Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр.Велико Търново, 23.06.2011 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотъновския районен съд, първи състав, в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 2564 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищцата Ф.С.А. чрез пълномощника си адвокат П.Н. твърди в исковата си молба, че била собственик на недвижим имот в град ххх, община В.Търново, а именно: масивна жилищна сграда, представляваща югозападен близнак със застроена площ на сградата 120 кв.м., която сграда  е самостоятелно жилище, с отделен вход, заедно със съответните на застроената площ на сградата идеални части от правото на строеж върху земята, попадаща в поземлен имот №  590 в кв. 24 по плана на град ххх с площ на поземления имот 560 кв.м., който имот по ПУП на град ххх е урегулиран като УПИ ІІ- 590, в кв. 24 с площ 600 кв.м. с неуредени регулационни отношения и приложена  улична регулация. Ищцата твърди, че придобила собствеността върху имота чрез покупко-продажба от майка си – ответницата Д.А.К., чрез нот. акт № 785, том 4, рег. № 6348, нот. д. № 572/2006г. на Нотариус ххх. С договор за дарение оформен в нот. акт № 59, том 13, нот.д. № 4405/1975 година на ВТРС дядото на ищцата – ххх, б.ж. на град Килифарево, починал на 06.02.1991 година, дарил на ответницата К. част от имота си – ½ ид.ч. от дворно място, цялото от около 560 кв.м., парцел ІІ – 590, в кв. 24, по плана на град ххх, заедно с горния етаж от къщата и лятната кухня в това място. На мястото на тази лятна кухня ответницата Д.К. и съпругът и ххх построили описаната по-горе жилищна сграда за които били издадени съответните строителни разрешения, протокол за строителна линия и ниво. С влязло в сила решение по гр.д. № 6872/1979 година на ВТРС бил прекратен брака между родителите на ищцата, а с решение по гр.д.№ 879/1981 година на ВТРС процесния имот бил възложен  в дял на ответницата Д.К., която прехвърлила имота на дъщеря си – ищцата Ф.А.. Праводателят на ищцата – нейната майка, придобила собствеността върху имота на със строителството му и на основание наследство и давност, продължила от 1991г. до 2006г. Ищцата твърди, че ответниците по делото, включително и майка й, която обаче научила впоследствие за това, като преки и законни наследници на ххх се снабдили с констативен нот. акт за собственост за горния недвижим имот № 618, том 4, рег. № 6494, по нот.д. № 362/2008г. на Нотариус ххх. Ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да защити правата си на собственик на имота, като моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на описания в исковата молба недвижим имот на основание покупко-продажбата му, както и да отмени констативния нот. акт за собственост на ответниците на основание давностно владение и наследство. Претендира разноски.

Ответницата Д.А.К. признава, че къщата е на дъщеря й Ф.А.. Заявява, че не знае за нотариалното производство и постановения констативен нотариален акт за собственост, не била подавала молба при нотариуса и не била подписвала никакви документи за това.

Ответниците С.А.М. и Х.А.Е., чрез упълномощените си процесуални представители оспорват иска за собственост на ищцата, като твърдят, че те са собственици на недвижимия имот на основание наследство и давност. Твърдят, че с решение от 22.09.1989 година на ВТРС по гр.д. № ххх/1989 година било отменено дарението направено от ххх през време на брака му с Ася К. в полза на Д.А.К., което обстоятелство не било посочено в исковата молба. Считат, че с отмяната на дарението дареното имущество се е върнало в патримониума на дарителя и по принципа на приращението постройката принадлежала на собственика на терена, а след неговата смърт тя преминавала на наследниците му. Тъй като след влизане в сила на решението за отмяна на дарението собственик на имота, заедно с постройките  в него бил ххх, заедно със съпругата си Х.А.К., след смъртта им, собственик на имота, заедно с постройките в него били техните наследници – ответниците по делото. Молят съда да отхвърли исковете и да им присъди разноските.

Третото лице – „ххх” АД гр.София, чрез пълномощника си моли съда да уважи иска за собственост и да отмени констативния нотариален акт за собственост на ответниците.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Ответниците са законни наследници на ххх, починал на 06.02.1991 година. Ищцата е дъщеря на ответницата Д.К..

С нот. акт № 59, том 13, дело № ххх/1975 година на ВТРС ххх е дарил на дъщеря си  Д.А. собствения си недвижим имот в град ххх,  а именно ½ ид.ч. от дворно място от около 560 кв.м., парцел ХІІ -590 в кв.24 по регулационния план на град Килифарево, заедно с горния етаж от къщата в това място и лятната кухня в него. Видно от издадените строително разрешение от 04.08.1976 година и протокол за дадена строителна линия и ниво от 04.08.1976 година, издадени на Д.А., същата през време на брака си със ххх е построила жилищна сграда, с разгърната площ 120 кв.м. Според заключението на вещото лице тази жилищна сграда е построена на мястото на предишната лятна кухня.

С решение на ВТРС от 27.03.1980 година е прекратен брака между Д.А. ххх и ххх, а с решение по гр.д.№ ххх/1981 година на ВТРС жилищната сграда от 120 кв. – югозападен близнак в дворното място в град ххх от 560 кв.м., парцел ХІІ-590 в кв. 24, със самостоятелен вход за сградата, е възложен в дял на ответницата  Д.А., която е осъдена да заплати на бившия си съпруг 6/10 ид.ч. от имота.

С решение по гр.д. № 1416 от 1989 година е отменено дарението от  хххв през време на брака му с ххх., в полза на Д.К. на ½ ид.ч. от дворното място от 540 кв.м., парцел ХІІ- 590  / ІІ-590 по новия план / в кв. 24 по регулационния план на град хххо, заедно с горния етаж от къщата и лятната кухня построена в мястото, по нот. акт № 59, том 13, нот. д. 4405/1975 година на ВТРС.

С нот. акт № 785, том 4,рег. № 6348, нот д. № 572/2006 година на Нотариус ххх ответницата Д.К. е продала на ищцата Ф.А. описаната по-горе масивна жилищна сграда от 120 кв.м. в град ххх, представляваща югозападния близнак  със самостоятелен вход , заедно със съответната на застроената площ на сградата ид.части от правото на строеж върху земята, попадаща в поземлен имот 590  в  кв. 24, с площ 560 кв.м., който по ПУП на град ххх представлява УПИ- ІІ-590, в кв. 24, с площ 600 кв.м. с неуредени регулационни отношения и приложена улична регулация.

С нот. акт  № 618, том 4, рег. № 6494, нот.д. № 362 от 2008г. на Нотариус ххх ответниците са признати за собственици на УПИ ІІ-590, в кв. 24 с площ 600 кв.м., заедно с построените в този имот двуетажна къща, лятна кухня и двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв.м. и РЗП 96 кв.м.

Според заключението на вещото лице имотът описан в нот. акт по нот. дело № 572/2006г. на Нотариус ххх е идентичен с имота описан като двуетажна къща в нотариалния акт № 362/2008г. на Нотариус ххх.

Свидетелите на ищцата – ххх, излагат, че от построяването на къщата през 1976- 78 г. и до 2006г., там е живяла ответницата Д.К., а ответниците С.А. и хх Е. си имали друга къща, където живеели. През всичките тези години всички са знаели, че собственик на  новата къща е Д.К., тъй като тя била построена за и от нея и бившия и съпруг. Понеже тази къща след развода била за Д.К., тя заживяла там до 2006г., когато я продала на дъщеря си. Никой друг освен тях не е живял в тази къща. След като купила къщата ищцата  й направила ремонт.

Свидетелите на ответниците – ххх, излагат впечатления от строежа на къщата, която според тях била построена от дядото хх, който решил да дари имота на дъщеря си Д.К.. Потвърждават, че в новата къща е живяла само Д.К. с децата си, а С.А. и хх Е. си имали свои жилища, където живеели.

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот с право основание чл.124, ал.1 от ГПК.

За да бъде уважен този иск, в тежест на ищцата е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи нейната претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици, не доказват твърдяното то нея, че е собственик на процесният недвижим имот на основание правната сделка - по силата на договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 785, том 4, рег. № 6348, дело № 572/2006г. на Нотариус ххх, с район на действие ВТРС.

При деривативните способи за придобиване на собственост, какъвто е правната сделка, новият собственик придобива само толкова права от стария, колкото последния е имал. Съдът приема за недоказани твърденията на ищцата, че процесният имот е построен от ответницата Д.К. и придобит от нея в СИО през време на брака й, който е прекратен с развод и имота й е възложен с влязлото в сила съдебно решение през 1981г. Силата не присъдено нещо на съдебните решения за делбата на имота и за установяване на по-големия дял от общото имущество важи само между страните по тези дела.

В разпоредбата на чл. 92 ЗС е установен принципът, че собственикът на земята е собственик и на постройките, освен ако е установено друго, т.е. ако при условията на предвидените в закона специални хипотези правото на собственост върху сградата е придобито от лице, различно от собственика на земята, като тази разпоредба обуславя принадлежността на правото на собственост и върху постройки, изградени в съсобствен имот. Правото на собственост върху постройките ще принадлежи на всички лица, които притежават дял от дворното място при същото съотношение в обема от притежаваните от тях права както и по отношение на земята, върху които са построени.

Придобитото от единия съпруг по време на брака по силата на договор за дарение право на собственост върху идеална част от незастроен недвижим имот е негова лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК и не представлява имущество, което принадлежи общо на двамата съпрузи като съпружеска имуществена общност. Качеството съсобственик притежава в тази хипотеза само съпругът, на чието име е придобита съответната идеална част от незастроения недвижим имот.

Ако в този имот, който е съсобствен между единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще принадлежи общо на двамата съпрузи, само ако строежът е осъществен въз основа на надлежно учредено право на строеж, тъй като само в този случай установената в чл. 92 ЗС презумпция би била оборена. Ако обаче такова ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху сградата по общото правило на чл. 92 ЗС ще принадлежи само на собствениците на дворното място, вкл. и на съпруга-съсобственик, но не и на другия съпруг, тъй като установения в чл. 19, ал. 1 СК принцип за придобиване на правото и от другия съпруг е противопоставим само на съпруга - собственик на съответната идеална част от мястото, но не и на трети лица и не може да дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с чии средства е извършено строителството. Построената по време на брака сграда би представлявала имущество в съпружеска имуществена общност, само ако цялото дворно място е собственост на единия съпруг, респ. ако по време на брака се е осъществил фактическият състав на друг придобивен способ, различен от предвидения в разпоредбата на чл. 92 ЗС.

Процесната жилищна сграда представлява преустроена постройка, която се намира в дворно място, което към момента на построяването й е съсобствено между ответницата Д.К. и трето лице – баща й ххх, като идеалната част на К. от това дворно място, горния етаж от къщата и латната кухня, построени в него, са придобити по договор за дарение и представлява нейно лично имущество по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК. И след като по делото не е установено, от страна на останалите съсобственици на дворното място в полза на К. и на бившия й съпруг полза да е било надлежно учредено право на строеж, въпреки че сградата е била построена със средства на двамата съпрузи по време на техния брак, бившите съпрузи не са придобили собствеността върху тази жилищна сграда. След отмяната на дарението през 1989г. дворното място, заедно с дарените постройки, включително и преустроените такива, стават по силата на чл.92 от ЗС собственост на ххх. Тъй като имотът не е придобит от Д.К. в СИО през време на брака с бившия й съпруг, същата не е трето лице по смисъла на чл.227, ал.5 от ЗЗД, чиито права да не бъдат засегнати от отменението на дарението.

По делото не се доказа и твърдяното от ищцата, че правото на собственост било придобито от продавача Д.А. по давност, продължила от смъртта на ххх на 06.02.1991г. и до продажбата му на 14.04.2006г.

Дори и да са налични кумулативно и двата признака на владението - упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението на владелеца да държи вещта като своя, да е налице постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение в продължение на десет години, липсват доказателства за това владелецът Д.К. да се е позовала на изтеклата в нейна полза давност – като се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка или като е предявила иск за собственост. Правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичане на установения в закона срок, тъй като давността не се прилага служебно /чл.120 от ЗЗД вр. с чл.84 от ЗЗД/.

Предвид изложеното съдът намира предявения от ищцата установителен иск за собственост върху процесния имот на посоченото от нея правно основание чл.183 от ЗЗД вр. чл.24 от ЗЗД вр. чл.77, предл.1 от ЗС – правната сделка, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ищцата дължи на ответниците С.М. и Х.Е. разноските по делото за един адвокат в размер на 400 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на Д.А.К. с ЕГН ********** ***, С.А.М. с ЕГН ********** *** и Х.А.Е. с ЕГН ********** ***, че Ф.С.А. с ЕГН ********** *** А е собственик на недвижим имот в град ххх община В.Търново, а именно: масивна жилищна сграда, представляваща югозападен близнак със застроена площ на сградата 120 кв.м., която сграда  е самостоятелно жилище, с отделен вход, заедно със съответните на застроената площ на сградата идеални части от правото на строеж върху земята, попадаща в поземлен имот №  590 в кв. 24 по плана на град ххх с площ на поземления имот 560 кв.м., който имот по ПУП на град ххх е урегулиран като УПИ ІІ- 590, в кв. 24 с площ 600 кв.м. с неуредени регулационни отношения и приложена  улична регулация, на основание чл.77, предл.1 от ЗС чрез покупко-продажба, оформена с нот. акт № 785, том 4, рег. № 6348, нот. д. № 572/2006г. на Нотариус ххх, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ф.С.А. с ЕГН ********** *** А да заплати на С.А.М. с ЕГН ********** *** и Х.А.Е. с ЕГН ********** ***, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: