Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
26.11.2019 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
30.10.2019
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание и
следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил
|
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
160 |
по
описа
за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и
следв. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от
Сдружение за напояване „Рудина”, със седалище и адрес на управление: ***,с
ЕИК ***,
представлявано от председателя му Р. А. Ш.,
подадена чрез адв.Т.Б. от АК-***, против Решение №183
от 15.05.2019 год., постановено по АНД №1428/2018 год. по описа на Районен съд –
Кърджали,
с което е потвърдено наказателно постановление №НЯСС-107
от 27.02.2018 год., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от обжалваното решение на
Районен съд – Кърджали, поради което го обжалва в срок, като счита, че обжалваното
решение е постановено неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита,
че в случая АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени при допуснато
нарушение на материалния закон и по-специално такова, свързано
със
задължителните реквизити на АУАН и НП, като твърди, че нито в АУАН, нито
в издаденото въз основа на него НП, била посочена
законовата разпоредба, която е била нарушена от жалбодателя. Счита,
че посочената
като такава разпоредба на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ урежда правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по
чл.190, ал.4 - да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни
стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си
по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
както и да определят срок за тяхното изпълнение. Излага довод, че от така определената норма, обаче, не може да се изведе конкретното правило за поведение, което да е
било нарушено и че същата не създава
задължение за адресата на НП, което съобразно фактическото описание на
нарушението, да не е било изпълнено. Твърди,
че посоченото в обстоятелствената част на издаденото
наказателното постановление нарушение, не съответства на сочената за нарушена правна норма на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.к. в
нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето, посочено за
нарушител. Касаторът счита, че такова задължение е вменено с разпоредбата на чл.138в, ал.4 от ЗВ, която, обаче, не била посочена. На
следващо място излага довод, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато и нарушение на
чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗАНН, тъй като
нарушителят бил известен на АНО още от 08.11.2016 год. /датата
на констативния протокол/, нарушението било извършено на
11.02.2017 год., както се посочвало и в АУАН, а
самият акт бил издаден на 03.01.2018 год., т.е. след
изтичане на предвидения в посочената разпоредба тримесечен срок. Според
касатора, в
тази връзка би могло да се посочи, че след като с констативен
протокол №***/*** год. са дадени задължителни за изпълнение предписания на
жалбодателя, със срок за изпълнение 10.02.2017 год., контролният
орган е следвало да извърши непосредствено проверката именно след изтичане
срока на предписанията, а не след повече от осем месеца. На
следващо място касаторът счита, че изводите на районния съд за доказаност на
нарушението не се подкрепят от доказателствата по делото и са незаконосъобразни,
като твърди, че необосновано съдът приел, че жалбодателят е
субект на нарушението, за което е издадено процесното наказателно постановление и
че са неправилни
и изводите в оспореното решение, че от обективна страна са осъществени
признаците на състава на соченото административно нарушение и че същото
правилно е квалифицирано от административнонаказващия
орган, а напротив, както било посочено и по-горе, правната
квалификация на нарушението била грешна, тъй като посочената за нарушена правна норма на
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, не съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето,
посочено за нарушител. Счита, че такова задължение е вменено с разпоредбата на чл.138в, ал.4 от ЗВ, която, обаче, не била посочена нито в АУАН,
нито в НП. На следващо място касаторът счита, че незаконосъобразно
се приело още в обжалвания съдебен акт, че не са
допуснати нарушения на чл.40 от 3AНН,
при
съставяне и връчване на АУАН, въз основа на който е издадено НП,
както и евентуално
счита, че е налице маловажност па нарушението. Касаторът
намира, че във
връзка с горното и като е приел законосъобразност на наказателно
постановление/НП/ №НЯСС-107 от 27.02.2018 год. на заместник-председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, районният съд е постановил
неправилно решение. По изложените съображения, касаторът моли съда
да
постанови решение, с което да отмени Решение №183 от
15.05.2019 год., постановено
по АНД №1428/2018 год. по описа на Районен
съд - Кърджали, както и
дса отмени изцяло
наказателно
постановление/НП/ №НЯСС-107 от 27.02.2018 год. на заместник-председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, като
незаконосъобразно.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът - Сдружение за напояване
„Рудина”, със
седалище и адрес на управление: ***,с ЕИК ***, се
представлява от редовно преупълномощен процесуален представител - адв.Г. Б. от
АК – ***, който поддържа жалбата. Сочи, че правело впечатление, че при разглеждането
на казуса са участвали два състава, единият състав на Районен съд – Кърджали, който с Решение №294/2018 год. отменил НП, което е издадено от председателя на
Държавната агенция за метрология и технически надзор, с което НП ,за нарушението по чл.200а от ЗВ, била наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лева, а след като постъпила жалба, делото било изпратено в АдмС – Хасково, който отменил решението на Районен съд –
Кърджали и върнал делото за разглеждане от друг състав. Сочи, че другият съдебен състав на Районен съд – Кърджали приел, че
НП е правилно, обосновано и го потвърдил. Заявява, че наред с изложените в жалбата касационни основания, с
които се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, а оттам и отмяна
на атакуваното НП, иска да посочи още няколко възражения, тъй като оплакванията
в жалбата били добре мотивирани и нямало
смисъл да бъдат преповтаряни. На първо място счита, че е допуснато едно
изключително тежко нарушение на административно-процесуалните правила, свързани
с формирането на вътрешното убеждение на съда, като сочи, че това НП било отменено от състав на Районен съд – Кърджали, като след това било потвърдено от друг
състав на Районен съд – Кърджали, като и
двата състава разглеждали едни и същи нарушения, посочени в НП, най-вече
свързани с разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, и двата състава на Районен съд –
Кърджали стигнали до извода, че чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, не може
да бъде вменено като нарушение на сдружението-касатор, тъй като този текст касае правомощия на председателя на
държавната агенция за метрологичен технически надзор. Сочи, че след това, след като АдмС – Хасково приел, че решението на Районен съд –
Кърджали е незаконосъобразно, го отменил и върнал делото за ново разглеждане от друг състав, втория
съдебен състав възприел друго становище, т.е. неговото решение
не било резултат на вътрешно убеждение на състава на съда, а било резултат на външно наложено убеждение, тъй като не можело съдията в един момент да приеме, че е налице
несъответствие между словесното описание на нарушението и неговото цифрово
изражение, а след това да приеме, че такова нарушение няма. Според процесуалния представител на
касатора, това означавало, че и двата съдебни състави са се подчинили на
решението на АдмС – Хасково, без да проявят никакво юридическо творческо
мислене, без да защитят преди това изразените от тях становища, а и никой не обърнал внимание, че в решението на АдмС –
Хасково съществуват изключително тежки пороци, които били свързани с неправилно обсъждане на доказателствата по
делото и изразяване на становище от състава на съда. Счита, че решението на АдмС – Хасково е повлияло на вътрешното
убеждение на съдебния състав на Районен съд –
Кърджали, който преди това имал съвсем друго становище, както и че Районен съд – Кърджали възприел становището на АдмС – Хасково,
защото в становището на АдмС – Хасково не бил
обсъден изобщо въпросът с разминаването между цифровото изражение на
нарушението и неговото словесно описание, както в АУАН, така и в НП. Отново заявява, че не може да се изпише нарушение по чл.190а от ЗВ, което касае правомощията на председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, а в същото време, в словесното
описание да е описвано, че не са изпълнени
предписания, свързани с отстраняването на храсти на язовира. Според процесуалния представител на
касатора, това било изключително
тежко нарушение, което налагало отмяна на решението на
Районен съд
– Кърджали и отмяна на самото НП, като незаконосъобразно. Сочи,
че административно-наказващият
орган е длъжен да посочи нормата, която е нарушена, а нарушението да го опише и
да го обвърже с неговото правно описание, както словесно, така и цифрово, а
в
случая, защитаваното от него дружество не е било наясно, как е извършило
нарушение на норма, която всъщност не е нарушило. Счита,
че обвързването
на това нарушение е свързано с чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите, който
вменява задължение по чл.138а, ал.3, т.5, които нямали нищо общо с
нарушението и задължението по чл.190а, ал.2 от Закона за водите. С оглед на тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да приеме, че жалбата е
основателна и да отмени обжалваното решение
на Районен съд – Кърджали,
както и да отмени и атакуваното
наказателно постановление.
Ответникът
по касация – заместник-председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице касационните основания за отмяна
на постановеното решение от Районен съд – Кърджали. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че на 08.11.2016
год., служители на Главна дирекция „Надзор над язовирните
стени и съоръжения към тях” са съставили констативен протокол, по повод извършена проверка на
язовир „***”, който е собственост на дружеството - касационен
жалбодател и са били дадени предписания за предприемане на действия за
премахване на дървета и храстовидна растителност от короната на язовираи е бил даден и срок за отстраняване на констатираните нередности
и за изпълнение на предписанията, а именно -
10.02.2017 год. Сочи, че на 15.11.2017 год. е била извършена повторна проверка, при която е било
установено, че дадените предписания не са били изпълнени. Счита,
че в случая законосъобразно административнонаказващия орган е приложил
санкционната норма на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за което е било
издадено и НП, проверено с
обжалваното съдебно решение. Поради тези съображения
счита, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд – Кърджали е правилно и
обосновано и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно
основание е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№183 от 15.05.2019 год., постановено по АНД
№1428/2018 год., Кърджалийският
районен
съд е потвърдил наказателно постановление №НЯСС-107
от 27.02.2018 год., издадено заместник-председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, с което, Сдружение
за напояване „Рудина”, със седалище и адрес на управление: ***,с
ЕИК ***,
представлявано от председателя му Р. А. Ш.,
на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите/ЗВ/, във връзка с чл.201,
ал.12 от Закона за водите/ЗВ/, е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000.00/хиляда/
лева,
за извършено нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 15.11.2017 год. свидетелят З. П. -
*** при ДАМТН, извършил проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията
към нея и на документацията за експлоатация на язовир „***”, собственост на
касатора, находящ се в имоти с номера *** и *** в землището на ***. При
проверката присъствал и Р. А. Ш. - председател на касатора - Сдружение за
напояване „Рудина”, на което язовира бил предаден с Протокол за приемане и
предаване на имот - общинска собственост от 08.07.2015 год., въз основа на
Решение №***/*** год. на Общински съвет - Кърджали. Проверката касаела
изпълнението на задължителни предписания, дадени с Констативен протокол №***/***
год. С предписание под т.2 от цитирания протокол, собственикът на язовира бил
задължен да предприеме действия за възстановяване на експлоатационното
състояние на преливника, като даденият краен срок за изпълнение на
предписанието бил 10.02.2017 год. Свидетелят П. установил, че посоченото
предписание не било изпълнено в срок. Проверката той извършил чрез обхождане и
оглед на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на представената
документация за експлоатацията им, като констатирал, че преливникът бил
неизправен, обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, а отводящият канал
след преливника бил обрасъл с храстовидна растителност и състоянието му било
същото, каквото било отразено и в Констативен протокол №***/*** год. По този
повод, на 03.01.2018 год. срещу Сдружението за напояване „Рудина” бил съставен
акт за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
връчен на същата дата на председателя му Р. Ш., който го подписал с възражение.
На 04.01.2018 год. било депозирано и писмено възражение срещу съставения акт,
но същото не било уважено и на 27.02.2018 год. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което, на Сдружение
за напояване „Рудина” ***, на основание чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, било наложено
административно наказание за извършено на 11.02.2017 год. нарушение по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. От приетия като доказателство по делото Протокол №5 от
заседание на Общински съвет - Кърджали, проведено на 28.05.2015 год., съдът е
устеановил, че на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и §3,
ал.1 и ал.2 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, Общински съвет -
Кърджали е взел решение за предаване в собственост на Сдружение за напояване
„Рудина” на няколко обекта от хидромелиоративната инфраструктура, в т.ч. и
микроязовир с №*** и №*** в землището на ***, с площ 30.199 дка.
Изложената
фактическа обстановка районният съд е установил след анализ на показанията на
свидетелите З. П. и Г. К., на които е дал вяра изцяло, като последователни,
непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно
нарушение №*** от *** год.; Заповед №*** от *** год. на председателя на ДАМТН;
Заповед №*** от *** год. на Вр.и.ф. председател на ДАМТН; Покана за съставяне
на АУАН от *** год.; Разпечатка от проследяване на пратка; Известие за
доставяне; Констативен протокол №***/*** год.; Констативен протокол №*** от ***
год.; Скица №*** от *** год.; Скица №*** от *** год.; Протокол от *** год. за
приемане и предаване на имот - общинска собственост; Възражение от *** год.;
Протокол №*** от заседание на Общински съвет - Кърджали, проведено на *** год.,
на което е взето Решение №***/*** год. на Общински съвет - Кърджали; Писмо
изх.№*** от *** год. на министъра на земеделието и храните, както и другите
приети по делото писмени доказателства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният
съд
е преценил следното:
Съдът
е приел най-напред, че жалбата е е процесуално допустима,
тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното наказателно постановление, на Сдружение
за напояване „Рудина” *** е наложено
административно наказание, за нарушение на разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, която, в редакцията към датата на деянието гласи, че председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение, а санкцията за посоченото нарушение е наложена на
основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ към процесната дата да се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция, от 1000 до 20000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Районният
съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбодателят действително е
осъществил процесното административно нарушение, чието изпълнително
деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, като е посочил, че в случая, на Сдружение за напояване „Рудина” ***
е било дадено предписание относно язовир „***” - да предприеме действия за
възстановяване на експлоатационното състояние на преливника, което сдружението
като собственик на язовира и адресат на предписанието не е сторило в
определения срок до 10.02.2017 год. Приел е, че правилно е констатирано от
контролните органи, че е налице нарушение, извършено на 11.02.2017 год., тъй
като не е било възстановено експлоатационното състояние на преливника на
язовира, а даденият с предписанието краен срок за това е бил 10.02.2017 год.
Посочил е, че доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице,
чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието
не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли
и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма, както и че наложеното в случая наказание е в минимален
размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Районният съд, при
извършената служебна проверка, не е констатирал да са допуснати сочените от
жалбодателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на наказателното постановление, като е посочил,
че АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Посочил е също, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран
е и нарушителя. Съдът е приел, че от изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога
е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му и че словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма. На следващо място, съдът е
посочил, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай,
обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН, т.к. осъщественото деяние не разкрива признаци, които
да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените
случаи на административно нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Отбелязъл е,
че именно жалбодателят е собственик на язовира и адресат на задължителното предписание
по ЗВ, поради което се явява и субект на административното
нарушение. Посочил е, че видно от приетите като доказателства Протокол №5 от
заседание на Общински съвет - Кърджали, проведено на 28.05.2015 год., на което
е взето Решение №***/*** год. на Общински съвет - Кърджали, както и Писмо
Изх.№*** от *** год. на министъра на земеделието и храните, Сдружение за
напояване „Рудина” е придобило правото на собственост върху язовир „***”, на
основание §3,
ал.1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване и че по силата на ал.4 от
същата разпоредба, режимът на публична общинска собственост на язовира е
бил
прекратен, както и че до друг извод относно собствеността не водят
и приложените по делото скици на имотите, в които се намира процесния язовир - Скица
№***/*** год. и Скица №***/*** год., тъй като същите предхождат по време
взетото на 28.05.2015 год. решение на Общински съвет - Кърджали. На следващо
място съдът е посочил, че в случая, актът за установяване на административно
нарушение е бил съставен в отсъствие на нарушителя, но и че това не
представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на
атакувания акт само на това основание, като е приел, че посоченото
обстоятелство не е ограничило правото на защита на жалбодателя, доколкото с
предявяването на акта на по-късен етап той е имал възможност да упражни пълния
си обем от права, което е сторил - вписал е възражение в акта още при
връчването му, а впоследствие е депозирал и писмено такова. С оглед на тези
съображения, решаващият състав на Кърджалийския районен съд е извел и
окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата обстановка, установена от
въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата касационна инстанция, като
изводите на решаващия състав на Кърджалийския районен съд съответстват на
приложимия материален закон и се споделят и от настоящата касационна инстанция.
Районният съд се е мотивирал, въз основа на приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, че извършеното нарушение – неизпълнение на предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено с посочения констативен протокол, е доказано
по безспорен начин, както и че по този начин е осъществен състава на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание в
жалбата, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. В
съответствие с приложимите правни норми е направеният от районния съд извод, че
административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като е
квалифицирал констатираното деяние като нарушение на разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнено предписание, дадено на
основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ урежда правомощието на председателя на ДАМТН или оправомощени от него
лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или
съоръжения към тях, като със същите се цели да се предприемат мерки и действия
за изясняване на техническото състояние на контролираните обекти, както и
условията за експлоатацията им. Безспорно е, че тези предписания имат
задължителен характер за адресатите си, като последните са длъжни да ги
изпълняват в посочените срокове и че при неизпълнение на дадените предписания,
задължените субекти носят административнонаказателна отговорност, съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. В конкретния случай,
административнонаказващият орган е реализирал точно това свое правомощие – да
санкционира адресата на такова задължително предписание – Сдружение за
напояване „Рудина” ***, за това, че не е изпълнил същото. Нормата на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, освен санкционна, е и материална и с посочването й в
атакуваното наказателно постановление, вмененото на Сдружение за напояване
„Рудина” *** нарушение се явява надлежно мотивирано и подведено под правилната
правна квалификация. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че касаторът в настоящото производство - Сдружение за
напояване „Рудина” ***, в качеството си на собственик на язовир „***”, находящ
се в землището на ***, не е изпълнила даденото задължително преписание в
указания срок – 10.02.2017 година. Това бездействие на задължения субект
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, като е наложена предвидената в тази норма имуществена санкция, в нейния
минимален размер от 1000 лева. Следва да се посочи, че в АУАН и в издаденото
въз основа на него процесно НП подробно са описани всички елементи от състава
на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административнонаказващия орган административнонаказателен
състав.
В
тази връзка, съдът намира за неоснователен доводът, развит в касационната
жалба, че посочената като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ уреждала правомощия на председателя на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ и че от така определената норма, не може да се
изведе конкретното правило за поведение, което да е било нарушено, както и че същата
не създава задължение за адресата на НП, което съобразно фактическото описание
на нарушението, да не е било изпълнено, както и намира за неоснователно
твърдението, че посоченото в
обстоятелствената част на издаденото наказателното постановление нарушение, не съответства
на сочената за нарушена правна норма на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.к. в нея не
се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето, посочено за
нарушител. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение, като друга разпоредба, вменяваща задължение за
изпълнение на задължителните предписания, законът не съдържа. В този смисъл,
нормата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не само регламентира правомощието на
контролните органи да издават задължителни за изпълнение предписания, но и
вменява задължителност за изпълнение на тези предписания от техните адресати и
в посочените в тях срокове и съответно, неизпълнението на дадените по тази
норма предписания е скрепено със санкцията, предвидена в чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ, която изрично препраща именно към разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. Макар посочената като нарушена разпоредба на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ да урежда правомощия на председателя на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 да дават задължителни
предписания, в случая санкцията е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ, която разпоредба съдържа както диспозиция, така и санкция за неизпълнение
на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Предвид горното, дори
и в настоящия случай да се приеме наличието на някаква неточност при определяне
на нарушената норма, то същата е свързана със самата формулировка на
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
с посочването на която в НП, се избягва нарушението на чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че не е налице несъответствие
между фактическото описание на санкционираното деяние, т.е. между посоченото в
обстоятелствената част на НП и сочената за нарушена правна норма, т.е. правната
му квалификация, което несъответствие да обуслови наличието на съществено
процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на наказаното лице.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, че се явяват неоснователни и твърденията в
касационната жалба, че е допуснато нарушение
на чл.34, ал.1, изр.2,
предл.І/първо/ от ЗАНН, тъй като нарушителят бил известен на АНО
още от 08.11.2016 год. - датата на констативния протокол, нарушението било
извършено на 11.02.2017 год., както се посочвало и в АУАН, а самият акт бил
издаден на 03.01.2018 год., т.е. след изтичане на предвидения в посочената
разпоредба тримесечен срок. Настоящата инстанция не споделя този довод, като
намира, че е неправилно да се счита, че тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр.
второ от ЗАНН тече, считано от 11.02.2017 год., т.е. от деня/датата/, следващ
крайния срок за изпълнение на предписанието. Това е така, тъй като безспорното
констатиране на обстоятелствата по извършване на конкретното нарушение и
съответно – нарушителят, се обективират едва в Констативния протокол с №*** от
*** год., като именно на 15.11.2017 год. са установени правнозначимите факти и
обстоятелства, позволяващи да се изгради извод относно наличието на
съставомерно деяние, осъществено от страна на сдружението. Предвид това,
настоящият касационен състав приема, че тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН
за съставяне на АУАН е започнал да тече от датата 15.11.2017 год. и при
положение, че в случая актът е съставен на датата 03.01.2018 год., то този
давностен срок е спазен.
Съдът
не намира за нужно да коментира задълбочено твърденията на процесуалния
представител на касатора, изложени в съдебно заседание в хода по същество, в
насока, че „постановеното решение не било
резултат на вътрешно убеждение на състава на съда, а било резултат на външно
наложено убеждение, тъй като не можело съдията в един момент да приеме, че е
налице несъответствие между словесното описание на нарушението и неговото
цифрово изражение, а след това да приеме, че такова нарушение няма, както и че
и двата съдебни състави са се подчинили на решението на АдмС – Хасково, без да
проявят никакво юридическо творческо мислене, без да защитят преди това
изразените от тях становища, а и никой не обърнал внимание, че в решението на
АдмС – Хасково съществували изключително тежки пороци, които били свързани с
неправилно обсъждане на доказателствата по делото и изразяване на становище от
състава на съда и че решението на АдмС – Хасково е повлияло на вътрешното
убеждение на съдебния състав на Районен съд – Кърджали, който преди
това имал съвсем друго становище, както и че Районен съд – Кърджали възприел становището
на АдмС – Хасково и т.н.”(!?). В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира за нужно само да посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, районният съд в състав само от съдия разглежда
делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да
измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш, а решението
подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Глава дванадесета от АПК – от чл.208
до чл.228 включително, е наименована „Касационно производство” и в нея се
намира нормата на чл.222, ал.2, съгласно която, „Върховният административен съд/респ. административният съд в
касационните производства по ЗАНН/ връща делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и 2. трябва да се установят факти, за които
събирането на писмени доказателства не е достатъчно”, като в тази глава
дванадесета се намира и разпоредбата на чл.224
от АПК, наименована „Задължителност на
указанията по прилагане на закона” и съгласно която, „Указанията на Върховния административен съд/респ. на административния
съд в касационните производства по ЗАНН/ по тълкуването и прилагането на закона
са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.”. Предвид тези
процесуални норми е пределно ясно, че изложеното, съответно възприетото в
мотивите на отменителното касационно решение на АдмС – Хасково, по тълкуването
и прилагането на закона, вкл. и по отношение правната квалификация на деянието,
както и по отношение приложението на нормата на чл.34, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН относно тримесечния срок за съставянето на АУАН, е задължително за
първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, като освен всичко
друго, това ново разглеждане на делото се извършва от друг състав на съответния
районен съд. Така, при тази ясна процесуална регламентация, изложените в хода
по същество твърдения и доводи от процесуалния представител на касатора,
звучат, меко казано, нелепо и най-вероятно се дължат или на откровено
непознаване на процесуалните норми от АПК, регламентиращи касационното
производство или, може би, на някакво странно чувство за хумор, проявено в
съдебно заседание от процесуалния представител на касатора.
Така, с
оглед на всичко изложено по-горе, касационната инстанция намира жалбата на Сдружение
за напояване „Рудина”, със седалище и адрес на управление: ***,с ЕИК ***,
представлявано от председателя му Р. А. Ш., подадена чрез пълномощник -
адв.Т.Б. от АК-***, с изложените в нея оплаквания и доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на
материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост на
правните изводи, за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения
водят до извода, че атакуваното в настоящото касационно производство решение на
първоинстанционния съд е законосъобразно, като постановено при правилно
приложение на материалния зеакон, без допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е обосновано и като такова, същото следва с
решението по настоящото дело, да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от
Административнопроцесуалния кодекс и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №183 от 15.05.2019 год., постановено по
АНД №1428/2018 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.