Решение по дело №237/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 88
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20212150200237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. гр.Несебър , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200237 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „П.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 12, хотел „Ловеч“ с ЕИК ********,
представлявано от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., подадена чрез процесуалния
им представител – адв.Кристина Арсенова от АК-София, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Христо Ботев“ № 7, ет.4 /3-ти надпартерен/ против Наказателно постановление №
КГ-2363 от 26.11.2020г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата
на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева за административно нарушение на чл.8, ал.2 от ЗАЧВ във връзка с чл.6, т.2,
Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК - Наредбата/. Моли се
съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
За ДАМТН в съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и
ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
1
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 29.06.2020г. на обект – бензиностанция 1119,
стопанисвана от „П.“ АД, находяща се в КК Слънчев бряг, срещу хотел „Свежест“,
контролните органи в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ /ГД
ККТГ/ при ДАМТН взели проба от бензиноколонка № 4 от разпространяваното течно
гориво за дизелови двигатели, за което съставили Протокол № Бс-057 то 29.06.2020г.
При проверката било установено, че последната доставка на гориво е в количество
4972 литра по Експедиционна бележса от 24.06.2020г. и Декларация за съответствие №
03 от 16.06.2020г., издадена от „Варна Сторидж“ ЕООД, за партида 0003, в общо
количество 4919570 литра. Наличното количество в резервоар № 4, свързан с
бензиноколонка № 4 в момента на проверката било 10941,25 литра. След изпитване на
контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива,
смазочни масла и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН е издаден протокол въз основа
на който е била изготвена експертиза.
На основание изготвената експертиза е изготвен Констативен протокол № КП-
0335 от 01.07.2020г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество,
съгласно който: течното гориво – гориво за дизелови двигатели не съответства на
изискванията за качество, както следва: „пламна температура“ (по Целзий), като
полученият резултат от изпитването е 48,5 градуса по Целзий, при норма над 55
градуса по Целзий. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод
за изпитване, съгласно чл.7 от Наредбата, при получен резултат от изпитването под 53
градуса по Целзий, продукта не съответства на изискването за качество по този
показател. Впоследствие, по искане на „П.“ АД е извършено изпитване на арбитражна
проба, за което е издаден протокол и извършена експертиза, резултата от която отново
бил – несъответствие на горивото за дизелови двигатели на изискванията за качество
по чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредбата, поради отклонение на „пламната
температура“ от допустимата гранична стойност, а именно – 49,5 градуса по Целзий
при норма над 55 градуса по Целзий. Наказващият орган е приел за окончателни
резултатите от изпитването на арбитлажната проба и изготвената експертиза на
основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ. За така установеното нарушение, на
жалбоподателя е съставен акт, въз основа на който е издадено атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият излага множество
възражения за допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, свързани с неспазване на процедурата по връчване на акта
за установяване на административно нарушение, липса на описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че не бил упоменат начина, по
който ставало предлагането и разпространението на процесното гориво. Липсвало
посочване на конкретни лица, които са претърпели имуществени вреди, съгласно
чл.49, ал.2 от ЗАНН, като се твърди, че описаното нарушение не създавало опасност за
крайните потребители и за служителите на бензиностанцията. Твърдят, че е нарушен
2
начина на вземане на проби и съхранението им. Липсвало посочено място на
извършване на нарушението както и не бил конкретизиран компетентния районен съд,
пред който подлежи на обжалване наказателното постановление. На последно място
твърдят, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
незабавно след установяване на несъответствието на предлаганото гориво с
изискванията за съдържание с констативен протокол от 01.07.2020г., цялото гориво от
процесната бензиноколонка № 4 е изтеглено и бракувано, а продажбите на същото са
спрени в деня на получаването на задължителното предписание за забрана от
30.06.2020г.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. В случая акта и наказателното
постановление са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност.
Разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, въвежда забрана за пускане на пазара,
разпространяване и/или използването и транспортирането на течни горива със
съдържание на вредни вещества (замърсители) и/или технически показатели, които не
са в съответствие с нормите, определени в Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. От своя страна
техническите и качествени изисквания за течните горива, както и нормите за
съдържание на замърсители в тях са регламентирани в НИКТГУРНТК. Към нея, в
Приложение № 2 са изложени точните показатели, на които трябва да отговарят
автомобилните горива, касаеща горивата за дизелови двигатели.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните
по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя Г. Д. Ч. –
старши инспектор в ДАМТН, присъствал при установяване на нарушението. Същата в
показанията си пред съда изключително детайлно установява начина на вземане на
пробите от процесната бензиноколонка № 4 в деня на проверката – 29.06.2020г., което
се е случило в присъствието на управителя на обекта – А.С.К.. Още на следващият ден
– 30.06.2020г. е било изготвено експертно заключение за несъответствие на горивото
за дизелови двигатели по показател пламна температура. Полученият резултат бил 49,5
градуса при норма минимум 55 градуса по Целзий. На база експертното заключение,
акт.Ч. изготвила задължително предписание за временно спиране от 30.06.2020г. и по
искане на дружеството-жалбоподател, за да не се спира работата на бензиностанцията,
било изтеглено наличното в резервоара гориво, за което е констатирано
несъответствието. На следващата дата – 01.07.2020г. бил изготвен и констативния
протокол от стационарната акредитирана лаборатория към ДАМТН, която потвърдила,
че горивото за дизелови двигатели не отговоря на показателя „пламна температура“.
Гореизложеното налага извода, че установеното от контролните органи към ДАМТН е
безспорно установено и доказано, поради което дружеството-жалбоподател е било
законосъобразно санкционирано.
Съдът намира за неоснователни всички изложени от жалбоподателя
3
възражения за допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила. На първо място, от показанията на акт.Ч. се установява, че
след изпратената до жалбоподателя покана за явяване в ДАМТН за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, същите били изчакани до изтичане на
часа, посочен в поканата – 15.00 часа. Независимо от това бил проведен разговор с
регионалния мениджър на „П.“ АД, който заявил, че е с изтекло пълномощно и не
може да се яви, нито да изпрати друг представител за връчване на акта. По тази
причина акта бил съставен в отсъствието на представител на дружеството-
жалбоподател и изпратен за връчване на адреса на седалището на фирмата. Съдът
счита, че нарушението е описано подробно, както в акта така и в атакуваното
наказателно постановление, като в съдебно заседание акт.Ч. установява, че под
„разпространение“ се има предвид, че бензиностанцията работи и продава горива на
клиенти. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя основно непосочването
на място на нарушението, тъй като такова е ясно посочено в акта и НП, а именно –
бензиностанция 1119, находяща се в КК Слънчев бряг, срещу хотел „Свежест“.
Непосочването на конкретния районен съд, пред който подлежи на обжалване
издаденото срещу жалбоподателя наказателно постановление, дори да съставлява
пропуск, не е съществен такъв, който да препятства правото му на защита, а и видно от
подадената жалба, същата е подадена в срок и допусната до разглеждане от съда.
Неоснователно и възражението на жалбоподателя за липса на претърпени вреди,
съгласно чл.49, ал.2 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение /“нарушение на просто
извършване“/, при което няма съставомерни последици. Вредните последици
(обществената опасност) произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние, поради което възраженията в тази насока са неотносими по делото. На
последно място, съдът счита, че не са налице и основание за прилагане на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Действително не се установява да има настъпили някакви вредни
последици от така извършеното нарушение, но липсата на възникнали от същото
вредни последици не може да бъде единствената предпоставка за квалифициране на
противоправното деяние като маловажен случай. Настоящият съдебен състав намира,
че липсват основания за по-благоприятно третиране на извършителя му.
Що се отнася до размера на наложената на жалбоподателя санкция, съдът като
взе предвид, че същата съвпада с установения от закона минимум счита, че съответства
изцяло на установеното нарушение и в максимална степен би способствала за
постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като законосъобразно.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2363 от 26.11.2020г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/,
на „П.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,
ул.“Търговска“ № 12, хотел „Ловеч“ с ЕИК ********, представлявано от
4
изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Христо
Ботев“ № 7, ет.4 /3-ти надпартерен/ - чрез адв.Кристина Арсенова от АК-София, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева за административно нарушение на чл.8, ал.2 от ЗАЧВ във връзка с
чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5