Определение по дело №360/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №442

гр. Варна, 20.07.2018г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 360/18г., намира следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД), гр. Варна против решение № 840/11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2582 по описа за 2017г. На Окръжен съд – Варна, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги - Триумф”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "Георги Сава Раковски", № 4, чрез председателя А.А.Г., сумата от 25 271.68 лв. /двадесет и пет хиляди двеста седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване в резултат на ползването на трафопост, с идентификатор № 15031.502.25.1 по кадастралната карта на град Главиница, област Силистра за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 16.08.2017г.- за сумата от 10 000 лв. и от датата на молбата за увеличаване на иска: 14.11.2017г. - за сумата от 15 271.68 лв., до окончателното заплащане на тези суми, на основание чл. 59  и чл. 86 от ЗЗД; и въззивникът е бил осъден да заплати сумата от 3 318,44лв. / три хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, преставляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно и необосновано поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Счита се, че съобразно възложената на ответника доказателствена тежест относно установяването на принадлежността на правото на собственост върху процесния трафопост /ТП/, е била оспорена констатацията на нотариуса в представения от ищеца и издаден в негова полза констативен нотариален акт /КНА/, чрез наведени конкретни съображения: относно забраната за притежаване на енергийни обекти от други лица, освен от Държавата съгласно ЗЕл. от 1975г. /отм./ и липсата на разрешение от Асоциация „Енергетика”; относно липсата на доказателства за възникване на правото на собственост върху ТП в полза на АПК „Дръстър”, както и че този ТП е бил вътрешна уредба за този АПК и изграден със средства на кооперацията и с труд на кооператорите; липсата на доказателства за прехвърлянето на ТП в полза на ТКЗС в ликвидация – Главиница; относно липсата на форма за прехвърляне на ТП от последното ТКЗС на ищцовата кооперация /съобразно чл. 18 от ЗЗД и ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/, водещо до нищожността на такава прехвърлителна сделка; относно липсата на доказателства и за собствеността на машините, представляващи оборудването на ТП, тъй като с КНА ищецът е признат за собственик само върху сградата, а не и върху оборудването. За всяко от тези възражения и оспорвания са наведени конкретни съображения във въззивната жалба, които обосновават тезата от една страна за допуснати процесуални нарушения чрез необсъждането им от първоинстанционния съд, а от друга страна – за неприлагането и несъответствието с посочените конкретни материалноправни норми. От всичко това се прави извода, че удостоверното в КНА вещно право не е възникнало и не е в патримониума на ищеца, а още по-малко пък КНА удостоверява правото на собственост върху електрическите машини и съоръжения в него за преобразуване и разпределение на ел. енергия. 

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф””, гр. Главиница чрез адв. Св. С. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че съдът е приел за безспорно, че липсва претенция за собственост върху ТП от страна на ответника. Освен това ответникът не е оспорил достоверността на нито един от представените документи, вкл. и КНА за собственост върху ТП. Евентуално направено такова оспорване в писмената защита е несвоевременно. Освен това се изтъква, че ТП не е вписан в активите на ответното дружество, а е вписан в тези на ищцовата кооперация; че ТП не е държавна собственост и за него няма издаден АДС; че преди делото страните не са спорили относно собствеността върху ТП; че от одобрения проект за изгражадане на ТП се е установило, че същият е бил предвиден за електрозахранване на един потребител.

            Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е бил отхвърлен иска на ищцовата кооперация против ответното дружество за заплащане на сума, представляваща разликата над 25 271.68 лв. до пълния претендиран размер от 38 166.40 лв. на посоченото основание.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

            Страните не са направили доказателствени искания, а от друга страна липсват предпоставките за събирането на нови доказателства по инициатива на съда, поради което и делото следва да бъде насрочено в открито с.з.

             Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на 03.10.18г. от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: