Мотиви
към присъда № 4 от 21.02.2014
год. по НОХД № 203 по описа
за 2013 г. на Районен
съд гр. Балчик
Балчишката районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 218/2012 год. по описа на
РУП – гр.Балчик срещу подсъдимите :
Е.А.Ж. с
ЕГН ********** ***
, за това, че на 24.07.2012 год. в с.Гурково, общ.Балчик, след
предварителен сговор и в немаловажен случай с К.Н.К. ***, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство-ключ е отнел чужди движими вещи – сумата от 22 000 паунда /
британски лири/ на стойност 55 270,82 лв. от владението на А.Д.Я. *** без
негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като общата сума на
отнетото имущество в размер на 55 270,82 лв. представлява големи размери –
престъпление по чл.195,ал.2, във вр. с ал.1,т.3,4 и 5, във вр. с чл.194,ал.1 от НК и
К.Н.К. ***, затова, че на 24.07.2012 год. в с.Гурково,
общ.Балчик, след предварителен сговор и в немаловажен случай с Е.А.Ж. с ЕГН ********** ***
, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и
чрез използване на техническо средство-ключ е отнел чужди движими вещи – сумата
от 22 000 паунда / британски лири/ на стойност 55 270,82 лв. от
владението на А.Д.Я. *** без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои, като общата сума на отнетото имущество в размер на 55 270,82 лв.
представлява големи размери – престъпление по чл.195,ал.2, във вр. с ал.1,т.3,4
и 5, във вр. с чл.194,ал.1 от НК
По реда на Глава
27 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е взел решение за предварително
изслушване на страните, без призоваване на свидетелите и вещото лице.
В хода на
съдебното производство подсъдимите Е. А Ж. и К.Н.К. редовно призовани, явяват
се лично и с адв. И. Ц, ДАК, редовно упълномощен.
В съдебно
заседание защиникът на подсъдимите Ж. и К. заявява,
че подзащитните му се признават за виновни в извършване на
престъплението, за което им е повдигнато
обвинение и признават изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като дават съгласието си да не се събират доказателства за тези факти с
оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
В
съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимите Е.А.Ж. и К.Н.К.
възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на
наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимите Ж.
и Н. изрично са заявили в горепосоченото съдебно, че са запознати с разяснената
им процедура и желаят делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Заявили са, че се признават за виновни в извършване на престъплението, за което
им е повдигнато обвинение, признават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК е
констатирал, че самопризнанията направени от подсъдимите Ж. и Н. се подкрепят
от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е
като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания и от
доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги
подкрепят.
В съдебно
заседание представителят на Балчишка районна прокуратура поддържа обвинението,
като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимите Ж. и К. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195,ал.2,
във вр. с ал.1,т.3,4 и 5, във вр. с чл.194,ал.1 от НК.
Представителят
на обвинението е поискал подсъдимите Ж. и Н. да бъдат признати за виновни в
извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, като при
индивидуализацията на наказанието съдът им наложи наказание лишаване от свобода
към минимума предвиден в текста на закона, което наказание да намали с 1/3
съобразно изискването на чл.58а от НК. Мотивирайки се представителят на
прокуратурата е поискал съдът да наложи на подсъдимите Ж. и Н. ефективни
наказания. По отношение подс.Ж. представителят на прокуратурата е поискал да
приложи и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наложеното с влязла
в сила присъда наказание лишаване от свобода за срок от три месеца по нох дело
№ 306/2010 год. по описа на БРС.
Подсъдимият Е.Ж.
в хода на съдебното следствие е заявил,
че е запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е
извършил престъплението по чл.195,ал.2, във
вр. с ал.1,т.3,4 и 5, във вр. с чл.194,ал.1 от НК.. В хода на
съдебните прения той е посочил отново, че се признава за виновен и
поддържа казаното от защитника си. В последната си дума подсъдимият е поискал
от съда да му наложи справедливо наказание в минимален размер.
Подсъдимият К.Н.
в хода на съдебното следствие е заявил,
че е запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е
извършил престъплението по чл.195,ал.2, във
вр. с ал.1,т.3,4 и 5, във вр. с чл.194,ал.1 от НК.. В хода на
съдебните прения той е посочил отново, че се признава за виновен и
поддържа казаното от защитника си. В последната си дума подсъдимият е поискал
от съда да му наложи справедливо наказание в минимален размер.
Съдът, след
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Според
обвинителния акт пострадалият А.Д.Я. *** развивал дейност като производител на
земеделска продукция на територията на с.Гурково, общ.Балчик.В селото
притежавал наследствена къща с дворно място, находяща се в с.Гурково За
производствения процес св.Я. наемал работници, като между тях през лятната
жътвена кампания през 2012 год. бил и
подс.Е.Ж. ***.Подс.Ж. работил в продължение на седем години при св.Я. по
кампанийно време.За целите на производството фирмата на св.Я. се нуждаела от
пари, които последният държал в стара печка тип „ камина”. Там пострадалия
съхранявал български левове и сумата от 22 000 паунда / британски лири/ ,
който си набавил от обменно бюро и му трябвали за закупуване на земеделска
техника от Англия.
През месец юли на 2012 год.
подс.Ж. работил във фирмата на Я.. Един от дните решил да влезе в къщата му, за
да я разгледа от любопитство.Слязъл в мазата, която била направена като „
механа”. Слизало се по стълби от към лятната кухня.Имало килер, в който била
печката тип „ камина”.Подс.Ж. отворил печката и видял найлонови торби с парите
в тях. Отворил една от торбите, в която била сумата от 22 000 паунда, след
това я затворил и я оставил на същото място в печката и излязъл от къщата.
След няколко дни на
24.07.2012 год. вечерта подс.Ж. се видял в магазина на селото със своя познат
подс.К.Н. ***, който по това време живеел при леля си в с.Гурково. Двамата
провели разговор, при които употребили алкохол и се уговорили да направят „
голям удар” като откраднат парите на св.Я.. Подс.Ж. се обадил по телефона на
св.Я. , за да разбере дали си е в къщи и след като разбрали, че отсъства от
дома си двамата подсъдими тръгнали към домът му.Около полунощ стигнали до
оградата на имота, като подс.Ж. влязъл вътре, а подс.Н. останал отвън.С ключа ,
който стоял под саксия отворил входната
врата от към лятната кухня, а вратата на килера разбил.Взел само торбата, в
която била английската валута, а другата не взел.След това двамата подсъдими
отишли до близката горичка с борове където си разделили парите, като всели взел
сумата от 11 000 паунда, като си поделили пачките с купюри по 20 паунда и
по 50 паунда.Раздалили се като подс.Ж. заровил парите в близост до казана за
изваряване на ракия в селото, а подс.К. ги заровил в съседен имот, където не
живеел никой.След като заровил парите подс.Ж. се обадил на телефона на приятеля
си св.ИИ **** от гр.Балчик, като му обяснил, че има пари и поискал да ги вземе
от с.Гурково. Св.И. отишъл до с.Гурково с лек автомобил марка „ Алфа Ромео”
заедно със свои познат.Първо взели подс.Ж., а след това и подс.Н. от домът
му.Още при срещата на подс.Ж. със св.И. той се похвалил, че заедно с подс.Н. са
откраднали голяма сума пари от къщата на св.Я., като си разделили всеки по
11 000 паунда.И двамата казали, че са заровили парите в с.Гурково, като за
доказателство подс.Ж. показал на св.И. част от парите около 500 паунда в купюри
по 20 и 50 паунда.Вечерта се разбрали да обменят парите в обменни бюра, но да
не е в гр.Балчик.Преспали вечерта в дома на св.С С в гр.Балчик.На другия ден
подс.К. помолил св.И. да му обмени пари
в гр.Добрич, като му дал 2000 паунда. За услугата св.И. трябвало да получи
комисионна. По същия начин обменяли валута и свидетелите СК,СС и ВВ, като
валутата се обменяла в гр.Добрич, гр.Варна, гр.Бяла и гр.Созопол.Така за
времето от кражбата 24.07.2012 год. до края на 2012 год. подсъдимите Ж. и Н.
изхарчили цялата сума.
Видно от
заключението на СОЕ стойността на 22 000 паунда / британски лири/ към
датата на деянието 24.07.2012 год. възлиза на 55 270,82 лв., която сума се
явява „ големи размери” по смисъла на чл.195,ал.2 от НК.
В конкретния
случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната
процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие
подсъдимите са направили самопризнания и са заявили, че признават фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са дали съгласието си съдът да
не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на
чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимите Ж. и Н.. Извършил е проверка дали събраните
в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на
подсъдимите и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След
като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е
приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи
самопризнанията на подсъдимите, ги е
прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил
протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще
се ползва от самопризнанията на подсъдимите Ж. и Н., събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид
горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на
чл.373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимите и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по
делото, а именно : протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит
на свидетели, постановления за привличане в качеството на обвиняем, протоколи
за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на обвиняем по реда на чл.222,ал.1
от НПК, справки за съдимост,справки с характеристични данни, протоколи за
следствен експеримент, СОЕ, справки от мобилни оператори.
Съдът
кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по
назначената експертиза, неоспорени от страните и приети от съда. Същите са
събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят
направеното самопризнания от подсъдимите.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от
правна страна :
С деянието си и от
обективна, и от субективна страна подсъдимите Е.А.Ж. и К.Н.К. са
осъществили състава на престъпление
по чл. 195,ал.2, във вр. с чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 , във вр. с чл.194,ал.1
от НК, 24.07.2012 год. в с.Гурково, общ.Балчик, след предварителен сговор и в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот и чрез използване на техническо средство-ключ отнели чужди движими вещи –
сумата от 22 000 паунда / британски лири/ на стойност 55 270,82 лв.
от владението на А.Д.Я. *** без негово съгласие с намерението противозаконно да
ги присвоят, като общата сума на отнетото имущество в размер на 55 270,82
лв. представлява големи размери.
Подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност за извършване на
кражба ал.2 на чл.195 от НК квалижицирана с оглед нейния предмет – извършената
кражба е в „ големи размери”.Според СП (ТР
№1 от 1988 г.
на ОСНК), за да се приеме наличието на “големи размери” е необходимо стойността на предмета да
надхвърля 70 пъти минималната работна заплата към момента на осъществяване на
деянието. Съгласно ПМС № 300/10.11.2011 год.
минималната работна заплаза за периода 01.05.2012 год. до 31.12.2012 год.
е 290 лв.. „ Големите размери” се явяват
сумите над 20 300 лв.. В конкретния случай се касае за сума в размер на
55 270,82 лв.. На лице са и останалите квалифициращи признака.
Престъплението по чл.195, ал.1,т.3,4 и 5, във вр. с
чл.194,ал.1 от НК било извършено от подсъдимите чрез действие. Подсъдимите
отнели чуждите движими вещи от
владението на пострадалото лице, като прекъснали фактическата власт, която то
упражнявало до този момент над вещите си и установило трайна нова такава за
себе си.
Действувайки по този начин,
подсъдимите са осъществили квалифициращите като по-тежко престъплението
признаци: – „чрез използуване на техническо средство - ключ” и „повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот -
разбивайки вратата водеща към килера” и
„сговаряйки се предварително” - двамата подсъдими са отишли до мястото
на извършване на престъплението, след като предварително в една сравнително
спокойна обстановка са взели решение да извършат кражбата като направят „ голям
удар”, като подс.Ж. се обадил на св.Я., за да разбере дали си е в къщи.
С оглед възприетата
квалификация по т.5 на чл.195, ал.1 от НК , следва да се отбележи също, че
обективно, извършеното от подсъдимите не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. По високата степен на обществена опасност се
обуславя от размера на присвоеното.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са движими вещи – сумата от 22 000 паунда / британски лири/
собственост на св.Я. ***.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действия. От събраните в хода на досъдебното
производство доказателства се установява още, че подсъдимите са участвали както
в прякото отнемане на вещта – предмет на престъплението, така и в
установяването на фактическата власт върху същата.
От
субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимите виновно, при вид и
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Всеки от
подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е,
че отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.
Налице е и специалният субективен признак – намерението на дейците
противозаконно да присвоят отнетите вещи. Подсъдимите са съзнавали и
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи.
Всеки от подсъдимите е разбирал, че при отнемането на вещите не действа сам.
Мотивите за
извършване на престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и неприкосновеността на чуждата
собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
Субекти на престъплението
са вменяеми, пълнолетни, осъждани физически лица.
Подсъдимият Е.А.Ж. , ЕГН ********** ***.
Подсъдимия К.Н.К. , с ЕГН ********** ***.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимите
следва да понесат съответната наказателна
отговорност и подлежат на наказание за извършеното деяние.
За
извършеното от подсъдимите Е.А.Ж. и К.Н.К. престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от до осем години. Престъплението е извършено на 24.05.2012
год., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл.58а от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът :
- по чл.54,
ал.1 и ал.2 от НК - на първо
място следва да се съобрази степента на обществена опасност на
деянието, която съдът преценява като висока, тъй като деянието е от най-често извършваните, което
предполага завишена степен на обществена опасност;
- степента на обществена опасност на подсъдимите.
Видно от приложеното по делото свидетелство за
съдимост, подс. Е.А.Ж. към момента на
извършване на деянието, предмет на настоящото производство е осъждан два пъти,
като деянието по настоящото производство е извършено в изпитателния срок по нох
дело № 306/2010 год. по описа на БРС.
Подс. К.Н.К. също е осъждан.
- начина на извършване на деянието обуславя
извода за престъпна дързост и ароганстност: видно от обясненията на подсъдимия Ж.
той предварително противозаконно е влязъл в дома на Я., без хладнокръвно
обиколил навсякъде, достигайко до мазата огледал обстановката,отворил вратата
на печката тип „ камина”, в която пострадалия държал парите си. След това пристъпвайки
към извършване на престъплението предварително позвънил и провел разговор с
пострадалия Я. за да се убеди, че не си е вкъщи.
Този начин на
извършване на деянието с предхождащите и последващи действия обуславя според
настоящия състав на съда по- високата степен на обществена опасност както на
подсъдимите, така и на деянието извършено от тях;
- подбудите
за извършване на престъплението се
коренят в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към
обществото, в липсата на самосъзнание и стремеж към лесно облагодетелстване.
Ръководейки
се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във
вр. с чл.58а от НК и предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 195,ал.2, във вр. с чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 , във вр. с чл.194,ал.1
от НК, отчитайки
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимите и
отегчаващите вината факти – предхождащи осъждания , характеризиращи подсъдимите
като лица със завишена степен на обществена опасност , съдът счете за
справедливо и съответно на извършеното да определи на подс. Е.А.Ж. наказание “лишаване от свобода”
в размер на 36 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали
така определеното наказание с 1/3, което представлява 12/ дванадесет/ месеца и
осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 24 / двадесет и четири месеца
“лишаване от свобода”.
Тъй като
процесното деяние е извършено от подс. Ж.
в изпитателния срок от три години, който му е определен по НОХД № 306/2010 год. на БРС,
на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието в размер
на три месеца „Лишаване от свобода”, наложено му по посоченото дело. На
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи наказанията да се
изтърпят в затвор при първоначален „строг” режим.
По отношение
подс.К.Н.К. съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да му определи
наказание “лишаване от свобода” в размер на 36 месеца. Съгласно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което
представлява 12/ дванадесет/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в
размер на 24 / двадесет и четири месеца “лишаване от свобода”.
Макар,
че по отношение на подс.Константинов да са налице предпоставките на чл.66,ал.1
от НК, съдът не намира основания да приложи разпоредбата / Решение № 339/20.06.2011
год., III НО, н.д. 1666/2011 на ВКС „ материалноправната разпоредба на
чл.66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите
параметри на наложеното наказание и със съдебното минало на подсъдимия, при
кумулативната даденост на които компетентният орган е суверенен и оправомощен
да прецени възможността за отлагане изпълнението на определената наказателна
санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане
целите на чл.36 от НК и при поставен акцент на личната превенция, не е
наложително същата да бъде изтърпяна ефективно”/.
Настоящия
състав на съда счита, че с прилагането на условното осъждане не биха се
постигнали целите на генералната превенция.
Преценявайки
изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът намира, че същите не са
достатъчни, за да обосноват приложение разпоредбата на чл. чл.66,ал.1 от НК.При
извършване на тази преценка, съобразявайки най-вече начина и причините за
извършване на престъплението, съдът прие, че за постигане целите на наказанието е необходимо подс. К. да изтърпи ефективно
наложеното наказание лишаване от свобода.
Предвид на обстоятелството, че подсъдимия следва да
изтърпят ефективно определеното му наказание, е необходимо да бъде определен и
режим на изтърпяване на наказанието, а също и вида на затворническото
общежитие. С оглед на законовата уредба и на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61,
т. 3 ЗИНЗС на подсъдимия К. следва да бъде
определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо
общежитие от открит тип.
Съдът не
приема направените от подсъдимите Ж. и К. самопризнания като смекчаващо вината обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието им, защото самопризнанията са необходимо условие за прилагане на особената
процедура на съкратено съдебно следствие. Повторното отчитане на
самопризнанията като смекчаващо обстоятелство, изискващо по–леко наказание, е
недопустимо, защото това противоречи на принципите за справедливост и съответност между наказание и престъпление по
чл.35, ал.3 от НК / ТР № 1 ОТ 06.04.2009
г. по Т.Д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС т. 7. „… формалното волеизявление
по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния
акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията
на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК. Благоприятната
последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение./.
Това
което мотивира съда да наложи посочените по-горе наказания е че от една страна
в настоящия момент кражбите са едни от най-масовите престъпления, и като такива
са се превърнали в начин на живот за много хора. От друга,в нито един момент от
съдебното следствие нито подс.Ж., нито подс.К. изразяват съжаление за
извършеното. Обясненията и на двамата подсъдими дадени в хода на досъдебното
производство са свидетелство за дефицит
на духовни интереси и личностен
примитивизъм : подс. К.:„ английските пари ги изхарчих всичките. С тях си
купувах дрехи, обувки, алкохол. Ходил съм и по проститутки в гр.Варна” стр.41
том първи от ДП/, липсва трудова активност. Поведението им изключва каквито и
да било виновностови преживявания.
Съдът намира,
че така определеният размер на наказанията за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимите и ще им се отнеме възможността да извършат
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. По
този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
По разноските:
На основание
чл.189, ал.3 от ПНК, съдът възложи солидарно на подсъдимите направените
деловодни разноски в размер на 71,58 лв. , направени по досъдебното производство, които следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр.
Добрич.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: