РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20235300103376 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. К.
против „УниКредит Булбанк“ АД.
В исковата молба се твърди, че "Лог- консулт" ЕООД и И. К. К., са осъдени да
заплатят солидарно в полза на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 50 000 лв. -
главница, дължима по договор за банков инвестиционен кредит, 41.65 лв.- дължими
такси по Тарифата на банката към 21.05.2018 г; 6065.23 лв. лихви, дължими по
договора за кредит от 20.09.2017 г. до 29.05.2018 г, законна лихва от 30.05.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението; 1122.14 лв. - разноски за ДТ, както и 1645.92
лв. разноски за адвокатско възнаграждение, за които бил издаден изпълнителен лист
№ 5096 от 05.06.2018 г. по ЧГД № 8808/2018 г. на ПРС. Въз основа на изпълнителния
лист било образувано изпълнително дело № ***/**г. на **** с peг. № *** от КЧСИ, с
район на действие ОС-Пловдив. Ищецът сочи, че по изпълнителното производство не
били извършвани изпълнителни след изпращането на запорни съобщения с дата
26.07.2018 г. до ПИБ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, поради което 5-годишният
давностен срок изтекъл.
Поради изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД, че И. К. К. не дължи сумата от
50 000 лв. – главница, лихви и разноски, поради погасяване на вземанията по давност.
В последното о.с.з. ищецът конкретизира, че предмет на делото е само сумата
1
за главница, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
предявеният иск. Твърди се, че вземането, предмет на делото, е прехвърлено на „ДИ
СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Освен това се сочи, че по изпълнителното дело били
извършвани и други действия, освен посоченото от ищеца. Твърди се, че въз основа на
удостоверение от съдебния изпълнител, на 24.08.2018г. описаното вземане било
присъединено за събиране по друго изпълнително дело между същите страни – ИД №
***/****г. по описа на ****, по което били извършвани множество действия,
включително публична продан на недвижим имот, които прекъсвали давността.
Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявения иск.
С определение от о.с.з. от 18.04.2024 г. като трето лице подпомагаща страна на
ответника е конституирано „Диплан пропърти мениджмънт“ АД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За процесната сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 01.06.2018г. по ч.гр.д. № 8808/2018г. на ПРС в полза на
ответника срещу ищеца, заедно солидарен длъжник „Лог-консулт“ ЕООД, неучастващ
по делото. Допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. С
договор от 11.12.2023 г. процесното вземане е било прехвърлено от ответника на „Ди
си ей мениджмънт“ АД, което от своя страна го прехвърлило на третото лице
подпомагаща страна- „Диплан пропърти мениджмънт“ АД.
До подаването на исковата молба цесията на вземанията не е била съобщена на
длъжника и нов взискател не е бил конституиран по изпълнението, поради което
ответникът се явява легитимиран да отговаря по предявения иск.
Тук следва да се посочи, че след издаването на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за вземането, кредиторът разполага с възможността да
пристъпи към принудително изпълнение и погасителната давност се прекъсва със
всеки искан от взискателя изпълнителен способ. За времето, през което кредиторът
бездейства, погасителната давност тече според общите правила.
С оглед продължителното време изминало от издаването на изпълнителния
лист, съответно образуването на изпълнителното дело, за ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящия иск, тъй като не оспорва съществуването и изискуемостта
на вземанията, но е налице спор за това дали правото на принудително изпълнение се е
погасило с изтичането на 5-годишния давностен срок. Длъжникът по изпълнителното
производството винаги има интерес от иска след като съществува спор за вземането.
(Решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 207
2
от 31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 318 от
09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2108/2019 г. на ВКС IV г.о.)
От приложеното копие на изпълнително дело № ***/**г. на **** се установява,
че на 20.06.2018г. ответникът е подал молба за образуването на изпълнително
производство по издадения лист, като е поискал извършването на изпълнителни
действия- налагане на запор. По самото дело, непосредствено след образуването му, са
извършени редица справки за имуществото на длъжниците, включително на ищеца и е
наложен запор на банкови сметки. Запорът относим към ищеца е наложен със
съобщение до „Първа инвестиционна банка“, получено на 06.08.2018 г. След това на
24.08.2018 г. е постъпила молба за издаване на удостоверение и за присъединяване по
чл. 456 ГПК. С всяко от тези действия е била прекъсвана погасителната давност.
Наред с това ответникът се позовава на изпълнителни действия извършени по
изп. дело ***/**** г. на ЧСИ ***. От приложеното копие на делото е видно, че то е
образувано за събирането на други вземания, но между същите страни- кредитор
„Уникредит Булбанк“ АД и длъжници „Лог-консулт“ ЕООД и И. К. К.. Както по
първоначалното производство и в това е извършено проучване и са предприети
изпълнителни действия. От значение за спирането и прекъсването на погасителната
давност са изпълнителните действия предприети срещу длъжника И. К. К. след
присъединяването на процесното вземане по реда на чл. 456 ГПК на 24.08.2018 г.
Извършените преди това изпълнителни действия, включително изпратените ПДИ, не
могат да послужат да прекъсване на погасителната давност, защото не са предприети
за удовлетворяване на процесната сума- чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсването на
погасителната давност може да се осъществи само с предприемане на действия за
принудително изпълнение на конкретното вземане и срещу конкретния длъжник.
В настоящия случай, от копието на второто изпълнително производство се
установява, че са предприети изпълнителни действия, като в периода от месец
септември 2018 г. до месец септември 2019 г. е извършен опис, оценка и публична
продан на два самостоятелни обекта в сграда. Те обаче не са от значение за процесното
вземане, защото действието на погасителната давност за солидарните длъжници е
относително. Всяко задължение се погасява по давност самостоятелно и спирането
или прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно
значение за останалите– чл. 125, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл Решение № 24 от 12.01.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4002/2023 г., III г. о.
Вземането, за което е образувано второто изпълнително дело, е било
обезпечено с висване на законна ипотека върху два самостоятелни обекта в сграда,
които впоследствие са продадени на трето лице с вписаните тежести. След
присъединяване на вземането по процесния изпълнителен лист, единствените
изпълнителни действия, които са извършвани, са били насочени към осребряване на
3
ипотекираното имущество, чрез извършване на публична продан. Взискателят няма
вземане срещу ипотекарния длъжник (доколкото към момента на изпълнението е
различен от кредитополучателя), а само право да се удовлетвори от ипотекирания
имот. В този смисъл Определение № 456/08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3947/2015 г. на
ВКС, ГК, I г. о. Това негово право се простира само и единствено по отношение на
вземането за обезпечаването, на което е била учредена ипотеката. Други вземания от
същия длъжник могат да бъдат удовлетворени ако след продажбата останат свободни
средства, но само ако имотът е собственост на самата страна. Съгласно чл. 116, б. "в"
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. С насочване на изпълнението към ипотекиран чужд имот, обезпечаващ
задължението на главния длъжник („Лог-консулт“ ЕООД), взискателят прекъсва
давността спрямо последния, тъй като изпълнението върху това имущество е
обусловено от съществуването на главното задължение и има за цел взискателят да
удовлетвори вземането си срещу главния длъжник. В този смисъл Определение №
3329 от 2.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 1001/2023 г. Тези изпълнителни действия не
прекъсват давността спрямо останалите длъжници по изпълнителното дело и за други
задължения, които не са обезпечени с ипотека. За удовлетворяване на такива вземания
не може да бъде предприето принудително изпълнение срещу чужди вещи. Ето защо
проведената публична продан на ипотекираните чужди имоти не е изпълнително
действие, което прекъсва давността спрямо ищеца за процесното вземане.
Така давността е била прекъсната последно на 24.08.2018 г. с присъединяването
на процесното вземане по реда на чл. 456 ГПК. Давносният срок е спрял да тече през
периода на извънредното положение от 2020 г., предвид чл. 3, т. 2 от Закона мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно нормата за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти. Поради това срокът е спял да тече на 13.03.2020 г. и
отново е започнал на 22.05.2020 г., съгласно § 13 от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Приетата с това изменение разпоредба гласи, че
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Друго спиране или прекъсване на давността не се установява, поради което тя е
изтекла на 31.10.2023 г.
Поради горното претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
4
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 2000 за държавна такса и адв. възнаграждение.
Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. По
делото е предявен установителен иск за недължимост, по който са проведени 2 о.с.з. в
които са приети само писмени доказателства. Ето защо като взе предвид НМРАВ, вида
на предявения иск, цената му, извършените действия (подаване на искова молба и
представителство в 2 о.с.з.) и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение
следва да бъда намалено на 4400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. К. К.,
ЕГН **********, адрес: гр. П. ****, НЕ ДЪЛЖИ на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
сумата от 50 000.00 лева- главница, ведно със законната лихва от 30.05.2018 г. до
изплащане на вземането, за която е бил издаден изпълнителен лист № 5096 от
05.06.2018г. по ч.гр.д. № 8808/2018г. по описа на ПРС, поради изтичане на
погасителната давност.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на И. К. К., ЕГН
**********, адрес: гр. П. *****, сумата 6424.00 лева- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Диплан пропърти мениджмънт“
АД, ЕИК *********, като трето лице подпомагаща страна на ответника „Уникредит
Булбанк” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд– Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5