Определение по дело №1204/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20237050701204
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1719

Варна, 16.06.2023 г.

Административният съд - Варна в закрито заседание  в състав:

 

 

Председател

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове: 

ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20237050701204 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е жалба от С.Й. ***, против Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община-Варна, прието по Протокол № 34 от заседание на ОбС-Варна, на 11.05.2023г., публикувано в сайта на ОбС – Варна на 18.05.2023 г. Жалбоподателят твърди, че е собственик на жилище, с административен адрес гр. Варна, ул. ***и ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. С оглед решение на КС №18/14.04.1995 г. счита, че е лице със засегнати лични права и законни интереси, свързани с безопасното ползване по предназначение на алейната мрежа на Приморски парк – Варна. Алейната мрежа на Приморски парк е „комуникационно-транспортна площ“ със статут на публична собственост с общо гражданско предназначение, в устройствена зона – за широко обществено ползване, със свободен достъп и не е предоставена за безвъзмездно управление. Счита, че като титуляр на личното право на обществено и свободно ползване на алейната мрежа на Приморски парк – Варна е пряко заинтересовано лице от проекта за актуализация на ГПОД – Варна, във връзка с което е депозирал с писмо от 20.09.2022 г. възражение в рамките на общественото обсъждане. Спешната регулация на обществените отношения, свързани с организиране на движението по пътищата на територията на общината е правно опорочена, в следствие на което има ограничителен ефект за жалбоподателя. В предложението на Кмета на община Варна от 7.09.2022 г. и самият Проект за актуализация на ГПОД – Варна се позовава на становище на Комисия за безопасност на движението и решение на ЕСУТ, че се предлага възлагането на изработване на ПУП с цел установяване на траен статут на алейната мрежа на територията. Повече от 10 години не са предприети действия по изготвяне на ПУП. Вместо да се положат усилия за уреждане на траен градоустройствен статут на парка, за пореден път се прави предложение за актуализиране на ГПОД – Варна, което се основава нормативно на обикновеното използване на алеите от пешеходци, без да се взема под внимание факта, че някои алеи обикновено се използват за придвижване на ППС, т.е. без уреждане на статута на алеите като такива. Поддържа, че решението е прието в условията на информационен дефицит. Пред ВАС са на производство две административни дела, с предмет оспорване на Наредба № 2/17.01.2021 г. – адм.д № 1925/2022 г. и 6127/2022 г., по които няма постановени влезли в сила решения. Моли Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община-Варна, прието по Протокол № 34 от заседание на ОбС-Варна, на 11.05.2023г.да се прогласи за нищожно, в евентуалност да се отмени като незаконосъобразно. Производството е оставено без движение, като на жалбоподателя са дадени указания.

С молба с.д. № 8831/9.06.2023 г. Й. уточнява, че оспорва изцяло процесното решение. Сочи, че решението се отнася за територия, която съгласно ОУП е паркова територия с предназначение „зелени площи за широко обществено ползване“. Съгласно чл. 61, ал.4, вр. ал.2 от ЗУТ зелените площи за широко обществено ползване, предназначени за задоволяване на обществени потребности от общинско значение, както парковете и градините са публична собственост. Територията на Приморски парк се явява предназначена за ползване като парк от населението и гостите на Варна в нейната цялост, с изключение на частните имоти, находящи се в нея, които подлежат на отчуждава, съгласно чл. 62, ал.5 от ЗУТ, а не ограничително до знак, табела или съоръжение за извършване на контролиран достъп. Счита, че като лице с настоящ адрес ***, като пешеходец ползва алейната мрежа на парка, поради което могат да се засегнат негови права, свободи и законни интереси да ползва парка по безопасен начин и по нейното предназначение като парк. Пешеходците са най уязвимата група от участниците в движението. Доколкото Приморски парк има устройствен статут и представлява зелени площи за широко обществено ползване, то цялата му територия трябва да бъде забранена за достъп на МПС. Счита, че с акта недопустимо се определят привилегии или задължения за пешеходно движение. Излага доводи, че като пешеходец, по маршрут към местност „Салтанат“ се налага да преминава през имоти частна собственост, които в КККР съществуват като алеи. Сочи, че оспорения акт го засяга неблагоприятно, макар и да са предвидени знаци В2, с които може да се намали риска Й. да се движи като пешеходец в парка, това е илюзорно. Макар и знака да забранява влизане на ППС, съгласно ППЗДвП е позволено изключение в полза на живеещите, налице е мнима защита чрез поставяне на знак В2 в района на Делфинариума, не защитава по ефективен начин правото му на ползване на парковата територия като пешеходец.

Депозирано е становище от Общински съвет – Варна, в което се поддържа, че със ЗДвП са въведени нормативно въведени ограничения, както и с чл. 5, т.8 от Наредбата за общенствения ред на Община Варна, съгласно които е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. С оспорения акт не се въвежда режим на движение на ППС, различен от предвидения от законодателя, само се определя вида и мястото на указателните пътни знаци, които се поставят в изпълнение на законоустановения режим на движение, без да се създават нови задължения, и без да се засягат права, свободи и законни интереси на граждани по начин и с тежест, различни от вече въведените ограничения със ЗДвП.

Съдът след като се запозна с представените доказателства, прецени следното:

Депозирано е предложение от Кмета на Община Варна на 7.09.2022 г. до Общински съвет – Варна, в което е посочено, че Комисията по безопасност на движение е изразила становище за актуализация на Генералния план за организация на движението в частта на местност „Салтанат“. Извършена е проверка и анализ на достъпните данни свързани с проверка на безопасността на движението, при което е установено, че в действащия Генерален план не е установен решима за движение по съществуващата алейна мрежа в местност „Салтанат“. Прието е, че това налага определяне на организация на движението, отговаряща на изискванията на нормативната уредба и осигуряваща удобство за всички участници – пешеходци, велосипеди, и ППС с регламентиран достъп, при спазване изискванията за опазване на околната среда. На осн. чл. 21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл. 76, ал.3, чл.79 от АПК и чл. 15, ал.7 от ЗДвП, чл.7 от Наредба № 1/20021 г. е направено предложение Общински съвет – Варна да приеме окончателен проект за актуализация на Генералния план за организация на движението на територията на Община Варна, ведно с графичната част, която е неразделна част от него. В обяснителната записка към предложената актуализация е предвидено, че плана обхваща само частта около Приморски парк и засяга поставянето на нов знак В2, Т7, Т17, премахването на съществуващи значи, разширяване границата на разработката в няколко части. Въз основа на предложението е прието Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община-Варна, прието по Протокол № 34 от заседание на ОбС-Варна, на 11.05.2023г.

От представените по делото доказателства е видно, че Й. има имот на територията на гр. Варна, от депозираната жалба е видно, че жалбоподателят е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.

Съдът приема, че за жалбоподателят не е налице правен интерес от оспорване на Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община-Варна

Нормата на чл.186 от АПК сочи, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Законодателят е въвел изискване за наличието на правен интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт. С решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. №11/2006 г. на Конституционният съд на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 186, ал.1 от АПК е в съответствие с чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ. Засегнати по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК са тези субекти, до които административният акт се разпростира, като интересът трябва да е обоснован. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк интерес е необходимо със самото отменяне на оспорения нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата вреда от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жалба. Липсата му има за правна последица недопустимост на жалбата и прекратяване на производството по делото. Съдът намира, че за жалбоподателя права и законни интереси не са засегнати лично и непосредствено от процесното решение.

Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК и по чл. 120, ал.2 КРБ от оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично. Липсват ангажирани доказателства от жалбоподателя конкретно кои негови права са засегнати от оспорения акт. В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява.

Следва да се посочи, че забраната за преминаване и паркиране на превозни средства в паркове, градини, детски площадки в населени места извън обозначените за това места е въведена със закон – чл. 15, ал.7 от ЗДвП. Такава забрана е въведена и с разпоредбата на чл.5, т.8 от Наредбата за обществения ред на Община Варна. Процесното решение не въвежда режим на движение на ППС, различен от предвиденото от законодателя, с него единствено се определя вида и мястото на указателните пътни знаци, които се поставят в изпълнение на законоустановения режим на движение, без да създава нови задължения и без да засяга права, свободи или законни интереси на гражданите по начин и тежест, различни от вече въведеното законодателно ограничение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП.

Развитите доводи от Й. относно необходимостта за изработване на ПУП, необходимостта от отчуждаване на имоти частна собственост, разположени на територията на Приморски парк, както и че поставянето на знаци за забрана влизането на ППС създава мнима защита не мотивира наличието на правен интерес у жалбоподателя. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че поставянето на знаци го засяга неблагоприятно, предвид законодателните ограничения въведени с чл. 15, ал.7 от ЗДвП, отделно от това Й. не е посочил, с какво го засяга частта от оспорения акт, с който се променя самата граница на разработката.

Правото на съдебната защита и обжалването на акт от вида на процесния за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата на други правни субекти.

Гореизложеното обосновава извода за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство по жалбата на Й. без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 АПК вр. чл.196 АПК, настоящият състав на съда

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на С.Й. ***, против Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община-Варна, прието по Протокол № 34 от заседание на ОбС-Варна, на 11.05.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1204 по описа на Административен съд – Варна за 2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

Председател

 

 

Членове: