Русенска окръжна прокуратура е обвинила подс. А.А.Ч. в това, че на
03.05.2014г. в гр. Бяла, обл. Русе, направил опит
умишлено да умъртви П.Т.М., като деянието останало недовършено по независещи от
дееца причини - престъплението по чл. 115 вр. чл. 18
ал. 1 НК
Прокурорът поддържа обвинението, което счита за доказано.
Иска от съда да признае подс.Ч. за
виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание, при условията на
чл. 54 от НК, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 9 години,и да уважи предявения
гр.иск по справедливост.
Частният обвинител и граждански ищец М. – лично и чрез повереника си, поддържа
обвинението и иска от съда да
наложи на подсъдимия наказание, и да уважи в пълен размер предявения граждански
иск за обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, за сумата
от 35 000 лева.
Подс. Ч., лично и чрез защитника си, иска да му бъде наложено
от съда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при условията на чл. 54 от НК,
ориентирано към минимума. Не се оспорва основателността на предявения
граждански иск, а само доказаността по отношение на претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Производството по делото пред Русенския Окръжен съд е
протекло по реда на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. След като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съгласно разпоредбата
на чл. 373 ал.2 от НПК, съдебното
следствие е проведено без да се извършват разпити на подсъдимия, на свидетелите
и на вещите лица, за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Събраните на досъдебното производство доказателства, касаещи фактите в
обвинителния акт, и
признати от подсъдимия, сочат на следната фактическа обстановка :
Подс. А.А.Ч. е роден на ***г***, има основно образование, женен,
неосъждан / осъждан – реабилитиран/, не
работи, ЕГН **********.
Към м. май 2014г. подсъдимият и св. П.Т.М. ***, и не били
в добри отношения, тъй като през 1985г. М.
убил брата на Ч., след което изтърпял наказание
от 17 години Лишаване от свобода.
На 03.05.2014г., около 12,30 часа, св. М. се движел с велосипеда си по ул.
„Ст. Стамболов” в гр.Бяла, към дома си, находящ се на
ул. „Арда” № 3. При завоя до мелница „ Алимет ” продължил
нагоре по асфалтовия път, като тикал
велосипеда си с дясната ръка.
В същото време надолу по улицата, с каруца, теглена от
кон, се придвижвал подс. Ч., който бил
употребил алкохол. Видял идващия срещу него св. М.. Под въздействието на
изпития алкохол и отношението си към него заради причинената смърт на брат му,
решил да му отмъсти, като го наръга с нож. В момента, когато трябвало да се
разминат, подс. Ч. спрял каруцата. Взел
в дясната си ръка ножа от каруцата и слязъл от нея. С думите : „Ей сега ще те оправя!”, се насочил към св. М., който също спрял. В този момент подс.Ч.
го хванал с лявата си ръка, стиснал го и, държейки го, започнал да го ръга с
ножа в стомаха. Като държал колелото с дясната си ръка, св. М. отстъпил назад и
се опитал да се предпази с лявата ръка, но подсъдимият не го пускал и
продължавал да му нанася удари, като
успял да нанесе общо 6-7 удара - първо в стомаха и в областта на гръдния кош, а
последният удар - в областта на шията.
След което подс. Ч. прекратил нападателните си действия
спрямо св. М., качил се на каруцата, като пъхнал ножа от вътрешната страна на
сандъка на каруцата.
Св. М. започнал да вика за помощ, и успял
с усилия да стигне до оградата на отсрещната страна на улицата, където бил
намерен от хора, веднага сигнализирали на
телефон 112. Пристигналият екип на ЦСМП-Русе, филиал Бяла, сред които св. В.Д.
– фелдшер, заварил св. М. паднал до външната ограда в близост до портала на
мелница „Алимет”, в безпомощно състояние – лежал в
локва кръв, дрехите му също били напоени с кръв. Св. Д. установил, че М. има
голяма прободна рана в областта на шията в
страничната лява задна половина, както и други рани по тялото. Успял да осъществил
контакт с пострадалия, който бил унесен от голямата кръвозагуба и реагирал само
на повиквания, като на въпрос какво се е случило отговорил, че го е намушкал с
нож А.. На М. била оказана на място спешна медицинска помощ, след
което бил откаран в Спешна помощ–Бяла. По пътя били хванати два венозни пътя,
за да се спре кръвотечението на врата, и била направена масивна тампонираща превръзка и др., след което М. ***, където била
извършена хирургическа интервенция и проведено последващо
болнично лечение.
Междувременно подс. Ч. отишъл в дома на св. З.К.Р. - в гр. Бяла, ул. „Цар Калоян” №13, където били
последната и св. Е.З.Я.. Пред тях подсъдимият признал, че е наръгал с нож св. М.,
като посочил като причина за това старата вражда. След това облякъл чисти дрехи, и така бил заловен от
полицейските служители от РУП- Бяла.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, вследствие на
нанесените удари М. получил следните увреждания:
-порезна рана на шията вляво с нарушаване на целостта на
мускулите от задната група на шията и обилно кървене;
-порезнопрободна рана вдясно на
гръдния кош вляво - проникваща в гръдната кухина;
-порезнопрободна рана на
гръдния кош вляво - непроникваща в гръдната кухина;
-порезвопрободна рана вляво на
корема проникваща в коремната кухина - без засягане на вътрешни органи с
кървене от коремницата, въздух в дясното плеврално пространство, излив на
кръв в коремната кухина.
Описаните телесни увреждания причинили на М. разстройство на здравето, временно опасно за
живота, и проникващи наранявания в гръдната и коремната кухини, а раната в
областта на шията била в непосредствена близост до магистрални съдове, нарушаването
на целостта на които може да доведе до летален изход.
От заключението на назначената и изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е видно, че подс. Ч. не страда от
психично заболяване по смисъла на чл. 33 НК, по време на инкриминираното деяние
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, по време на деянието се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване / средна степен - 1,98 промила /, а не патологично алкохолно
опиване. Същият не се е намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия, поради което действията му не са били извършени в състояние на
физиологичен афект.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство по
предвидения в НПК ред гласни, писмени доказателства и експертни заключения, както
и от веществените доказателства по делото, и се признава от подс. Ч., който изрично е
заявил пред съда, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Времето, мястото, начинът на извършване на престъплението
се установяват от показанията на
пострадалия – св. М.. Те синхронизират
и с обясненията на подс. Ч., като механизмът на причиняване на ударите с нож от
последния се установява и от заключението на съдебно – медицинската експертиза
на пострадалия. По делото като веществени доказателства са приобщени оръжието
на престъплението – нож, както и дрехите на подсъдимия, за които от
заключението на назначената и изготвена
ДНК експертиза се доказва, че
имат следи от кръв от ДНК – профил, еднакъв и напълно съвпадащ с този на
пострадалия М.. Установява се от заключението на химическата експертиза и че
подс. Ч. към момента на деянието е бил с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,98
промила. От показанията на св. В.Д. се установява в какво състояние е
бил пострадалият – непосредствено след деянието, когато на място е отишъл екип
на Спешна помощ – гр. Бяла, и му е оказал медицинска помощ, както и че той е
съобщил, че е бил намушкан с нож от А.Ч.. Свидетелите З.Р. и Е.Я. пресъздават
казаното им от подсъдимия, когато отишъл в дома им – че е наръгал П. / М. / с
нож, както и че е бил с дрехи / веществени доказателства по делото /, по които
имало петна от кръв. Св.Я. предал на полицейските служители намерения в
каруцата на подс. Ч. нож – оръжие на престъплението, а свидетелката предала
дрехите му / веществени доказателства по делото, обект на ДНК експертиза /.
Свидетелите Н.С. и Т.К. – полицейски
служители от РУП – Бяла, установяват с показанията си в какво състояние е бил
пострадалият непосредствено след деянието, задържането на Ч. и дадените от него
обяснения за случилото се, в които признал стореното от него.
В доказателствата по делото не се констатират съществени
противоречия, които да създадат съмнения относно съставомерните
признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство. Разминаванията в доказателствените източници касаят факти, свързани с
поведението на пострадалия непосредствено преди деянието, и конкретно – дали /
както твърди подсъдимият / с думи и жестове той го е провокирал по такъв начин,
че да е изпаднал в състояние на афект. Видно от заключението на назначената и
изготвена съдебна психиатрично-психологическа експертиза, подс.Ч. към момента
на извършване на инкриминираното деяние е бил вменяем,
като липсват данни да се е намирал в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия и да е действал в състояние на физиологичен ефект, като
констатираното състояние на алкохолно опиване на същия / средна степен / не
може да се приеме за патологично алкохолно опиване или друго моментно
състояние, изключващо вменяемостта по
време на извършване на деянието, и влиянието на алкохола е типично – намалява до известна степен
рационалните оценъчни възможности, засилва импулсивността, отслабва
ефективността на самоконтрола.
Изложеното сочи,
че доказателствата по делото са
достатъчни да потвърдят по несъмнен
начин фактическите твърдения на прокурора,
изложени в обстоятелствената
част на обвинителния
акт, съответно - при постановяване на осъдителна присъда
да удовлетворяват критерия по чл.
303 НПК. Надлежно
приобщените и проверените по реда на чл.
371 т. 2 от НПК гласни, писмени и веществени доказателства убедително потвърждават
признатите от подсъдимия факти.
От така
установените факти следва, че с деянието си подс. А.Ч. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК, тъй като на 03.05.2014г. в гр. Бяла, обл. Русе, направил опит умишлено да умъртви П.Т.М., като
деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.
От обективна страна изпълнителното деяние на подс. Ч. се
изразило в нанасяне на удари с нож в жизненоважни области от тялото на М. - стомаха,
гръдния кош и шията, които, ако не било своевременното оказване на медицинска
помощ, биха довели до смъртта на пострадалия, като, съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза, порезната рана на шията в ляво с нарушаване на целостта на
мускулите от задната група на шията и предизвикала обилно кървене, е в
непосредствена близост до магистрални съдове, нарушаването
на целостта на които може да доведе до летален изход.
Замисленото - причиняването на смъртта на М., останало
недовършено по независещи от дееца Ч. причини - въпреки, че го изоставил в
безпомощно състояние след нанесените удари с нож, скорошното откриване на
пострадалия и своевременно оказаната медицинска помощ предотвратили
настъпването на смърт.
Подс. Ч. действал при пряк умисъл – съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, тъй като ясно
съзнавал, че с действията си може да причини смъртта на М. и е целял именно този
престъпен резултат.
Поради което подс. А.Ч. следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК, за което е бил обвинен и предаден на съд, и
понесе наказателна отговорност за стореното.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Ч. съдът
съобрази следното :
Смекчаващо отговорността обстоятелство са направените
признания, които съдът счита, че допринасят за установяване на фактическата
обстановка и доказаността по несъмнен начин на
извършеното престъпление и дееца. Като такива съдът намира също изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното и чистото му съдебно минало. Като смекчаващо вината на Ч. съдът отчита и
влошеното му здравословно състояние – страда от хипертонична сърдечна болест,
хронична обструктивна белодробна болест, астма с
преобладаващ алергичен компонент,
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели
на гръбначния стълб с радикулопатия /
етапна епикриза от 24.02.2015г. /.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита
извършването на деянието в състояние на алкохолно опиване.
Съдът съобразява и
обстоятелството, че за да осъществи
деянието си подсъдимият е бил емоционално повлиян от обстоятелството, че преди
години М. е убил брат му.
При така отчетените определящи вината обстоятелства,
съобразявайки всички обстоятелства по
чл. 54 от НК, при предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 115 вр. чл.18 от НК -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 до 20
години, съдът намира, че на подс. Ч. следва да се определи наказание при значителен
превес на смекчаващите обстоятелства, ориентирано
към минималния, предвиден в закона размер – 10 години, като се съобрази императивната
норма на чл. 373 ал.2 от НПК, съгласно която
по реда на чл. 58 а от НК определеното
наказание се редуцира с 1/3 , или на подс. Ч. се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 6 години и 8 месеца .
Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че за да бъде адекватно на тежестта на
извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца, наказанието
следва да е именно в определения размер.
Така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от 6 години и 8 месеца следва да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип.
Съдът намира, че с
това наказание ще бъде постигната както генералната превенция – да се
въздейства възпиращо и превъзпитателно на останалите членове на обществото,
така и личната превенция – да се даде възможност на осъдения, докато изтърпява
наказанието си, да преосмисли поведението си и да го мотивира занапред да води социалноориентиран и законосъобразен начин на живот.
Съдът приспада, на основание чл. 59 от НК периодът, през
който подсъдимият е бил задържан по делото.
Непозволеното увреждане се основава на нарушението на
правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен
характер, като на обезщетение подлежат всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда
по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД /. Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД, е сложен юридически факт, елементите на
който са : деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Основният елемент на непозволеното увреждане
е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване
на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост
и здраве, душевност и психическо състояние. Наличието на вреда – опитът да се
причини смъртта на един човек, при което са му нанесени сериозни увреди на
телесния интегритет, се установява от събраните в наказателното производство
доказателства. Доказано е и че
извършеното деяние е противоправно,
както и причинната връзка между тях.
Съдът намира, че следва да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на подсъдимия за неимуществени
вреди, тъй като се установи наличието на всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане. Подсъдимият виновно и противоправно е направил опит
да причини смъртта на П.М.. Последният –
конституиран като гр.ищец по делото, е
пострадал от деянието и следователно има право на обезщетение за
неимуществените вреди от противоправното и виновно
деяние на подсъдимия Ч..
При тези данни съдът приема, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдимия на гр. ищец П.М. са били причинени вреди
от неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Последната е свързана с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени при определяне на размера. Съдът, като съобразява начина на
извършване на деянието / нанасяне на прободни рани с
нож /, получените телесни увреждания,
наложили оказване на спешна медицинска помощ и последваща
хирургическа интервенция, с престой в болнично заведение, както и последващия период на възстановяване на здравословното
състояние / около 2
месеца /, преживения стрес, като отчита
интензитета на преживените от гр. ищец болки и страдание от нападението,
раняването му и възстановяването, приема, че справедливият размер на
обезщетението е 35 000 лева и предявеният в този размер иск като основателен
следва да бъде уважен.
Подсъдимият следва
да заплати на гражданския ищец и законната лихва върху присъдения размер на
гр.иск от датата на деликта, до окончателното
изплащане на съответната сума, както и направените по делото разноски / за
адвокатско възнаграждение за повереника му в
производството /. Подс. Ч. следва да заплати в полза
на РОС държавната такса върху размера на гражданския иск, както и да заплати
разноските по делото – в хода на досъдебното производство - за експертизи, а
също и за правна помощ / съгласно Решение № РС – 408-12267/2015г. от
05.02.2015г. на НБП, на адв. Й.Р.Й. от АК – Русе по ДП 1425/2014г. на
ОДМВР – Русе е изплатено възнаграждение в размер на 500 лева /.
С веществени доказателства по делото съдът се е
разпоредил на основание чл. 53 от НК.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :