Р Е
Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Перник, 15.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 177 по
описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.204 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.Д.Ш.
с ЕГН:********** против МБАЛ „***“ АД – гр. Перник, ЕИК:*** с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с
цена на иска 7690,95 лв. Претендира се обезщетение за вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК II състав
общи заболявания към МБАЛ „***“ АД за периода от 19.08.2017 г. до 25.11.2019
г., през който ищецът е следвало да бъде освидетелстван и да получава инвалидна
пенсия и финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ.
В исковата молба са изложени подробни
съображения за нейната допустимост и основателност. Ищецът твърди, че на
15.05.2017 г. е подал заявление - декларация с вх. №1311/15.05.2017г. по описа
на Регионална картотека на медицинската експертиза гр. Перник, като е поискал
да бъде освидетелстван от ТЕЛК, с оглед крайно влошеното му здравословно
състояние. Видно от приложеното писмо изх. № РЗИ-1280 # 1 от 30.06.2020г. на
директора на Регионална здравна инспекция гр. Перник, документите за неговото
освидетелстване са предадени на ТЕЛК към МБАЛ „***" АД, гр. Перник на
19.05.2017 г. Тримесечният срок за освидетелстването му от ТЕЛК е изтекъл на
19.08.2017 г., като до 01.08.2019 г. многократно е проверявал дали не е
насрочена дата за освидетелстването, но такава нямало. На 01.08.2019 г. е подал
напомнителна молба за разглеждане на случая му. С експертно решение (ЕР) № 1585
от заседание 113 от 25.11.2019г. на ТЕЛК II състав общи заболявания към МБАЛ „***"
АД - гр. Перник му е призната 71% трайно намалена работоспособност. Като дата
на инвалидността в (ЕР) е записана 25.11.2019 г. С разпореждане за отпускане на
пенсия № 112549/30.03.2020 г., по протокол № 01113, издадено от Териториалното
поделение на НОИ - град Перник, му е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 230,40 лева, считано от 25.11.2019 г. -
датата на инвалидност. Със заповед №ЗХУ-ИО/Д-РК/1089-ФП от 27.02.2020г. му е
отпусната и месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 54,45
лв. Правото на горепосочените пенсия и финансова подкрепа придобил вследствие
на издаденото му ЕР на ТЕЛК. Тези права обаче щели да възникнат за него много по-рано,
ако от ТЕЛК е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 3 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи. С оглед бездействието на
ТЕЛК след крайния срок за освидетелстването му - 19.08.2017 г. за него са
настъпили имуществени вреди под формата на пуснати ползи в месечен размер равен
на отпуснатата пенсия и финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в общ размер
на 284.85 лева (230,40 лв. + 54,45 лв.). До датата на инвалидизирането -
25.11.2019 г., определена в ЕР, са изминали 27 месеца от крайния срок, в който
ТЕЛК е следвало да го освидетелства - 19.08.2017 г. до 25.11.2019 г. Поради
изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна.
Счита, че ищецът не е доказал фактическия състав, установяват отговорността му
за претендираните вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Перник дава становище за основателност на исковата
претенция.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно
е от епикриза, издадена от Университетска специализирана болница за активно
лечение по ендокринология „Акад. Ив. Пенчев“, че П.Д.Ш. /настоящ ищец/ е
постъпила на 03.05.2017 г. и е изписана на 09.05.2017 г. с диагноза „Захарен
диабет тип 1“.
С медицинско направление за ТЕЛК № 000007
от 11.05.2017 г., издадено от личен лекар д-р К.С., с адрес на практика гр. Перник, настоящият ищец П.Д.Ш. е
освидетелстван с диагноза „Захарен диабет“, както и е изпратен на ТЕЛК за
освидетелстване.
Със Заявление – декларация вх. №1311/15.05.2017
г. по описа на Регионална картотека на медицинската експертиза гр. Перник П.Д.Ш.
е заявил искането си до ТЕЛК да бъде освидетелстван първично, като е приложил съответни
документи.
Видно от писмо изх. № РЗИ-1280 # 1 от
30.06.2020г. на директора на Регионална здравна инспекция гр. Перник,
документите за освидетелстването на П.Д.Ш. са предадени на ТЕЛК към МБАЛ „***"
АД, гр. Перник на 19.05.2017 г.
С молба с вх. №РЗИ-1823/12.08.2019 г.
по описа на РЗИ – Перник, Регионална картотека на медицинската експертиза, П.Д.Ш.
е поскала да бъде информирана какви действия са предприети по отношение на
освидетелстването й от ТЕЛК, което е поискано преди повече от две години.
С експертно решение (ЕР) № 1585 от
заседание 113 от 25.11.2019 г. на ТЕЛК II състав общи заболявания към МБАЛ „***"
АД - гр. Перник е призната 71% трайно намалена работоспособност на П.Д.Ш. след преглед, за две години, като е определена
дата на инвалидност 25.11.2019 г. – датата на освидетелстването. С експертното
решение е определена водещата диагноза – „Инсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения“.
Настоящият ищец е получил ЕР №1585 от
заседание 113 от 25.11.2019 г. на 03.12.2019 г. В него е посочено, че същото
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаването му пред НЕЛК в РКМЕ, от
което права адресата на ЕР не се е възползвал съгласно неговото изявление, обективирано
в молба от 20.04.2021 г. (л. 5) и същото е влязло в сила на 17.12.2019 г.
Последното обстоятелство е отбелязано самото ЕР.
С разпореждане за отпускане на пенсия №
112549/30.03.2020 г., по протокол № 01113, издадено от Териториалното поделение
на НОИ - Перник, на П.Д.Ш. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 230,40 лева, считано от 25.11.2019 г. - датата на
инвалидност. Указано е, че разпореждането може да се обжалва в едномесечен срок
пред ръководителя на ТП на НОИ, от което право П.Д.Ш. не се е използвала и то е
влязло в сила.
Със заповед №ЗХУ-ИО/Д-РК/1089-ФП от
27.02.2020г., издадена от директора на ДСП – Перник, считано от 01.02.2020 г.
на П.Д.Ш. е отпусната и месечна
финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 54,45 лв. Заповедта е
връчена на 27.02.2020 г., като в нея е указано, че може да бъде обжалвана в
14-дневен срок пред директора на РДСП – Перник. Няма данни тази заповед да е
обжалвана, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила.
Пред настоящата съдебна инстанция не са
събирани гласни доказателства, като съдът е разпределил доказателствената
тежест в процеса със свое определение от 27.05.2021 г.
Съдът не следва да обсъжда представените
от ответника в съдебното заседание от 08.07.2021 г. анализ за проблемите и резултатите от предприетите мерки за подобряване
на дейността на ТЕЛК при МБАЛ „***“ гр. Перник, представен с писмо изх.
№2350/13.10.2020 г. до Министерство на здравеопазването. Тези документи са
неотносими към предмета на доказване в настоящото производство и касаят
вътрешно организационни въпроси на осъществяваната от ответника дейност. Високата
натовареност на ТЕЛК сами по себе си не може да оправдае ненавременното
изпълнение на вменените му задължения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим.
Съдът намира, че искът е допустим, като
предявен от лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника. Спазена е разпоредбата
на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая, ищецът претендира имуществени вреди
настъпили от бездействие на ТЕЛК, като орган при МБАЛ „***“ АД, което е
юридическо лице, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните
заведения. В тази връзка възраженията ответника за недопустимост на предявения
иск, направени с писмения отговор са неоснователни, тъй като по реда на Глава
ХІ от АПК се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК „административен
орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както
и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.
ТЕЛК несъмнено е носител на административни правомощия, като издател на
административни актове. В качеството му на работодател на членовете на ТЕЛК II
състав общи заболявания и предвид обстоятелството, че се твърди
незаконосъобразно бездействие на същата ТЕЛК, то МБАЛ „***“ АД има качеството
на носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Ищецът твърди, че претендираните имуществени
вреди са пряка последица от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“
АД, представляващо забавено освидетелстване /оценка на работоспособността/вид и
степен на увреждане/ на ищеца, което е следвало да бъде извършено в тримесечен
срок след получаване на заявлението – декларация на 19.05.2017 г., като този срок за освидетелстването му от ТЕЛК е
изтекъл на 19.08.2017 г. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението.
Фактическият състав на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на
вреди от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и
вредоносния резултат. Реализирането на отговорността е обусловено от
кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.
По отношение на твърдяното бездействие
във връзка с освидетелстването на ищеца:
Съгласно чл. 105 от ЗЗ и чл. 10 от
Правилника за устройството и организацията на работата на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на
здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ,
центрове за психично здраве, центрове за кожно – венерически заболявания и
комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните
заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно
чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ), лечебните
заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като
търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо страна
по материално-правния спор и носител на правата и задълженията по него,
съответно на пасивната материално-правна легитимация е юридическото лице, в
чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. В конкретния
случай се претендира бездействие на ТЕЛК за общи заболявания II състав при МБАЛ „***“ АД. Съгласно чл. 82, ал. 1,
т. 7 и ал. 5 от ЗЗ дейността по извършване на експертизи за вид и степен на
увреждане и трайна неработоспособност се финансира от републиканския бюджет.
Съгласно чл. 107 от ЗЗ за осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на
лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването.
С оглед на горното настоящия съдебен състав намира, че МБАЛ „***“ АД притежава
пасивна процесуална и материална легитимация по делото.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на временната неработоспособност се
извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските
консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии
(ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В чл. 69, ал. 1 и
ал. 2 от НМЕ е предвидено, че срокът на инвалидността е от 1 до 3 години в
зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и
възможностите за възстановяване, като крайната дата на срока на инвалидизиране
е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.
От приетите по делото доказателства се
установява, че ЕР №1585 от заседание 113 на ТЕЛК е издадено на 25.11.2019 г. Съгласно чл. 32,
ал. 3 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/ детските експертни лекарски комисии и ТЕЛК освидетелстват и
преосвидетелстват лицата в 3 –месечен срок от постъпване на документите при
тях. В случая от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е
подал своето заявлението – декларация пред ТЕЛК при на 15.05.2017 г., като
същото е предадено на ТЕЛК на 19.05.2017 г. Следователно срокът по чл. 32, ал.
3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 19.08.2017 г., а освидетелстването на ищеца е
извършено на 25.11.2019 г., т.е. 27 месеца след законно определения срок. От
това следва изводът, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие по
смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК. ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД не е изпълнила
задължението, произтичащо пряко от закона, като не е извършила освидетелстване
на П.Д.Ш. /настоящ ищец/ в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Извършването на освидетелстването е задължение, предвидено с цел защита правата
и интересите на лицата и не е в противоречие със срока по чл. 32, ал. 3 от
ПУОРОМЕРКМЕ. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок за организиране и
извършване на освидетелстването. От друга страна ответната страна не ангажира
доказателства, а и не се твърди, че за освидетелстването на ищеца са били
необходими допълнителни медицински документи или медицински прегледи, които да
са довели до удължаване на срока по посочената по – горе разпоредба. Причината
посочена за по – късното освидетелстване на ищеца е натовареността на ТЕЛК.
Съобразно чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ,
ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД е имала задължение в срок до 19.08.2017 г. да извърши
освидетелстване на вида и степента на увреждане на настоящия ищец. Това
задължение, произтичащо пряко от закона не е изпълнено, поради което имаме
установено незаконосъобразно бездействие. Налице е първият от елементите на
фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно
бездействие допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност.
По отношение на претендираните от ищеца
имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, представляващи
пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК II състав
общи заболявания към МБАЛ „***“ АД за периода от 19.08.2017 г. до 25.11.2019
г., през който ищецът е следвало да бъде освидетелстван и да получава инвалидна
пенсия, исковата претенция е неоснователна поради липсата на
причинно-следствена връзка между тях (между незаконосъобразното бездействие и
вредите). Съображенията за това са следните:
В случая ищеца претендира имуществени
вреди, настъпили от незаконосъобразното бездействие на ответника, като за
посочения период от 19.08.2017 г. до 25.11.2019 г. е бил лишен от възможността
да получава инвалидна пенсия.
Инвалидизирането на настоящия ищец е
установено с експертното решение на ТЕЛК, който е извършил експертиза на
работоспособността, като за началната дата е определена – 25.11.2019 г. В
случая решението на ТЕЛК не е обжалвано от настоящия ищец, относно началната
датата на инвалидизиране - 25.11.2019 г., поради което този административен акт
е придобил стабилитет. Ето защо ищеца не може претендира вреди, които се дължат на собственото му
бездействие. Като не е оспорил ЕР на ТЕЛК относно датата на чална
инвалидизация, същият се е съгласил с началния момент, от който да важи
неговото освидетелстване. В разглеждания случай не се констатират, а и не се
твърдят, съществени изменения в здравословното състояние на П.Д.Ш. в периода от
19.08.2017 г. до 25.11.2019 г. Ето защо същата е следвало да оспори решението
на ТЕЛК в частта относно определената начална дата на инвалидизиране. В случая
настоящия ищец е пропуснал възможността да реализира правото си да оспори
датата на инвалидизирането си в ЕР, като заяви претенция, че това следва да
бъде,считано от датата на подаване на заявлението пред ТЕЛК. Ето защо чрез този
пропуск на П.Д.Ш. е нарушена пряката причинно-следствена връзка между
незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК и вредата под формата за пропуснати
ползи за период от 19.08.2017 г. до 25.11.2019
г., през който е била лишена от възможността да получава инвалидна пенсия. В
посочения смисъл е решение №28 от
13.02.2018 г., постановено по адм. дело №480/2017 г. на Административен съд –
Перник, потвърдено с решение №14397 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело
№4549/2018 г. на Върховния административен съд.
По отношение на претендираните от ищеца
имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД,
представляващи пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразно бездействие на
ТЕЛК II състав общи заболявания към МБАЛ „***“ АД за периода от 19.08.2017 г.
до 25.11.2019 г., през който ищецът е следвало да бъде освидетелстван и може да
получава финансова подкрепа по реда на ЗХУ, исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните:
В ЗХУ за разлика от КСО, не е
предвидена възможност за отпускане на месечна финансова подкрепа със задна
датата, каквото е първоначалната датата на инвалидизацията. Налице са твърдените
пропуснати ползи от по-късното отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.
70, т. 2 от ЗХУ. От съдържанието на чл. 65 – чл. 67 включително от Правилника
за приложение на ЗХУ, издаден на основание чл. 81 от ЗХУ, може да се заключи,
че отпускането месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането е възможно единствено след издаването
на ЕР на ТЕЛК, с което лицето е освидетелствано за първи път и независимо от
посочената в това решение начална датата на инвалидизиране. Ето защо, ако ТЕЛК
беше спазил срока за произнасяне, П.Д.Ш. би имала възможност още от 01.09.2017
г. да кандидатства за отпускане на месечна
финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ.
С оглед на изложеното са налице кумулативно
изискуемите предпоставки, за да се ангажира отговорността на МБАЛ „***“ АД за
присъждане на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
незаконосъобразно бездействие в размер на 1415,70 лева за периода от 01.09.2017
г. до 25.11.2019 г. или 26 месеца по 54.45 лева, ведно със законната лихва,
считано от 07.08.2020 г. (момента на предявяване на исковата молба) до датата
окончателното им заплащане. Поради изложено искът за тази сума следва да бъде
уважен, а в останалата част отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на сторените съдебни
разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от иска в полза на
ищеца, респективно в полза на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да се присъди размера на
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от изложеното и на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „***“ АД – гр. Перник, ЕИК:*** да заплати на П.Д.Ш. с ЕГН:********** сумата
от 1415,70 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2020 г. (момента
на предявяване на исковата молба) до датата окончателното им заплащане,
представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи (неполучена
финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ) в
резултат на незаконосъобразното бездействие на ответника, установено за периода
от 19.08.2017 г. до 25.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за размера над тази сума до целия претендиран размер от 7690,95 лева, включващ
обезщетение за вреди под формата на
пропуснати ползи (неполучена инвалидна
пенсия), като неоснователен.
ОСЪЖДА МБАЛ „***“ АД – гр. Перник, ЕИК:*** да заплати на П.Д.Ш. с ЕГН:********** сумата
от 138,06 лева, представляваща сторени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
П.Д.Ш. с ЕГН:********** да заплати на МБАЛ
„***“ АД – гр. Перник, ЕИК:*** сумата от 699,62 лева, представляваща сторени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/