О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/26.03.2019г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2706
по описа за 2018г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: „Интереко" ЕООД, вписано
в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 47, представлявано от
М.Г.Ч.- управител
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ „Централна
Кооперативна Банка“ АД, вписано в АВ – ТР и
РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София ул.Цариградско
шосе № 87, представлявана от Г Д.К, С М
С и Г К К и
2/ ЕТ „Дионисий Е.Д." , вписан в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.Варна ул.Прилеп № 58, представлявано от физическото
лице –търговец – Е.Д.Т., ЕГН **********
Съдът,
след като взе предвид, че в рамките на предоставения срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото „Централна Кооперативна Банка“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, а ответникът ЕТ „Дионисий Е.Д." е депозирал отговор, но
извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК,
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
По предварителните
въпроси:
В отговора на исковата молба от ответника „ЦКБ“ АД е направено възражение,
с което „оспорва Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ
№77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г, като твърди, на осн. чл. 135 ЗЗД, че същият бил
симулативен, привиден и волята на страните не е била да се извърши описаната
сделка, а единствено да се увреди кредитора „ЦКБ" АД и да се лиши от предмет
на изпълнение.“ По така направеното възражение, съдът намира, че същото е недопустимо,
поради което и не подлежи на разглеждане.
От
гледна точна на процесуалното право искът по чл.135 ЗЗД се определя като конститутивен. С предявяването на иска по чл.135 ЗЗД
кредиторът упражнява потестативно
право, изразяващо се в правната възможност
да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет
на атакуваното увреждащо действие, или да упражни
правото по вземането си без да се зачитат разпоредителните
действия на длъжника.
Упражняването
на правото може да се осъществи само чрез
иск.
С него се упражнява потестативно право, което при липса на изрично предвидена в
закона възможност да се упражнява и
чрез възражение/както е при релевиране
на унищожаемост на сделките/, може да се предяви
само по исков ред.
В случай, че твърдението на ответника е в насока, че сделката по замяна,
обективирана в посочения нотариален акт е привидна и като такава е нищожна, то
по това възражение ответникът следва да наведе изрични твърдения и да обоснове
правния си интерес от разглеждане на подобно възражение, доколкото сделката по
замяна касае друг имот, различен от процесния.
Предвид всичко гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩEЦЪТ твърди,
че е собственик на две трети идеални части от самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1506.891.5.1 - търговски склад с площ от 116 кв.метра,
разположен на първия етаж на сградата с идентификатор № 5, попадаща в ПИ
10135.1506.891, както и само 1/12 ид.част от самото дворно място, в което е
построена тази и още няколко сгради, цялото с площ от 585 кв.метра с административен адрес: гр. Варна, ул.Цариброд № 47.
Правото на
собственост по отношение на този обект ищцовото дружество е придобило от втория ответник - ЕТ
„Дионисий Е.Д." чрез правна сделка
съобразно нот.акт № 77 том I нот.дело № 59 от 16.03.2015 година на нотариус. Преди нотариалното изповядване на
сделката страните по нея сключили предварителен договор отпреди повече от
десет години, при което вторият ответник бил обещал да продаде
две трети от целия склад с площ от 116 кв.метра, находящ се на този адрес, като
при сключване на договора Е.Т. представил
нотариален акт за собственост - нот.акт № 72 том IV нот.дело № 372/23.12.2005
година на нотариус М Т и описаните в него документи на своите праводатели,
които били общо три лица - децата на предходния
собственик С, Т и П И К. Тъй
като уговорката между страните била ищците да закупят
целия имот - склада от двата му етажа, очаквали, че Т.
ще постигне съгласие с третия собственик П К, като ще изкупи и неговия дял,
след което ще прехвърли собствеността на ищците.
При
сключване на предварителния договор продавачът Е.Т. предал на ищците
владението на цялата сграда, като на първия етаж настанили
наематели, а на втория извършили ремонт, след което
той се ползвал частично отново от техни наематели,
а също така и пряко от дружеството ищец, начиная
от 2007 година, като срокът за сключване на окончателен договор бил
01.07.2007г.
Поради
възникнали разногласия между Т. и другия
съсобственик, първият не придобил целия
имот, а той си останал съсобствен.
Впоследствие
бащата на предходните собственици и техен праводател, който бил
бивш собственик на обещания на ищците по предварителен
договор имот, се е опитал да създаде правна привидност, че бил
прехвърлил на децата си не целия склад, на който бил станал
собственик в резултат на делбата, а само първия етаж от същия, но не и втория. След поредица от неверни документирания той
се е снадбил с КНА, създаващ привидност, че е собственик на втория етаж на
сградата.
При така възникналия спор между него и Е.Д.Т. по искане на последния било образувано
гр.дело № 495/2016 година по описа на Окръжен съд Варна, по което с
влязло в законна сила Решение № 373 от 16.03.2017г. било
прието за установено само по отношение на И Л К, че Е.Т. в качеството
си на едноличен търговец е собственик на две трети идеални
части от втория етаж на сградата. В хода на това
производство реалният бивш съсобственик П К, разпитан като свидетел на баща си,
под страх от наказателна отговорност бил заявил,
че няма претенции и не бил съсобственик на обекта с идентификатор
10135.1506.891.5.2 - търговския слад на второ ниво на сградата.
Ищците твърдят, че не са участвали в това производство и
съдебното решение нямало сила за тях и било
в полза на продавача им -Т. по предварителния договор, като и по време
на процеса ищците продължили да владеят
имота.
Същевременно
П К предявил спрямо ищцовото дружество
претенции да му заплащат
обезщетение за едноличното ползване на първия етаж на имота, представляващ ПИ
10135.1506.891.5.1 и с влезли в сила съдебни актове ищците били осъдени да му платят такива
обезщетения, в един от случаите в заповедно производство, а при друг от
случаите - след сключено съдебно споразумение, което представлявало
от страна на ищеца признание за правата му, но само за една
трета от първия етаж на сградата.
След
като са установили вписаната искова молба по гр.дело № 495/2016г.
на ВОС, кредиторите на едноличния търговец поискали да
се насочи изпълнението по изпълнително дело No
20158080400432 именно по отношение на втория етаж от сградата, съставляваща
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.2. За горното обстоятелство узнали
при извършения на 12.06.2018г. опис на имота, като при
съставения протокол след като именно ищците били заварени
в имота, съдебният изпълнител оставил имота за
управление именно на ищцовото дружество.
Твърдят, че като купувачи по предварителен договор ищцовото дружество е във владение на втория етаж на сградата от
2007 година, включително и към момента на налагане на възбраната. Водените
съдебни производства били по установителни искове без тяхно
участие, а спрямо ищците производствата били за парични вземания
за първия етаж на сградата, при което не са от такова естество, че да прекъснат
или смутят владението им, което след изтичане на срока на
предварителния договор било насочено както срещу продавача им,
така и срещу всяко трето лице.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Централна
Кооперативна Банка“
АД е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.
Оспорват
твърдението на ищеца, че бил придобил по давностно владение описания имот,
започнало въз основа на сключен Предварителен договор от 15.04.2007г
до
изнасянето му на публична продан, което узнал от съобщение от 30.10.2018г.
Оспорват
представения Предварителен договор, като твърдят, че договорът е изцяло
симулативен -привиден, като страните по него не са желали да се проявят правните
последици по него.
Твърдят,
че ищцовото дружество е свързано лице с ответника Е.Т.,
което било видно от
следните обстоятелства:
В
учреденото трето за процеса дружество-„ДИО ТРЕЙД" ЕООД, с едноличен
собственик на капитала Е.Т., управител първоначално е бил едноличният
собственик на капитала Е.Т., а през 2003г, същият е избрал за управител П Г. Д.-управител, който е имал това качество до 16.09.2010г.
П Д. бил управител и на ищцовото дружество понастоящем. Това сочело на трайна връзка
между тези две лица -П Д. и Е.Т., повече от 15 години, като с оглед действията
на „ИНТЕРЕКО" ЕООД , следвало да се
приеме, че това дружество изцяло действало в интерес
на длъжника по кредита Е.Т. и дружествата му, с цел
избягване на принудителната продан върху имуществото им. Горната
свързаност на лицата, сочела
и на знанието за увреждане, което целели при извършваните от тях правни действия.
Е.Т., като
физическо лице бил поръчител по договори за
поръчителство към сключен договор за кредит с „ЦКБ" АД, като видно от
обезпечението по този Договор за кредит от 6.11.2008г, дори имотът-предмет на обезпечение
бил на същия адрес, на който били
регистрирани дружествата, управлявани от Е.Т. /управител на „Интериор
глас" ЕООД-като кредитополучател по Договор за кредит , дружеството ,
управлявано към него момент от П Д.- „ДИО ТРЕЙД" ЕООД, с едноличен
собственик на капитала Е.Т., както и ищцовото дружество по настоящото дело,
преди преместването на регистрацията им в гр. Варна, ул.
„Цариброд" 47, към настоящия момент. Изпълнителният лист по договора за кредит бил издаден на 07.04.2015г.
срещу „Интериор глас" ЕООД и Е.Т. – солидарно отговорни
към „ЦКБ" АД, като с Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима
вещ №77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г. длъжникът Е.Т. бил
прехвърлил 2/3 от първия етаж на имота на ул. „Цариброд"
47 на ищцовото дружество на 16.03.2015г, като сдобиването с изпълнителен лист
се предхождало от покани от
страна на банката за доброволно плащане. Между
„ЦКБ" АД и Е.Т. се било
развило и производство по оспорване на вземането по установителен иск пред
Окръжен съд-В. Търново по гр.д. №13/2015г, влязло в законна сила, като в резултат били насрочени и последващите изпълнителни
действия от ЧСИ 3. Д. върху процесния имот.
„Интереко" ЕООД,
заедно с Е.Т.-лично и като едноличен търговец, били
предприели следните действия във вреда на кредитора „ЦКБ" АД, а именно:
Извършено
било прехвърляне на недвижим имот срещу трактор,
с горния нотариален акт за замяна, към момент, когато дружество на Е.Т. е имало
качество на длъжник на „ЦКБ" АД, като волята на страните била да се запази
този имот-първия етаж от процесната сграда от принудително изпълнение; подписан
е приложеният Предварителен договор от 15.04. 2007г -изцяло симулативен, за
нуждите на настоящия процес, с цел обосноваване на основание за фактическа
власт върху имот-предмет на публична продан от „ЦКБ" АД-процесният втори
етаж от сградата; заведен е настоящият привиден съдебен процес, при който
дългогодишният служител на Е.Т. /,,ДИО ТРЕИД"
ЕООД -с едноличен собственик на капитала Ем. Т./ П Д. представлявал
ищцовото дружество, като бил завел иск против Ем. Т., единствено с цел
увреждане на банката, като кредитор.
Ответникът твърди, че в рамките на настоящия привиден съдебен процес
ищецът и ответникът Ем. Т.-като ЕТ и в лично качество, имали общ интерес, съдът да приеме, че
процесният имот е придобит по давност от ищеца и да постанови симулативно
съдебно решение в този смисъл, като двете страни имали за
цел увреждането на банката
като кредитор.
Оспорват
Предварителния договор, като симулативен, освен това твърдят, че същият нямал
достоверна дата-не бил сключен на посочената в него дата 15.04.2007г., а бил
сключен за нуждите на осуетяването на публичната продан по горепосоченото изпълнително
дело; страните не се били споразумявали имотът- сграда на два етажа в гр. Варна, ул. „Цариброд" 47 да бъде
продаден на купувача, не била заплащана цена по него-нито при подписването му,
нито била заплащана цена по приложената разписка. Оспорват
да е извършвано плащане на посочените в тях суми.
Оспорват да е предавано владението на сградата, въз
основа на този предварителен договор от ответника Ем. Т. /лично или като ЕТ/на
ищеца, както и от дата 15.04.2007г или по-късна дата, да е започнало давностно
владение , упражнявано от ищцовото дружество. Предвид
близките отношения между управителя на ищцовото дружество и отв. Ем. Т., твърдят и че ищецът е узнал за принудителните действия
не от дата на връчване на съобщението за опис на сградата, а значително
по-рано, преди принудителните действия по изпълнителното дело дори да са
започнали.
Данни
и доказателства относно липсата на фактическа власт от страна на ищеца върху
описания в исковата молба и Предварителния договор имот, се съдържат в събраните
доказателства и съдебните актове по гр. д. № 495/16г на
ОС-Варна, 2с, с предмет гопреописания имот и ищец Е. Д. Т..
В исковата молба и в проведеното съдебно производство, Ем. Т. е твърдял , че е
ползвал единствено той имота-състоящ се от два етажа, като в този смисъл са
събрани и гласни доказателства-разпитани
свидетели, установяващи, че от закупуването на 2/3 от имота през 2005г от Ем. Т.
с Нот. акт 72 / 2005г за покупко-продажба на недвижим имот, до 2017г, именно
той е стопанисвал цялата сграда, извършвал е ремонти и на двата етажа, държал е
на първия етаж склад за алкохол, на втория направил канцеларии и държал ключа и
за втория етаж, като двата етажа се ползвали единствено от него. Съдът е приел за безпротиворечиви тези доказателства и е основал
решението си на тях. В този смисъл е и Решение
№373/16.03. 2017г по гр. д. № 495/16г на ВОС,
като в него съдът изрично е приел, че „ищецът /Ем. Т./
е ползвал целият втори етаж от сградата от 2005г досега/2017г/".
Купувачът по
Предварителния договор не е имал седалище в гр. Варна, а
както било посочено в
договора-гр. Елена и до 2015г седалището е било също
там; управителят и законен представител на това дружество също няма данни да е
управлявал дружеството си оттук, а още повече да е упражнявал някаква
фактическа власт върху горния имот. Твърди, че намерението
за владение и факта на владение, следва да се упражнят чрез законния
представител на дружеството. През цитирания 10 годишен период
нямало никакви доказателства
ищцовото дружество да е пребивавало или извършвало дейност на горния адрес в гр.
Варна.
Сочи още, че изготвеният Предварителен договор
противоречал на представени от самия ищец доказателства
към исковата молба: с договора се сочело, че било
предадено и владението на цялата двуетажна сграда, а в уговорения по него срок
за плащане била „платена" и цената изцяло -за
цялата сграда /една част-с подписване на договора, друга-по разписката/. Независимо от извършеното пълно плащане на цялата цена за двата етажа,
страните по същия договор, през 2015г. , с Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ
№77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г, извършват нова престация за първия етаж,
като ЕТ „Дионисий Ем. Д." прехвърля на „Интереко" ЕООД 2/3 ид.ч. от първия етаж в двуетажната сграда /обект с ид. № 10135. 1506.891.5.1/ възмездно, в замяна на подемна
машина -трактор, въпреки, че цената следвало да е
заплатена по горния Предварителн договор за цялата сграда, т.
е., за 2/3 от първия етаж било заплатено два пъти,
което не било трудно да се случи, ако изобщо не било
плащано по Предварителния договор.
Твърди, че самостоятелно владение на втория етаж като отделен самостоятелен
обект не е имало, опровергана била презумпцията за
своене на 2/3 от сградата, тъй като била извършена
разпоредителна сделка с идеални части от имота през 2015г.,
при която сделка ищецът бил признал
правото на собственост на ЕТ„Дионисий Ем. Д.", с което била
прекъсната придобивната давност за имота, предмет на предварителния договор. С
подписване на нотариалния акт за замяна, се прекъсвало
теченето на давностния срок и започвало да тече
нова давност. Това било така, защото купувачът с горната прехвърлителна сделка признавал качеството на продавача на
собственик на имота на ЕТ „Дионисий Е.Д." и извършвал престация-плащане на 2/3 от първия етаж
на сградата, като престирал
движима вещ-трактор. С тази сделка следвало да се
приеме, че придобивният давностен срок бил прекъснат
през 2015г /ако се приемело, че
изобщо бил упражнявал фактическа власт върху имота/ и
от 2015г бил придобил първия етаж на това основание-правна
сделка-продажба по горния нотариален акт, като доколкото
предварителния договор бил сключен за цялата сграда /а не за отделни
обекти/, следвало да се приеме, че се прекъсвал
и придобивния давностен срок за втория етаж, като от 2015г започвал
да тече нов срок /чл. 116 ЗЗД/. В исковата молба ищецът не бил посочил, че е владял като
отделен обект втория етаж, нито по някакъв начин е манифестирал, че владее като
собственост същия. Към него
момент сделката с втория етаж като самостоятелен обект ,
не би могла да се осъществи, тъй като ответниците по гр. д. № 495/16г на
ОС-Варна са се легитимирали като собственици на същия и правото им на
собственост е било оспорено от Ем. Т. именно по горното дело. Именно по тази
причина, Ем. Т. не е успял да прехвърли и втория етаж от сградата, за да го
опази от принудителните действия на банката, тъй като в качеството на солидарен
длъжник по кредит вече е знаел, че следва да заплаща задължението на
кредитополучателя към него.
В тази
връзка оспорват и Нотариален акт за замяна на недвижим имот
с движима вещ №77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г, като твърдят,
на осн. чл. 135 ЗЗД, че същият бил симулативен, привиден и волята
на страните не е била да се извърши описаната сделка, а единствено да се увреди
кредитора „ЦКБ" АД и да се лиши от предмет на изпълнение. Същото било видно
и от уговорената по сделката престация, която била неравностойна.
От
исковата молба и допълнителна молба към нея, не ставало
ясно дали се твърдяло придобиване по давност на целия втори етаж
като самостоятелен обект или на идеални части от него. Логично било,
обаче, щом по така наречения Предварителен договор е „приел" държането на
2/3 ид.ч. от имота , то да е владял само
„предадените" му по него идеални части и ищецът е следвало да демонстрира
по отношение на другия съсобственик намерението си да свои и неговите части,
като свои, данни за което не са налице.
Съгласно
чл.
84 от ЗС правилата за давността, уредени в чл. 113,115,116,117 и 120 ЗЗД намират съответно приложение и при
института на придобивната давност. Съгласно чл.
116 ЗЗД, признанието на вземането прекъсвало давността. Пренесено
на плоскостта на придобивната давност, това правило следва да се приема като-
признанието на правата на собственика от владелеца прекъсват установеното от
него владение. От 2015г до 2017г не бил изтекъл нов десетгодишен срок, поради
което позоваването на ищеца за оригинерно придобиване било неоснователно.
Предвид
изложеното, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения
иск, като неоснователен.
Извън срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Е.Д.Т. е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище, че така предявеният иск е допустим
и основателен. Не оспорва фактите, изложени в исковата
молба. Заявява, че признава иска, като моли да не бъде
осъждан за заплащане на разноски.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени са от „Интереко" ЕООД, вписано в АВ – ТР
и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр. Варна, ул.
„Цариброд“ № 47, представлявано от М.Г.Ч.-
управител, субективно съединени искове срещу 1/ „Централна Кооперативна
Банка“ АД, вписано в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София ул.Цариградско шосе № 87, представлявана от Г Д.К, С М С и Г К К и 2/ ЕТ „Дионисий Е.Д." ,
вписан в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Варна ул.Прилеп № 58, представлявано от физическото лице –търговец – Е.Д.Т.,
ЕГН **********, с правно основание чл.
440 ал.1 от ГПК, за приемане на установено
между ищеца и ответниците, че ответникът за приемане
на установено между ищеца и ответниците,
че
ответникът ЕТ „Дионисий Е.Д." , представляван от физическото
лице –търговец – Е.Д.Т., не е собственик на 2/3 идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.Цариброд № 47, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1506.891.5.2, с площ от 116 кв.метра, с
предназначение: „за склад“, при граници на самостоятелния обект по
кадастралната карта: на същия етаж: няма; под обекта - 10135.1506.891.5.1; над обекта – няма,
находящ се на втория етаж от Склад No 1, на две нива,
представляващ сграда с идентификатор: 10135.1506.891.5., на два етажа, с площ
по кадастрална карта: 126 кв.м., при граници на цялата сграда: ул. „Цариброд“,
двор, сгради No 3 и
2 в същия имот, двор и сграда Nо 6 в същия имот, разположен в
западната част на дворното място, към ул. „Цариброд“, представляващо ПИ с
идентификатор: 10135.1506.891, с площ от 585 кв.м. с отразени два самостоятелни
обекта с идентификатори: 10135.1506.891.5.1 и 10135.1506.891.5.2.
Направено в рамките на
производството от страна на ответника „ЦКБ“ АД е следното възражение -с правно основание чл. 26 ал. 2
предл. 5 от ЗЗД за нищожност на процесния предварителен договор като
привиден.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищeца е да докажe твърденията, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи
наличието на свое защитимо материално право, като докаже изложените в исковата
молба твърдения, че имотът е придобит по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност вследствие на
упражнявана от дружеството фактическа власт върху процесния имот, установена
през 2007г. и продължила необезпокоявано до 12.06.2018г. В тежест на ищеца е
също така да установи, че владението е притежавало следните характеристики: постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
Във връзка с направеното от ответника възражение за
достоверността на датата на сключения предварителен договор, то и в тежест на
ищеца е да установи, че същият е с достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал.1
от ГПК.
В тежест
на ответника „ЦКБ“ АД е да установи
фактите по възраженията си, от които
черпи изгодни за себе си последици, в това число да установи привидността на процесния предварителния
договор, т.е. че съгласието
на двете страни по сделката е било само привидно, както и, че в действителност
не са искали настъпването на нейните правни последици.
Ответникът ЕТ „Дионисий Е.Д.“ е признал
иска, като не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в
исковата молба /макар и отговорът да е подаден извън предвидения в ГПК едномесечен
срок/
и
не носи доказателствена тежест за установяване на факти,
доколкото не
е направил възражения.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ
ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за установяване на достоверността на датата на сключения
предварителен договор.
УКАЗВА на ответника „ЦКБ“ АД, че не сочи доказателства за установяване на привидността на
процесния предварителния договор.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба
писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба, подаден от ответника „ЦКБ“ АД писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ
на ищеца, действащ чрез процесуалния им представител съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят с копие на документи от гр.д. 495 / 2016г. по описа
на ВОС, които ще ползват като доказателства в настоящото производство, като УКАЗВА на ищеца
да заплати дължимата държавна такса от 5
лева за съдебното удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на ищеца, че следва да представи посоченото доказателство, от което ще се
ползва и за което се издава и съдебното удостоверение най-късно в първото
открито съдебно заседание, като
изрично посочи и за установяването на кои факти и обстоятелства се иска
събирането на представените документи от гр.д. 495 / 2016г. по описа на ВОС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника „ЦКБ“ АД, действащ чрез процесуалния им
представител съдебно
удостоверение, по силата на което да се запознаят с
доказателствата и да се снабдят с копие на документи от гр.д. 495 / 2016г. по описа на ВОС, които ще ползват
като доказателства и в настоящото производство, като УКАЗВА
на ответника да заплати дължимата
държавна такса от 5 лева за съдебното удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна
в тридневен срок от
получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на ответника „ЦКБ“ АД, че следва да представи
посоченото доказателство, от което ще се ползва и за което се издава и
съдебното удостоверение най-късно в първото открито съдебно заседание, като изрично посочи и за установяването на кои факти и
обстоятелства се иска събирането на представените документи от гр.д. 495 /
2016г. по описа на ВОС.
ДОПУСКА до разпит
по искане на ищеца двама свидетели
при режим на водене за установяване на обстоятелствата, че е упражнявана от дружеството фактическа власт върху процесния имот,
установена през 2007г. и продължила необезпокоявано до
12.06.2018г. със следните характеристики: постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно.
ДОПУСКА до разпит по искане на ответника „ЦКБ“ АД двама свидетели
при режим на призоваване за опровергаване на твърденията на ищеца за
упражняваната фактическа власт върху вещта, които ще бъдат призовани
след посочване на три имена и адреси, като УКАЗВА
на ответника „ЦКБ“ АД, че следва най-късно в петдневен срок от
получаване на настоящото определение с писмена молба да посочи три имена и
адреси, евентуално телефони на свидетелите. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника „ЦКБ“
АД, че в случай на неизпълнение на указанието в предоставения срок, съдът ще
наложи глоба, ако страната причини отлагане на производството.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на ответника „ЦКБ“ АД в седемдневен
срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с преписи за
насрещната страна и другия ответник да посочи изрично дали твърди, че
обективираната сделка по замяна в посочения нотариален акт от 16.03.2015г. е
привидна и като такава е нищожна и ако го твърди, то да наведе изрични
твърдения и да обоснове правния си интерес от разглеждане на подобно
възражение, доколкото сделката касае друг имот, различен от процесния.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните
към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че
медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора
им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Н В - ет. 4, стая 419, на
тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозираните отговори на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК. Да се изпрати и
копие от отговора на „ЕТ Дионисий- Е.Д.“ на ответника „ЦКБ“ АД, както и копие
от отговора на „ЦКБ“ АД на ответника „ЕТ
Дионисий- Е.Д.“.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: