Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……..2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на петнадесети
април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2788 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди,
че между С.Р.С. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „К. Б. М.“ ЕАД) е сключен договор за мобилни услуги №***** от 13.03.2018 г., с който на клиента били предоставени мобилен номер ***** , със стандартна месечна абонаментна такса *** лв.
с вкл.ДДС или *** лв. без вкл. ДДС и мобилно устройство A.
U* B.. Към периода на издаване на
процесните фактури спрямо ползвания от С.Р.С. мобилен номер ***** се прилагали условията, договорени в договор за мобилни
услуги №***** /13.03.2018 г. Ответникът не е изпълнил своите задължения,
начислени му в 4 бр.фактури: фактура №**********/20.09.2018 г., фактура №**********/20.10.2018
г., фактура №**********/20.11.2018 г. и фактура №**********/20.01.2019 г. както
следва: по
фактура №**********/20.09.2018 г. за
отчетния период 20.08.2018-19.09.2018 г. включвала следните задължения на
клиента за мобилен номер ***** : месечна абонаментна такса- ***лв.
и ползвани услуги ***лв. (от които Р. таксуване (общо) ***лв.), с общ размер ***лв. без ДДС -***лв. с ДДС.
От общата сума, начислена във фактурата ***лв. след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период - ***лв., претендираната сума
по фактурата е ***лв.;
по фактура №**********/20.10.2018 г. за
отчетния период 20.09.2018-19.10.2018 г. включвала следните задължения на
клиента за мобилен номер ***** : месечна абонаментна такса *** лв. без ДДС - ***лв. с ДДС с
обща сума за плащане ***лв.; по фактура №**********/20.11.2018 г. за
отчетния период 20.10.2018-19.11.2018 г. включвала следните задължения на
клиента за мобилен номер ***** :
месечна абонаментна такса *** лв. без ДДС -
***лв. с ДДС и
обща сума за плащане ***лв. След предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, сключени с ответника по негова вина - поради
изпадането му в забава, на потребителя е издадена и Фактура №**********/20.01.2019
г., която
включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги за ползван номера ***** в общ размер на ***лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ***** при предсрочно прекратяване (преди 13.03.2020 г.) на процесния договор били
уредени в чл.11 от Договор за мобилни услуги №***** от 13.03.2018 г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от
всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можело да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение, абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част
от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой). В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за
неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез
номер ***** била ***лв. като сумата
представлявала сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по *** лв. всяка)- ***лв., с добавена разликата в размер на ***лв.
между стандартната цена на A.
U* B. без
отстъпка съгласно актуалната към 13.03.2018 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги. Така общата стойност на неизплатените парични
задължения на С.Р.С. по издадените фактури била размер на ***лв.
Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването на съответната фактура. В периода след издаване гореизброените
фактури длъжникът не е извършвал плащания и задълженията били непогасени.
Поради липсата на действия на ответника на “Т.Б.“ ЕАД подало заявление по чл.
410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1853/2020 г. по описа на
РС-К. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, затова в законоустановения срок
предявява иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, ал.2 от ГПК с оглед указанията на
заповедния съд. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването на вземане по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1853/2020 г. по
описа на Районен съд – К. срещу С.Р.С., с
ЕГН-**********, за
сумата от ***лв. дължима
по фактура №**********/20.09.2018 г., фактура №**********/20.10.2018 г.,
фактура №**********/20.11.2018 г. и фактура №**********/20.01.2019 г., ведно със законната лихва върху вземанията,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира съдебни разноски в заповедното и настоящото производство.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131
от ГПК, назначеният особен представител на ответника счита иска за допустим.
Между страните
имало сключен
договор за мобилни услуги по заявка №***** от 13.03.2018 год., за срок от 24 месеца от
датата на сключване на договора до 13.03.2020 г. По този договор на С.Р.С. бил
предоставен за ползване мобилен номер ***** , както и мобилно устройство марка A., модел: U* B., на
преференциална цена, с отстъпка от стандартната цена с ***лв. Договорът бил
сключен при стандартен месечен абонамент от *** лв. месечно. От приложените
писмени доказателства се установявало, че ответникът имала незаплатени
задължения по описаните фактури, с подробно описание за произхода на всяко от
задълженията: месечна абонаментна такса, ползваните услуги и неустойката по
фактура №**********/20.01.2019 г. на стойност ***лв. Формираната обща стойност
на неустойката съответствала на договорените между страните условия в чл.11 от
цитирания договор, като включвала освен три стандартни месечни абонаментни
такси по *** лева без ДДС, т.е. равно на ***лева и с добавена разлика от ***лв.
между стандартната цена на закупеното мобилно устройство-телефон без отстъпка,
съгласно актуалната цена към датата на сключване на договора 13.03.2018 г. и
преференциалната му цена, съответстваща на оставащия период до 13.03.2020 г.. С
претендираната неустойка по договора, задължението на ответника възлизало на
сумата в размер на ***лева, поради което искът бил основателен и следвало да се
уважи. Претендираните
разноски били извършени,
доказани и съобразени с дължимите размери на държавни такси,
както и с минималните размери на адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д.№1853/2020 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление
е издадена заповед №1004/21.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника С.Р.С., с ЕГН-**********
***, за сумите: ***лв.
главница и законна лихва върху главницата от
20.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и *** лв. разноски по делото, от които: ***лв. държавна
такса и *** лв. адвокатско възнаграждение, които задължения произтичат от договор за мобилни услуги №*****
от 13.03.2018г., по който са издадени фактури №**********/20.09.2018 г.,
№**********/20.10.2018 г., №**********/20.11.2018 г. и №**********/20.01.2019
г. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 12.10.2020
г. и с оглед разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, на 12.11.2020 г. е
предявен иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК. По ч.гр.д. са приложени Общите
условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронно
съобщителни услуги.
Не е спорно, а и
от приетите по делото заверени копия на Договор за мобилни услуги –заявка №***** от 13.03.2018г., декларация-съгласие от
13.03.2018г. и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 13.03.2018г., неоспорени,
се установява, че в процесния период ищецът като доставчик
и ответникът С.Р.С. като потребител са били в облигационни
правоотношения за предоставяне и ползване на мобилни услуги по
фиксиран/ предпочетен номер ***** и мобилно устройство марка A., модел: U* B., с абонаментен план: Тотал *** с неограничени нац.мин и
роуминг в зона на ЕС, със стандартен месечен абонамент: *** лв., дата на
издаване на фактура: на 20-ти всеки месец, стандартна цена на устройството/в
брой, без абонамент/ ***лв. и отстъпка от стандартната цена:***лв., с
първоначален срок на договор:24 месеца, който изтича на 13.03.2020 г. като е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока, посочен в т.11 по вина или инициатива на потребителя или
нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него в
това число и приложивмите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти; потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Представени са 4 бр. фактури, издадени за
мобилен номер *****
, в периода от
20.09.2018 г. до 20.01.2019 г., както следва: фактура №********** /20.09.2018 г. за
отчетен период 20.08.2018 г.-19.09.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС, със срок за плащане-05.10.2018
г.; фактура
№**********/20.10.2018 г. за отчетен период 20.09.2018 г.-19.10.2018 г. на
стойност ***лв. с
ДДС, със срок за плащане- 04.11.2018 г.; фактура №**********/20.11.2018 г. за
отчетен период 20.10.2018 г.-19.11.2018 г.
на стойност ***лв., със срок за плащане-05.12.2018 г. и фактура №**********/ 20.01.2019
г. за отчетен период 20.12.2018 г.-19.01.2019 г. за обща сума за плащане ***лв. с ДДС, от
която: ***лв. задължения от предходен период с ДДС и ***лв. неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по
ч.гр.д.№1853/2020 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи основанието на вземането и неговия размер. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. От неоспорените
обстоятелства и писмени доказателствата съдът приема
за установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по
силата на сключения договор за мобилни услуги за
мобилен номер ***** , по
които ищецът е доставял далекосъобщителните услуги и се явява изправна страна.
В периода 20.08.2018
г.- 20.12.2018 г., ответникът
С.Р.С.
е ползвала предоставените й от оператора мобилни
услуги, за което са издадени фактура №**********/20.09.2018г., фактура
№**********/20.10.2018г., фактура №**********/20.11.2018г., фактура
№**********/20.01.2019г. Съгласно
Общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава ежемесечно
на името на потребителя, като плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока указан на фактурата, но
по- късно от 18 дни след датата на издаването й. Тъй
като ответната страна не е оспорила количеството, стойността и
цента на ползваните през процесния период мобилни услуги, отразени в
представените фактури с приложения-общо потребление за мобилен/фиксиран номер ***** , то съдът счита, че ответникът
дължи заплащането им.
Договорът за мобилни услуги е сключен във връзка с мобилното устройство марка A., модел: U5 Black с отстъпка от стандартната цена ***лв.
Неустойката е
договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай на виновно
неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на
кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за
услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане
на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от
тях. Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в
противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. В случая се претендират неустойки от ***лв., от която сума: ***лв. с ДДС -размерът на три месечни
стандартни абонаменти такси по договора за мобилен номер ***** и ***лв., явяваща
се разликата между стандартната цена на мобилния апарат A., U* B. без отстъпка и преференциалната му цена
при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период
до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. В
договора за мобилни услуги са фиксирани размерът на стандартната цена на
мобилното устройство /в брой, без абонамент/ и на размерът на отстъпката от нея. Този вид неустойка е уговорен като
допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване съизмерима в максимален
размер на тримесечни абонаменти такси по договора. Дължимото обезщетение е
съответно на предвидимия размер на вредите на доставчика. Същият е договарял
тази цена на устройството, именно защото е очаквал дългосрочното обвързване с
потребителя и потребяване от него на услуги за определен период от време. Затова
и с прекратяването на договора преди изтичане на уговорения срок, реално
негативните последици на оператора са измерими с редовната цена на
устройството, такава каквато страните биха я уговорили без сключване на
договора за ползване на мобилни услуги, при това за остатъка до края на
периода. Потребителят е бил наясно с обстоятелството, че получава устройството
на преференциална цена, която е посочена в договора. Страните са се съгласили
за начина, по който да гарантира изпълнението на задълженията на абоната
/обезпечителна функция/, да осигури обезщетяване на оператора за евентуалните
вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да санкционира
неизправния потребител чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на
изправната страна измерима със стойността на получената отстъпка от цената
/санкционна функция/. В договорните отношения действа принципът на
добросъвестно упражняване на права и изпълнение на задължения. Следователно сключвайки договора страните
подхождат с намерение за неговото точно изпълнение, което от своя страна би
изключило действието на неустоечната клауза. Основната функция на
компенсаторната неустойка е да стимулира изпълнение от потребителя, като по
този начин се обезпечава финансовия интерес на кредитора. Дължимостта на
неустойката е последица, именно от виновното неизпълнение от страна на
ответника като абонат на основното й задължение -да заплаща цената на
ползваните месечни услуги, което е
обусловило едностранното прекратяване на договора от ищеца. По делото не се
доказа сумите да са платени поради което предявеният иск за установяване
съществуването на вземане за ***лв. главница, за което е издадена заповед №1004/21.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Предвид изхода
на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото делото разноски в размер на ***лв.,
от които:*** лв. държавна такса, *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и ***
лв. разноски за особен представител, както и *** лв. разноски в заповедното
производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.Р.С., с ЕГН-**********, с настоящ и
постоянен адрес ***, че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда *, за сумата от ***лв.
главница,
явяваща се стойността на потребените мобилните услуги и неустойки за предсрочно
прекратяване, по фактура
№**********/20.09.2018 г., фактура №**********/20.10.2018 г., фактура №728105 9583/20.11.2018
г. и фактура №**********/20.01.2019 г., издадени по
договор за мобилни услуги №***** /13.03.2018г. и законната лихва
върху главницата от 20.08.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед №1004/21.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1853/2020 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН-**********, с настоящ и
постоянен адрес ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда *, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на ***лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.№
1853/2020 г.
по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1853/2020 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: