МОТИВИ
към
присъда № 61/04.09.2017 г. по НОХД № 1144 по описа на Добричкия районен съд за
2016 г.
На 26.08.2016
г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 394/2016 г. по описа на Първо РУ на
МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред
първа инстанция срещу М.С.Г. ***, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че М.С.Г. в периода от м. май 2015 год. до м. юли 2016 год. вкл., в гр. Д* след като е бил осъден с Решение № 94/25.03.2014 г. по гр. д. №
1138/2014 год. по описа на Районен съд - гр. Добрич, влязло в сила на 11.04.2014 год., да издържа свой низходящ
- детето си Н*М*Г* ЕГН **********, като й заплаща чрез нейната майка и законен
представител - С.Н.Д. ***, ежемесечна издръжка в
размер на 150 лв., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски общо в размер на 2 250 лв.
Относно приключването на делото в
отсъствие на подсъдимия:
С обвинителния акт на подсъдимия М.С.Г.
е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, което не
се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
На досъдебното производство М.С.Г.
е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 05.08.2016 г. за същото
престъпление, като спрямо Г. е била взета мярка за неотклонение “Подписка”,
като същият се е задължил да не нарушава взетата мярка, да не променя
местоживеенето си и да се явява при призоваване.
Подсъдимият е призован лично за първото
съдебно заседание на 18.10.2016 г. /л. 12/, като заедно с призовката му бил
връчен и препис от обвинителния акт и е бил уведомен при какви условия делото
може да бъде разгледанов негово отсъствие. На 18.10.2016 г. подс. Г. се е явил
лично и е пожелал съдът да му даде възможност да организира защитата си като си
ангажира адвокат. В съдебно заседание на 13.12.2016 г. обаче Г. се е явил
отново сам, като е посочил, че не желае защитник, моли да се даде ход на делото
и да му се даде възможност да заплати дължимата издръжка. В това съдебно
заседание съдът е дал хода на съденото следствие, като Г. е дал обяснения,
признал се е за виновен и отново е поискал време да плати задълженията си за
издръжка. На тази дата е изслушана и свидетелката С.Н.Д.. На проведеното
следващо заседание Г. представил две вносни бележки за заплатени месечни
издръжки на детето си и отново поискал отлагане на делото с оглед плащане на
останалите суми. Съдът е уважил молбата му. Това е и последното заседание, на
което Г. се е явил лично. На проведените на 25.04.2017 г., 09.05.2017 г.,
12.06.2017 г. и на 04.09.2017 г. Г. не се явил, като бил редовно призован само за
първото от тях. В останалите случаи бил нередовно призован. От върнатите в
цялост призовки се установило, че подсъдимият е в чужбина, в резултат на което
бил обявен за ОДИ с Телеграма № 14683/17.07.2017 г. на ГДНП. От Справка от
Първо РУ на МВР – Добрич от 22.05.2017 г. /л. 64 от делото/ става ясно, че Г. е
напуснал страната на 04.04.2017 г. в 11.14 ч. през ГКПП – Калотина – шосе.
В
последствие на подсъдимия Г. е бил назначен служебен защитник, който да
осъществява правна помощ от вида процесуално представителство спрямо подсъдимия
по наказателното производство по НОХД № 1144/2016 г. по описа на ДРС.
На проведеното
последно съдебно заседание Г. отново бил нередовно призован, проведените ОИМ не
довели до установяването му /виж справка на л. 80 от делото/, на подсъдимия бил
назначен служебен защитник и съдът дал хода на делото в отсъствие на подсъдимия
по следните съображения:
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление,
присъствието на подсъдимия не е задължително /по аргумент на противното на чл.
269, ал. 1 от НПК/. Това означава, че след като е редовно призован, личното му
участие в процеса зависи от собственото му решение, поради което неявяването му
в съдебно заседание не следва да бъде санкционирано.
И в тези случаи обаче съдът има
правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване
на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да
се яви на следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка съдът е
намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи
за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „а” от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият
се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е
известно), т. нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с
протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 04.09.2017 г.
В
съдебно заседание представителят на Добричка районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно доказано, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание пробация.
Защитникът
на подсъдимия пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му бъде наложено
наказание пробация.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
През
2004 г. подсъдимият и св. Д. заживели на семейни начала. По време на съвместното
им съжителство на 02.09.2009 г. се родила дъщеря им – Н*М*Г*.
През 2010 г. родителите
се разделили, като Н* останала при майка си, която продължила сама да се грижи
за нея.
С Решение № 3941 от 25.03.2014 г. по
гр. д. № 113/2014 г. по описа на Районен съд – Добрич, влязло в сила на 11.04.2014
г., подсъдимият Г. бил осъден да заплаща на своето дете, чрез неговата майка, месечна
издръжка в размер на 150.00 лева.
След
влизане в сила на горепосочения съдебен акт, подсъдимият Г. не извършвал необходимите
плащания за издръжката на своето дете. С оглед неизплащане на дължимата
издръжка, на 05.04.2016 г., С.Н.Д. депозирала в Районна прокуратура – Добрич жалба,
въз основа на която след извършена предварителна проверка било образувано и
досъдебно производство.
За
периода от м. май 2015 г. до м. юли 2016 г. включително, подс. Г. останал
неиздължен със сумата от 2 250.00 лева, представляваща размера на 15 /шест/
месечни вноски.
До приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, подс. Г. не е погасил задълженията
си.
Съобразно
представените по делото доказателства, към инкриминирания период, подс. Г. не е
бил подпомаган от Дирекция “Социално подпомагане” гр. Д* и не е бил страна по
трудов договор към 19.07.2016 г. От изготвената от сектор “Пътна полиция” при
ОД на МВР – Варна справка се установява, че подсъдимият има регистрирани пътни
превозни средства на свое име – л. а. марка „**” с рег. № **.
Към материалите по
делото били приобщени по надлежния ред и представените от подс. Г. с молба от
23.11.2016 г. Трудов договор № *** г. и Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Анализ
на доказателствения материал:
Подсъдимият
Г. не отрича, че дължи издръжка на детето си. Сочи, че не е плащал дължимата
месечна издръжка с оглед обстоятелството, че не е разполагал с постоянни доходи.
Изразява желание да плати задълженията си.
Съгласно
чл. 55, ал. 1 от НПК, обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на
всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда
непосредствено.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като същите кореспондират с
показанията на свидетеля Д., чиито показания са еднопосочни, логично подредени
и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Както вече бе посочено, съгласно
обясненията на подс. Г., същият не е плащал дължимата издръжка, тъй като не е
разполагал с постоянни доходи. Това обстоятелство, което съдът намира за безспорно
установено, обаче не води до оневиняването на подсъдимия по следните
съображения: Съгласно чл. 82, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент на противното от чл. 82, ал. 3 от СК/. Това
означава, че за инкриминирания период от време, подс. Г. не е изпълнил своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори и да няма
доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна
издръжка за детето си, като през цялото това време за здравето, образованието,
отоплението и всички други потребности на сина си, се е грижела неговата майка
– св. Д..
Изложените
обстоятелства се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Гласните
такива, включващи обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаната в
съдебно заседание свидетелка са еднопосочни, логично подредени и
безпротиворечиви. Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на
съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото: справка
от УИС на Прокуратура на РБългария от 07.06.2016 г.; справка за съдимост на М.С.Г.
с рег. № 820/27.04.2016 г.; жалба с рег. № 569/05.04.2016 г.; копие от решение
по гр. д.
№ 113/2014 г. по описа на ДРС; копие на дубликат на удостоверение за раждане на
Н*М*Г*, издадено въз основа на
акт за раждане № ***
г.; удостоверение от СИС при РС Добрич с изх. № *** г.; заверено копие на решение по
гр. д.
№ 113/2014 г. по описа на ДРС; характеристика на М.С.Г. от 25.04.2016 г.;
постановление за привличане на обвиняем от 05.08.2016 г.; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние от 05.08.2016 г.; справка от КАТ
Добрич за МПС с рег. № ТХ 3470 НХ;
препис извлечение от Акт за раждане на Н*М*Г* от 20.07.2016 г.; както
и справка за съдимост с рег. № ***
г., ведно сбюлетин за съдимост 1 бр.; заверено копие на трудов договор № *** г., ведно с уведомление
по чл. 62,
ал. 5
от КТ; заверени копия на пощенски запис – 6 бр.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият М.С.Г. от обективна и
субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 183, ал. 1
от НК, тъй като за периода от м. май 2015 год. до м. юли 2016 год. вкл., в гр. Д*, след като е бил осъден с Решение № 94/25.03.2014 г. по гр. д. №
1138/2014 год. по описа на Районен съд - гр. Д*, влязло в сила на ***
год., да издържа свой низходящ - детето си Н*М*Г* ЕГН **********, като й заплаща чрез нейната майка и законен
представител - С.Н.Д. ***, ежемесечна издръжка в
размер на 150 лв., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски общо в размер на 2 250 лв.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна
изпълнителното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК се изразява в неизпълнение на
задължение за даване на издръжка, установено с влязло в сила съдебно решение, в
размер на повече от две месечни вноски. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че подс. Г. не е изпълнил
задължението си спрямо своя низходяща – Нона, в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 15 месечни вноски, като общия
размер на задължението възлиза на 2 250.00 лева.
От субективна страна съдът намира,
че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието
следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимия и пълната му
дезинтересираност от съдбата на неговото дете.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните за личността му и установи следните
обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимия:
М.С.Г. ЕГН ******
Деянието е извършено от подсъдимия
Г. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: видно от
свидетелството му за съдимост с Присъда № 12/20.11.2015 год., постановена
по НОХД № 1846/2014 год. по описа на PC - Добрич е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като на основание чл. 183, ал. 3 НК е бил
освободен от наказание, липса на образувани други наказателни производства, добри характеристични
данни, както и проявеното критично отношения към извършеното.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете сравнително големия период от време, през който
подсъдимият съзнателно не е плащал дължимата издръжка.
Относно вида и размера на
наказанието:
Процесът
на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните
принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36
и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на
законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези
принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през
конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия М.Г. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация.
В
нормата на чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни
наказания, за да се даде възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от
алтернативно предвидените наказания, което най-добре би го поправило и
превъзпитало и което би съдействало да се постигнат целите на наказанието.
При
определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът,
съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
следва да определи едновременно и в рамките на един и същ мисловно оценъчен
процес както видът, така и размерът на наказанието, като се ръководи от
изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи от една
комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на най-лекото
алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на най-тежкото
алтернативно предвидено наказание.
В настоящия случай, отчитайки смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът намира, че целите на генералната и
специалната превенция биха се
постигнали с налагане на по-лекото от предвидените алтернативни наказания, а
именно – наказание пробация, поради което не
следва да наложи наказание лишаване от свобода.
Смекчаващите отговорността
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че за извършеното от подсъдимия Г.
деяние, относимо и справедливо ще бъде налагането му на наказание от вида пробация
като съвкупност от задължителните пробационни мерки по т. 1 и т. 2 на чл. 42а,
ал. 2 от НК в минималния размер, визиран в санкцията на правната норма, а
именно – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 309
от НПК, съдът потвърди наложената на досъдебното производство спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение “Подписка” до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Галя
Митева/