№ 64
гр. С.З., 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001172 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на З. „Д.Ж.З.“ АД
против решението на С. районен съд от 08.03.2021 г., постановено по гр.д.
№482/2020 г., с което застрахователят е осъден да заплати на М.М. З. сумата
6000 лева обезщетение по чл.432 от Кодекса за 1 застраховане, вр. чл.45 ЗЗД
за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП от
08.08.2019 г. и 400 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди от
непозволено увреждане при ПТП от 08.08.2019, ведно със законната лихва
върху сумите от 14.11.2019 г. до окончателното изплащане. Решението е
обжалвано за сумата над горницата от 2000 лева до пълния размер от 6000
лева и законната лихва върху тази сума, както и за сумата 400 лева, съответно
направените разноски, съобразно уважената част на исковете. В жалбата са
изложени подробни съображения във връзка с твърдяната
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Направено е
искане да се отмени решението в обжалваната част за разликата над 2000
лева, вкл. в частта за законната лихва и се отхвърли иска, а при условията на
1
евентуалност да се намали размера на обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди. Претендира за разноските по делото.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
въззиваемата, в която същата счита, че жалбата е неоснователна. Изложени са
подробни съображения в тази връзка. Посочена е съдебна практика.
Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-8973/09.08.2019 г. на сектор ПП при ОД на МВР -
С.З., на 08.08.2019г. около 11,55 ч. в гр. С.З. на кръстовището на бул. „**" и
ул. „**" е настъпило ПТП между ППС марка „Сеат", модел "Толедо" с рег.№
***, управлявано от К.К.Х., и ППС марка „Фолксваген", модел "Пасат" с рег.
№ ***, управлявано от Д.А.И.. В протокола е отразено, че при ПТП е
пострадала пътуващата във втория автомобил М. М. ВЛ.. Представено е и
влязло в сила наказателно постановление № 19-228-002030/12.09.2019 г., с
което К.К.Х. е санкциониран за това, че не се е съобразил с пътен знак Б-2 и
не е пропуснал движещия се по път с предимство в посока изток-запад по
ул."**" л.а.„Фолксваген Пасат" с рег.№ *** и го е блъснал в дясна част, с
което е причинил материални щети и е пострадал пътник, пътуващ на задната
седалка на л.а.„Фолксваген Пасат" - М. М. ВЛ.. От представената справка от
Гаранционен фонд е видно, че за управлявания от автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност" с ответника, валидна за периода
30.07.2019 г. - 29.07.2020 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертизата се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: контузия на главата, подкожен хематом
/кръвонасядане/ дясно челно-слепоочно, мозъчно сътресение, контузия на
десен горен крайник, подкожен хематом /крз>вонасядане/ на десен горен
крайник. Описаните травматични увреждания добре отговарят да са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
при ПТП на 08.08.2019 г. от удари в изпъкналите части и детайли в купето на
катастрофирал автомобил. Според вещото лице травмите изискват покой и
постелен режим в първата седмица и ограничена работоспособност до 30 дни.
2
Същите не налагат специален режим, медикаментозно лечение и
рехабилитация, както и не оставят белези, последствия и усложнения след 30-
ия ден. Към настоящия момент ищцата е напълно възстановена и
работоспособна.
Свидетелят И.Д.А. сочи, че в продължение на един месец след ПТП
ищцата постоянно я боляла главата и лежала. Първата седмица само лежала,
изпитвала болки, вземала лекарства. В болницата била три дена и на
четвъртия я изписали. На главата имала голяма цицина, лявата й ръка била
синя. Вземала лекарства за главоболие. Около 20-ия ден зараснали
драскотините и цицината, но все още имала главоболие. Според свидетелката
Невена Минчева Ангелова ищцата имала увреждания в дясната половина на
тялото, дясната ръка, дясната част на гърба и тила. След изписването й от
болницата в продължение на един месец ищцата лежала и не се чувствала
добре, имала силно главоболие, окото й било насинено. Вратът и гърбът също
я болели и вземала болкоуспокояващи. Сега казвала, че пак има главоболие.
Според заключението на първоначалната автотехническа експертиза по
делото всеки от двамата водачи е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, освен ако другият автомобил не е бил
управляван със скорост, по-висока от тази, при която би попаднал
своевременно в техническо видимото за другия водач пространство. Според
заключението на повторната автотехническа експертиза водачът К.К.Х. е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, спазвайки
изискванията на ЗДвП и съобразявайки се с наличието на пътен знак Б2 -
Стоп. За да може да предотврати настъпването на ПТП водачът Д.А.И. е
следвало да се движи със скорост, по-ниска от 21,24 км/ч. Същият обаче не е
бил длъжен да избере скорост на движение, по-ниска от 50 км/ч, колкото е
максимално разрешената за движение в населено място, тъй като се е движел
по път с предимство и не имало пътен знак в района на ПТП, който да
ограничава скоростта на движение. За изясняване на противоречието в двете
заключения по делото е назначена повторна тройна автотехническа
експертиза, според чието заключение водачът на л.а. "Сеат" е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
като спре на знак "Б2 - Стоп" и осигури предимство за преминаване през
кръстовището на л.а. "Фолксваген". Съдът възприема заключението на
повторната тройна съдебно- техническа експертиза, отчитайки обективността
на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещите лица, и
научната и логическа обоснованост на заключението.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното
застрахователно дружество и собственика на управлявания от К.К.Х. лек
автомобил „Сеат", модел "Толедо" с рег.№ *** е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност". Ищцата е подала
на 15.08.2019 г. заявление до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ
за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност", но с писмо от 14.11.2019 г. ответникът я е уведомил, че отказва
3
заплащането на обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По направените във въззивната жалба възраженията на въззивника:
На първо място се оспорва размера на присъденото обезщетение. При
определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД СтРС е отчел следните
обстоятелства: начин, по който са причинени вредите - при ПТП; характер на
причинените телесни увреждания - леки телесни увреждания, описани по-
горе; формата на вина - непредпазливост; периодът на възстановяване -
сравнително кратък /около 30 дни/ и обичаен за тези телесни увреждания,
липсата на трайни последици за здравето на ищцата, социално-
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и
установените застрахователни лимити. Съдът намира тези изводи за
правилни: Свидетелят И.Д.А. сочи, че в продължение на един месец след
ПТП ищцата постоянно я боляла главата и лежала. Към момента ищцата
заявява, че пак има главоболие. Тези изводи се потвърждават от СМЕ която
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузия на главата, подкожен хематом
/кръвонасядане/ дясно челно-слепоочно, мозъчно сътресение, контузия на
десен горен крайник, подкожен хематом /кръвонасядане/ на десен горен
крайник. Според вещото лице травмите изискват покой и постелен режим в
първата седмица и ограничена работоспособност до 30 дни.
На второ място: възражението на ответника за съпричиняване от страна
4
на ищцата. В конкретния случай вещите лица по САТЕ установяват, че при
страничен удар отдясно, какъвто е налице в случая, получените наранявания
не зависят от използването на обезопасителен колан, тъй като коланът не е
ефективен при удари, които са с директриса около 90 градуса спрямо
надлъжната ос на автомобила. Следователно поведението на ищцата,
свързано с изпълнение на задължението и за поставяне на обезопасителен
колан, не стои в пряка причинна връзка с нито едно от получените при
процесното ПТП увреждания. Ето защо правилен при това положение е
извода на първоинстанционния съд, че наведените от ответника доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата са неоснователни.
Предвид горното въззивната жалба на ответника като неоснователна
следва да се остави без уважение. Решението на СтРС, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът, на осн. чл. 235, ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК съобрази факта, че
в хода на настоящото производство ответникът преди депозирането на
въззивната жалба, на 23.09.2020 г. е заплатил на ищеца сумата от 2280,02 лв. -
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и законна лихва.
Предвид горното, предявения от ищеца иск за неимуществени вреди
следва да се отхвърли зa сумата до 2 000 лв. от присъдените 6 000 лв. както и
сумата 280,02 лв., законна лихва върху сумата от 14.11.2019 г. до 31.03.2021
г., поради направено в хода на делото плащане, като в останалата обжалвана
част, както и в частта за разноските, решението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските: във въззивната жалба е направено искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Размерът на
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4, при този изход на делото е 1020 лв., с начислен ДДС, като
това възнаграждение следва да се присъди в полза на „К. и Стоянова -
адвокатско дружество“, представлявано от управителя адвокат П. ХР. К. от
АК С.З..
Направеното от въззивника възражение за прекомерност на разноските
на проц. представител на въззиваемия е неоснователно, тъй като е съобразено
5
чл. 38 от ЗА.
С оглед цената на исковете, настоящето въззивно решение не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260207 от 08.03.2021 г., по гр.д. №482/2020 г
на С. районен съд В ЧАСТТА в която е осъдено ЗАД „Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с
адрес на управление гр. С.***, да заплати на М. М. ВЛ., ЕГН **********, от
гр. П.***:
- сумата до 2 000,00 лв. (две хиляди лева), от присъдените 6 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие на 08.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 14.11.2019 г. до 31.03.2021 г. в размер на 280,02 лв., като
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. ВЛ., ЕГН **********, от гр. П.***
против ЗАД Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***, искове с
правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от
ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с които ищецът иска ответникът да му
заплати:
- сумата до 2 000,00 лв. (две хиляди лева), от присъдените 6 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие на 08.08.2019 г., ведно със законната лихва
от 14.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, поради
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260207 от 08.03.2021 г., по гр.д.
№482/2020 г на С. районен съд в останалата обжалвана част, с която е
осъдено ЗАД Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***, да
заплати на М. М. ВЛ., ЕГН **********, от гр. П.***, на основание чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
6
ЗЗД,
- сумата над 2 000,00 лв. (две хиляди лева), до присъдените 6 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие на 08.08.2019 г., ведно със законната лихва
от 14.11.2019 г., до окончателното погасяване на задължението,
- сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие на 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
14.11.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***,
да заплати на „К. и Стоянова - адвокатско дружество“, представлявано от
управителя адвокат П. ХР. К. от АК С.З., сумата от 1020 лв. (хиляда и
двадесет лева), възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7