Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
23-ти състав, в публично
съдебно заседание,
проведено на единадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Желязкова
гр.д. № 15881/2019
г. по описа на СГС, за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
причинени неимуществени вреди в размер от по 150 000 лв. за всеки от
двамата ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
ИЩЦИТЕ Г.А.Е., ЕГН: ********** и В.В.Е., ЕГН: **********, чрез адвокат П.Р. твърдят, че на 21.10.2010 г., в
резултат от реализирано ПТП, е починал пешеходецът В.Г.Е., който е съпруг на
първата ищца и баща на втория ищец. Излагат, че във връзка с посоченото ПТП е
налице влязло в сила споразумение по НОХД № 1708/2011 г. по описа на СГС, с
което водачът на увреждащото МПС е признат за виновен в извършването на
престъпление. Твърдят, че към момента на настъпване на посоченото ПТП водачът Д.Г.И.
е имал сключен валиден договор за риска „Гражданска отговорност“ с
застрахователно дружество „А.“ АД, предвид което те сезирали същото с искане за
изплащане на обезщетение. Постигнали споразумение със застрахователя и той им
изплатил обезщетения в размер на по 50 000 лв. за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на В.Г.Е.. Ищците навеждат, че така изплатеното
им обезщетение не отговаря на размера на причинените им вреди, предвид което
намират, че за тях е налице правен интерес да предявят претенция срещу прекия
извършител на деликта за остатъка до пълния дължим според тях размер на
обезщетението. Предвид това предявяват настоящите искове с искане да им се
присъдят още по 150 000 лв. обезщетения за причинени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането. В тази връзка
твърдят, че от внезапната загуба на В.Е. са претърпели и продължават да търпят
болка и мъка, която ще носят до края на живота си. Ищцата твърди, че е загубила съпруга си, с
който са се обичали и живеели в
разбирателство, подкрепяли се един друг в трудните моменти. Ищецът излага, че е
загубил грижовния си баща, на когото дължи възпитанието и формирането си като
личност. Молят съда да уважи предявените искове.
ОТВЕТНИКЪТ – Д.Г.И., ЕГН **********,
чрез процесуалния представител адвокат П.Б.Ш.- САК, оспорва предявените искове
по основание и размер. Излага, че след настъпването на процесното ПТП ищците са
сключили споразумение със застрахователя на гражданската му отговорност, с
което са приели определения размер на обезщетението от по 50 000 лв. на
всеки и ясно са заявили, че същото покрива всички причинени им от ПТП вреди,
предвид което няма да имат допълнителни имуществени искания, нито към
застрахователя, нито към него. Предвид
това намира, че предявените претенции са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Евентуално оспорва размера на претенциите като несъответстващ на
принципа на справедливостта. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
ТРЕТОТО
ЛИЦЕ ПОМАГАЧ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО А. АД, ЕИК ******, е представило становище по предявените искове, с
което излага, че същите са неоснователни, доколкото между него и ищците е
сключено споразумение, по силата на което същите са се съгласили изрично, че
обезщетението от по 50 000 лв. за всеки репарира изцяло настъпилите вреди
от ПТП и те няма да имат повече претенции нито към застрахователя, нито към
деликвента. Евентуално оспорва размера на претендираните обезщетения като
твърди, че той е прекомерен, заявява и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Евентуално прави и възражение за погасяване на
претенциите за главница и лихва по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
По делото е
представено влязло в сила споразумение от 29.04.2011 г. по НОХД № 1708/2011 г.
по описа на СГС, с което ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК за това, че на
21.10.2010 г. в гр. София, при управление на л.а.“ Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ******е нарушил чл. 21,
ал.1 ЗДвП като така е предизвикал ПТП,
при което е причинил по непредпазливост смъртта на пресичащия от ляво на дясно
пътното платно пешеходец – В.Г.Е..
Страните не
спорят, а се установява и от представеното по делото удостоверение за
наследници, че ищците са съответно съпруга и син на починалото лице.
Няма спор
между страните, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия
лек автомобил е бил налице сключен договор за застраховка за риска „Гражданска
отговорност“ при третото лице – помагач.
Не е спорно по
делото, че във връзка с причинените на ищците неимуществени вреди вследствие
смъртта на В.Е. между тях и застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач са сключени споразумения, въз основа на които на ищците е било
изплатено обезщетение в размер на по 50 000 лв. на всеки.
От
представеното по делото споразумение от 2011 г., сключено между третото лице –
помагач и ищцата Г.А.Е., е видно, че с
чл.4 страните са договорили, че с изплащането на обезщетението ищците приемат
за репарирани всичките им настоящи неимуществени вреди от процесното ПТП и в
бъдеще няма да имат претенции нито спрямо застрахователя, нито срещу деликвента.
В чл. 5 страните са посочили, че считат отношенията си за окончателно уредени.
По делото не е
представено споразумението, сключено между застрахователя и втория ищец,
въпреки, че в съдебно заседание, проведено на 26.02.2021 г., съдът изрично е
задължил същия да го представи, предупреждавайки го, че в случай на
неизпълнение ще приложи неблагоприятните спрямо него последици, предвидени в
чл. 161 ГПК. Посоченото споразумение не
е представено до последното заседание, поради което съдът приема за доказано,
че съдържанието на същото е идентично с това, подписано със първата ищца.
По делото е
прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. Съобразно същото ПТП е настъпило на прав равен участък от пътя, като
на място не е имало пътна маркировка, която да разделя пътните платна и не са
установени пътни знаци. Не са налице светофари и пешеходна пътека. Пешеходецът
е имал възможност да възприеме идващия към него автомобил към момента, в който
е започнал пресичането на пътното платно. ( особено със светнати светлини –
уточнение от о.з.). Съответно, за да се избегне ПТП, пешеходецът е следвало да
изчака МПС да премине и едва след това да предприеме пресичане или да
преустанови движението си в средата на платното и пропусне МПС.
По делото е
разпитан свидетелят И.И.Й., който установи с показанията си, че ищците все още
страдат и плачат от загубата и я изживяват тежко, което се отразявало и на
здравето им.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен искът по чл. 45 ЗЗД, на първо място следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно
осъществяването на ФС на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. Доказателствената
тежест за тези обстоятелства принадлежи на ищцовата страна. Ответникът следва
да докаже направените от него възражения.
От събраните
по делото доказателства и в частност влязлото в сила споразумение по
наказателно дело, кредитирано съобразно чл. 300 ГПК, се установи, че ответникът
е извършил противоправно и виновно поведение, с което е причинил смъртта на
близкия на ищците, както и че те имат качеството на негова съпруга, съответно
син, поради което имат право да претендират обезщетение за причинените им
страдания вследствие загубата му.
В същото време
ищците изрично за заявели, че във връзка с причинените им болки и страдания от
смъртта на В.Е. са сключили споразумение със застрахователя на гражданската
отговорност на прекия причинител на вредата, по силата на което са получили
доброволно изплащане на обезщетения в размер от по 50 000 лв. От
съдържанието на споразумението, сключено с ищцата Г.А.Е., което не е оспорено
досежно неговата валидност, се установява, че тя е изразила изрична воля, че
всички вреди, които са й причинени от ПТП са напълно репарирани с изплащането
на сумата от 50 000 лв. На основание чл. 161 ГПК съдът приема, че
идентични клаузи се съдържат и в споразумението, сключено между застрахователя
и ищеца В.В.Е..
С тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. по т.дело № 1/2016 г.
на ОСГТК на ВКС е прието разрешението, че пострадалият няма право да получи
обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по
задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е
напълно обезщетен за съответната вреда.
Според
разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение, притезателното
имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу
носителя на гражданската отговорност. Възприети са разясненията, дадени в т. 1
от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г.
на ВКС, ОСТК, според които прякото и деликтното право на пострадалия възникват
едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват
успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но
след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Прието е, че въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на
претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният
няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата,
защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен
риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия
застраховател. Възприети са разясненията в мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г.
на ВКС, ОСТК, според които, когато обхватът и размерът на вредите са едни и
същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че
отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни
правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие.
С
тълкувателното решение е прието, че при сключено извънсъдебно споразумение
между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане
на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че
платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси
репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз
на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно
обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната
връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение
обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет
на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу
застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.
За погасяване
на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от
делинквента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в
споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я
сключили. Меродавно в случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е
обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно
с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението. С
получаването на уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и
предназначението на предоставеното на пострадалия с чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), пряко право на иск срещу
застрахователя на делинквента.
При
удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на
уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия
против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и
недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за
надлежното му упражняване. Увреденото лице може да получи обезщетение само за
вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били
предмет на споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и
когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по
сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е
недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за
разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените
вреди.
С оглед изложеното, което съставлява
задължителна за съдилищата съдебна практика, предявените в настоящето
производство искове за присъждане на обезщетения в размер над вече изплатените,
за които е налице споразумение със застрахователя, с което изрично е уредено,
че се репарира пълния размер на причинените вреди и предвид факта, че не се
претендират новонастъпили такива, съдът намира, че исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло, ведно с претенциите с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Предвид
горното съдът не следва да обсъжда направените от страна на третото лице
помагач възражения за съпричиняване и давност, но само за пълнота посочва, че те
по правило се преклудират за ответника с изтичането на срока за отговор на
исковата молба и предвид това не могат да бъдат релевантно заявени от третото
лице помагач след този срок.
По разноските:
С
оглед изхода на правния спор ответникът има право на направените от него
разноски съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК и доказателства в размер на 2200 лв., от които: 1500 лв. адвокатско
възнаграждение пред настоящия съд, като в тази връзка намира възражението за
прекомерност за неоснователно, предвид размера на исковите претенции, установените
минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. и
процесуалната активност на представляващия адвокат., 600 лв. заплатена държавна
такса за разглеждане на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение и 100
лв. адвокатско възнаграждение в същото производство, досежно което съдът също
намира, че направено възражение за прекомерност е неоснователно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Е.,
ЕГН: ********** и
В.В.Е., ЕГН: **********, двамата
със съдебен адрес: ***, чрез
адвокат П.Р. срещу Д.Г.И., ЕГН **********,***,
офис 6 чрез адвокат П.Б.Ш.- САК, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
присъждане на сумите от по 150 000 лв. на всеки от ищците, претендирани
като обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на В.Г.Е.,
ЕГН **********, починал на 21.10.2010 г. в резултат от ПТП, настъпило на същата
датата в гр. София, ведно с претенциите за присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения, считано от 21.10.2010 г. до окончателното изплащане
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК Г.А.Е., ЕГН: ********** и В.В.Е., ЕГН: **********, да заплатят на Д.Г.И.,
ЕГН **********, сумата от 2200
лв. разноски за първоинстанционното производство и производството по
отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО А. АД, ЕИК ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: