделни и самостоятелно формулирани от
законодателя задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно от
тези задължения, респ. несъобразяването на водачите с двете отделни
материалноправни норми, по аргумент съответно от чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 185
от ЗДвП, осъществява състава на самостоятелно административно нарушение. В тази насока е и
практиката на АдмС – Варна: Решение № 254 от 15.02.2019 г. по КАНД № 3563/2018 г.; Решение № 1371 от
19.07.2017 г. по КАНД № 1562/2017 г. и др., според която практика нарушения от вида на процесното се квалифицират именно по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
При така
формулираните самостоятелни материалноправни норми (чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл.
139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП) и при наличието на изрична самостоятелна санкционна
норма за деянието управление на МПС, което е технически неизправно (чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП) и общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, то
позоваването на касатора на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „п“ от ППЗДвП е
несъстоятелно. Действително посочената норма от ЗДвП определя като технически
неизправно МПС, което
няма допълнително оборудване с пожарогасител. ЗДвП като акт от по-висока степен
спрямо ППЗДвП разграничава техническата неизправност на МПС от оборудването на
МПС. Освен това законодателят определя като компетентен за определянето на
класификацията на неизправностите единствено министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи с наредба -
чл. 101, ал. 4 от ЗДвП.
В този
смисъл правилно ВРС приема, че неправилно актосъставителят е посочил нарушената
материалноправна норма, както и санкционната разпоредба.
Настоящият
състав на съда намира, че касационната инстанция няма правомощието да
преквалифицира деянието, доколкото компетентност за това има единствено
въззивният съд.
Независимо
от изложеното, дори да се приеме, че липсата на пожарогасител представляват
техническа неизправност на МПС, въпреки посочването от законодателят
самостоятелно на задължението, от една страна, за управление на технически
изправно ППС и от друга страна, за оборудването на МПС с пожарогасител, то НП
се явява отново незаконосъобразно, предвид следните съображения:
За да бъде
ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС, предвид
диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП,
следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на
съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния
казус актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да опишат „неизправността“
и да посочат, че същата е „значителна“, без обаче да излагат каквито и да е факти,
обосноваващи преценката за определената от органите степен на значимост на
неизправността.
Релевантните
факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени в § 6,
т. 72 от ДР на ЗДвП, като възможните относими в случая са: неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия. Релевантни факти за определяне на дадена неизправност
като значителна са посочени и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл.
101, ал. 4 от ЗДвП. Така например, съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 „значителни“ са неизправностите,
които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното
средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за
участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, като при констатиране на
такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до
място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за
безопасността на движението. Съдът съобрази и че в ЗДвП е направено
разграничение между техническата изправност на ППС и оборудването им с редакция
ДВ, бр.
51 от 2007 г., докато нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „п“ от ППЗДвП
е с непроменена редакция от приемането на ППЗДвП с ПМС № 36 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., а посочената
наредба е приета 2011 г.
Освен това
според Раздел І, т. 7.2. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 под
наименованието „Друго оборудване“ по отношение на елемента „Пожарогасител“ липсата
на пожарогасител е класифицирана като значителна неизправност, но същевременно
със забележка, че „изискването за пожарогасител указва елементи, които са
свързани със състоянието на превозното средство и неговата годност за
използване на пътя, но които не се считат за съществени за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност“.
Последното е
в потвърждение на довода на касационната инстанция за наличието на неяснота - от
описанието на нарушението по какъв критерий, твърдяната неизправност е приета за
значителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната
неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че
процесните неизправности са значителни. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни
признаци на нарушението, което представлява основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване
на нищожност.
С оглед изхода на спора, касаторът няма право на
разноски.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260175
от 29.09.2020 г., постановено по АНД № 3200/2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.