МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №26012 ОТ 31.03.2021 Г. ПО НЧХД №354/2020 Г. НА
НПРС
Тъжителят И.Р.Л.
с ЕГН **********,***,
действащ със съгласието на своя баща Р.Л.З. е депозирал тъжба против подсъдимия Ю.И. *** за това, че на че
на 09.09.2020 г., в с. К., обл. Ш. подсъдимият
причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Ведно с тъжбата са предявени за
разглеждане и граждански искове, съставляващи обезщетение за причинени на
ищеца, действащ със съгласието на своя баща, неимуществени вреди в размер на
5000 лв., както и за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 35 лв.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, счита от датата на деликта 09.09.2020 г. до
окончателното плащане.
По предявеното му обвинение подсъдимият
се признава за виновен.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Тъжителят И.Р.Л. ***.
Същият е непълнолетен, роден на *** г. и живее със своя баща Р.Л.З. и по-малкия си
брат Л.Р.Л., който е малолетен – роден на *** г. Бащата на тъжителя бил
строителен работник и работел на различни обекти. Подсъдимият Ю.И. ***, където живее сам. Той бил безработен, но
инцидентно полагал труд като общ работник по строителни обекти.
На 09.09.2020
г. през деня подсъдимият Ю.И.Х., както и бащата на тъжителя
Р.Л.З. били на обект в с. К., обл. Ш.ска, където, заедно с други работници,
между които и свидетелите Д.В.Г. и А.Л.И., извършвали обща строителна работа. Р.Л.З.
в този ден взел със себе си на работа и децата си – тъжителя и по-малкия му
брат, тъй като нямало кой да се грижи за тях. Тъжителят И.Р.Л. помагал на баща
си – носил вода и вършил друга обща на работа на обекта, а Л.Л. се движил с него. По обед бащата на децата отишъл за
материали, а децата останали на обекта, заедно с другите работници. По-малкото
от децата - Л.Р.Л.
играел, ритал топка. Тогава подсъдимият се ядосал, казал, че това му пречи на
работата и започнал да се кара на детето. Тъй като Л.Л.
не престанал, подсъдимият започнал да го
псува и понечил да го удари. Тъжителят, като по-голям
брат на Л.Люгфиев се намесил, като се развикал на
подсъдимия. Двамата се сдърпали, но присъстващите там работници ги разтървали.
Въпреки тяхната намеса, обаче подсъдимият блъснал силно тъжителя и последният
паднал. При падането И.Р.Л. ударил тялото и главата си (лицето и челото) в
строителна количка. От мястото на раната започнала да тече кръв. След това
подсъдимият си заминал, а на следващия ден тъжителят бил прегледан от д-р В.–
съдебен лекар при „МБАЛ Ш.“ АД, който издал съдебномедиинско
удостоверение. В резултат на прегледа се установило, че на тъжителя са били
причинени множествени кръвонасядания, охлузвания,
драскотини и огнища на травматичен оток в областта на главата и левия горен
крайник; лигавични лацерации
на горната и на долната устни; палпаторна болезненост
на ограничена площ по външната страна на седалището в ляво. Съдебният лекар е
отбелязал в удостоверението, че тези увреждания са причинила на тъжителя болка
и страдание и могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от тъжителя.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена безспорно и по категоричен начин от събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите Л.Р.Л., Д.В.Г. и А.Л.И.; от
писмените доказателства по делото – 2 бр. удостоверения за раждане, изд. от
Община Ш. въз основа на акт раждане №1239/18.10.2006 г. и акт за раждане
№1116/06.08.2013 г. и съдебномедицинско удостоверение №205/10.09.2020 г., както
и от обясненията на подсъдимия, където той всъщност признава деянието си. Анализът
на данните от тези доказателства сочи, че с деянието си на 09.09.2020 г. подсъдимият Ю.И.Х. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
Причинените на тъжителя наранявания се
установяват от съдебномедицинското удостоверение, като данните от него се
подкрепят напълно от свидетелските показания, най-вече на свидетелите Л.Р.Л. и Д.В.Г.,
които са очевидци на случилото се. Тук следва да се отбележи, че Л.Л. е малолетен, на 7 г. към датата на инцидента. Но при
извършената подготовка за изслушването му от социален работник при ИСДП, ДЦЗП
„Зона ЗаКрила“ – Ш. е било установено, че малолетният
Л.е наясно с понятията истина и лъжа, действителност и предположение, запознат
е с процеса на свидетелстване и разбира неговото значение и при формулиране на
въпроси по разбираем за възрастта му начин, той може разкаже за възприетата от
него случка. Предвид това съдът дава вяра на показанията му, както и на останалите
свидетели, данните от които изцяло съответстват на тези от представеното
съдебномедицинско удостоверение, както и на направените от подсъдимия
признания.
В тъжбата си тъжителят, действащ със
съгласието на своя баща, е заявил също, че от страна на тъжителя са му били
нанесени и удари с кол, но тези твърдения не са подкрепени с доказателства по
делото. Никой от свидетелите – очевидци
не сочи подобно поведение от страна на подсъдимия. Подсъдимият от своя
страна твърди, че е бил провокиран от поведението на Л.Р.Л., който хвърлял
камъни по него, но подобни данни не се установяват от събраните доказателства. Ю.Х.
твърди също, че в този ден тъжителят
дошъл на обекта с рана на челото, но подобен факт също не се доказва от
доказателствата по делото. Напротив, в показанията си свидетелят Д.В.Г. изрично
заявява, че в деня на инцидента, преди да падне, тъжителят не е имал никакви
наранявания.
По горепосочените мотиви, на базата на
събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимият е осъществил деянието по
чл.130, ал.2 от НК, като е причинил на тъжителя болка и страдание, без
разстройство на здравето. От субективна страна деянието на подсъдимия е
извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.
Предвид гореизложеното и като счете, че
обвинението спрямо подсъдимия за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК
на 09.09.2020 г. е доказано с категоричност, съдът
призна Ю.И.Х. за виновен в извършването на
това престъпление.
За да определи наказанието, следващо се
на подсъдимия за осъщественото престъпление по чл.130, ал.2 от НК на 09.09.2020 г., съдът отчете обстоятелството, че за това престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба. Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от
общата част на НК и от деянието му не са налице съставомерни
причинени и невъзстановени имуществени вреди. Поради това съдът, като счете, че
в случая са налице условията на чл.78а от НК, то освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
1 000 /хиляда/ лева. Съдът наложи наказанието в минимален размер като
отчете наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – направени
от него признания по случая, както и оказано съдействие за разкриване на
фактите по делото, а също и отчете обстоятелството, че подсъдимият е
безработен, не реализира трудови доходи.
Относно предявените граждански искове:
Искът, предявен за неимуществени вреди съдът прие, че е доказан по основание.
На първо място деянието на подсъдимия (причинената лека телесна повреда) е
доказано безспорно, по мотивите, изложени по-горе. От него неминуемо на ищеца
са били причинени щети, свързани с претърпяни болки и
страдания по време на самия инцидент, а и известно време след това. Също така
при определяне размера на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че
тъжителят е дете и несъмнено при инцидента, а и след това е изпитал уплаха и
потиснатост. Отчитайки тези факти, съдът
прие, че е справедливо тъжителят, действащ със съгласието на своя баща, да бъде
обезщетен за претърпяните от него неимуществени щети,
поради което и подсъдимият бе осъден да му заплати сумата от 1000 (хиляда)
лева. В останалата му част, до пълния му размер от 5000 лв., а именно за сумата
от 4000 лв., гражданският иск за имуществени вреди бе отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Предявеният иск за причинени имуществени
вреди, съдът прие за изцяло доказан по основание и размер. От представените по
делото фактура №********** от 10.09.2020 г. и фискален бон от същата дата е
видно, че за извършения преглед на тъжителя за нанесена телесна повреда с
издаване на документ, е била заплатена сумата от 35 лв. Доколкото този разход е
последица от деянието, осъществено от подсъдимия, то съдът прие предявения
граждански иск за имуществени вреди за основателен и доказан и го уважи в пълен
размер.
Подсъдимият бе осъден да заплати
държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове в размер на 50 (петдесет) лева.
Също така подсъдимият бе осъден да
заплати на тъжителя, действащ със съгласието на своя баща, направените по
делото разноски в размер на 544, 21 лв. (петстотин
четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки).
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
22.04.2021
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: