Р
Е Ш Е Н И Е
24.07.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти
състав
На
11 (единадесети) юни Година
2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 225 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава "ХХVІ"
ГПК,
чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по
искова молба с правно основание чл.49 от СК,
по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без
произнасяне въпроса за вината, но ответница желае бракът да бъде прекратен по
вина на съпруга, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, е
съединен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването
на семейното жилище след развода, като всеки от съпрузите претендира
предоставяне на него, и с иск по чл. 53 от СК за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата. Исковете са
предявени от Д.Г.Х. с ЕГН ********** ***, адрес за
призоваване гр.Велики Преслав, улБ.С.**, представляван от адв.В.К. от ШАК,
срещу В.И.Д. с ЕГН ********** с посочен адрес ***.
В исковата молба ищецът, твърди че с ответницата са сключили брак на 23.12.1990
г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, който бил първи по ред и за двамата. След
сключване на брака, двамата са заживели в гр.В.Преслав, обл.Шумен,
ул.“Лозарска“№8А, на втори жилищен етаж от сграда, собственост на родителите на
ищеца. През първите години на брака, отношенията между съпрузите били изградени
на основата на взаимно уважение, доверие и привързаност. От брака имали родено
едно дете, което към настоящия момент било пълнолетно. През 2001 г. ищецът заминал
да работи в чужбина, първоначално в Кралство Нидерландия, в последствие в Република
Чехия, където работел и до момента. Ответницата заедно със сина им останала в
РБългария. Независимо, че през всяка отпуска се връщал в България, за да
прекарва повече време със семейството си между съпрузите настъпило отчуждение.
Като отношенията им се влошили силно през последните 5-6 години. Ответницата
отказвала интимна близост на съпруга си, обиждала го и го настанила в отделна
стая. Обиди отправяла и към неговите родители, дори не разрешила на ищеца да
откара майка си на лекар с лек автомобил СИО. Бракът им съществувал формално и
бил лишен от съдържание, което състояние не можело да бъде преодоляно, поради
което моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати, като дълбоко и
непоправимо разстроен. След прекратяване на брака моли на него да бъде
предоставено ползването на семейното жилище – втори жилищен етаж от сграда в гр.Велики
Преслав, обл.Шумен, ул.“Лозарска“№8А, което било собственост на неговите
родители.
В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си адв.В.К. от ШАК, поддържа
исковата молба за прекратяване на брака,
като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината,
както и за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се
гр.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“Лозарска“№8А, представляващо втори жилищен етаж от
сграда/собственост на неговите родители/ и моли съдът да се произнесе с
положително решение по исковете. Претендира и заплащане от страна на ответницата
на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който не оспорва, че
бракът е изпразнен от съдържание и също желае неговото прекратяване, но желае произнасяне по въпроса за вината, като счита
че единствено съпруга има вина за разстройството на брака. Твърди, че като е отишъл да работи в чужбина, съпругът е
напуснал семейното жилище по свое желание от преди 20 години, когато синът им
бил на 2 години. Не отрича, че е изпращал парични суми за детето, но същите не
били достатъчни и тя е работела и осигурявала издръжка на детето. Ищецът трайно
се отдалечил от нея, като никога не й е предлагал да го посети в чужбина. Връщал
се рядко и не участвал в отглеждането и възпитанието на детето. Когато синът им
пораснал и поискал да посети баща си в чужбина, последният винаги намирал
причина това да не се случи. Ответницата по време на брака била подложена на психически
и физически тормоз от страна на родителите на съпруга си. Ищецът не я подкрепят
при провокираните от баща му конфликти, поради което ответницата спряла да му
ги споделя. Действително през последните години конфликтите между съпрузите
станали по-чести, но те били изцяло свързани или продиктувани от родителите на
ищеца. Поради изложеното, счита че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен
и то поради изключителната вина на
съпруга. Желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, след
прекратяване на брака, тъй като нейната жилищна нужда е по - голяма. Не се
противопоставя да възстанови предбрачното си фамилно име Н. Претендира и
заплащане от страна на ищеца на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв.В.П. от ШАК,
поддържа изложеното в отговора, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и
не може да бъде заздравен. Поддържа искането си съдът да се произнесе по
въпроса за вината, счита че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има единствено
съпруга и моли съдът да се произнесе с решение, с което да прекрати брака между
страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Желае
предоставяне ползването на семейното жилище, т.к няма друго жилище, в което да
живее, ищеца работи и живее преимуществено в чужбина, освен това, като се
прибере ползва другия жилищен етаж в гр.В.Преслав, ул.“Лозарска“№8А, където е
живяла майка му. Претендира и заплащане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства – заверен от страната препис на удостоверение за граждански брак дубликат от
14.09.2018 г. издаден от Община Велики Преслав, изд. въз основа на акт за
граждански брак №0088/23.12.1990 г.
съставен в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, преписи
от: удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №0339/02.04.1997 г., съставен в гр.Шумен, удостоверение за търпимост №35/19.03.2019г.,
изд. от Отдел ТСУ при Община Велики Преслав, нотариален
акт за собственост на недвижим жилищен имот по чл.20 от ЗСГ № 82/15.06.1979г.,
том 8, дело №168/1979г. по описа на ВПРС; строително разрешение №
66/03.08.1979г. се установи че страните са сключили
граждански брак на 23.12.1990 г., като съпругата е приела фамилното име на
съпруга, от брака имат родено едно дете, което към датата на предявяване на
иска е пълнолетно и че семейното жилище е собственост на родителите на ответника.
От представения документ за осигурител в РЧехия се
установява, че ищецът от 18.10.2007 г. и да настоящият момент работи и се
осигурява в РЧехия.
Ответницата работи по трудов договор от 28.09.2018 г. и
до момента на длъжност „специалист човешки ресурси“ в „Попов и СИЕ“ООД,
гр.Шумен, видно то представения трудов договор и удостоверение.
От гласните доказателства - показанията на водените от ищеца свидетели -
Красимира
Георгиева Кръстева и Емил Петров
Маринов се установи, че страните са във фактическа раздяла от около четири години. Съпрузите след сключване на брака са живели в
гр.В.Преслав, УЛ.Л.в къщата на родителите на съпруга. Причината за раздялата е настъпилото
отчуждение между съпрузите, вследствие на неразбирателство между тях самите,
между родителите на съпруга и ответницата и продължителното откъсване на ищеца
от семейството, поради работата му в чужбина. По време на брака отношенията между
страните били нормални, но преди около четири години взаимоотношенията им се
влошили. За да запазят интереса на
роденото от брака дете, двамата запазили брака си. Към настоящият момент поради
продължителната фактическа раздяла и настъпилото отчуждение е невъзможно
брачните им отношения да бъдат възстановени.
От показанията на водения от ответницата
свидетел-Снежана Георгиева Хараланова се установи, че страните са живели много дълго разделени, поради работата
на съпруга в чужбина, съпругата се е грижела за жилището и детето. Съпрузите след сключване на брака са живели в
гр.В.Преслав, УЛ.Л.в къщата на родителите на съпруга. По време на брака отношенията
между страните били нормални.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели изцяло, независимо от обстоятеството, че разгледани поотделно показанията на св.Кръстева, очевидно
обслужва каузата на ищеца, неин брат, но разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават
ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са
логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и
небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 56 от СК вр. с чл. 53 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49, ал. 3 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при
изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и
това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.
49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от много време, което говори за
тотално разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и
имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения.
По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни
задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със
съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от
събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че двамата съпрузи с поведението си са допринесли за разстройството на брачните отношения. Както ищеца, така и ответницата не са направили необходимото
усилие за запазване на брака, възстановяване на взаимното уважение и доверие. От
една страна отсъствието на съпруга и отношението на съпругата към родителите на
съпруга, в последствие възникналите конфликти между съпрузите по различни
поводи, включително и породени от несъответствие в разбиранията по отношение на
родителите на ищеца са допринесли за разстройството на брака. С оглед изложеното съдът приема, че не се доказа
дълбокото и непоправимо разстройство на брака единствено по вина на съпруга, поради
което той следва да бъде разтрогнат по вина и на двамата съпрузи.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК
Предвид направеното искане и от двете страни за предоставяне ползването на
семейното жилище след прекратяване на брака, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса,
независимо, че нямат от брака ненавършили пълнолетие деца.
В конкретния случай страните не
спорят, че семейното жилище е това в гр.В.Преслав,
ул.“Лозарска“№8А-втори жилищен етаж,
че то е съсобственост
на родителите на съпруга и че същото не може да се ползва от
двамата съпрузи поотделно след като не може да се обособи в отделни
самостоятелни жилища, а и не може да се разпредели след като отношенията между
страните не са търпими. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и
семейното жилище не е в режим на СИО, и е собственост на единия съпруг или на
неговите родители, не може да бъде предоставено на другия съпруг. В случая не
се прилагат критериите дали някой от съпрузите има жилищна нужда, съотв. кой
има друго жилище и кой от двамата живее в жилището. При
така установените факти, съдът намира, че ползването на семейното жилище следва
да бъде предоставено на мъжа и следва да бъде даден срок на жената да го напусне.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид направеното от съпругата
искане за възстановяване на предбрачното й фамилното име, съдът намира че следва за в бъдеще същата да носи фамилията – Н.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Като взе предвид работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва
да се присъжда.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1
изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на
основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и съобразно доходите на
страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса
за водене на делото в размер на 50.00 лева, от която всяка от страните следва
да заплати по 25.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака между Д.Г.Х. с ЕГН ********** ***,
адрес за призоваване гр.Велики Преслав, улБ.С.** и В.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 23.12.1990 г. в гр.Велики Преслав,
обл.Шумен, с акт за сключен граждански брак №0088/23.12.1990 г. съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Велики Преслав, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – втори жилищен етаж от сграда в гр.Велики Преслав,
обл.Шумен, УЛ.Л.на Д.Г.Х. с ЕГН **********, като съпругата В.И.Д.
с ЕГН ********** следва да го напусне в тримесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
ПОСТАНОВЯВА след развода В.И.Д. да носи
предбрачното си фамилно име Н.
ОБЯВЯВА, че след прекратяването
на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат
издръжка по между си.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2
от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д.Г.Х. с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване гр.Велики
Преслав, улБ.С.**, да заплати в полза
на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска
за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2
от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от ГПК, В.И.Д. с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати в полза
на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска
за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и
обявяването му.
Районен
съдия: