№ 331
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 2237/24.01.2023 г. на
„Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрисконсулт Т. против
решение № 3396/20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 15620/2021 г. по описа
на РС -Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***,
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
въззиваемата страна дължи на жалбоподателя сумата за разликата над 6
355,18 лева до 13 370,57 лева -представляваща неплатена главница, дължима
по договор за потребителски кредит № ********** от 29.10.2019 г, сумата от
3 707,96 лева – договорна лихва начислена за периода 05.04.2020 г. –
09.03.2021 г. и сумата от 510,58 лева – обезщетение за забава за периода
05.04.2020 г. – 16.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
4132/05.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7133/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XXI гр.с.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост
на първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане
до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което
исковите претенции да бъдат уважена в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
1
жалба от въззиваемата страна Г. Д. Б.. Извън срока за отговор на въззивната
жалба въззиваемата страна, чрез адвокат Г. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, предявени от „Ти Би Ай Банк” ЕАД против Г. Д. Б. , с които ищецът
иска да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 13
370,57 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски
кредит № ********** от 29.10.2019 г., предсрочно изискуема; 3 707,96 лева –
договорна лихва за периода 05.04.2020 г. – 09.03.2021 г.; 510,58 лева –
обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. – 16.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед № 4132/05.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7133/2021 г.
по описа на ПдРС, XXI гр.с.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********** от дата 29.10.2019 г., по силата на който
ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД предоставил на ответника в заем сумата от 14
149,07 лв. В чл.7, ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения
кредит, към който се включвала и сумата от 1 515,97 лв. еднократна такса за
оценка на риска, дължима в деня на подписване. В случая потребителят бил
пожелал и сключване на застраховка „КРЕДИТ“ в размер на 3 153,57 лв. и
застраховка „СМЕТКА“ в размер на 479,53 лв. Бил уговорен годишен лихвен
процент от 32,14 % /чл. 9, ал. 1 и 2 от Договора/, като така общата дължима
по кредита сума достигнала до 25 306,31 лв., дължима от потребителя –
ответник по иска, разсрочено на 48 месечни погасителни вноски. Твърди се,
че длъжникът бил преустановил плащанията си и пропуснал да погаси три
последователни месечни вноски, поради което и доколкото били налице
предпоставките за това, банката се възползвала от правото си по чл. 16, ал. 2
от Договора, да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. За това
обстоятелства Г. Д. Б. била надлежно уведомена на дата 09.03.2021 г., видно
от приложена към исковата молба обратна разписка. При тези факти ищецът
поддържа, че от настъпването на предсрочната изискуемост на кредита,
считано от дата на уведомяването, ответникът е загубил възможността да
2
заплаща ежемесечно своето задължение, като дължи цялата сума по кредита,
която била в размер на 13 370,57 лв. главница и 3 707,96 лв. договорна лихва.
Поради настъпилата забава била начислена и мораторна лихва в размер на
510,58 лв. за периода 05.04.2020 г. – 16.04.2021 г.
В подадения от Г. Д. Б., чрез адвокат К. Г. отговор на исковата молба
се твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като
не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК. Ответницата
счита, че сумата от 1 515,97 лв., начислена за еднократна такса за оценка на
риска, представлявала прикрита такса за управление на кредита и в този
смисъл нарушавала забраната в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като не било ясно и за
какво точно е начислена таксата. Тази клауза противоречала и на чл. 16 ЗПК,
предвиждащ задължения за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди сключването на договора, като с начисляването на
въпросната такса на практика се прехвърляла финансовата тежест на това
задължение върху потребителя. В тази насока поддържа, че посочената клауза
е недействителна и не поражда действие между страните. Навежда доводи, че
от договора не ставало ясно каква сума се счита за „главница“, върху която се
начислявала годишната възнаградителна лихва от 32,14 % - дали това е
сумата от 9 000 лв., посочената в договора като „размер на кредита“, или
сумата от 14 149,07 лв. – посочена като „общ размер на кредита“, в която
обаче се включвали и сумите за застрахователна премия и такса оценка на
риска. В тази насока твърди, че съдържанието на процесния договор не
позволявал да се извърши преценка относно обхвата на задълженията на
потребителя и същевременно ограничавал правата на последния, поради
което договорът бил недействителен на основание чл. 22 в чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК. Договорът бил недействителен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, тъй като в представения с договора погасителен план липсвало
разбивка на отделните компоненти от задължението, което лишавало
потребителя от възможността да разбере при ежемесечното плащане на своя
дълг коя част от вземането на кредитора погасява. Освен това ответницата
твърди, че с включването на сумата за застрахователна премия се увеличавала
финансовата тежест за потребителя и се заобикаляли изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, като се завишавал ГПР по кредите до 70 %. Не били представени и
доказателства за извършено плащане от кредитора на застрахователна премия.
Предвид изложеното се твърди, че на основание чл. 23 ЗПК, доколкото
договорът бил недействителен, като се дължало връщане само на чистата
3
стойност на кредита, без лихви и други разходи, от която обаче следвало да се
приспадне сумата от 2108,88 лв. – платена от ответницата за погасяване на
задълженията й по кредита.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7133/2021 г. по описа на ПдРС, в
полза ищцовата банка „Ти Би Ай Банк” ЕАД против ответника – Г. Д. Б. –
кредитополучател, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.05.2021 г. и изпълнителен лист
от 10.05.2021 г. за сумата от 13 370,57 лева – неплатена главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ********** от 29.10.2019 г., предсрочно
изискуема; 3 707,96 лева – договорна лихва за периода 05.04.2020 г. –
09.03.2021 г.; 510,58 лева – обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. –
16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното
погасяване. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова
молба.
Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за
предмет същите вземания.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за
потребителски кредит № ********** от 16.04.2021 г., сключен между "Ти Би
Ай Банк" ЕАД и Г. Д. Б., имащ за предмет предоставяне на кредит в размер на
9000 лв. В чл. 7.1 от договора страните са постигнали съгласие
кредитополучателят да заплаща и застрахователни премии в общ размер от 3
633,10 лв., от които 3 153,57 лв. по пакет „BANK Пакет 3 кредит + сметка“ и
479,53 лв. по пакет „BANK Пакет 3 сметка“. Посочен е общ размер на кредита
14 149,07 лв. В договора е предвидено и заплащане на такса „Оценка на
риска“ в размер на 1515,97 лв., дължима разсрочено, заедно с погасителните
вноски. Записано е също така, че годишния лихвен процент е в размер от 32,
14 %- чл. 9.1, а годишният процент на разходите е 46, 77 %- чл. 10. Договорът
за потребителски кредит съдържа погасителен план с посочване на падежа на
всяка вноска и нейния размер. По делото на ПдРС са приети също така
подписан между страните рамков договор за платежни услуги на физически
лица, съдържащ общи условия, приложими към договорите, както и
сертификат за застрахователни програми „ Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ на кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от
Ти Би Ай Банк ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, предоставена от Mediguide International. В сертификата е посочено,
4
че застрахованият кредитополучател е Г. Б., а дължимата застрахователната
премия е в размер от 36633,10 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа следната
информация: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В конкретния случай са спазени изискванията на чл. 11, т. т. 9, 10 и
11 от ЗПК за предоставяне на информация за лихвения процент по кредита,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В
чл. 11. 2 от договора се съдържа погасителен план, предвиждащ, както беше
посочено по- горе, погасяване на кредита на 48 месечни вноски от по 527,22
лева / последната в размер от 526,97 лева/. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК
обаче, погасителният план следва да съдържа разбивка на погасителните
вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква-
възнаградителна лихва. Текстът на цитираната разпоредба е следният:
"планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
5
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит". Такава разбивка не е налице в погасителния план по чл.
11. 2 от договора.
Отделно от горното от съдържанието на чл. 9 от договора не става
ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или
референтен. В чл. 9 от договора е възпроизведен текстът на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, а именно: "Лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти". Този текст не изключва приложението на
референтен лихвен процент. В чл. 9. 1 от договора е записано, че годишният
лихвен процент е в размер от 32,14%, но не е определен изрично като
фиксиран.
Посочен е годишният процент на разходите, но не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, да се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Предвид констатираните непълноти
и неточности в съдържанието на договора за потребителски кредит и
съобразно с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, същият се явява изцяло
недействителен, включително и в частта на клаузата за такса за оценка на
риска.
По делото няма спор, че ответникът като кредитополучател по
договора за банков кредит има качеството "потребител" по смисъла на § 13,т.1
от ДР на ЗЗП, според който "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.146 от Закона за
защита на потребителите - ЗЗП (ал.1– 4),неравноправните клаузи в
договорите са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато
търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено,тежестта за доказването пада върху него–ал.4.
6
Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва
обявяването на останалата част от договора за нищожна. В случая по делото
не се доказва индивидуалното договаряне на клаузата на еднократна такса за
„оценка на риска“, тоест твърдението за възможността на ответника да влия
върху съдържанието им. Доказателствената тежест за установяване на факта,
че клаузите са индивидуално уговорени е възложена на търговеца, който има
и интерес от това установяване, но в настоящия случай по делото не се и
твърди от банката индивидуално договаряне на процесните клаузи. Според
разпоредбата на чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Неравноправни и нарушаващи нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 са
клаузите на 7.1 от договора, предвиждащи еднократна такса за „оценка на
риска“ в размер на 1515,97 лева.
С тези клаузи, кредиторът недобросъвестно в ущърб на потребителя е
уговорил предварително установени вземания, които не кореспондират с
реално извършвани от него действия по оценка на риска.
Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а
отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с усвояване на кредита, тъй като те
са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Тъй
като оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност
касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 10а. ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за
което се събира такса трябва да бъдат точно описани в договора, като
кредиторът няма право да събира такси и комисионни, които не са
предвидени в договора.
На плоскостта на процесния случай, в потребителският контракт не са
описани конкретните действия, които ще извърши кредиторът с цел
предоставяне на услугата „оценка на риска“, които по същество са разходи за
оценка на платежоспособността на кандидатстващия за кредит. Разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 ЗПК предвижда, че преди сключване на договор за кредит
кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите.
Следователно чрез клаузата в договора предвиждаща такса за
„оценка на риска“ се прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задължението на банковата финансовата институция за
предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, което е
недопустимо и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
разходите по кредита.
7
От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ,
изготвено от вещо лице Доброслава Сидерова, което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните, се установява, че по договора за кредит от въззиваемата страна
Б. са извършени плащания в общ размер от 2644,82 лева. Тъй като, съгласно
чл. 23 от ЗПК, при недействителен договор за потребителски кредит
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, то дължима в полза на
жалбоподателя се явява единствено сумата от 6355,18 лева- непогасена част
от главницата.
Като е стигнал до същия извод, районният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор жалбоподателя следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното производство
разноски.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на въззиваемата страна, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора
за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно
чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1411 лева, която сума следва да се присъди в
полза на адвокат К. Г..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3396 от 20.10.2022 г., постановено по
гр. д. № 15620/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, VI гр. състав, в
частта му, с която са отхвърлени предявените от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, против Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив,
ул. *** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
Г. Д. Б. дължи сумата за разликата над 6 355,18 лева до 13 370,57 лева -
8
представляваща неплатена главница, дължима по договор за потребителски
кредит № ********** от 29.10.2019 г, сумата от 3 707,96 лева – договорна
лихва начислена за периода 05.04.2020 г. – 09.03.2021 г. и сумата от 510,58
лева – обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. – 16.04.2021 г., за които
суми е издадена Заповед № 4132/05.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7133/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, XXI гр.с.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да
заплати на К. В. Г., сумата от 1411 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9