РЕШЕНИЕ
№ 4293
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110201979 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г., ЛНЧ ********** чрез адв. С. В. срещу
наказателно постановление (НП) № 22-4332-026653/16.12.2022 г., издадено
от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДВП и на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3 б. „В” от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че е налице
несъответствие между дадената в АУАН и НП правна квалификация на
нарушението по чл. 20 от ЗДвП, че в АУАН не се посочени имена, ЕГН и
адреси на лицата, претърпели имуществени вреди, че в АУАН не е посочено в
ПТП да е имало друг участник –физическо лице, с което Г. да не е постигнал
съгласие, че не се обсъдени отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като причина за напускане на местопроизшествието се сочи,
че по време на попълване на двустранния протокол на майката на
жалбоподателя му позвънила тъй като не се чувствала добре, поради което
1
жалбоподателя отишъл до дома й, която се намирал в близост, но автомобила
останал на място. Поддържа се, че в АУАН и НП не е отразена коректно
самоличността на жалбоподателя, тъй като не е посочена неговата дата на
раждане. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил вмененото му
нарушение на чл. 123, ал.1 т. 3 б. „В“, тъй като не доказано, че е имало спор
относно обстоятелствата на нарушението, а отделно органите на МВР са
уведомени от другия участник. Поддържа се липса на фактическо описание на
твърдените разногласия. Претендира се приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В допълнително постъпила молба се уточнява, че всъщност
жалбоподателят е преместил автомобила и с него е отишъл до дома на майка
си.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. В., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна
на НП по съображенията, изложени в жалбата, като се акцентира върху
маловажността на случая. Иска се присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна – началник – сектор „Административно
обслужване” при ОПП-СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 30.11.2022 г. свидетелят Ж. И. Н. управлявал лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“ с рег. № , движейки се по бул. „Арсеналски“ с посока
към бул. „Черни връх“. Непосредствено зад него се движел жалбоподателя Д.
Г., който управлявал лек автомобил „Санг Йонг Корандо“ с рег. № . Срещу №
2 свидетелят спрял, за да пропусне преминаваща по пешеходната пътека
пешеходка и в този момент управляваният от него автомобил бил ударен от
автомобила на жалбоподателя, който се движел зад него. Вследствие на удара
била ожулена задната дясна броня на автомобила на свидетеля Н..
Между двамата участници в ПТП възникнал спор, тъй като
жалбоподателят не считал, че е виновен за ПТП и отказал да бъде съставен
двустранен протокол, поради което свидетелят Н. подал сигнал за ПТП на
тел. 112, откъдето го предупредили да стои до автомобила си и да не напуска
местопроизшествието. Жалбоподателят позвънил на свидетелката Росица
Кебеджиева, с която живеел във фактическо съжителство и й обяснил за
реализираното ПТП, като я помолил да дойде на местопроизшествието.
Докато изчаквали пристигането на органите на МВР жалбоподателят се качил
в автомобила си и напуснал местопроизшествието.
На подадения от свидетеля Н. сигнал се отзовал екип на ОПП- СДВР в
състав Р. С. и П Д. Бил съставен протокол за ПТП с бл. № 851097/30.11.2022
г. Междувременно на място пристигнала и свидетелката Р К, на която
органите на МВР обяснили, че вече е съставен протокол за ПТП и
жалбоподателят може да го получи екземпляр от него от КАТ.
На следващия ден -01.12.2022 г. жалбоподателят се явил в сградата на
ОПП-СДВР, където подал декларация, в която посочил, че именно той на
30.11.2022 г. е управлявал лек автомобил с рег. № и е реализирал лек ПТП с
друг автомобил, като го е ударил отзад.
На същата дата- 01.12.2022 г. Ц Х Ц съставил срещу жалбоподателя акт
2
за установяване на административно нарушение с бл. № 201789/01.12.2022 г.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 16.12.2022 г. началникът на
сектор „Административно обслужване” при ОПП - СДВР издал обжалвано
наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя
Г. на 17.01.2023 г., а на 30.01.2023 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Ж. И. Н., Р Й К, както и приобщените по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за ПТП и скица, справка „картон на водача” за Д. Г.,
декларация от Д. Г., заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на директора на СДВР,
заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
копи от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, медицински документи за Мириам Аубер.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ж. И. Н., тъй като
същите са обективни, детайлни и информативни и позволяват изясняване на
релевантната фактическа обстановка. Свидетелят депозира показания
относно факти и обстоятелства, които лично е възприел – същият е участник
в реализираното ПТП и показанията му представляват източник на пряка
доказателствена информация относно мястото на реализиране на ПТП,
неговия механизъм и поведението на двамата участващи водачи. От
показанията му се установява, че управляваният от него автомобил е бил
ударен отзад от друг автомобил.От показанията на свидетеля се установява
наличието на разногласия между него и другия участник в ПТП и отказа на
последния да попълнят двустранен протокол за ПТП, поради което
свидетелят повикал органите на МВР. Свидетелят е категоричен, че преди
пристигане на органите на МВР другият участник в ПТП е напуснал заедно с
автомобила, което на практика не се оспорва от страна на жалбоподателя /виж
доп. молба към жалбата/. Същото се потвърждава както от протокола за ПТП,
в който е отразено, че на място е присъствал само единият водач, а така също
и от показанията на свидетелката Кебеджиева, която е пристигнала на
мястото на ПТП по молба на жалбоподателя, който вече не бил на мястото на
ПТП и тя е разговаряла със служителите на ОПП.
Що се отнася до твърдените причини за напускане на мястото на ПТП
съдът намира следното: По делото са представени медицински документи на
М А, но не са представени доказателства, че това лице е майка на
жалбоподателя. На следващо място, дори и да се приеме за достоверно това
твърдение медицинските документи датират от 09.08.2021 г. и 01.01.2022 г.
тоест най-малкото 11 месеца преди процесния инцидент и не отразяват
актуалното здравословно състояние на лицето. Не са представени
доказателства на датата на реализиране на процесното пътнотранспортно
произшествие да е бил подаван сигнал на тел. 112 относно влошено
здравословно състояние на майката на жалбоподателя, няма данни и същата
да е посещавала какъвто и да било лекарски кабинет, нито са представени
доказателства да й е бил извършван медицински преглед.
Приобщените по делото заповеди на директора на СДВР и министъра
на вътрешните работи установяват компетентността на актосъставителя и
АНО- първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият – да издава наказателни
3
постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.6 на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато
длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3.2 от
цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството
си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Основателно и възражението на жалбоподателя, че по отношение
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП при издаване
на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в несъответствие между фактическото
описание на нарушението и дадената му правна квалификация. В
наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят се е движил със
скорост, несъобразена с интензивността на движението, поради което е
реализирал ПТП. Същевременно това нарушение е квалифицирано по чл. 20,
ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява на водачите на ППС да контролират
непрекъснато превозните средства, които управляват. Задължение за водачите
на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие е предвидено в ал. 2 на чл. 20 от
ЗДвП. Следователно от фактическа страна на жалбоподателя е вменено, че не
е избрал скорост, която е била съобразена с интензивността на движението, а
от правна страна се твърди нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП тоест
неосъществяване на непрекъснат контрол върху ППС. При тази липса на
съответствие между фактическо и правно описание на нарушението правото
на защита на жалбоподателя е ограничено до степен, че същият е изправен
пред неяснота какво точно е твърдението на АНО и за кое точно негово
действие същият е бил наказан – дали за това, че не е съобразил избраната от
него скорост на движение с интензивността на движението /съобразно
изложените факти/ или за това, че не е контролирал непрекъснато ППС, което
4
е управлявал /съобразно дадената правна квалификация/. При тази липсата на
съответствие между изложените факти и дадената им правна квалификация
наказателното постановление се явява незаконосъобразно в тази му част и
следва да се отмени.
По отношение нарушението на чл. 123, ал. 1 т. 3 б. „В” от ЗДвП
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП урежда задълженията на
участниците в пътно-транспортно произшествие. Първото от тях е да спрат и
да установят вредите. В зависимост от вида на причинените вреди -
пострадали хора или само имуществени вреди законът предписва определено
поведение на участниците, разписано в т. 2 и т. 3 на същата алиния. Нито в
АУАН обаче, нито в НП е посочено дали от ПТП са причинени вреди и ако да
– дали са били само имуществени или е имало и пострадали хора. Липсата на
отразяване на този съставомерен елемент на нарушението от обективна
страна на първо място ограничава правото на защита на наказаното лице, а от
друга – препятства съда да извърши дължимата преценка дали на конкретно
описаното в АУАН и НП поведение на жалбоподателя е дадена
съответстваща правна квалификация тоест при липсата на отразяване, че от
ПТП са причинени само имуществени вреди е неясно защо АНО е
квалифицирал нарушението като такова по чл. 123, ал. 1 т. 3, а не по т. 2 от
ЗДвП. Ирелевантно в случая е, че по делото е установено от фактическа
страна, че от процесното ПТП са причинени само имуществени вреди – това
обстоятелство следва да бъде описано както в АУАН, така и в НП, за да е
наясно наказаното лице защо актосъставителят и АНО са приели, че същият
не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1 т.3, б. „В“ от ЗДвП, а не
например задължението по чл. 123, ал.1 т.2 от ЗДвП. С оглед изложеното
наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази му част.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на
направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. В., съдържащ и разписка за
плащане, видно от който определеното и заплатено възнаграждение на
адвокат В. за процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото
дело е в размер на 700 лева. С оглед данните за действително сторени от
жалбоподателя Д. Г. разноски по обжалване на наказателно постановление №
22-4332-026653/16.12.2022 г. в размер на 700 лева, то същите следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 2
от ЗДвП съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-026653/16.12.2022 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя Д.
Г., ЛНЧ ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДВП и на основание
чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
5
за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3 б. „В” от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
Г., ЛНЧ ********** сумата от 700 лева, представляваща сторени от него
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6