Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 04.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на втори декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№2209 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производство по молба за развод по взаимно съгласие с правно основание
чл.50 от СК.
Делото е образувано въз основа на молба с правно основание чл.50 от СК - за допускане на развод по взаимно съгласие, подадена от С.И.И. и Е.П.И., двамата с адрес: ***, и двамата чрез адв.Ц.Ж. от ЛАК, адрес ***, ст.418.
Молителите излагат, че са сключили граждански брак на 16.10.1966 г., от който имат родени две пълнолетни дъщери. Твърдят, че са във фактическа раздяла от 10.11.1988 г., като всеки има свой начин на живот. Заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и виновно поведение.
На основание чл.51 от СК молителите са постигнали споразумение за уреждане на личните и имуществените отношения.
МОЛЯТ да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в непоколебимостта на решението им и взаимното им съгласие за развод, да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие по чл.50 от СК – без да се издирват мотивите за виновно поведение, като утвърди представеното споразумение с всички законни последици.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото между тях писмено споразумение, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителите са сключили граждански брак на 16.10.1966 г. в гр. Ловеч, за което е съставен акт за женитба от 16.10.1966 г. При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на мъжа, като в удостоверението за сключен граждански брак №223 от 16.10.1966 г. е посочено, че след брака ще носи фамилното име И..
От брака си молителите имат родени две дъщери, които са пълнолетни, поради което в настоящия процес не следва да се обсъжда въпроса за упражняването на родителски права, местоживеене на децата и тяхната издръжка.
Съдът лично се увери, че дамата съпрузи са достигнали до извода, че брачната им връзка е изчерпана от съдържание и съществува само формално, както и че е налице сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие.
Съдът извърши служебна проверка на постигнатото споразумение по чл.51 от СК и констатира,че същото е изчерпателно и законосъобразно, с него се уреждат последиците, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено в смисъла и със съдържанието, уговорено между страните.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 от СК, във вр.чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 /четиридесет лв./ и като съобрази, че 25.00лв.са внесени при завеждане на молбата, то с оглед представеното споразумение молителят С.И.И. следва да внесе допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер на 15.00 лв.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения между С.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** и Е.П.И., ЕГН **********, с адрес: *** с акт за женитба от 16.10.1966 г. на ГНС – Ловеч граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
1.След прекратяване на брака съпругата Е.П.И. ще запази брачното си фамилно име И..
2. Молителите нямат спор за издръжка на деца и родителски права, тъй като родените от брака им две дъщери са пълнолетни.
3. Придобитите през времетраенето на брака движими вещи молителите са си поделили предварително.
4. След прекратяването на брака двамата съпрузи няма да си дължат издръжка един на друг.
5. През времетраенето на брака съпрузите не са сключвали брачен договор.
6. Семейното жилище, находящо се в с.Хлевене, общ.Ловеч, ул.”Даскал Стефанов”№3, придобито по време на брака, ще се ползва от двамата молители, както следва:
- Молителката Е.П.И. ще ползва югозападната стая на първия етаж и югозападната стая на втория етаж.
- Молителят С.И.И. ще ползва югоизточната стая на първия етаж и северозападната стая на втория етаж.
7. Разходите по ползването на жилището – данък, ток, вода ще се делят от двамата молители по равно.
8. Разноските по делото – държавна такса за завеждане на делото, адвокатско възнаграждение и окончателните държавни такси за двамата, ще се заплатят от молителя С.И.И..
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
бюджета на Ловешки РС допълнителна държавна
такса в размер 15.00 лв/петнадесет
лева/.
Съгласно разпоредбата на чл.330, ал.5 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: