РЕШЕНИЕ № 127

 

гр. Кнежа, 23.08.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска гр. дело № 321 по описа за 2013 година на Районен съд – гр.Кнежа и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 50  от Семейния кодекс.

В исковата си молба против ответника Г.А.К., с ЕГН ********** ***, ищцата Р.А.К., с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.Кн., ул.”Ск.” № .., твърди, че са сключили граждански брак на …….1983 год., с Акт за граждански брак № ….. от същата дата, втори по ред и за двамата. Твърди, че от брака си имат родено едно дете – З. Г. К., която понастоящем е пълнолетна /на 26 год./. Твърди се, че от 1987 година съпрузите са разделени, поради възникнали противоречия и недоразумения, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като от 2000 год. досега ищцата живее и работи в Кралство И. Твърди се, че е налице взаимно желание за прекратяване на брака, а решението на ищцата е сериозно и непоколебимо. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, като наред с това представя проект на споразумение по чл. 51 от СК относно уреждане на личните отношения между съпрузите.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в канцеларията на съда е постъпила молба с приложено писмено споразумение по чл. 51 вр. чл. 49, ал.4 от СК, подписано от съпрузите, за допускане на развод по взаимно съгласие.

С определение от 16.08.2013 год. съдът е приел, че е сезиран в рамките на производство по чл. 50 от СК с иск за развод по взаимно съгласие.

Страните – редовно призовани, в съдебно заседание се явяват лично. Ищцата се представлява от пълномощник – адв. Г.Х. от АК – Вр., с представено с исковата молба пълномощно от 07.08.2013 год. В хода по същество, съпрузите поддържат иска за развод по взаимно съгласие и споразумението, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК. Молят същото да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен.     

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Искът е с правно основание чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.

Същият е родово, функционално и местно подсъден на Районен съд – Кнежа по общите и специалните правила за подсъдност.

Искът е допустим – страните са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че страните са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак от …..2008 год. /дубликат/, издадено от Община Кн.  От същото е видно, че с акт № … от дата ……..1983 година, Г.А.К. и Р.А.К. са сключили граждански брак в гр.Кнежа.

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.

При така установеното съдът прие, че сключеният между молителите граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод по взаимно съгласие следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от молителите споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал.1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода.

Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено. Съгласно същото разноските по делото се поемат по равно от страните.

При този изход на делото се дължи държавна такса при решаване на делото в размер на 50 лева. Видно от вносна бележка за заплащане към бюджета, на …….2013 год. Р.А.К. е внесла сумата от 50.00 лв., от които 25 лв. за завеждане на молбата. Г.А.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Кнежа остатъка от окончателната съдебна такса в размер на 25.00 лева. Ответникът Г.К. следва да бъде осъден да заплати на ищцата Р.К. направени съдебно-деловодни разноски общо в размер на 162.50 лева, от които 150 лв. – адвокатско възнаграждение и 12.50 лв. – платена държавна такса.

 

При горните доводи и съображения, СЪДЪТ

  

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 50 от СК сключеният с АКТ № ….. от …….1983 год. на Община Кн. граждански брак между Г.А.К., с ЕГН ********** *** и Р.А.К., с ЕГН ********** ***,  по взаимно съгласие.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.А.К., с ЕГН ********** *** и Г.А.К., с ЕГН ********** ***, СПОРАЗУМЕНИЕ по чл. 51 вр. чл. 49, ал.4 от СК, с което съпрузите се споразумяват съдът да прекрати сключения помежду им граждански брак по взаимно съгласие,  както следва:

1.      От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

2.      Съпрузите не си дължат лична издръжка.

3.      След прекратяване на брака, Р.А.К. ще продължи да носи брачното си фамилно име – К..

4.      Страните ще уредят имуществените си отношения след развода.

5.      Всички съдебни разноски ще се поемат по равно от страните.

 

С постигнатото споразумение страните заявяват, че са уредени всички лични отношения помежду им във връзка с прекратяване на брака.

 

Осъжда  Г.А.К., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС – гр.Кн. окончателна държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 0 ст.).

 

Осъжда  Г.А.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.А.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 162.50 лв. (сто шестдесет и два лева и 50 ст.) – разноски по делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

                            

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: