Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.11.2015г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на шестнадесети септември две
хиляди и петнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Й.А.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 2045 по описа за 2014г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 34 от ЗС във
връзка с чл. 341 и сл. от ГПК.
Ищецът твърди, че заедно с ответниците притежават общо
правото на собственост върху недвижими имоти – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.5, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.529.209.1.6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.529.209.1.7, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.529.209.1.8, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.529.209.1.9, което са придобили по наследство от Г.Д.Н. и по дарение от
Славка Ангелова Н. за ищеца и по наследство от Д.Г.Н. за ответниците. Тъй като
не могат да го поделят доброволно, молят да бъде допусната съдебна делба.
Ответниците оспорват предявения иск.
Твърдят, че към 1991г. делбените имоти не са представлявали самостоятелни
обекти на правото на собственост, а са били принадлежности към първи и втори
жилищен етаж от жилищната сграда. По тази причина Славка Ангелова Н. не може да
придобие право на собственост върху същите по давност. Освен това същите са
станали самостоятелни обекти през 2010г., поради което до 2014г. не е изтекъл
предвидения в закона давностен срок. Ето защо Славка Н. не е притежавала
идеални части от право на собственост
върху тях и съответно не е могла да прехвърли такова. Твърдят, че притежават
правото на собственост върху СОС с идентификатор 00702.529.209.1.6, което са
придобили заедно с правото на собственост върху етажа, който притежават в
същата жилищна сграда, както и на СОС с идентификатор 00702.529.209.1.9, което
са придобили по давностно владение – чрез използването му като гараж от техния
наследодател, а след това и от тях, са упражнявали фактическата власт върху
него с намерение да се свои. Ищецът по аналогични съображения и основания е
собственик на СОС с идентификатор 00702.529.209.1.5 и 00702.529.209.1.7.
Твърдят, че СОС 00702.529.209.1.8 представлява стая, която е обща част към
сградата и поради това не може да бъде предмет на делба. Евентуално в случай,
че се установи, че същата отговаря на изискванията да бъде самостоятелен обект на правото на собственост,
то същото принадлежи на страните при равни права – по ½ за ищеца и
½ общо за ответниците. Ето защо молят да бъде постановено решение, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
С нотариален
акт №647/1971г. Г.Д.Н. е придобил в правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ парцел VІІІ-745 в кв. 62 по регулационния план на гр. Асеновград,
състоящ се от 405 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда. Това
е станало през време на гражданския му брак със Славка (удостоверение за
сключен граждански брак на лист 29), поради което и поради възмездния характер
на договора то е станало съпружеска имуществена общност. Впоследствие те
двамата са прехвърлили 1/3 идеална част от парцела ведно с целия първи редовен
жилищен етаж на сина си В.Н. срещу задължение за издръжка и гледане (нотариален
акт №1019/1991г.), 1/3 идеална част от парцела, ведно с целия втори редовен
жилищен етаж на сина си Д.Н. срещу задължение за издръжка и гледане (нотариален
акт №1020/1991г.), а на Атанас Мирчев и Веска Мирчева са продали само трети
жилищен етаж (нотариален акт №9/1992г.).
Видно от
представената скица и схеми, а и няма спор между страните относно идентичността
на процесния имот, описаният в горните документи парцел е заснет по
кадастралната карта на гр. Асеновград като поземлен имот с идентификатор
№00702.529.209, а жилищната сграда – с идентификатор 00702.529.209.1. Не е
спорно и че обектите, които се иска да бъдат допуснати до делба, се намират на
приземния етаж в същата сграда. От заключението по съдебно-техническата
експертиза на вещото лице К. - Христова, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно изготвено, се установява, че подът на призема (без
западния гараж) е на около 40 см по ниско от нивото на прилежащия терен, а
светлата му височина е 2,40м. Одобрения архитектурен проект на сградата
предвижда за него два гаража (единият с вход от юг, а другият – от запад), две
складови помещения и едно, означено като стая за възрастни хора, които съгласно
чертежа са към жилищата в сградата. В тях се влиза от общ коридор, а в него – с
врата от стълбищната клетка. Няма данни за промяна на предназначението им, но
към момента на огледа, извършен от вещото лице К., едно от складовите помещения
(вътрешното към калкана) е мокро помещение – санитарен възел. Помещението,
означено за като „стая за възрастни хора“ не отговаря на строителните правила и
норми, както тези действали към момента на проектиране и изграждане на
сградата, така и на действащите към настоящия момент, за жилище. Според вещото
лице Г. функционалната зависимост между жилищата и складовите помещения в
приземния етаж, не е посочена по безспорен начин в одобрения архитектурен
проект, което противоречи на изводите в заключението на вещото лице К. –
Христова. Съдът кредитира заключението на последната, тъй като е изготвено от
архитект, като намира, че тази специалност е по-подходяща да даде отговор на
спорния въпрос. Отделно от това, дори да се приеме, че няма функционална връзка
между жилищата и тези помещения, то тогава те биха били общи части на сградата
по предназначение. Това, обаче не отговоря на фактическото положение в
настоящия случай. И при двете хипотези обаче, складовите помещения в приземния етаж и помещението,
означено като „стая за възрастни хора“ не са самостоятелни обекти на
правото на собственост. Заснемането им като самостоятелни обекти в сграда в кадастралната карта в
никакъв случай не може да им придаде това качество. То следва и се определя от предназначението
на вещта и възможността същата да бъде използвана самостоятелно. Съгласно нормативната уредба складовите помещения представляват
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Поради това могат да бъдат
притежавани само от лица, които
притежават такива самостоятелни обекти в същата сграда и ако някое от лицата, които притежават самостоятелен жилищен
обект в сградата прехвърли този обект на трето лице, последното придобива и
правото на собственост върху принадлежащите към жилищния обект обособени
помещения, дори това да не е изрично посочено в договора, по силата на който се придобива собствеността. Тези
помещения не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което не могат да принадлежат
на лице, което не притежава
самостоятелен обект в сградата, а оттам и не могат да бъдат придобити от такова лице нито
посредством сделка, нито
по давност. Обратното -
лицата, които притежават
самостоятелни обекти в сградата могат да придобият собствеността върху
обособени складови помещения посредством всеки един от предвидените в чл.77 ЗС способи. Лицето, което извършва разпореждане с
притежаван от него самостоятелен обект в сградата, следователно не може да
запази правото на собственост върху складовото помещение, принадлежащо към самостоятелния обект. В този смисъл е Решение №
207 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 867/2010 г. на Върховен касационен съд.
Ето защо помещенията, заснети с идентификатор
00702.529.209.1.6, 00702.529.209.1.7 и
00702.529.209.1.8, са помещения, прилежащи жилищните етажи в сградата и като
такива следват правото на собственост върху главните вещи. Доколкото страните
не притежават общо правото на
собственост върху главните вещи (жилищата в сградата), то не притежават общо и това
върху посочените самостоятелни обекти в сграда. По изложените по-горе
съображения и въпреки, че от показанията на разпитаните свидетели се установи,
че фактическата власт върху тях от построяването на сградата е упражнявана от
Славка Н., тя не е могла да придобие по давностно владение 12/18 идеални части
от правото на собственост върху същите, тъй като не притежава самостоятелен
обект в същата сграда. Поради това тя не е могла да прехвърли права тези права
на В.Н. с нотариален акт №150, том І, дело №142/2014г. и той не притежава
такива.
Различно е правното положение на намиращите се в
приземния етаж два гаража. Безспорно е, че те са самостоятелни обекти на правото
на собственост, както и че са заснети по кадастралната карта с идентификатор с
идентификатор 00702.529.209.1.5 и 00702.529.209.1.9. От показанията на
свидетелите Н., Величкова, Русков и Рускова се установява, че Д.Н. ползва
единия от тях – този откъм улицата, а В.Н. – другия откъм двора. Това
фактическо положение е установено след построяването на къщата и прехвърлянето
на правото на собственост върху етажите. През 2000г. Д.Н. си купил лек
автомобил, който държал в предния гараж, а след това работил в него с апарат за
заваряване. След смъртта му неговите наследници продължили да го използват. Това
се потвърждава от отговорите, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, от В.Н..
Единствената разлика е, че според него до смъртта на баща му през 1996г.
предния гараж е използван от родителите му, а след това – от брат му, съответно
от неговите наследници. Тя обаче не е съществена, тъй като тъй като от тогава
до датата на предявяване на иска за делба е изминал период, по-дълъг от 10
години, който е достатъчен, за да се осъществи обективния елемент на
придобиването на правото на собственост по давност – упражняване на
фактическата власт върху вещта в продължение на предвидения в закона срок.
Субективният елемент – намерението за своене, се предполага с оглед
презумпцията на чл. 69 от ЗС. За оборване на същата не са събрани
доказателства, а и не са изложени твърдения. Действително първоначално правото
на собственост е принадлежало на родителите на страните, като след смъртта на Г.Н.
съпружеската имуществена общност е прекратена и ½ идеална част от него е
преминала към наследниците му при равни права – по 1/3 за съпругата и всеки
един от синовете му. Установи се обаче, че последните фактически са
разпределили имуществото като всеки от тях е ползвал по един гараж. В подкрепа
на това са обясненията на В.Н., който е извършил необходимите ремонтни дейности
за отвършване на този, ползван от него. Ето защо съдът приема, че по този начин
е създадено начало на владение в полза на всяка от страните върху съответния гараж, с намерение да свои
този имот изцяло. Поради горното правото на собственост
върху предния гараж е придобито от Д.Н., а след неговата смърт то принадлежи на
наследниците му. След като не е съсобствено между тях и В.Н., и предвид липсата
искане от ответниците за делба на същото, предявения иск следва да бъде
отхвърлен и по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.529.209.1.9.
Установи се, че В.Н. е упражнявал фактическата
власт върху другия гараж също за период от време, койот е по-дълъг от десет
години. Придобивната давност обаче не се прилага служебно. Ето защо той е
придобил 3/18 идеални части по наследство от баща си Г.Н., а на основание
покупко-продажба - 12/18 идеални части (нотариален акт 150/2014г.). Останалите
3/18 идеални части принадлежат при равни права на ответниците по наследство от Д.Н.,
който пък е придобил същите по наследство от баща си Г.Н.. Поради това и след
като страните не могат да поделя доброволно тази недвижима вещ, предявеният иск
по отношение на СОС 00702.529.209.1.5 следва да бъде уважен, като се допусне
съдебна делба при посочените квоти.
Със събраните по делото доказателства и по
изложените по-горе съображения се установи, че удостовереното в нотариален акт
№149, том І, дело №141/2014г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева не
отговаря на действителното правно положение в частта му, с която В.Н. и Славка Н.
са признати за собственици на 3/18 и съответно на 12/18 идеални части от
правото на собственост върху СОС с идентификатор 00702.529.209.1.6,
00702.529.209.1.7, 00702.529.209.1.8 и 00702.529.209.1.9. Поради това и на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК същият следва да бъде отменен в тази му част.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА съдебна делба
между В.Г.Н., ЕГН ********** *** против А.Н.Н., ЕГН **********, Г.Д.Н., ЕГН **********
и М.Д.Н., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.Н.Н., ЕГН **********
*** на следната недвижима вещ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.529.209.1.5 по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан Райчо“ №16,
ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта:1, посочена в документа площ: 20,10 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.6, под обекта: няма, над
обекта: 00702.529.209.1.2, при КВОТИ:
- за В.Г.Н. – 15/18
идеални части;
- за А.Н.Н. – 1/18 идеална част;
- за Г.Д.Н.
– 1/18 идеална част;
- за М.Д.Н.
– 1/18 идеални части,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
съдебна делба от В.Г.Н., ЕГН ********** *** против А.Н.Н., ЕГН **********,
Г.Д.Н., ЕГН ********** и М.Д.Н., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител А.Н.Н., ЕГН ********** *** на следните самостоятелни обекти в
сграда:
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.6, по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: за склад,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 17,61 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.7 и 00702.529.209.1.5, под
обекта: няма, над обекта: 00702.529.209.1.2;
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.7, по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: за склад,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 10,10 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.8 и 00702.529.209.1.6, под
обекта: няма, над обекта: 00702.529.209.1.2;
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.8 по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: друг вид
самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ:
23,05 кв.м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.7
и 00702.529.209.1.9, под обекта: няма, над обекта: 00702.529.209.1.2;
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.9 по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 22,70 кв.м., ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.8, под обекта:
няма, над обекта: 00702.529.209.1.2.
ОТМЕНЯ нотариален акт №149, том І, дело №141/2014г. по
описа на нотариус Карамфила Буюклиева в частта му, с която Славка Ангелова Н. и
В.Г.Н. са признати за собственици съответно на 12/18 идеални части и 3/18
идеални части от правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.6, по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: за склад,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 17,61 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.7 и 00702.529.209.1.5, под
обекта: няма, над обекта: 00702.529.209.1.2;
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.7, по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: за склад,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 10,10 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.8 и 00702.529.209.1.6, под
обекта: няма, над обекта: 00702.529.209.1.2;
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.8 по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: друг вид
самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ:
23,05 кв.м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.7
и 00702.529.209.1.9, под обекта: няма, над обекта: 00702.529.209.1.2;
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.529.209.1.9 по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.“Капитан
Райчо“ №16, ет.1, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.529.209, предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ: 22,70 кв.м., ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.529.209.1.8, под обекта:
няма, над обекта: 00702.529.209.1.2.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: