ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 17.04.2018г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На седемнадесети
април 2018г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 979 по описа за 2018
година:
Предявена е искова молба от
Й.Х.Й. против К.Х.Х..
Ответникът К.Х.Х. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе
делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора
на ответника писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да допусне събирането на
гласни доказателства относно посочените обстоятелства. По отношение искането за
експертиза съдът ще се произнесе в съдебно заседание след привеждане на
искането в съответствие с изискванията на чл.156 ал.4 ГПК, а именно след
посочване в коя област са необходими специални знания и ясно и точно
формулиране на предмета и задачата на експертизата.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят
и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Нотариален акт № 142,
дело № 1714 от 13.11.1971 г. на Старозагорския нотариус; Кадастрална скица №
15-575559 от 16.11.2017г. на СГКК Стара Загора; Кадастрална скица № 15-575564
от 16.11.2017г. на СГКК Стара Загора; Кадастрална скица № 15-575568 от
16.11.2017г. на СГКК Стара Загора; Удостоверение за данъчна оценка № Д0002191БЦ
от 12.02.2018г. на Община Стара Загора; Удостоверение за наследници № 6821 от
15.11.2017г. на Община Стара Загора; Удостоверение за наследници № 842 от
21.02.2018г. на Община Стара Загора; Извлечение от действащия ПУП- ПР от 1999г.
ДОПУСКА събирането на
гласни доказателства относно посочените от ответника обстоятелства, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира такива при режим на довеждане за съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника за
съдебно заседание на основание чл.156 ал.4 ГПК да посочи в коя област са
необходими специални знания, както и ясно и точно да формулира предмета и
задачата на експертизата.
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Предявен
е иск за делба на съсобствен наследствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН във вр. с чл. 341 и сл ГПК.
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищеца Й.Х.Й. твърди в исковата
си молби, че с ответника са съсобственици на следните недвижими
имоти:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68850.***, гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, област
Стара Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр.Стара Загора, п.к. 6000, ул. ***площ:
806 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до
-СГРАДА
С ИДЕНТИФИКАТОР 68850.***.1, гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, област Стара
Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, няма издадена заповед
за изменение в КККР, адрес на сградата: гр.Стара Загора, п.к. 6000, ул. ***сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.***; застроена площ:
-СГРАДА
С ИДЕНТИФИКАТОР 68850.***.2, гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, област Стара
Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, няма издадена заповед
за изменение в КККР, адрес на сградата: гр.Стара Загора, п.к. 6000, ул. ***сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.***; застроена площ: 71 кв.м.;
брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, ЗАЕДНО с
отстъпеното право на строеж на описаната сграда.
Описаните
сгради построили на основание безвъзмездно и безсрочно отстъпено право на
строеж от баща им Х.Й.Х. /починал на 30.03. 1994г,/ по силата на договор,
сключен във формата на нотариален акт № 142, т.4, дело № 1714 от 13.11.1971г.
на Старозагорския нотариус. Отстъпеното с посочения договор право на строеж било
при равни права за двамата, тъй като друго не било уговорено. Към момента на
сключване на договора за отстъпване на правото на строеж и към момента на
завършване на строителството на сградите до етап груб строеж и двамата с
ответника не са имали сключени граждански бракове.
Заявява,
че описаният поземлен имот /дворно място/ е бивша собственост на баща им Х.Й.Х.,
придобит от него по наследство от неговата майка и тяхна баба /Иванка Русева
Стоянова, починала на 27.02.1954г./ и след извършена делба през 1967г. между
баща им и останалите наследници по закон на баба им. Делбата била извършена
чрез съдебна спогодба, за която бил съставен протокол от 16.10.1967г. по гр.
дело № 585/1967г. на Старозагорския народен съд. По силата на спогодбата
дворното място било получено в реален дял от баща им - Х.Й.Х.. При учредяването
на правото на строеж за построяване на двуетажната жилищна сграда на него и
ответника с договора от 13.11.1971 г., баща им се е легитимирал като собственик
на дворното място с описания по-горе протокол по гр. дело № 585/1967г. на
Старозагорския народен съд, който към момента не бил запазен и не се съхранявал
в Районен съд Стара Загора или в Служба по вписванията. Това определяло
интересът му да се позове на изтекла в полза на наследодателя Х.Й.Х. придобивна
давност относно описаното дворно място.
От
приключване на делото за делба през 1967г. до смъртта на баща им през 1994г.
описаното дворно място било владяно единствено от него по време на брака му с
майка им Танка Койчева Христова, починала на 25.01.2004г. За посочения период
единствено родителите им ползвали дворното място, обработвали го, поддържали
двора. Баща им сключил договор за учредяване на право на строеж през 1971г.,
явно е манифестирал правата си, като собственик пред всички, включително пред
своя баща, сестрите си и техните деца, и пред своя брат. За посочения период
никой не е оспорвал правото му на собственост, никой не е предявявал претенции
към собствеността му. От смъртта на родителите им до момента ищецът и
ответникът упражнявали наследеното от владение на поземления имот.
Предвид
посочените обстоятелства и изтеклата по време на брака на родителите им
давност, към 17.10.1977г. баща им и майка им станали собственици на дворното
място по давност. Баща им починал на 30.03.1994г. и оставил като наследници по
закон - майка им /негова съпруга - Танка Койчева Христова/, ищеца и ответника -
низходящи. След смъртта на майка им /на 25.01.2004г./ ищецът и ответникът са
нейни законни наследници.
Предвид
посоченото по-горе, страните по делото били съсобственици на поземления имот на
основание наследствено правоприемство, а на описаните сгради на основание
учредено и реализирано право на строеж.
Моли
съда да постанови решение, с което да допуснете делба на процесните недвижими
имоти при права по 1/2 идеална част за ищеца и ответника.
Ответникът К.Х.Х. представя
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че искът е недопустим и
неоснователен.
Заявява,
че с ищеца са съсобственици на процесните недвижими имоти, описани в исковата
молба; описаните сгради са построили на основание безвъзмездно и безсрочно
отстъпено право на строеж от баща им Х.Й.Х. /починал на 30.03. 1994г./ по
силата на договор, сключен във формата на нотариален акт № 142, т.4, дело №
1714 от 13.11.1971 г. на Старозагорския нотариус. Отстъпеното с посочения
договор право на строеж било при равни права за двамата, тъй като друго не било
уговорено. Към момента на сключване на договора за отстъпване на правото на
строеж и към момента на завършване на строителството на сградите до етап груб строеж
и двамата с ответника не са имали сключени граждански бракове. Баща им починал
на 30.03.1994г. и оставил като наследници по закон - майка им /негова съпруга -
Танка Койчева Христова/, и тях - низходящи. След смъртта на майка им /на
25.01,2004г./ те двамата са нейни законни наследници. Поради изложеното
ответникът не оспорва, че с ищеца са съсобственици на поземления имот на
основание наследствено правоприемство, а на описаните сгради на основание
учредено и реализирано право на строеж.
Заявява,
че след застрояването през 1994г. на двете еднофамилни жилищни сгради, разделили
дворното място с обща площ 806 кв.м., като поставили заедно с ищеца и баща им
телена ограда в дворното място, така че същата да е продължение на средата на
еднофамилната сграда. Преди това ищеца поставил на неговата част от дворното
място мозайка до средата на еднофамилната сграда. По този начин оградата
разделяла имота на две неравни части, като във всеки имот оставала 1/2 идеална
част жилищната сграда. Във владение на ответника мое останала 1/2 идеална част
жилищната сграда и около 500 квадратни метра дворното място. След така
направеното разделение на имота от ищеца до настоящия момент ответникът владеел
изключително за себе си по-голямата част от дворното място - около 500 кв.м.; стопанисвал
го за себе си, обработвал за себе си, упражнявал фактическата власт върху имота
и с действията си, отричал владеенето на другия съсобственик - Й.Х.Й. на 500 кв.м.
дворно място. Като съсобственик на дворното място упражнявал фактическа власт
върху по - голяма част - около 500 кв.м. дворно място от 1974г. до настоящия
момент 10.04.2018г. Следователно владеел по-голяма част от дворното място - 500
кв.м. непрекъснато в продължение на повече от 20 години; владеел и ползвал
чужда собственост около 100 квадратни метра с намерението да стане собственик. Владението
на по-голямата част от дворното място - около 500 кв.м. било непрекъснато за
предвидения период - пет години като добросъвестен владелец или десет години
недобросъвестен владелец. Владението било явно; владеел явно като собственик.
Заплащал данъците и таксите на цялото дворното място в данъчните служби след
смъртта на майка им през 25.01.2004г. до тази година, когато ищеца заплатил
данъка, единствено и с цел да му послужи пред съда при настоящото производство.
Владението на ответника било необезпокоявано; другият съсобственик на дворното
място ищецът Й.Х. не е оспорвал владените от ответника 100 квадратни метра,
чрез предявяване на собственическите си права пред съда или с други действия
повече от 20 години. Ответникът владеел обработвал по-голямата част от дворното
място - около 500 кв.м., необезпокояван от ищеца над 20 години. С оглед на това
счита, че по-голямата част от дворното място - около 500 кв.м. е придобито от него
по давност с изтичане на законоустановените срокове, в т.ч. и за
недобросъвестно владение.
Ответникът
сочи, че след изтичане на предвидения в чл.79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен
срок, съсобственик може да придобие по давност и частите на останалите съсобственици,
ако в този период упражнява фактическата власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна хипотеза се
изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота,
предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху
същия имот от трето лице, вкл. и от друг съсобственик самостоятелно или наред с
първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или
заявяване на права за имота по съдебен ред. Започналата да тече придобивна
давност следователно може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск,
посредством, който съсобственика заявява правата си върху имота. Само по този
начин владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Счита, че съобразно
доказателствата по делото владението е било непрекъсвано. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а е необходимо е заинтересованата страна
да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право, за да
прояви погасителния си ефект. Съответното приложение на тази разпоредба при
придобивната давност обаче, не включвало позоваването като елемент от състава
й. Позоваването на придобивната давност било необходимо при спор за собственост
или чрез констатирането й за имота с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, но не и за самото придобиване на правото на собственост по давност.
Владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по
давност се превръщало автоматично в право на собственост.
Заявява,
че след смъртта на майка им през 2004г. ищеца не е упражнил правото си да
придобие 1/ 2 ид.част от наследеното дворно място, а е приел по-малък дял от
наследственото дворно място около 300 кв.м., останалите около 500 кв.м. оставил
в дял на ответника от наследството по свое желание.
Ответникът
прави възражение по отношение на така определените квоти от ищцата за разделяне
на дворното място: при равни дялове -по 1/2 идеална част за всеки от нас, като
претендира в негов дял да бъде присъдена по-голяма част от дворното място - 100
кв.м., като разликата над 1/2 идеална част била придобита от него след като
ищеца се е отказал от нея и е оставил същата в негов дял от наследството след
отриването му. По отношение на делбата на двете еднофамилни жилищни сгради не
възразява да бъде допусната при равни дялове - по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
Моли
съда да изключи от съдебната делба
следните недвижими имоти:
-СГРАДА
С ИДЕНТИФИКАТОР 68850.***.1, гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, област Стара
Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, няма издадена заповед
за изменение в КККР, адрес на сградата: гр.Стара Загора, п.к. 6000, ул. ***сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.***; застроена площ:
-СГРАДА
С ИДЕНТИФИКАТОР 68850.***.2, гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, област Стара
Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, няма издадена заповед
за изменение в КККР, адрес на сградата: гр.Стара Загора, п.к. 6000, ул. ***сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.***; застроена площ: 71 кв.м.;
брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, ЗАЕДНО с
отстъпеното право на строеж на описаната сграда.
В
производството за съдебна делба в тежест на страните е да докажат, че имотите предмет
на делбата са съсобствени между страните.
НАСРОЧВА делото за 29.05.2018г.
от 10,00ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: