РЕШЕНИЕ
№ 8553
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110142015 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Д. М. срещу „***“
ЕАД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10576 лв. (след допуснато в
о.с.з. на 15.04.2025 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени на лек автомобил „Мазда 5“,
с рег. № ***, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. в гр. ***, на
бул. „***“, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Хюндай Кона“,
с рег. № ***, собственост на „***“ ЕАД, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до
окончателно заплащане на сумата, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
5161,61 лв.(след допуснато в о.с.з. на 15.04.2025 г. изменение на иска чрез увеличение на
размера му), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 14.07.2024 г.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, вследствие на виновното и противоправно
поведение на М. Р. П., при управление на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ***, е
настъпило пътнотранспортно произшествие. Водачът е отнел предимството на движещия се
по бул. „***“ с посока на движение бул. „***“ към ул. „***“ лек автомобил „Мазда 5“, с рег.
№ ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Посочва, че
след настъпване на твърдяното ПТП водачът на лекия автомобил „Хюндай Кона“, с рег. №
***, причинил уврежданията, е напуснал ПТП, но впоследствие е установен от органите на
ОПП-СДВР-МВР и е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно
производство. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ***, е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в застрахователна полица № ***, към „ДЗИ-***“ ЕАД, валидна към датата на
застрахователното събитие. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но ответникът отказал плащане с твърдение, че при
произшествието виновният водач е управлявал противозаконно отнет автомобил. Сочи, че
лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № *** е било предоставено свободно под наем на лица
1
от фирма „***“ под бранда „SPARK” и към момента на ПТП не е било обявено за
противозаконно отнето. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„***“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че процесната застраховка не
покрива отговорността за причинени вреди на трети лица, доколкото владението върху лек
автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № *** е придобито от водача му чрез престъпление. Сочи,
че за проверка на данните за извършено престъпление е образувано досъдебно
производство. Евентуално оспорва, че произшествието е настъпило поради виновни
противоправни действия на водача – М. Р. П., при управление на лек автомобил „Хюндай
Кона“, с рег. № ***. Сочи, че изключителна вина за настъпване на събитието има водачът на
лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***. Евентуално сочи, че последният е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат от събитието при неспазване на правилата за движение
по пътищата. Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдяните
вреди. Оспорва размера на претенцията като завишен. Поддържа, че дължи лихва върху
главницата за периода след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по извънсъдебно
предявената пред него претенция за заплащане на обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 432 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на увредените автомобили, настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината за
произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на
имуществените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите,
стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил „Хюндай Кона“, с
рег. № ***, респективно – да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. №
***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
че лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***, e собственост на ищеца; че между водача на лек
автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № *** и ответника е съществувало валидно към датата на
ПТП застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
От приетия като писмено доказателство протокол за ПТП № ***от ***г., съставен от
мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР, след посещение на местопроизшествието, се
установява, че на посочената дата около 16:30 часа е настъпило ПТП, при което лек
автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № *** се движи по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към ул.
„***“ и на кръстовището с ул. „***“, при наличие на пътен знак Б-1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“, водачът не пропуска и реализира ПТП в движещия се срещу
пътен знак Б-3 „Път с предимство“, по пътя с предимство (ул. „***“), с посока от бул. „***“
към ул. „***“, лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***, след което водача на лек автомобил
2
„Хюндай Кона“ напуска мястото на ПТП. В протокола е посочено, че настъпилите вреди по
„Мазда 5“, с рег. № ***са както следва: преден капак, предна броня, преден ляв калник,
преден фар, теч и др.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства – постановление за
привличане на обвиняем от *** г., обвинителен акт от *** г. по д.п. № ***/***г. по описа на
СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № ***/***г. по описа на СРП, и писмо, вх. № ***/***г. на СРП че
във връзка с процесното ПТП е било образувано наказателно производство, в което в
качеството на обвиняем бил привлечен М. Р. П. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр.3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 6 НК за това, че на *** г. около 16:30 часа в гр.
***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Кона“, с рег. № ***, по ул. „***“, с посока на движение към бул.
„***“ и в района на кръстовището с последния, е нарушил правилата за движение по
пътищата, уредени в чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, реализира пътно-транспортно
произшествие и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди.
С постановление от *** г., наказателното производство по д.п. № ***/***по описа на
СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № ***/***г. по описа на СРП, било прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидената от закона
абсолютната давност.
От служебно изготвена справка, се установява, че постановлението за прекратяване е
обжалвано пред СРС, и е потвърдено с определение № ***/***г. по описа на СРС, НО,
***състав. Последното е влязло в законна сила на 28.12.2024 г.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. А. А.-М.а и е изслушано
заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Свидетелят Р. А.-М.а разказва, че на *** г. около 16:20 часа със съпруга и децата й се
прибирали от кумовете. След като направили десен завой на светофара на ул. „***“ и на
пресечката с ул. „***“ МПС от спряло положение се изстреляло с „мръсна газ“, ударило
техния автомобил, след което се блъснало в уличния стълб и още 2-3 колчета. Съпругът й
излязъл от колата, и тъй като видял, че въздушните възглавници на другия автомобил се
били отворили, отишъл да провери какво става. В този момент вратите на автомобила се
отворили и оттам изскочили трима младежи на възраст около 13-14 години, които се
разбягали. Случайни минувачи хванали 2-ма от тях, но третият, които в последствие се
оказал шофьора, успял да избяга. Свидетелката твърди, че автомобилът, който ги ударил
имал надпис “SPARK”. Посочва, че се обадила на телефон 112, а пристигналите на място
полицейски служители изготвили протокол за ПТП. Въпреки това съпругът й подал и сигнал
в прокуратурата, въз основа на който било образувано наказателно производство. Допълва,
че от застрахователите получили официални откази с мотива, че няма виновен.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р. А.-М.а, тъй като същите са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива чрез
разпита на св. Р. А.-М.а, е и експертното заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от
техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Хонда Кона“, с рег. № ***, който
при наличие на пътен знак Б-2, не е изчакал преминаването на движещия се по път с
предимство лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***и е реализирал ПТП с него. Според
вещото лице водачът на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ***е имал възможност да
3
предотврати удара, ако при наличието на пътен знак „Б-2“ е изчакал преминаването на лек
автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение всички увреждания по
лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие.
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на процесното събитие за лек
автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ***е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да бъде ангажирана
отговорността му, тъй като водачът на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ***е отнел
застрахованото МПС противозаконно без съгласието на собственика му с намерение да го
ползва. От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. постановление за привличане
на обвиняем от *** г., обвинителен акт от *** г. по д.п. № ***/***г. по описа на СРТП-ОР-
СДВР, пр.пр. № ***/***г. по описа на СРП, не се установява към датата на ПТП
застрахования при ответника лек автомобил да е бил обект на противозаконно отнемане от
страна на управлявалото го лице.
От изложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за настъпване
на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № ***, който е
нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно която на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява, поведението на
водача на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***, обективно е способствало за вредоносния
резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално причинените от делинквента
4
вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499 КЗ, предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото
състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за
остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл.
386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на
увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането, т. е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и
качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда),
т. е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д.
1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Обезщетението се присъжда по средни
пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки доказателствата за такива.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че стойността необходима за възстановяване на щетите по лек
автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на 10493,06 лв. Съдът намира, че при определяне на дължимото обезщетение
следва да се вземе предвид именно така посочената стойност, а не стойността с включена
част – емблема производител в размер на 10576,48 лв. Това е така, доколкото от приетите по
делото писмени доказателства - протокол за ПТП от *** г., и опис-заключение по щета №
***, не се установява в резултат на процесното ПТП да е била увредена емблемата лек
автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***. Приложената към исковата молба автотехническа
експертиза, изготвена в друго производство, не е приета като писмено доказателство по
делото, поради което не следва да бъде взета в предвид при определяне на дължимото
обезщетение.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 432 КЗ е основателен и следва да се
уважи за сумата от 10493,06 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 10576 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху главницата от 10493,06 лв., считано от подаване на исковата
молба в съда – 15.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
5
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно константната практика решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018
г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение №
50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове на ВКС е прието,
че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Изложени са съображения,
че при уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от
ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите,
причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането.
Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.
429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето
на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за
произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно
обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава,
за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В случая ищецът е поканил „***“ ЕАД да заплати обезщетение на *** г., по което
била образувана щета № ***. Видно от представената молба към нея са приложени
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ. С писмо, изх. № ***/***г. ответникът е отказал
плащането на обезщетение с мотива, че виновното МПС „Хюндай Кона“,с рег. № ***е било
противозаконно отнето и управлявано от извършител на престъпление по чл. 346 НК.
Доколкото обаче от събраните по делото доказателства не се установява лек автомобил
Хюндай Кона“,с рег. № ***да е бил обект на противозаконно отнемане, настоящият състав
намира, че отказът на застрахователя се явява неоснователен. Петнадесетдневният срок е
изтекъл на *** г., поради което лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
се дължи от *** г. Изчислена на основание чл. 162 ГПК от съда мораторната лихва за забава
за периода от 18.03.2020 г. до 14.07.2024 г. върху главницата от 10493,06 лв., възлиза на
сумата от 5063,40 лв., до която сума претенцията се явява основателна, като за разликата до
пълния предявен размер от 5161,61 лв. и за периода от 01.03.2020 г. до 17.03.2020 г., бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца И. Д. М.
се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството ищецът е
направил разноски в общ размер на 2150,26 лв., от които 540,26лв. – заплатена държавна
такса, 300 лв. – депозит за САТЕ, и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение. Размерът на
6
адвокатското възнаграждение е съобразен с предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в последната им редакция – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г., поради което направеното от
ответника възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Предвид изложеното, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължимите на ищеца разноски в производство, съобразно
уважената част от исковете са в размер на 2125,51 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „***“ ЕАД се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В производството ответникът е направил
разноски в общ размер на 400 лв., от които от които 300 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „***“
ЕАД има право на разноски в размер на 4,60 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.
***, на основание чл. 432 КЗ сумата от 10493,06 лв.(след допуснато в о.с.з. на 15.04.2025 г.
изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди причинени на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № ***, в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. в гр. ***, на бул. „***“,
причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. №
***, собственост на „***“ ЕАД, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от *** г. до окончателно
заплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5063,40 лв. (след допуснато
в о.с.з. на 15.04.2025 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща
мораторна лихва за периода от 18.03.2020 г. до 14.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432 КЗ за разликата над сумата от 10493,06 лв. до пълния предявен размер от 10576 лв., и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 5063,40 лв. до пълния
предявен размер от 5161,61 лв. и за периода от 01.03.2020 г. до 17.03.2020 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2125,51 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ап. ***, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №
***, на основание чл. 78. ал. 3 ГПК сумата от 4,60 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7