№ 752
гр. София, 18.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Александър Желязков
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600866 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода В. Ц. П., ЕГН:********** срещу
определение №350 от 29.07.2022г. по Ч.Н.Д. №370/22г. на ОС- Враца, с което е оставена без
уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване по отношение на неизтърпения
остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, равняващ се на 1 /един/ месец и
10 /десет/ дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
В частната жалба е изразено несъгласие с така постановеното определение на ОС- Враца,
което жалбоподателят счита за неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва
констатацията на първоинстанционния съд по отношение липсата на напредък в посока на
трайна положителна промяна в поведението му. Жалбоподателят изтъква, че няма наложени
дисциплинарни наказания, че полага доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, че взема участие в
организираните от пенитенциарната администрация културни и спортни мероприятия,
посочва още и че рискът от рецидив е оценен на 30т. и че сегашното му постъпване в
местата за лишаване от свобода е първото такова. С жалбата е изразено твърдението, че
жалбоподателят има 15-годишен трудов стаж в Община Видин и не се нуждае тепърва от
придобиване на трудови навици. Посочено е също и че режимът му е заменен от строг на
общ такъв. Отправя искане оспореното определение да бъде отменено и да бъде постановено
условното му предсрочно освобождаване.
Преписи от частната жалба са връчени на Окръжна прокуратура- Враца и на началника на
затвора - гр. Враца, като отговор не е постъпил по делото.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по делото и
служебно провери правилността на оспорения съдебен акт, намери за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана
страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Релевираните с частната жалба доводи за условно предсрочно освобождаване на осъдения
В.П. са отчетени от първоинстанционния съд при вземането на решение да остави искането
му без уважение. Същевременно, първият съд правилно е стигнал до извод, че не може да се
приеме, че осъденият категорично се е поправил. Доводите в тази насока следва да бъдат
споделени и от апелативния съд, а именно:
Лишеният от свобода В. Ц. П. понастоящем изтърпява наказанието лишаване от свобода в
ЗОЗТ „***“ в размер на 2 /две/ години, наложено му с влязла в сила присъда
№333/20.10.2020г., постановена по НОХД №675/2020г. по описа на РС- Видин за извършена
от него престъпна деятелност, осъществяваща съставомерните признаци, визирани в
разпоредбата на чл.144, ал.3 от НК и в условията на продължавано престъпление. Със
същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено за отделно изтърпяване и
отложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено с присъда
№305/20.06.2018г., постановена по НОХД №334/2018г. на РС- Видин (влязла в сила на
07.07.2018г.). Същевременно с определение по протокол №106/08.07.2021г., постановено по
ЧНД №580/2021г. по описа на РС- Видин, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е
извършено кумулиране на наказанията, наложени на осъдения В.П. с влезли в сила съдебни
актове по следните дела, а именно: по НЧХД №1269/2016г. на РС- Видин (по което с влязла
в сила на 17.01.2018г. присъда му е наложено едно общо най- тежко наказание, шест месеца
пробация, за извършени престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК) и по НОХД
№334/2018 на РС- Видин (по което отново с влязла в сила присъда му е наложено едно общо
най- тежко наказание, три месеца лишаване от свобода, за извършени престъпления по
чл.343в, ал.3 НК, по чл.345, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 от НК, като изпълнението на така
определеното общо наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с определяне на три
годишен изпитателен срок. Тук е необходимо да се отбележи, че настоящото осъждане по
НОХД №675/2020г. на РС- Видин е за деяние, извършена именно в така определения
изпитателен срок по НОХД №334/2018 на РС- Видин).
От данните по делото и най- вече от представената справка от 29.07.2022г., издадена от
затвора- гр.Враца е видно, че безспорно е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от
НК, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Осъденият В.П. е
постъпил в затвора- гр.Враца на 18.06.2021г., а началото на наказанието се счита от
16.06.2021г., като по отношение на него е зачетен и предварителен арест за срок от 7 /седем/
месеца и 13 /тринадесет/ дни. Лишеният от свобода В.П. е изтърпял фактически една втора
от наложеното му наказание, а именно: към 29.07.2022г. осъденият е изтърпял ефективно 1
/една/ година, 1 /един/ месец и 13 /тринадесет/ дни, а след цитираното по-горе приспадане и
след зачитане на положен труд - 1 /една/ година, 10 /десет/ месеца и 20 /двадесет/ дни, като
неизтърпеният остатък към датата на произнасяне на първия съд е бил 1 (един) месец и 10
(десет) дни. С гореспоменатата присъда №333/20.10.2020г. по НОХД №675/20г. РС- Видин е
определил настоящото наказание да се търпи при първоначален строг режим, който към
2
настоящия момент е заменен на общ (съгласно заповед №Л-436/15.02.2022г. на началника на
затвора- гр.Враца).
От друга страна, другата кумулативно изиксуема предпоставка, визирана в чл.70, ал.1 от НК
изисква и наличието на доказателства за поправянето на л.св. В.П.. Приложените по делото
доказателствата не сочат необратим процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани
еднопосочно. Първоинстанционният съд е изградил своите изводи, след внимателна
преценка на данните, съдържащи се в приложените по делото материали, сред които-
доклад от 12.07.2022г. на ИСДВР и становище от 15.07.2022г. на началника на затвора-
гр.Враца, изготвени по повод подадената молба за УПО, а също и данните, обективирани в
плана /препланиране/ на присъдата от 06.07.2022г., в първоначалния доклад от 30.06.2021г.
на ИСДВР, в експресно психологическо заключение от 29.06.2021г., както и от всички
останали материали по делото.
Настоящият състав на САС се солидаризира напълно с виждането на първостепенния съд, че
от цялостното поведение на г-н В.П. в условията на пенитенциарните заведения, както и от
данните, обективирани в горецитираните документи, е налице започнат поправителен
процес при осъдения, като същият е участвал в трудови дейности по чл.80 от ЗИНЗС, в
изпълнение на плана на присъдата е посещавал образователни и религиозни курсове
(посочени подробно в атакуваното определение), демонстрира изискуемото в местата за
лишаване от свобода примерно поведение спрямо служителите на пенитенциарната
администрация и останалите лишени от свобода. Тук е необходимо да бъде уточнено, че
полагането на доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС не представлява някакво изключително
положително поведение, а демонстрира начало на положителна личностна промяна на
лишения от свобода и освен това е от полза и за самия В.П., тъй като е свързано със зачитане
на работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Същевременно е констатирано още, че за престоя му до настоящия момент л.св.В.П. не е
наказван дисциплинарно, като също е бил поощряван и с награда „писмена похвала“ (видно
от заповед №Л-65/06.01.2022г. на началника на ЗОЗТ- ***), а със заповед №1545/
02.07.2021г. на началника на затвора- гр.Враца е преместен от корпуса на затвора в ЗОЗТ
„***“.
От друга страна, съобразно данните в гореспоменатите документи и становища,
представени от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани
с провеждането на корекционната работа и които имат непосредствени възприятия от
поведението на осъденото лице, е установено по делото, че след извършено редуциране от
първоначалните 38т., актуалната оценка на риска от рецидив е 30т. (в ниския диапазон), но
рискът от сериозни вреди за обществото е среден, с оглед криминалното минало на
осъденото лице и характера на настоящото правонарушение. По отношение на зоните с
дефицити е констатирано следното: „отношение към правонарушението“ – слабо критичен
към криминалното си поведение, смята, че присъдата е завишена и несправедлива; „умения
за мислене“ – не разпознава факторите и причините, довели до отклоняващо поведение,
повтаря допускани в миналото грешки; Като приети цели в плана за присъдата е заложено-
3
формиране на известна самокритичност и осъзнаване на нанесените вреди; анализ на
причините, довели до правонарушението; формиране на умения за разпознаване на
проблемите и осъзнаване на последствията; формиране на основни умения за справяне с
житейски ситуации. Гореописаното неслучайно е заложено като цел и в препланирания
план на присъдата, тъй като криминалното минало на В.П. обективира налична склонност у
същия да извършва престъпления против личността на гражданите, която при това е
съпроводена с едно безкритично отношение към собственото му обществено укоримо
поведение (последната констатация се подкрепя както от експертните доклади на ИСДВР,
така и от експресното психологическо заключение от 29.06.2021г.). Освен това в
експертните доклади на ИСДВР е установено също, че осъденото лице частично разпознава
проблемите си и не осъзнава напълно своите дефицити. В този смисъл и въззивният съд в
настоящия му състав се солидаризира както с контролираната инстанция, така и с изводите
на служителите от пенитенциарната администрация, че при л.св.В.П. е необходимо да
завърши корекционно- поправителното въздействие по отношение на нагласите за развиване
на известна самокритичност и субективно осъзнаване на вината. Вярно е, че актуалната
стойност на риска от рецидив на престъпно поведение е ниско - 30т., но рискът от сериозни
вреди за обществото е определен като среден. Престоят на осъдения в затвора има за
основна цел постигане на определени резултати в мисленето и поведението му, а
поведението на осъдения В.П., изразяващо се в спазване на определения ред и режимни
ограничения и във възползване от определени благоприятни за него възможности, не
съдържа данни за простъпки, но не съдържа и данни за осезаемо поправяне. Поради това не
следва времето му за престой в затвора да се скъсява допълнително. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че осъденото лице към настоящия момент изтърпява наложеното
му наказание в „закрит“ тип пенитенциарно заведение, от което следва, че спрямо В.П. не е
реализирана прогресивната система за плавно преминаване от по- строги към по- облекчени
условия на надзор и охрана, т.е. целите и задачите на прогресивната пенитенциарна система
не са изпълнени докрай.
Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на ОС- Враца, че корекционната
работа с л.св.В.П. следва да продължи и през неизтърпения остатък от наложеното му
наказание в условията на пенитенциарното заведение, които остатък, въпреки че не е голям
позволява продължаване на корекционната работа до цялостното изтърпяване на
наказанието, с оглед постигане на заложеното в плана за присъдата и на целите по чл.36 от
НК.
Казано обобщено и въззивният съд приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
при л.св.В.П. е започнал процес на поправяне, но не и до степен, която да обезсмисли по-
нататъшното изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Както беше
отбелязано по- горе, това, че л.св.В.П. принципно проявява дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила,
които следва да се спазват там, не означава, че осъденият се е поправил до такава степен, че
да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-
4
нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до
такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като корекция, защото дължимото
поведение в затвора, участието в трудови, образователни, спортни и културно- масови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да са правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до бонус под формата на предсрочно
освобождаване. За да бъде приложен института на условното предсрочно освобождаване,
следва по един категоричен начин да бъде установено едно изключително положително и
примерно поведение, надхвърлящо обичайно дължимото в местата за лишаване от свобода,
което да се отличава от всички останали случаи на изпълнение на режимните изисквания,
което в настоящия случай не е налице.
По повод доводите, релевирани с частната жалба настоящият въззивен състав намира за
необходимо да бъде посочено още, че действително наличието на дългогодишен трудов
стаж не обосновава необходимост тепърва от създаване на трудови навици, но пък от друга
страна, нито наличието на изградени трудови навици, нито обстоятелството, че В.П. е
свързан по силата на трудовата му функция с престижната общинска институция, се е
оказало достатъчен мотив осъденият да се въздържа от извършването на противоправни
прояви. В тази насока, дори да се приеме, че коментираният довод на жалбоподателя е
основателен, то тази констатация не води до промяна в крайния решаващ извод, че
корекционното и възпитателното въздействие спрямо В.П. следва да продължи и през
неизтърпяния твърде кратък остатък от наложеното му наказание, доколкото не са
постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на нагласите, поведението и мисленето на лишения от
свобода.
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са налице
всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за постановяване на исканотод от
осъдения В.П. условно предсрочно освобождаване, поради което обжалваното определение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №350 от 29.07.2022г. по Ч.Н.Д. №370/22г. на ОС- Враца, с
което е оставена без уважение молбата на В. Ц. П. за предсрочно условно освобождаване по
отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“,
равняващ се на 1 /един/ месец и 10 /десет/ дни към датата на постановяване на атакувания
съдебен акт.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6