Решение по дело №2090/2019 на Окръжен съд - Пловдив

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1063

 

                                               гр. Пловдив,24.09.2019г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                              ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2090  по описа за 2019г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на „ЗАД  Булстрад  Виена  иншурънс  груп“,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. София, пл.  „Позитано“  №5,  ЕИК  *********,  чрез пълномощника  си  по  делото юрк. Б.  А.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20199070400352  по  описа  на  ЧСИ  Иво  Кралев, рег.  №907,  против  постановление  на  съдебния  изпълнител   от  09.08.2019г.,  с което  е  отказал  да  намали  на  основание  чл.78, ал.5  от  ГПК  приетите  за събиране   по изпълнителното дело  разноски за  адвокатско  възнаграждение  на взискателя  в размер  на  720  лв.  В  жалбата  се  излагат  съображения  за неправилност  на  обжалваното  постановление, като  се  иска  неговата отмяна  и    намаляване  на  приетите за  събиране разноски за  адвокатско  възнаграждение  на взискателя  до  200  лв.  при условията на  чл.10, т.1 от  Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения.

         Ответната  страна  по жалбата-  В.  В. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощниците  си  по  делото  адв. П.  Д.  и  адв. Н.  С.,  в  писмен отговор  изразява  становище,  че  същата  е  неоснователна.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срок  и    срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител,  доколкото  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  постановлението  за  разноските,  каквото  съгласно  задължителните  указания,  дадени в т.2  от  Тълкувателно  решение  №3/2015г. на  ОСГТК  на  ВКС  представлява  всеки  акт  на  съдебния  изпълнител,  в който  се определя  размера  на  задължението  на  длъжника  за  разноските  по  изпълнението.   

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Изпълнително  дело  №20199070400352  по  описа  на  ЧСИ  Иво  Кралев, рег.  №907,  е  образувано  въз основа  на изпълнителен  лист  за  събиране  на вземане  на  В.  В.  В.  спрямо    жалбоподателя   „ЗАД  Булстрад  Виена  иншурънс  груп“  в  размер  на  18000  лв., ведно  със  законната  лихва от  19.02.2019г.  С  молбата за образуване  на изпълнителното дело  взискателят  е  поискал  събиране  и  на  направените  разноски,  като  е  представил пълномощно  за  упълномощаване  на  адв. Н. С.  и  адв. П.  Д.,  както  и  договор  за правна защита  и съдействие,  сключен  на  31.07.2019г. с  адв. Н.  С.,  в който  е уговорено  адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  720 лв.,  като  в договора  е  вписано,  че  същото  е  било заплатено  изцяло  и  в брой  преди  подписването  му.  Така  претендираните  разноски  за  адвокатско  възнаграждение са  били приети  за  събиране,  като  размерът  им  е  бил съобщен на длъжника  с  връчената  му покана за  доброволно  изпълнение. С  писмена  молба  по делото длъжникът  е  поискал  от съдебния изпълнител намаляването  им  до   минималния размер от  200  лв.  за образуване  на  изпълнително  дело  съгласно   чл.10, т.1 от  Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения,  като с  обжалваното  в  настоящото  производство  постановление съдебния изпълнител  е  оставил  молбата  му  без  уважение.

   Неоснователни  са  възраженията  в  жалбата  за  прекомерност  на  приетото  за  събиране  адвокатско  възнаграждение,  както  и  искането  за  намаляването  му  до размера  по  чл.10, т.1  от наредбата.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.10, т.1  и  т.2 от Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения по изпълнителни  дело  минималното адвокатско  възнаграждение  за  образуване  на  изпълнително  дело  е  200  лв.,  а за  процесуално представителство,  защита  и  съдействие  и  извършване  на действия  с  цел  удовлетворяване на парични вземания-  ½  от  възнаграждението  по  чл.7, ал.2,  което  в  случая  с  оглед  материалния  интерес  по делото  възлиза на  535 лв.  В настоящия случай  на  съдебния  изпълнител не  са  били възлагани правата  по чл.18, ал.1  от  ЗЧСИ,  а  упълномощените  от  взискателя  процесуални  представители  адв.Н.  С. и  адв. П.  Д.  са  извършвали  действия  не  само  по  образуване  на  изпълнителното  дело,  но  и  такива  с цел  удовлетворяване  на  паричното  вземане,    като в  молбата за образуване  на делото    и  в допълнителна молба  от  19.08.2019г.  са  посочили  изпълнителен  способ.  Предвид  горното  минимално  дължимото  адвокатско  възнаграждение  по  процесното  изпълнително  дело следва  да се  определи  като сбор  от  дължимото  по  т.1  и  по  т.2  на  чл.10  от  наредбата,  като  същото  ще възлиза  на  735  лв.  Доколкото   в случая  е  уговорено  и  заплатено  такова  в  размер  на  720 лв. , т.е.  под  минимума, то   искането на  длъжника  за  намаляването  му   не  може да бъде  уважено  към настоящия  момент.  Отделно  от  това  по  делото  липсват  доказателства  в  срока  за доброволно изпълнение  длъжникът  да  е  погасил задълженията  си,  поради  което  и  не би  могъл  да  се  направи  извод,  че  няма  да  се  налага  предприемането  на  каквито  и  да  са  други  действия  от процесуалния  представител  за  удовлетворяване  на  вземането  на взискателя.  Тъй като все  още  няма  яснота  какви  и  колко  процесуални  действия  ще  бъдат  предприети  и  каква  би  била  продължителността  на  изпълнителното  дело,  то  съдът  намира,  че  заплатеното  от  взискателя  адвокатско  възнаграждение  не  може  да се приеме  за  прекомерно  спрямо  действителната  фактическа и  правна сложност  на  делото, поради което  и по тези съображения  не  следва  да  бъде  намалявано. 

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на  „ЗАД  Булстрад  Виена  иншурънс  груп“,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. София, пл.  „Позитано“  №5,  ЕИК  *********,  чрез пълномощника  си  по  делото юрк. Б  А,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20199070400352  по  описа  на  ЧСИ  Иво  Кралев, рег.  №907,  против  постановление  на  съдебния  изпълнител   от  09.08.2019г.,  с което  е  отказал  да  намали  на  основание  чл.78, ал.5  от  ГПК  приетите  за събиране   по изпълнителното дело  разноски за  адвокатско  възнаграждение  на взискателя  в размер  на  720  лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.