Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ- Брачни
състави, ІІІ-ти брачен състав, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
при секретаря Румяна Григорова и в
присъствието на прокурор Надя Загорова, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 12648 по описа
за 2020 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила
е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез
Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията.
В.С.Х.
прави искане за връщане на детето му Е.В.Х., родена на *** г. в държавата на
обичайното му местопребиваване– САЩ. Твърди се, че детето е родено на
горепосочената дата в Х.Е., И., САЩ. Родители на детето са В.С.Х. и Ж.В.Г.. След раждането на Е., семейството
е живяло в И., където детето е посещавало детски център през последните две
години. На 11.12.2019 г. майката е извела детето от САЩ, след уговорка с бащата
детето да посети баба си и дядо си по майчина линия в Испания, като уговорката
е била те да се върнат на 31.01.2020 г. Молителят твърди, че не е разрешил
никакви други пътувания, освен това до Испания, за което е дал своето съгласие.
На 02.02.2020 г. в телефонен разговор майката го е
уведомила, че ще пътува с детето за България и не възнамерява да върне детето
обратно в САЩ. На 10.02.2020 г. молителят е подал молба по Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца пред американския
централен орган с искане да бъде стартирана процедура за връщане на малолетното
дете в държавата по обичайното му местопребиваване- САЩ. Поддържа се, че детето
е имало обичайно местопребиваване в САЩ. Изложено
е, че майката е прехвърлила детето от САЩ и го е задържала в България, въпреки
несъгласието на бащата. Посочено е също, че бащата е упражнявал ефективно
родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в
България, до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се прави
извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне
и задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските
права на молителя, произтичащо от приложимото в случая американско законодателство.
Молителя иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр.
с чл. 8 от Хагската конвенция.
Ответницата Ж.В.Г. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище,
че същата е неоснователна. Твърди, че пребиваването на детето на страните в
България е станало с разрешението на бащата, както и обосновава наличието на
изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция. Моли за
присъждане на разноски по представен списък.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е неоснователна, и моли съда
да я остави без уважение.
Софийският
градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Възникването
на правото да се върне малолетното дете в
САЩ по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца се предпоставя от следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно
местопребиваване в САЩ непосредствено
преди отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата
майка в Република България в нарушение на установените в САЩ правила за
упражняване на родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за
връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето
или задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в Република
България, ако
молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да
е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на
детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация; 7) връщането на детето да не
противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата
на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е
достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под
внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ.
детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение.
В
настоящия случай молителя и ответницата са родители на детето Е.В.Х., родена на *** г. - видно от
представеното заверено копие на Удостоверение за гражданско състояние окръг Куук, отдел „Гражданско състояние“ Чикаго, И.,
удостоверение за раждане на населено място гр. Дулово, област Силистра и
служебно изготвената справка пълни данни от НБД „Население“.
Детето Е.В.Х. е имало обичайно местопребиваване в САЩ
до 11.12.2019 г., където е посещавала Детски
център „****“ от 06.06.2018 г. до 10.12.2019 г. - обстоятелство,
за което не се спори между страните, след което детето с майка си е дошло в
България. Тези обстоятелства се установяват със събраните по делото писмени
доказателства – служебна бележка от Детски център „****“, както и с гласните
доказателства-показанията на свидетелите и на двете страни.
Безспорно е, че детето понастоящем живее с майка
си в гр. ****, ул. „****“ №*****, като бащата
не е дал съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в Република България-
същият е дал съгласие Е.В.Х. да пътува, придружена от нейната майка до Испания/
България единствено за периода от м. 12.2019 г. до м. 01.2020 г. (лист 85 от
делото, като в документа е посочено, че детето ще пребивава по време на престоя
в чуждата държава в ****, Мадрид, Испания/ София, България), нито впоследствие
е приел това прехвърляне. Напротив- бащата се противопоставя на прехвърлянето и
задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано
в подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8
от Хагската конвенция. Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, прехвърлянето или задържането
на дете се
счита за незаконно, когато: а)
е извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице,
институция или друг орган, съгласно
законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.
Детето
е прехвърлено и задържано от неговата майка в Република България в нарушение на
установените в САЩ правила за упражняване на родителските права.
По
делото липсва писмено съгласие на молителя детето му Е.В.Х. да установи
обичайно местопребиваване на територията на Република България-същият е дал
съгласие детето да пътува до България
единствено за периода от м. 12.2019 г. до м. 01.2020 г. (лист 85 от делото), като
е посочено и, че детето ще пребивава по време на престоя в чуждата държава в
София, България- не в гр. ****, където е прехвърлено и задържано и няма
решение, постановено от компетентен американски съд, овластяващо
ответницата еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето. Не се
установи по делото и с гласните доказателства (дори и с показанията на
свидетелите на ответницата- съгласие на бащата на детето Е. да се премести да
живее в Р. България с майка си. Свидетелят В.Г.- баща
на ответницата установява, че молителя е подписал пълномощно на дъщеря му да
дойде на гости в Европа и в България- касае се за декларацията-съгласие, която
е за периода м. 12.2019 г. до м. 01.2020 г. (лист 85 от делото). Същият
свидетел установява и, че никога не е стояло на дневен ред Ж. да се върне тук
(в България), до последния момент на пристигането й никога не е споделяла и не
е имала желание да се връща, че тя взема решение да не се връща в Щатите,
когато е пристигнала в България, че дълго време се е двоумила, но е решила, че
ако се върне, е застрашена там, защото молителя е отправял много закани към нея.
Т. е.- дори и майката на детето не е имала намерение да се установи трайно в
страната до завръщането й в България с Е..
Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 19.11.2020 г., т. е.- преди
да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето, прехвърлено на 11.12.2019
г.
Бащата е упражнявал ефективно родителските
права по време на прехвърлянето. Детето реално е живяло с молителя, който се е грижил
за отглеждането и възпитанието му-свидетелските показания на В.М.и И.И., които имат преки и непосредствени впечатления за
обстоятелствата, които установяват и са незаинтересовани от изхода на делото. Дори и бащата на ответницата дава показания,
че молителя е участвал в отглеждането на детето събота и неделя, когато се
върне от път и е „носил пари в къщи“. Не се установи и бащата да е бил лишен
от родителски права или те
да са били
ограничени, нито се установи те
да са били
предоставени на майката по съответния ред.
Съдът, съобразявайки чл.85,
ал.1 КМЧП и представените по
делото доказателства относно правната уредба в САЩ на отношенията
между родители и деца- Общо събрание на щата И.-Устав на щата И., Раздел
602.7. Разпределение на родителските отговорности, намира,
че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение
на детето, съвместно с майката, в упражняването на
които права несъмнено се включва и правото да определя местопребиваването на
детето Е. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция).
В
случай, че не е било извършено задържането, бащата би упражнявал родителските
права също ефективно, защото има правото (и задължението) да живее заедно с
детето и да полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Съдът не намира да се е осъществила хипотезата
на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност
връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин.
Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да
бъде приложено при следните неизчерпателно изброени примери: трайни социални и
военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо (вкл.
сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител;
изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в
държавата на обичайното местопребиваване на детето не може ефективно да
упражнява родителските права– той обективно е лишен от възможност за полагане
на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на
което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи
вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето под
друга форма – дори и с помощта на други подпомагащи органи.
Опасността
за детето винаги трябва да бъде актуална
– тя не трябва да бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на
събитията. Във всеки случай, обаче за целите на Хагската конвенция е ирелевантно обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл
детето, може да му предложи по-добри възможности за живот, респ. за развитие,
отколкото другия родител, тъй като съдът в настоящото производство не следва да
се произнася относно правото на упражняване на родителските права (чл. 19 от
Хагската конвенция). За да се приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската
конвенция, не е достатъчно да се установи опасност от отделяне на детето от
родителя, който го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да
се възползва от собственото си противоправно
поведение, което сам е осъществил чрез отвличането.
В настоящия случай със събраните
доказателства не се установи, че поведението на бащата застрашава живота и
здравето на детето. Следователно, липсват каквито и да било обстоятелства – от
кръга на посочените по-горе неизчерпателно изброени или други, въз основа на
които може да се направи извод, че е налице сериозна опасност връщането на детето
да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави
в неблагоприятна ситуация по всякакъв друг начин. Не се установи, че в
държавата по обичайното местопребиваване на детето -САЩ, то да е отглеждано в
условията на враждебна семейна среда, да
е било жертва на психически или физически тормоз, осъществен от неговия баща, бащата
да злоупотребява с алкохол или да страда от заболяване или
алкохолизъм, вследствие на което не може да се грижи за детето. Информация за
такива обстоятелства не е предоставена нито от централния орган, нито от друг
компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето, в съответствие с изискването
на чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция.
Със заключението на изслушаната по
делото съдебно-психологична експертиза, което съдът счита за компетентно и
безпристрастно изготвено, достатъчно пълно, ясно и обосновано, се установява, че
детето е със запазено отношение към двамата си родители, но емоционално
по-силно свързано с майката, че майката е базовата
фигура за детето Е. Х.. В случай на връщане на детето в САЩ заедно с неговата
майка, то ще запази своята привързаност и емоционална близост с родителя. Това
е първостепенно при психичното и физиологично развитие на детето Е., което е в
етап на навлизане в детската възраст. Майката на детето няма финансова
възможност да отглежда самостоятелно детето в САЩ. Във връзка с това бащата
предлага вариант да предостави семейното жилище на майката и детето до
навършване на неговото пълнолетие. Това предложение може да се договори между
двамата родители в противен случай би било рисково за детето да се върне в САЩ.
Експертът
установява, че от семейната история са налични данни за упражнено домашно
насилие от страна на бащата върху майката - икономическо и психическо насилие.
Това поведение на бащата е ставало в присъствието на детето, а така детето е
поставено в риск от емоционална увреждане. Възможни са развиване на тревожност,
страх, нарушение в когнитивните процеси. Детето демонстрира добра връзка с
майката и сигурност при общуване с нея. Ясно посочва майката, като значим обект
на привързаност. Общоприет факт в детската психология е, че във възрастта, на
която в момента е детето Е. Х. все още емоциите са твърде неустойчиви и ситуативно обусловени. Затова връзката с базовия обект на
привързаност не трябва да се нарушава. Във връзка с теорията на привързаността
базовата фигура за детето е възрастния, който е полагал основни грижи за него
до тригодишна възраст. В конкретния случай за дълъг период от време основно
грижи за детето е полагала майката поради това, че професията на бащата е
свързана с отсъствие от дома, а от известно време майката и бащата са
разделени. Майката е станала значим възрастен /обект/ за детето. Тя е човекът,
който е полагал базови грижи за детето - храна, сигурност, защита. Детето в
момента е във втория етап на развитие според теорията на привързаността. В този
период детето използва фигурата на привързаност като
„сигурна база”, от която да изследва непознати неща и преживявания и да се учи
на самостоятелност. Все още опознава света през фигурата на привързаност. През този период от
развитието, майката е необходима като база, осигуряваща емоционално
презареждане, чрез физически контакт. Подобно взаимодействие майка с дете се
наблюдава при обгрижваща и създала сигурна фигура на
привързаност майка. При нарушаването на тази връзка в по нататъшното развитие
на детето могат да се очакват нарушения при сигурно усещане за собствената
индивидуалност и идентичност. Несигурност при изследване на
външния свят, афилиация - свързването с другите хора чрез общи дейности, полагане на грижа за другите, сексуално общуване. При изслушване на
заключението, вещото лице уточнява, че въпреки, че детето и бащата не
осъществяват активен контакт от 14 месеца, връзката им е запазена.
Следва
да се изтъкне също така, че всички спорове относно промяната на упражняването
на родителските права по отношение на детето Е., както и относно промяната на
неговото местоживеене, трябва да се решават съвместно от родителите му или по
съдебен ред от компетентния съд по родителската отговорност, а не самоволно,
едностранно от единия родител (майката), дори и когато тя има субективната
увереност, че е станала по-пригодният родител. Нещо повече – дългото отсъствие
на единия родител (бащата) от живота на детето вследствие на процесното отвличане ще прекъсне емоционалната и
доверителна връзка на детето с бащата, което не е в негов интерес. Обстоятелството,
че естеството на работата на бащата изисква продължително отсъствие на същия от
местоживеенето му, е такова, касаещо въпросите
относно родителската отговорност, която не е предмет на настоящото дело, като
следва да се отчете и факта, че непосредствено преди отвличането на детето и
задържането му в Р. България, майката на детето също е работила, без наличие на
данни за работното й време и естеството на работата ѝ (удостоверение за
трудова заетост за периода 11.06.2018 г- до 10.12.2019 г.).
Предвид
така изложеното, съдът разпорежда връщане на детето Е. в държавата по
обичайното му местопребиваване –САЩ.
При
този изход на делото, искането на ответницата за присъждане на разноски, като неоснователно,
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕТЕТО Е.В.Х., родена на *** г., ЕГН********** в
държавата по обичайното му местопребиваване – САЩ, по молбата на В.С.Х. , ЕГН**********,
срещу Ж.В.Г., ЕГН**********, на основание чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Ж.В.Г., ЕГН********** за присъждане
на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: